Шеста тема на чакащите

Анонимен, първата група - съветничките, щяха да раздават съвети и ако го беше родила. Втората група - за съжаление също ги има. И аз съм ги срещала. Някои не правят разлика между осиновяване и приемна грижа, други просто наистина смятат, че осиновителките или вторите родители на едно дете не могат при никакви обстоятелства да заместят биологичният родител. А може и нарочно да го казват, за да наранят. Старай се да ги избягваш и да не им обръщаш внимание.
Да ти е живо и здраво детенцето, да се адаптирате бързо към новата ситуация и да израсне едно щастливо дете.

За тези, които дават съвети - те просто са си такива. Има хора, които всичко знаят и всичко могат и решават да споделят /по-скоро да наложат/ своите знания с всички останали. Че, ако не са те, другите една ли ще се справят в живота. Слушам, от едното ухо влиза, от другото излиза. Не обичам да споря, защото спорът е безсмислен.
Втората група хора, зависи колко са ми близки. Ако са от близкото ми обкръжение мисля, че ще прекратя честите виждания и ще преосмисля позицията си спрямо тях. Но и те няма да се променят. Ако са ми по-далечни познати, хич не би ме инресувало. Толкова им е акъла, това казват и показват. Хора всякакви.

Много често хората дават съвети, които при същите обстоятелства не биха спазили. Така че, по-важното е вие със съпруга ви какво мислите.
Аз честно казано, започвам да се отчайвам. Ни вест, ни кост. Напоследък как процедират от дирекциите? Само писма ли пращат или звънят по телефона?

Напълно нормално е да Ви дразни. Всяка "нова" майка има нужда от утвърждаване, особено ако дълго време е чакала дете и в някакъв момент си е позволила мисли от сорта на: "явно не ставам за майка и за това не ми се случва". Сега вероятно сте по-чувствителна на тази тема и най-безобидното нещо може да Ви се струва повече от колкото е. По отношение на непоисканите съвети - взимайте си онова, което смятате че ще Ви е полезно, а другите ги пускайте покрай ушите си.
Често хората се държат неадекватно, защото нямат никакви познания по темата или предразсъдъците им са толкова големи, че се стига до безумия.
Чувала съм какви ли не глуспости и то уж от интелигентни хора, не само по темата осиновяване. С някои от тях прекратих контактите си, с други станахме само на "здравей", "здрасти". Разбира се има и хора, с които няма как да не общувам, за това се опитвам да подминавам това, което ме дразни или не разговаряме по темата. Самоиронията също много ми е помогнала. Първия ми сблъсък с безумие по отношение на осиновяването дойде от служител в дирекция "Социално подпомагане", който ми обясни че нямам право на еднократна помощ, защото, цитирам: "вие не сте му майка, вие само го отглеждате". Засмях се и си тръгнах, но след време си взех помощта.
Един съсед пък от желанието си да разбере повече, срещайки ме с детето, ми зададе въпрос "какво е това", с усмивка му отговорих "дете" и понеже не му задоволих любопитството, продължи с въпросите си. Дъщеря му пък всеки път като ме срещнеше започваше да ми говори за всичко свързано с изоставени деца, все едно като съм осиновила само тази тема ме вълнува. Същата дама преди да осиновим при всяка среща ме питаше "какво още чакате", "няма ли вече да имате деца" и т.н. Опитвах се да бъда тактична и ѝ отговорях, че за всяко нещо си има време, но тя не спря да дълбае. Последния ѝ въпрос за бъдещото ни поколение ми зададе, докато пътувахме в асансьора - само я погледнах без да казвам нищо, все едно нямаше друг човек при мен.
За себе си съм решила да преустановя или поне да огранича контактите си с външни хора, които страшно много ме натоварват психически. С всички останали нямам проблем да обсъждам каквито и да е теми, особено темата осиновяване.

Здравейте на всички: бъдещи и настоящи майки!Имам въпрос към вас и се надявам да ми дадете съвет. Започнахме процес по осиновяване,все още събираме необходимите документи. От социално подпомагане,когато показах извлечение от банкова сметка,ми казаха,че ще ми трябва по-нататък,сега трябва да покажа доходи от последните 6 месеца. Когато заявих,че съм безработна,ме накараха да си изкарам служебна бележка,което го направих,но тогава проблемът беше,че съм регистрирана от началото на този месец,на което социалния работник,каза,че трябва да покажа,че съм се осигурявала тук. Ако не съм работила,но не съм се регистрирала по-рано,но имам финансова възможност,това означава ли,че ще ми откажат?Благодаря

Момичета, някоя от Вас беше писала преди, че е писала в даден момент от очакването писма до различните РДСП-та, но ми е трудно да намеря конкретния постинг. Някой може ли да ми даде насоки и примерен текст какво точно да питам в тези писма, освен да посоча номера и датата ни на вписване? Дано не е много нахално...

Не, не е проблем. А и осиновяването не става при вписването ви като кандидати осиновители. Между временно се променят обстоятелствата. Просто покажете доходи за последните месеци - рента, наеми, свободна професия... И данъчна декларация за миналата година върши работа

Още един въпрос имам относно вписването в регистрите.
В заповедта ни пише, че ще бъдем вписани в РДСП- то в нашия град, както и във всички останали. Но писмото, което получихме, като потвърждение, че сме вписани е само от дирекцията в нашия град със съответния номер. Така ли трябва да бъде или е трябвало да получим още 27 писма?

Здравейте,и ние получихме писмо само от нашата дирекция.Такава им била политиката.От другите 27 не ни изпратиха писма.Аз като мина една година от вписването изкарах списък на телефонните номера и започвах да звъня.На половината звъннах, някъде бяха много любезни,някъде не,но общо взето абсолютно всичко ми беше наред с документите.Не помня в кой град ми казаха,че към края на срока т.е.почти към двете години ще ни поканят на среща.Та даже и много често след подновяването на документите.И аз мислих да пиша писма,но прецених,че няма смисъл.

Не се хабете. Аз им звънях, по списък с идея да ги подсетя за съществуването ни и да ни запомнят, че евентуално да бъдем избрани в тройката на съвет. Загуба на време беше, а за рдсп- тата сигурно е било досадно.

A в крайна сметка след колко време ви се обадиха? Или още чакате?

Първото предложение дойде след 1 г 4 месеца, след това не съм звъняла повече, защото разбрах, че няма смисъл. Осиновихме след подновяване на документи, някъде 3,5 г след вписването в регистрите

Дами, дайте по едно рамо в тази тема:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1261218.msg41589457#msg41589457

На нищо я направиха жената. Направо ми е жал за нея.

"Децата на бездетните идват трудно. Много трудно! Родилните болки започват още от сърцето, което страда по тяхната липса.
Само децата на Бездетните могат да ти кажат "Мамо, вие с тати толкова дълго време сте ме НЯМАЛИ, че сега като ви намерих, вече си имаме всичко, нали?"
Децата на Бездетните се раждат първо в молитвите и сънищата. Задължително първо там! Очите им винаги говорят, носят в ръчичките си кристално сърце, а босите им крачета тичат в полета, огряни с ангелско сияние.
Бремеността с Децата на Бездетните може да продължи 5, 10 или 20 години. През това време, обаче, се случва най-голямото чудо на бездетните - те се раждат отново! Идва им нова сила, прощават на миналото си, разделят се с обидата, завистта, злобата, омразата и тъгата. Не търсят виновни!...
...Децата, белязани с космическо очакване ВИНАГИ идват!
Направи им път! Напиши в сърцето си ЛЮБОВ!
И когато тази любов е безусловна, чиста, истинска, прощаваща, невзискателна, търпелива и мъдра, децата я кодират.
И пристигат.
На точното място.
В точното време.
Нито по-рано, нито по-късно!
Децата на БЕЗДЕТНИТЕ идват винаги точно навреме!
И остават.
Нашият дълг е просто да ги обичаме."

Ивайло Митев

Благодарение на съфорумка успях да спастря едно писмо до РДСП-тата и някои ми отговориха на мига. С две думи: Или не ни е дошъл редът за разглеждане, или няма подходящи деца.
За разлика от ДСП-Стара Загора, в което бяхме вписани първо и които са в родния ни град, и на които явно им е отнема много време да си проверяват и четат и-мейлите. Наистина започвам да се разочаровам от дирекцията тук.