Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Шеста тема на чакащите

  • 409 579
  • 3 999
# 3 975
Здравейте отново,
Обещах да пиша какво се е случило на нашата първа среща с предложеното ни детенце.
Беше изключително емоционална за всички страни,имаме предложение за момченце на 1 годинка.
Трудно ми е да опиша чувствата ни с ММ,аз се просълзих още в момента,в който видях снимката на детето.А за момента,в който той влезе в стаята,ми е още по-трудно да говоря,сълзите сами тръгнаха от очите ми.Това е най-невероятното детенце на света за нас,любовта ни беше от пръв поглед.Още по-емоционално стана,когато то протегна ръчички и самичко пропълзя до нас,гушнахме си го и света престана да съществува.Неописуемо е...
Предстои ни медицински преглед с детски лекар-специалист,преди да вземем окончателно решение.Но в сърцата ни това е нашето детенце,моля се на всички богове всичко да е нормално и да можем със спокойни сърца да си дадем положителния отговор съвсем скоро.
Биологичната майка е в чужбина към настоящия момент и не се знае дали изобщо се е връщала в България след раждането.
Това,което ме притеснява,е че БМ не е подписала нужната декларация за отказ от родителски права,детето е изоставено още при раждането и до този момент е отглеждано единствено и само в дома на приемните родители.
Разбрах,че при делото се изисква този документ да е подписан от БМ,бащата е неизвестен,социалните нямат информация за него изобщо.Четох някъде,че при неупражняване на родителски права в рамките на 6 месеца от раждането на детето,съдът констатира,че БМ не е упражнявала родителските си права и тогава те се присъждат без проблем на осиновителите.Може ли някой да сподели дали е имал подобен казус и как са се развили нещата при такива обстоятелства ?
Благодаря отново за подкрепата Simple Smile

Първо - Честито!!! Страхотна новина!

Второ - по въпроса с отказа от БМ. Почти сигурна съм, че няма от тук осиновилите, детенце с отказ от БМ. Тази пречка социалните я прескачат с изчакването на необходимият срок от около 6 месеца, които са предназначени да се издири, ако е възможно БМ. Когато те минат и се натрупат достатъчен брой листовки от пощата, че майката е неоткриваема и не се интересува от детето си, то се вписва в регистъра за пълно осиновяване.

Стискам палци мъникът да е здрав и скоро да си го приберете у дома. Heart
Виж целия пост
# 3 976
Едното ми дете беше без отказ и майката дори го посещаваше до последния ден. Социалните обаче бяха категорични, че тя не е в състояние да се грижи за нуждите на детето, детето при нея е в риск и е в негов интерес да бъде осиновено. БМ се яви и на делото (призовават ги дори да са дали съгласие детето да бъде осиновено) и възрази, но съдът не взе под внимание възражението й, а отсъди в интерес на детето. И адвокат не съм имала за делото. Социалните мислеха, че ще обжалва и ще се проточат нещата малко, но тя не го направи и осиновяването влезе в сила след 7-дневния срок.
Другото ми дете беше с уредени документи и още на два месеца беше вписано в регистрите и съответно разгледано на съвет.
Виж целия пост
# 3 977
Чудесна новина, Принцесо!
Много се развълнувах докато четох. Мисля, че няма да имаш спънки с отказа от БМ. Стискам палци всичко да е наред. Пиши като мине делото.
CveteMoe, нашето дете е с отказ от БМ още докато е била в родилното. Не знам защо така категорично се е отказала от толкова прекрасно бебе, но честно казано не ми се рови.
Виж целия пост
# 3 978
Благородно завиждам за подобни емоции, честито!
Понякога трябват години, за да се изпитат.
Виж целия пост
# 3 979
Чудесна новина, Принцесо!
Много се развълнувах докато четох. Мисля, че няма да имаш спънки с отказа от БМ. Стискам палци всичко да е наред. Пиши като мине делото.
CveteMoe, нашето дете е с отказ от БМ още докато е била в родилното. Не знам защо така категорично се е отказала от толкова прекрасно бебе, но честно казано не ми се рови.
Може и аз да съм останала с грешно впечатление, но някакси съм го запомнила така... че едва ли не, всяко първо дете е без "отказ" от биологичните родители.

Разумен човек, който мисли за доброто на детето си, макар и да е решил да не се грижи за него, полага тази последна грижа - с един подпис на лист хартия, да му отвори пътя към семейство и живот. Никой не заслужава умишлено да се пропилява в чакане част от живота му, както се случва при децата без "отказ". Но пък е хубаво, че и в този случай институциите са намерили начин да поправят стореното...
Виж целия пост
# 3 980
То и това не е гаранция за бързо осиновяване. Синът ми е с отказ от БМ от родилния дом, но въпреки това беше осиновен на 1 г. и 8 месеца. Вероятно има и други фактори, които имат значение, нищо че и те не са в полза на децата...
Виж целия пост
# 3 981
Влизам тук,за да споделя най-голямото си щастие.
В понеделник си взехме детенцето.
Сега предстои нелек период на адаптация.
При нас има и допълнителна екстра-никнене на първи зъб.
Но мисла,че с обич и търпение ще преминем през всичко това.

P.S. Ще се запиша в статистиката!

Момичета,допълвам и един въпрос.Имаме желание след известно време да си осиновим още едно детенце.В регистрацията съм писала  2 деца.Обадиха ми се от районната социалната служба обаче,че сега трябва да ми прекратят регистрацията и да кандидатствам наново като за първи път.Бях останала с впечатлението,че просто минавам назад в класирането,но не ми прекратяват регистрацията,а изчаквам.
Ще се радвам да пишат осиновилите втори път майчета!
Виж целия пост
# 3 982
Каролина, първо честита радост и лека адаптация. Очакват ви много вълнуващи месеци. Heart
Относно въпроса ти, на мен ми е странно, че са ви казали така. Нас изрично ни попитаха дали искаме да си запазим кандидатурата за 2-ро дете, но ние преценихме, че на този етап и за малкия, и за нас ще е по-добре да изчакаме.
Да не би да са минали вече 2 години от подаването на документите ви и за това да са поставили така нещата? Въпреки че поне курсът не би трябвало да минавате в такъв случай.
Виж целия пост
# 3 983
Аз осиновяват на края на втората година от регистрацията. Още след първата среща подадох дМоята регистрация изтичаше дни след срещата и подадох за продължаването й. Едновременно с това заявих, че искам след това да чакам за второ дете и смених профила. Разрешиха ми, ама май съм минала между капките.
Моя приятелка осинови няколко месеца след мен и знам, че тя беше посочила, че не иска предложения първата година след осиновяването, но регистрацията й за второ не беше заличена.
Виж целия пост
# 3 984
Каролина, първо честита радост и лека адаптация. Очакват ви много вълнуващи месеци. Heart
Относно въпроса ти, на мен ми е странно, че са ви казали така. Нас изрично ни попитаха дали искаме да си запазим кандидатурата за 2-ро дете, но ние преценихме, че на този етап и за малкия, и за нас ще е по-добре да изчакаме.
Да не би да са минали вече 2 години от подаването на документите ви и за това да са поставили така нещата? Въпреки че поне курсът не би трябвало да минавате в такъв случай.
Да,две години минаха,но ние подновихме регистрацията и след подновяването чакахме още година,т.е три години от първата регистрация.
Виж целия пост
# 3 985
Мили мами, не искам да ви стресирам. Имам нужда да си изплача болката и да потърся съвет. И ще съм ви благодарна за всякакви съвети.

Вече няколко пъти пиша, че в детската градина има проблем. Проблемът е, че детето ми не се държи кротко там и те и на мен и на детето казват в прав текст да го отпиша. Т.к. детето ми е в задължителна предучилищна не мога да го оставя без да е в градина, без да се социализира с връстници, без да трупа социални умения, до колкото е възможно.

Още при постъпването на градина съм им оставила епикриза от психиатрично обследване с диагноза, която ясно посочва че детето има проблем с импулсивността и с регулирането на емоции. Всичките ми опити - и устни и писмени да получи детето разбиране, подкрепа, с думички да му се каже, че той е искан там, че е приет, бяха посрещнати с обвинения, че аз съм взискателна, че аз не се разбирам с тях и да съм сменила градината.

Въпреки всичко продължавах да го водя. Те ме обиждаха - неглижираща майка съм била за това, че детето го изпращам закусило двойна закуска и той отиде там и започне да казва "Гладен съм, гладен съм". Те били специалисти, професионалисти, с опит. Директорката има 3 години стаж в дом за деца.

След близо месец натиск от тяхна страна над мен да го отпиша и по думи на детето и към него, аз пуснах жалба до регионалния инспекторат по образованието и го заведох отново на оценка на развитието. geni_stil, мисля че това отговаря на въпроса ти защо сме отишли на психолог. И с тази жена имах една среща предварително. Преди да заведа детето.

И как се отърваха от "проблемното" дете, от некроткото като другите. Казвам ви го, за да знаете, но и ако имате с нещо да ми помогнете, да ми помогнете, защото имам нужда от помощ. В момента, в който регионалния инспекторат разпредели за проверка моето оплакване, на абсолютно следващата сутрин директорката подаде сигнал срещу мен в ДСП. Казала е абсолютни гнусни лъжи по мой адрес. Детето нямало елементарни навици, (той при тях започна да се напиква през деня и не било това от стрес при тях, от моето отглеждане вкъщи било), била съм го изоставила пред градината, рано сутрин, и съм побягнала. Едни 2 часа след оставянето на детето в градината се извиква полиция и детето си припява - майка му го била била. Синините майка му ги била направила.

Преминах през всички кръгове на ада емоционално. Отначало си мислех, че от градината са го привикали в една стаичка и са го обработвали какво да казва. После си помислих- да не би пък детето да не иска да ме накаже за това, че на предишния ден му бях обещала да му купя наградка ако слуша по време на френския, а пък като свърши френския майката на другото дете предложи да ни метне до вкъщи и аз се съгласих и той остана без наградка този ден. В заповедите на социалните пише, че детето е със синини по ръцете, че е казал, че аз съм го стискала по ръцете, а пък аз този ден дори и до градината не го държах за ръка, т.к. носех големия кашон с торта за градината (хартиени парчета и гипсови играчки вътре - главата на мечо пух и калинка или пеперудка).

Детето ми го отнеха. Явно госпожа директорката с опита в дом за деца много добре знае какво да каже, за да отнемат дете от майка му и да се притеснят, че детето е в риск за живота. И в градината всички са в един тон. Там някой да каже нещо различно от това, че аз съм най-лошата няма, няма и да се намери. (Един пример - в среща с директорката, на която присъстват психоложката, техническия сътрудник и логопедката, психоложката ми казва - отпиши си детето като не ти харесва тук. Няколко дни по-късно, на среща, по покана от директорката, с изтъкната причина, че майката се държи непристойно и упражнява психически тормоз над персонала, аз казвам какво ми е казала психоложката, а тя ми отговори: Не е вярно. Такова нещо не съм казвала. Имам и свидетели). Абсолютно всички извън тази градина съвсем друго виждат като взаимоотношение между мен и детето, като грижи, които полагам, но там, там съм най-лошата.

Сигурно съм изглеждала като най-голямата криминална да отричам да съм го била, да отричам да съм го хващала въобще за ръката. Чак в събота се престраших да питам в центъра къде са тези синини. И те ми казаха - над лакътя и на двете ръце. И вече всичко ми се изясни. Те са търсели претекст да се отърват от мен и от детето. В деня, в който го оставих, с торта, с подаръци за всички деца в групата, е имало още един рожденик и двама именници. Детето най-вероятно се е тръшнало, че не получава така исканото внимание на неговия ден, най-вероятно са го дърпали за ръката или ръцете. И като са си решили, че повече няма да го търпят или да се занимават с него и са имали едни 2 часа докато задействат системата. Ако не са я задействали те, и аз вкъщи видех синини от хващане под мишниците от тях аз щях да се оплача. С тази разлика, че нямаше да му казвам на детето какво да казва, а щях да оставя на опитните хора да си измъкнат какво наистина е станало.

И сега съм в една наистина грозна ситуация. Детето ми е било 2.5 години в дом за деца, който слава Богу го затвориха. След 1.5 години вкъщи пак е в такава среда. Кой печели от това? Директорката. И мен ме отхвърли, и детето ми отхвърли, а това че детето ми трябва да ходи на градина - голяма работа, нали можело покрай пандемията да си поискам да е вкъщи. А аз. Аз какво да правя. Детето ми казва, че му казват да се отпише, но той трябва да ходи на градина, трябва да се социализира. Правеше номера сутринта преди да отидем на градината в този ден. Номера, които не е правил от повече от година. Обаче, дори и психоложката, на която ходихме за оценка, ми каза,че било криза в адаптирането, не му било ден и да го изтърпя. С времето ще стане по-добре. Да, обаче директорката други неща е кроила.

И в цялата тази работа направо ми се плаче за детето. От тогава не съм го виждала. Звъня всеки ден да питам как е, но не е същото. Искам да ходя да си го видя, но вече 6 месеца съм ходила като гост в дома за деца. Не знам дали и как той ще възприеме такова едно гостуване, отново. Аз не съм уикенд родител. Не съм и родител просто ей така за титлата. Ако от ДСП ми позволят ще си ходя всеки ден до там. Хич не ме интересува дали ще изляза нахална. Обаче не е там работата. Искам си го вкъщи. И далеч от тези гадни хора от тази градина.

Ако имате някакви съвети към мен ще съм ви безкрайно благодарна.
Виж целия пост
# 3 986
Чакайте, как така взеха детето? Обжалвайте заповедта незабавно, но за какви 6 месеца говорите, кога се е случило това? Не ходите ли всъщност да виждате детето? Това е грешка, ходете, напишете писмено, че искате да го виждате, трябва да имате доказателство, че се интересувате. Разговори по телефона няма да свършат работа. И къде е то,  в ЦНСТ или приемно семейство? Трябвало е моментално да обжалвате заповедта за настаняване, направете го възможно най-скоро. Намерете си читав адвокат и си приберете детето! Нито директорката, нито ДСП могат да си своеволничат, въпросът е да раздухате случая, ако е необходимо стигнете до медиите.
Виж целия пост
# 3 987
Търсих усилено адвокат. Един уж известен, уж опитен - два дни ме мота, завлече в друг град важни мои документи, оригинали, чак на третия си ги взех.

За съжаление детето е казвало, че съм го била стискала по ръцете и има синини от това. Обаче на част от ръката, където никога не съм го хващала. Директорката така е подала информацията за мен, че ако я прочете някой ще си помисли, че съм най-голямата утайка на света. Това, че фактическата разлика между то да си оставиш детето пред градината и да избягаш и да го заведеш вътре, да заобиколиш и оставиш пред вратата на групата, както правят всички родители, да говориш с госпожата и да оставиш голяма и тежка торта за почерпка. Очаквам точно този ден да имат проблеми с камерите. Или че детето било неглижирано и нямало елементарни хигиенни навици, а той си може и си прави всичко, което и 7 годишните могат.

В кризисен център е. Там поне виждат, че си има и хигиенни навици, и там казват че не се напишква, което е явление явно в градината само и вкъщи в деня, в който закъснявахме за градината и той се напика. Може би за да не го водя вече там.
Виж целия пост
# 3 988
След две деца минали през институцията детска градина мога да кажа, че относно хигиената смятат, че детето още на три трябва да може да се обслужва само, в т.ч да се забърсва добре и по голяма нужда. В моите детски спомени от градината леля Пенка водеше детето до тоалетна, сядаше на един стол в умивалнята и помагаше на децата, които не са успели да се забършат добре. Днес няма кой да го прави в градините. Дете, което не е регулирало нуждите си и не е усвоило това умение докато тръгне на градина за тях е без хигиенни навици. Отношението към инцидентно напикаване също е било различно - в градината на дъщеря ми една заместничка демонстративно ми връчи торба и ме уведоми, че детето се е написало по време на сън. Подчертавам единствен случай за три години на градина! На другия ден ме нахока, че не съм занесла изпрано и изгладено спалното бельо. Ми нямам сушилня, не бяхме на ТЕЦ и не знаех, че трябва още през нощта да изпера и изсуша чаршафа.
Малкият в неговата градина се е напишквал през годините, но бяха изумени, че търся чаршаф за пране, казаха, че е тяхна грижа и бяха осигурили чисто бельо на другия ден. Беше се случило и с резервни дрешки да го преобуят... Случи се и по време на игра да се наака и получих отпрани гащи в пликче. Като мярка за следобедно напишкване го бяха преместили на най-долното легло до вратата на мокрото помещение, за да стига по-бързо до тоалетна. Дъщеря ми тръгна на градина още не адаптирана, година след осиновяването и от втора група. Чак в края на трета група учителката сподели "В началото беше много трудно с нея.  Навакса много, но все още има доста още за да настигне другите деца, но Вие това си го знаете." Никога обаче не са се оплаквали освен въпросната заместничка - пенсионерка. Нейното отношение беше на възмущение как детето се напикало, как не можело да изпълни задачите от подготовката, как не разбирало обясненията и как го вземам последно в някои дни, защото аз работя до 18, а градината затваря в 18,30часа , но ако няма деца си тръгнаха и преди 17,30.
За съжаление, на много места чувам, че деца с някакво отклонение от стандартното развитие, което се очаква да нежелани. Просто не им се занимава и предпочитат някой друг да свърши работата. Вярно е, че и групите са големи на места, 30 деца, кое по-напред, но децата вина нямат.
Виж целия пост
# 3 989
Анонимен, а близки имаш ли? Трябват ти читави свидетели, за да поведеш борба. Обжалвай, ако не влязла в сила заповедта. А ако е, действай за смяна на мярката за закрила на детето. При отпаднала нужда тя може да се промени. Адвокат ти трябва, безспорно. За кой град става дума, ако не е тайна? Може и на лични
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия