Шеста тема на чакащите

AngelBlue, едва ли ще ти помогна много, но ние оставихме попълването на заявлението и декларациите за пред социалните.
Още когато отидохме първия път ни казаха, че можем да се консултираме за попълването и мисля да се възползваме. Искаме да кандидатстваме във всички, но мен примерно ме затруднява да напиша "история на семейството" на пет реда - искам някой да ми каже какво точно очаква - "познаваме се от Х години; женени сме от Y години" или нещо не толкова формално.
Мисля, че спокойно би могла и ти да се посъветваш при подаването на документите.

Ние имаме две препоръки. Никой не ни каза колко трябва да бъдат; броят не беше отбелязан и в листа.
На нас обратно - това ни беше най-лесно сякаш...

Но не сме подали нищо, все още. Така се бях нахъсала, след като писах тук и прочетох отговорите ви, особено това, че някои са събрали документите за три дни, а то стана...
Пуснахме изследванията - те станаха за няколко дни.
Обадих се с пускането им на личната лекарка на съпругът ми - даде час за след седмица.
При първото посещение отказа да даде медицинско, защото искала да си пусне не знам си какви профилактични изследвания за диабет. Както и да е - мина волната ѝ програма; взехме го.
Така стигнахме до общината за бележките, удостоверяващи, че не сме лишавани от родителски права.
...и като се започна едно чакане. Преди седмица подадохме заявленията. Днес звъннах по телефона, за да попитам какво се случва - ами нищо не се случва - "звънкайте, като се сетите пак, госпожо, да си проверявате" - "кога ще ви е удобно да звънна - по Коледа, по Великден..." - много се ядосах.
Надявам се, все пак, в рамките на тази седмица да успеем да вдъхновим някой общинар да въведе едно-две ЕГН-та, да натисне ентер, после принт...
Истината е, че нямам търпение и затова нищоправенето в тази посока ме уморява...

А това, което споделя Анонимен е абсурдно!
Откога родителският капацитет се определя от почивките, които си позволяваме!? Толкова е дребно... душевно дребно.

Стопанка, това е абсурдна. Има си срокове за издаване на документите и те обикновено са до три дни. Как така седмица и "звънкайте'? Като чуеха осиновяване и веднага ми издаваха всичко в най-кратък срок. Повече от два дена не съм чакала, че и на момента вадеха справките. Че вие като дойде моментът и трябва да вадите отново документите ще си изпуснете делото с такива служители... Що за безотговорност?

Подкрепям!
Особено удостоверение, че не сте лишавани от родителски права - в нашата община, срещу 10лв, издават веднага. За 5 лв се чака 5 работни дни.

Удостоверение за липса на лишаване от родителски права се прави след секундна справка в компютъра. Таксите са различни за различните срокове, но на практика се вади за минута. Просто общините си намират начин да събират по-високи суми за уж бързи услуги. Трябва да се осъществява обществен натиск върху тях, иначе няма оправия.

На мен в общината ми казаха - не си давай парите за по-краткия срок, ще стане бързо. Платих таксата, занесох я на служителката и я попитах кога ще е готово. Жената се усмихна и каза - само ми дайте две минути. След това извади на принтера удостоверението, подписа го, сложи печат и каза - желая ви от сърце успех.
Всъщност, покрай събирането на тези документи, си дадох сметка колко добри и свестни хора има на света и колко съм благодарна, че ги срещнах
Чакането виж... Ето това ми е най-трудното. И за втория опит още не е свършило. Вече си мисля, че май няма да дочакам. Но какво пък - може би синът ми си е избрал да е сам някой ден...

И при нас всичко се случи много лесно със събирането на документите,всички бяха толкова отзивчиви и всичко ставаше много бързо,само една госпожа ми вдигна нервите в ТУ диспансера,че не можело един ден напред или назад да се отчетяла пробата.Абе беше си заядлива.Искам да попитам колко време след последната среща и обучението мина и получихте писмо,че сте вписани.Не ми казаха,че ще ме търсят за да чета доклада им или да се разпиша а само,че ще ни уведомят като сме вписани.

Срокът е три месеца от входиране на документите ви. Мен ме вписаха около седмица по-късно със задна дата, за за спазят срока. Може би около два месеца след курса да се е падало

Така беше и при нас, два пъти сме подавали документи. Общо взето навсякъде, където чуеха, че става дума за осиновяване, се отваряха широко едни врати...

Напълно съм съгласна с вас за абсурдността на ситуацията с изчакването за тези бележки от общината. Надявам се искрено, следващия път (преди делото... как се размечтах!) да се случи така бързо и лесно, както споделяте вие.
Това, което обаче ми направи впечатление от споделеното при вас са платените услуги - на нас не са ни искали пари. Не ни предложиха различни видове услуги - бърза/стандартна, но и една стотинка не са ни взели. Съмнява ме да са пропуснали случайно.
Не, че това с таксата е от съществено значение в случая, по-скоро го споделям за други момичета, които (ще) четат тук, за да се информират и може би няма да се престрашат в началото да пишат, а ще бъдат любопитни за всичко (както известно време бях самата аз).

И накрая - взехме ги! В края на седмицата бележките от общината най-накрая станаха готови.
Бяхме до социалните. Иииии имаме входящ номер
Толкова съм щастлива!

В социалните, на място, бяха изключително внимателни. Малко се изненадах, защото очаквах при самото подаване/входиране да ни дадат информация за курсове и да ни разкажат какво следва, но се оказа, че ще ни звъннат "до седмица-две" за продължението.
Част от заявлението беше в тестова форма и това, което съм чела (пр. за посочване на дечица с "лечими заболявания") не беше приложимо. Всъщност точно за здравословното състояние говорихме с едно момиче от отдела. Тестовият въпрос беше формулиран така: "Бихте ли осиновили дете с: физически увреждания; умствени увреждания; със заболявания, налагащи лечение; преживяло насилие." Специално попитахме, какво включва този трети параграф, защото една миопия сама по себе си също е заболяване; бронхиалната астма също; но социалната ни посъветва да напишем "не" и каза, че това, което се има предвид е друго.
Също нещо, което беше различно от това, което съм чела - никъде нямаше въпроси за етноси. Виждала съм във форума теми и обсъждания, посочване на етнос/предпочитания и тн - в нашето заявление нямаше и помен от подобно нещо. За това, обаче, не сме и питали.
Обадихме се на поръчителите си, за да споделим новината, да очакват позвъняване и те.
Друго не се сещам...
Чувствам се малко над земята, въпреки че осъзнавам, че приключението още дори не е започнало.

Желая ви щастлива седмица, изпълнена само с добри новини!

На мен нашите социални, когато подавах документите ми казаха, че и късогледството и астмата  се броят към заболяванията, които се включват в тази точка. Аз бях писала "с леки, лечими в България заболявания". Пък после ще си преценявате, когато имате предложения дали можете да се справите с евентуален проблем, или не.

Стопанка аз също подадох документи преди 2 дни.въпрос за произхода и при мен нямаше,но аз попитах и ми казаха да го напиша до възрастта.
Интересно ми стана,че ми казаха,че освен с поръчителите ще се свържат и с всички близки роднини.При някой това случвало ли се е?
Попитах и за курса,казаха ми,че бил с продължителност 51часа.
Също нещо,което не ми допадна беше,че доста време се опитваха да ме обедят да променя годините (писала съм до 2г.)  на до 5,че иначе едва ли не трябвало да чакам 3-4 години да се случат нещата.
Другата седмица ще ходя за да се запознаем със социалните работници,които ще ми бъдат назначени и да ми дадат координати за курса.
Също ми върнаха 2 от препоръките,защото искали 1 от приятел,1 от роднина и 1 от работодател (моите бяха само от приятели).

Това са индивидуални интерпретации за препоръките.

Това с работодателя направо ме потресе. Те направо цяло разследване провеждат още малко и на детектор на лъжата ще ви сложат. Предлагам за сигурност да започнат да правят общ хороскоп с цел по-точно съвпадение.

Здравейте
От около две години следя всяко едно мнение в тази тема и най-накрая се реших да пиша и аз.
Накратко нашата история-ние сме двойка съпрузи от Варна,кандидатствахме и ни одобриха преди година и 2 месеца,решихме да дадем критерии за детенце до 3 години,без значение от пола,без видими ромски черти,склонни сме и на лека излечима болест.
Тъй като вече толкова време нямаме никакво предложение,реших да попитам дали някоя от вас е звъняла по отделните градове да попита докъде са им документите при тях.Какво точно сте питали,дали по телефон или по и-мейл сте се свързали с отделните клонове на социалните.
Преди да направя тази стъпка,реших да се консултирам с нашата социална работничка във Варна,която ме окуражи да им звъня на колегите им от страната.Наясно съм,че от тях не зависи много,тъй като регионалните комисии решават на кого да дадат предложение за осиновяване според интереса на детето,но все пак съм решила да напомня за нас,дори и така символично.
Ще съм благодарна за съвет
Благодаря предварително

След 2.5 години чакане и почти същите критерии,тази година се реших да пиша по ел.поща на произволно избрани регионални дирекции.
Отговорите им бяха,че все още не сме разглеждани като потенциални осиновители и не ни е дошъл реда.