Шеста тема на чакащите

  • 506 575
  • 5 032
# 3 705
Делия, това е форум за осиновители. Ако си социален работник, осиновителите може да не се чувстват удобно да споделят.
Виж целия пост
# 3 706
Делия, това е форум за осиновители. Ако си социален работник, осиновителите може да не се чувстват удобно да споделят.
Не, Мама Ру, не съм соц. работник и въобще не съм в сферата.
По стечение на някакви обстоятелства имам няколко приятелки, съседки и роднини с осиновени и приемни деца.
Виж целия пост
# 3 707
Толкова е формална работата на социалните работници, че ми минава през едното ухо в другото, ако изобщо кажат нещо. Не  би ми пукало каквото и да кажат. Минава си рокът на мониторинг и цялата формалност и толкоз. Те си пишат докладите и айде.
Виж целия пост
# 3 708
Ако родителите заявят нужда от нещо около детето - психолог, логопед, кинезитерапевт, то социалните могат да насочат към такива специалисти или центрове, с които имат сключени договори. Само, че.родителите трябва да заявят такова искане. Ползвала съм и за двете деца в периода на мониторинг, ползвам пак за едното, въпреки че са минали вече 7 години от осиновяването. Доста години посещавах и група за подкрепа на осиновители и кандидат осиновители. Това даде възможност на мен и децата ми да създадем контакти със себеподобни, което в един момент даде отговор на въпросите на децата "Има ли и други осиновена освен нас с кака/ с брат ми?", а това помага да приемат осиновяването като нещо обикновено.
Друг въпрос е, бе на различен места в социалните служби работят различни хора и самите служби имат различни възможности за подкрепа на осиновителите и осиновените деца в следосиновителния период, а и по-късно.
Виж целия пост
# 3 709
Мама Ру, тези групи за подкрепа на осиновили през социалните ли ги откриваш?
Виж целия пост
# 3 710
Мама Ру, тези групи за подкрепа на осиновили през социалните ли ги откриваш?
Екипът, който ни обучава има договор със социалните и те имат такава група.
А от "Закрила на детето" съм ползвала водна терапия (плуване) за щерката и малкия, кинезитерапия за него и психолог за нея. Преди бяха с едно направление 3+3 месеца за годината, а сега си е за цяла година и без прекъсване ползва втора година психолог. Имахме сериозни проблеми в училище, училищната психоложка отказа да работи с детето и поиска да я заведа на външен психолог. Аз отидох при социалните и поисках да ни насочат към някакъв ЦОП или място където след училище да ходи детето и да получава подкрепа. Оказа се, че в града няма такъв подходящ център за нея и ни насочиха към психолог само. Една година ходи и декември малката поиска да продължи, съответно социалните издадоха ново направление за тази година. Ходи веднъж седмично. Дори ни е в квартала и си ходи сама. Попитаха искам ли и логопед, но нямат специалист по дислексия и аз отказах, защото нейните затруднения са обучителни, а не говорни.
Виж целия пост
# 3 711
А пък поради възпитанието ми не бих сравнила ничие дете с плочка за баня.
Нито бих делила на осиновено и биологично, че понякога и при биологичните има драми.

Ако вие сте от тези специални хора, които не могат да разбират контекст и възприемат нещата буквално, лично ви се извинявам. Литературният похват, който съм използвала е алегория, а не сравнение.

Банята в алегорията представлява семейството. Банята е облицована от плочки. Всички плочки заедно правят банята, както семейството е едно цяло. Детето е част от семейството, така както всяка от плочките е част от банята.

Нито бих делила на осиновено и биологично, че понякога и при биологичните има драми.

И т.к. имате познати, които са осиновили, но вие лично не сте осиновила, ще ви кажа и нещо друго. Осиновителите никак не обичат да се казва, че то ако си го родиш пак може да има драми. Може, но вероятността е в пъти по-малка най-малкото, защото няма неглижиране или отделяне за винаги от биологичната майка в първите дни и месеци на детето, когато тя е целия свят на това дете.
Виж целия пост
# 3 712
Освен това, Анонимен, хайде да си кажем, че често осиновените деца не са били и при най-благоприятните условия по време на бременността, че в голямата си част са от много бедни семейства... Едно желано дете има повече или по-малко обгрижвана бременност и нагласа на майката, че е желано.
Виж целия пост
# 3 713
Аз пък много се радвах, че питаха само за детето, а не за мен и за отношенията ни. Щеше да ми е странно, и да си мисля, че навлизат прекалено много в личното ми пространство. Даже и въпросите ми ги задавах по вайбър, не са идвали в къщи. И в крайна сметка работата на социалния работник е да проследи адаптацията на детето, не Вашата. А това, че сигурно е темерут и въобще не се интересуват от вас като цяло си е отделна тема. Но не всички хора припадат от умиление покрай деца и техните семейства.
Виж целия пост
# 3 714
Честно казано това да питат само за детето аз го приемам за абсолтно нормално и просто не съм имала никакви други очаквания. Още при обучението за осиновяване се казва, че системата работи в полза на децата и се "търси най-подходящия родител за детето, а не най-доброто дете за родителите". И ако това се спазва точно така, ами браво на системата. И ако говорим за едно цяло - да, детето и родителите са едно цяло и ако нещо куца в семейството, то на кого се отразява най-много? Ми аз специално не мисля, че ако на майката нещо й е криво или трудно или има проблем със свикването, то това до 2 години в които правят проследяването няма да проличи. Аз пък си мислех и това, че ще питат предимно за това как се приобщава, как свиква, изгражда ли се привързаност, а не на първо място наддава ли, яде ли, спи ли. Ама то това си е било моя сбъркана представа, защото това май са ключови показатели - ако не спи, значи има проблем, ако не яде пак.... Не казвам нерешим проблем, но показва доста. Така че, според мен човек не трябва да се вкопчва в такива детайли, а да си гледа живота. При едно осиновяване съпроводено винаги с толкова емоции, толкова напасване и свикване в началото, по-добре да не се хабят излишни такива за ....
Виж целия пост
# 3 715
А пък поради възпитанието ми не бих сравнила ничие дете с плочка за баня.
Нито бих делила на осиновено и биологично, че понякога и при биологичните има драми.

Ако вие сте от тези специални хора, които не могат да разбират контекст и възприемат нещата буквално, лично ви се извинявам. Литературният похват, който съм използвала е алегория, а не сравнение.

Банята в алегорията представлява семейството. Банята е облицована от плочки. Всички плочки заедно правят банята, както семейството е едно цяло. Детето е част от семейството, така както всяка от плочките е част от банята.

Нито бих делила на осиновено и биологично, че понякога и при биологичните има драми.

И т.к. имате познати, които са осиновили, но вие лично не сте осиновила, ще ви кажа и нещо друго. Осиновителите никак не обичат да се казва, че то ако си го родиш пак може да има драми. Може, но вероятността е в пъти по-малка най-малкото, защото няма неглижиране или отделяне за винаги от биологичната майка в първите дни и месеци на детето, когато тя е целия свят на това дете.
Това много ме дразни- да ми казват, че и да си е наше биологично, пак не се знае какво ще е и дали няма да има драми. Ами сигурно ще има, като знам колко сме чепати и колко лесно се поддавам на стрес. Ама съм сигурна, че с осиновено драмите са много "по-драматични". И само който не е осиновил, не може да го разбере.
Виж целия пост
# 3 716
Здравейте!

След разговори с мъжа ми и кратко обмисляне днес ходихме до социалната ни работничка и променихме критериите за възраст от 0-18 м на от 0-36 м (3 г. ). Надяваме се това да ни доближи до така чаканото писмо/обаждане. 🙂
Виж целия пост
# 3 717
Здравейте!

След разговори с мъжа ми и кратко обмисляне днес ходихме до социалната ни работничка и променихме критериите за възраст от 0-18 м на от 0-36 м (3 г. ). Надяваме се това да ни доближи до така чаканото писмо/обаждане. 🙂

Успех! 🙂🌼🌼🌼
Виж целия пост
# 3 718
Здравейте,
в друга тема вече споделих своята история. На 46 години съм, сама съм в момента, така ми се стече живота, че не можах да имам родено от мен детенце. Според Вас какви критерии за осиновяване следва да посоча, че от социалните служби малко по-бързо да ми обърнат внимание... Все пак съм на 46 г., не искам да карам бъдещото си дете (деца) (аз бих искала да осиновя 2 деца) да се срамува (т) от възрастта ми, но пък от друга страна не искам и да не може (да не могат) да се адаптира (т) трудно в дома ми, ако е (са) на по-голяма възраст...Моля Ви посъветвайте ме нещо...
Виж целия пост
# 3 719
Единствено, ако напишете по-голяма възраст, над 5 години, това може да ви извади напред в списъка на чакащите. Но правилно разбирате, че адаптацията ще е по-трудна, защото детето има изградени навици и характер, има и минало, а Вие няма да имате право на платено майчинство. Не е добре и разликата Ви с детето да е повече от 45 години. На Вашите деца няма да им пука толкова от възрастта Ви, но по-често чуждите хора ще Ви наричат баба, а не майка. Има доста нетактични хора, трябва да се научим да живеем с това. Ако на Вас не ви прави впечатление, на детето също няма да прави.
Другото, което ще определи колко ще чакате са критериите за произход, пол и здравословен статус.
При осиновяване на дете над 4-5-годишна възраст трябва да сте наясно, че е възможно детето да има повече за наваксване, най-вече в нервно-психическото и емоционалното си развитие. Правилото е времето в институция *2, за да се изравни с биологично дете или осиновено от бебе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия