Шеста тема на чакащите

  • 599 893
  • 5 451
# 3 315
Здравейте. Аз работя в държавно училище и касиерката вземаше нужните документи от НОИ и пак тя ги придвижваше. Първият път ми поискаха и копие от делото, което на практика не се налага, тъй като майчинството се изплаща от НОИ и те по служебен път имат достъп до делото. За второто дете директно отказах да предоставя делото. Другото, което е нужно да снимате и предоставите копие на удостоверението за раждане (новото, което Ви издават от Вашата община).
Виж целия пост
# 3 316
Здравейте,
Искам да се обърна към вече осиновилите.След като осиновихте какви станаха , как се развиха взаимоотношенията с детето ви?Чувството какво е?Знам, че може някои да ме нападне, но честно казано това ми е притеснението което доста често се замислям.Дали ще изградим близка връзка помежду ни и ще сме като едно истинско биологично семейство.Наясно ъм, че гаранзия няма  дори и при биологичните деца, но все пак ей тоз въпрос ме мъчи.
Поздрави и хубав ден!
Виж целия пост
# 3 317
Аз и друг път съм разказвала, но докато си задавах този въпрос /след като вече бях осиновила/, сънувах, че ми дават да си сменя детето с друго, по-голямо момиченце, русо със сини очи. И аз се съгласих. В същото време виждам как моето дете пътува легнало в един вагон във влак. Спи, но е самичка. Като ревнах и насън и наяве. Исках си моето дете. Тогава разбрах, че я обичам много, ама толкова много, че липсата й ми причиняваше и душевна и физическа болка. Толкова бях облекчена, когато се събудих и я видях спяща до мен.  Чувствата стават все по-силни с времето. Не мога да си представя какво би било, ако я нямаше. А наскоро, когато ни беше датата на делото и аз й споделих какво се е случило тогава, тя с едни ококорени очи съобщи: Добре, че си подала документи първа и си ме поискала преди някой друг, че иначе нямаше да се намерим.
Виж целия пост
# 3 318
Връзката се изгражда постепенно и с грижите. Не мога да преценя дали има разлика с биологичната, но честно казано мисля, че това не е определящо, а по-скоро личността на мама или тати /зависи от чия гледна точка разсъждаваме/. Чувала съм хора, за които ако детето не е твоя "кръв", няма да се получи. Все нещо няма да е както трябва; все детето няма да е достатъчно добро...

Мисля, че много ключово и важно е човек да се научи да проявява търпение и спрямо детето, и спрямо себе си. Също така трябва да може да изостави предварителните си нагласи. Да може да е гъвкав. Да си позволи да развива гледната си точка, философията си, родителските си виждания за да "се вмъкне" някак детето в тази структура.

Мисля, че е много важно и полезно да има някой, с когото мама да може да коментира това, което се случва; което я притеснява; където не е сигурна или пък обратното - много е сигурна; когато попадне в ситуация, нелицеприятна, притеснителна, там, където човек се изправя пред "сянката" си. Приятел, на когото да има доверие, че няма да я предаде, няма да я осъди, няма да се подиграе...

Всичко е процес. Няма правила. Няма правилни и грешни отговори. Просто човек се опитва да даде най-доброто, на което е способен и едно малко човече, избрало си трудна съдба, да се чувства обичано, прието и подкрепено - от мама и тати.

Поне при мен и сина ми такива бяха нещата. В началото не го познавах; често не го разбирах; реагирах прибързано. С времето се научих да го слушам; да търся начини да го чуя, да разбера защо. Непрекъснато се появяват нови предизвикателства, но като се гушнем и знам, че всичко си е на мястото. Той е моето дете, а аз съм неговата майка.
Виж целия пост
# 3 319
Трудно и сложно е. Всеки го преживява различно.
Виж целия пост
# 3 320
И аз , като cveti, имах случай, в който сънувах, че съм го загубила. През цялата време си мислех, че е сам, че не знам къде и с кого е, че няма да го видя... Някакъв страшен кошмар беше, събудих се плувнала в пот, а той спи до мен. Направо камък ми падна от сърцето. Любовта идва с грижите, когато е болен  сърцето ми спира, такива страхове ме обземат. Като се навре в теб и те гушне е направо велико, а той си гледа детското и дори не разбира майка му в какво умиление е изпаднала. Понякога така ме ядосва, че направо изперквам, но , когато имам проблеми на работата, много съм натоварена , просто си викам: Майната ви, прибирам се при детето си. Слушам за Бен тен, костенурките нинджа, тик токаджиите, как е карал ховърборд, целувам рани по лакти и колене, събирам паднали зъбчета в кутийка и обещавам, че ще купим това и онова, а той след пет минути дори не си спомня и прави пазар за друго. Той знае, че е осиновен, но отдавна не му прави впечатление, за него аз съм майка му, аз съм целият му свят. През лятото го оставих за 2-3дни при леля му, завела го на фризьор, а той сто пъти я питал: Ти каза ли на мама, че ще ме подстригват?
Виж целия пост
# 3 321
Отне ми време да се пренастроят с идването на децата. Да пренастроя живота си, да се откажа от някои неща като гледането на телевизия да речем или от четенето на книга вечер (спяхме заедно, а те лягат рано)... Отделно сложната адаптация при щерката.
Обаче, година и половина след като я взех имаха тържество в ДГ. Първото й тържество пред публика. Разбира се, че се вълнувах и го очаквах. Беше във физкултурния им салон. Доведоха децата, тя открая. Когато влезе изглеждаше уплашена и изгубена... Дори не помня какво точно имаше - думички, танц... Просто една буца от вълнение и любов заседна в гърлото ми и очите ми плувнаха в сълзи - моето крехко, уплашено момиченце.
С бебето беше различно. Там нещата сякаш станаха от само себе си.
Виж целия пост
# 3 322
Аз може би още на третия ден допуснах грешка, която се оказа ключова за мен. Реших, че трябва да отида до работата без него - да почерпя, да оправя някои документи за малко. Беше изкарал почти толкова време с мен, колкото и с баба му, тъй като тя беше с мен да го вземем и после остана при нас за няколко дни. Още не бях успяла да почерпя колегите и ми се обадиха ... супер неочаквано, защото той през цялото време до този момент изглеждаше спокоен, но баба му каза че започнал да хвърля, удря, едва ли не къщата ще разруши. Не знам как не се пребих докато стигна у дома, направо ми се искаше да хвръкна от притеснение и да съм там. Като стигнах и се гушна в мен а може и аз да го стиснах в себе си .... (той беше на 4). Ми вече знаех че го обичам. Дали е станало повече после .... ми не знам, ако има накъде повече - да може и да става все повече, но това ми стигна и тогава. Да, вярно последваха месеци, в които се опознавахме и не беше лесно понякога, все пак той вече си беше с характер, а не познаваше и моя. Често от мухата ставаше слон. Но пък сега .... Simple Smile ела да го видиш, успява да ме разтопи само за 3 минути Simple Smile, изучил ме е до последната мимика. Честно казано освен, че го обичам дори му се възхищавам донякъде. Защото е борбен, защото се справя чудесно, защото е разбиращ и ..... мога да редя много, но за всичко, което е. Не съм сигурна ако го бях родила аз мекушавата дали щеше да е това прекрасно дете. Моля се Бог да ми помага само да не му показвам грешни уроци и да давам грешни примери, а на него да му дава очи и сърце за всичко хубаво и да забравя лошото.
Виж целия пост
# 3 323
При всеки е различно. Но не е нещо, което се случва веднага, а дълъг процес. Лесна адаптация мисля, че няма. Адаптираме се и двете страни. Всичко се случва по малко всеки ден. Моята дъщеря спа при мен (в едно легло) година след като дойде вкъщи. Всяка следваща вечер я усещах по различен начин. Първите дни се гушваше до мен и после се отдръпваше, прегръщаше шишето с мляко и заспиваше. С времето започна да заспива с шишето в устата и сгушена в мен. И такива дребнички неща ти стоплят сърцето, защото осъзнаваш, че са прояви на доверие, че те карат да се усмихваш от умиление и не можеш да си представиш да заспиш без да е до теб това мъниче. Първото вдигане на температура, повръщане - буца ми заседна в гърлото, сърцето ще ми се пръсне, не можах да заспя докато не падна температурата и не чух спокойното и похъркване. Няма рана, която да може да мине без целувката на мама. Понякога, когато иска да ми обясни нещо, застава срещу мен, помилва ме по бузата, спира ръчичка около брадичката ми и ми рецитира. Гледам я и си мисля, че не мога да си представя живота си без нея, без непрекъснатото бърборене. Снощи ми беше лошо и като се прибрах от работа и легнах да почивам. Те с баба си бяха навън в парка. Казала на баба си, че като се прибере ще гушне мама и ще я целуне и ще и мине. Бях задрямала и в един момент усещам върху ръката си хладна влажна ръка. Отварям очи, а тя се надвесила над мен и пита "Как си мамо? Добре ли си?" и ме млясва здраво. Така се случва. Всеки ден по малко, с много страхове и притеснения. Но, когато го осъзнаеш е прекрасно.
Виж целия пост
# 3 324
Здравейте момичета получихме писмото с две седмици закъснение ,така си престояло в пощата .На 1.09.20 взехме разписката ,обадих се веднага и насрочихме нова среща на 11.09.,защото предишната я бяхме изпуснали.Момиче 4г и 4 месеца...
Виж целия пост
# 3 325
Много хубава новина добре ,че все пак сте се усетили навреме.Дано да е вашето детенце.Само да попитам преди колко време подадохте документите,искам да си направя сметка ,ако и ние изпускаме така писма ,а то няма и къде да се обадиш.
Виж целия пост
# 3 326
Честито!

Ние входирахме документите за вписване в регистъра. Началото е поставено, остана да извървим пътя си до най-сладката част🙂
Виж целия пост
# 3 327
Вписани в регистъра от 19.11.2018г ,това е първото ни писмо....
Виж целия пост
# 3 328
Здравейте момичета получихме писмото с две седмици закъснение ,така си престояло в пощата .На 1.09.20 взехме разписката ,обадих се веднага и насрочихме нова среща на 11.09.,защото предишната я бяхме изпуснали.Момиче 4г и 4 месеца...
Стискам палци за добри новини в края на седмицата, т.е да е вашето детенце.
Виж целия пост
# 3 329
Здравейте момичета нашата информационна среща мина ,за съжаление не беше нашето детенце дадохме отказ . Успех и кураж на всички мами.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия