Шеста тема на чакащите

  • 597 231
  • 5 451
# 4 230
Момичета, не се отчайвате, чак на мен ми стана криво. И аз много го мислех този момент с писмата, докато чаках, но все пак си го получих писъмцето. Иска ми се да мога да ви вдъхна някак кураж.

    ДОБРИТЕ ПИСМА

    Толкова радост извика
    писмото с добри новини!
    Гледам клеймото на плика
    и пътя му смятам във дни.

    Мисля си: значи, когато
    бях вчера така натъжен,
    листчето, с радост богато,
    е вече летяло към мен.

    Значи, така ни се струва
    понякога черен светът.
    Хора, недейте тъгува –
    добрите писма са на път!

    Валери Петров
Виж целия пост
# 4 231
...
Анонимен, бихте ли споделили критериите си? Защо толкова дълго чакане?
Писала съм преди, но понеже публикувам като Анонимен няма как да се запомнят постовете ми, а и не ми е това целта.
Подобни на вашите критерии са и нашите -  до 4 години, без значение са полът, етносът също, без твърде изразени черти на ромския етнос. Наясно съм, че сега се чака повече, но от време на време ми писва и темата е тази, в която мога да измрънкам Simple Smile
Виж целия пост
# 4 232
Не се шашкай.
Тези писма обикновено са с обратна разписка. Така че самото писмо няма просто ей така да ти го пуснат кутията. Ще получиш известие. Не знам, ако пощенските служители са достатъчно съвестни и не отидеш до определен брой дни, дали няма да ти се обадят. Чувала съм за такива случаи във връзка с други писма.
По-скоро бих се притеснила като гледам в нашия вход как ги лепват на входната врата тези листчета, да не хвръкне нанякъде. В някои случаи и от самата дирекция се обаждат по телефона. Ние реагирахме бързо. Не знам ако се бяхме забавили дали все пак нямаше да се обадят.


По-вероятно е да не се обадят. Бяхме на дълга ваканция и когато се прибрахме имаше известие за писмо в пощенската кутия. Оставено е точно ден след като сме тръгнали, срокът за получаване беше минал.

За осиновяване ли беше?! Боже.. Звучи ми ужасно. Започнах постоянно да го мисля..

Не е било за това, но и до ден днешен не знаем всъщност за какво е било.
Виж целия пост
# 4 233
Ние за 2.5 години също нямаме. Променяхме критериите миналата година, нищо. Тази година подновихме документите, че станаха 2 години, пак променихме критериите и 7 месеца пак нищо... Незнам какво повече да направим... Чакаме и се надяваме.
Виж целия пост
# 4 234
Леле като чета и отново си казвам колко съм благодарна, че при мен нещата се развиха така, че все пак ми се обадиха от дирекцията, защото аз реално така и не получих писмо по поща.
Виж целия пост
# 4 235
Наистина наивно вярвах, че като нямаме претенции за етнос, единствено да няма твърде изразени ромски черти, като дебело подчертахме, че това е за нас само и единствено твърде тъмен цвят на кожата, някак си нещата ще се случат по-бързо. Обаче като чета и се отчайвам.

Понякога като ми стане много криво, си чета стари теми, връщах се до 2008 година пак и се радвам с хората като пишат как имат предложение, как отиват за среща.. Чудя се. Какво е по-различно в момента? Толкова по-малко ли е броят на децата? Ако е така, се радвам, че има по-малко изоставени дечица. Понякога като видя роми се усещам, че се втренчвам в тях, особено в децата и си мисля някакви неща.. В началото като писах в темата мислех по друг начин. Притесняваше ме много генът, етносът.. Колкото повече време минава, сякаш ми се избистря за мен самата вярването, че не генът, а средата има повече значение. Усещам се колко често виждам да подтикват ромски дечица зад родителите или каруците и аз просто си мисля, ако тези дечица имаха възможност да са в друга среда, колко по-различно щеше да е всичко. И всъщност колко много роми, а и не само, осъждат децата на мизерно съществуване, защото искат да взимат помощи например.

Както и да е, разсъждавам си просто, толкова ли е са малко децата и много желаещите да основят, че се чака по 3 години без претенции за произход?

Ние написахме момиченце. Направо не ми се мисли тогава още колко ще има да си мечтая и да чакам..
Виж целия пост
# 4 236
Да, наистина са малко децата. Поне тези, които наистина биха могли да бъдат осиновени. Не се отчайвайте! Знам, че всеки ден ви се вижда вечност! Знам, че копнеете да гушнете една малка душичка! Пожелавам ви сила и най-вече търпение. Нещата се случват, макар и бавно!
Виж целия пост
# 4 237
И политиките за реинтеграция се промениха. И финансово са отлично подплатени братята роми, съответно, все по-рядко се случва да се откажат от "касичката" си...
Ужасно е, че се подкрепя и финансира подобно отношение към хора и деца.

Майка ми работи в забравено от бога село, в което децата са само ромчета. Вчера, от някаква си там фондация са дошли, натоварили са деца и родители и са ги откарали на безплатни изследвания за новата учебна година... Те не плащат и такса за посещаване на ДГ. Не плащат данъци, не работят, не произвеждат нищо освен отпадъци, не отглеждат животни, с които да се хранят... Нищо. Произвеждат само електорат за избори...

А аз, както и всички вие, родители, които изпълняват гражданските си задължения сме принудени да плащаме за всяко нещо... Как това е нормално?

Имам 2 деца, едното е осиновено, другото биологично.. Детски надбавки започнах да получавам едва след като доходът ми падна значително... Един вид, докато изкарваш пари, държавата не я е грижа за теб и децата ти... Rolling Eyes

Толкова ми е тъжно и толкова ме е яд на това. На тази политика. На тези хора, които без свян "интегрират", а всъщност обричат на мизерия и готованство толкова много хора.

Не, че и политиките по северните страни, където се толерира извеждане на деца от семействата им за повишен тон от родителите, или за забележка за поведение, е по-нормално...

Но трябва някаква граница. Човешка граница. Нормална граница.
Виж целия пост
# 4 238
Здравейте. Включвам се да следя темата. Искаме да осиновим детенце, но за сега няма да подаваме документи. Имаме две биологични момчета. Едното на 3г, другото на почти 1г. Искаме да осиновим момиченце. Ще изчакаме малкото ни дете да стане на поне 3г. Бихме искали да е момиченце, на 2-4 години, без претенции за етноса. Смятате ли, че става по-бавно и трудно когато вече имате биологично дете? Хората без деца с предимство ли са? Бихте ли ми препоръчали литература по темата?
Виж целия пост
# 4 239
Според мен, подчертавам го!, по-лесно се дават дечица на млади двойки. Нямам никакво реално основание за това, но изхождам от собственият си опит.
Като подадохме документите бяхме под 30 и двамата с мъжът ми.
 
Действието се развива 2019 година.
Ние сме също с едно биологично детенце.

За 1 година получихме 2 предложения. Първото отказахме, второто - стана на 4 тази година.

Изисквания имахме само за пол и възраст.
Виж целия пост
# 4 240
Поздравления за решението!
Препоръчвам книгата на Десислава Божкова "ОсиновяРването", там има описани много неща във връзка с това.
За предимство не мисля, че имат хората без деца, тъй като идеята е да се намерят подходящи родители за детето, а не обратното.
Живот и здраве, като подадете документи и тръгнете на курса за кандидат-осиновители, ще ви се избистрят някои моменти. Имайте предвид, че ще трябва да отделите свободно време за въпросния курс и за срещи със социалните.
Виж целия пост
# 4 241
Благодаря. Ние сме на 25г и на 29г.
Виж целия пост
# 4 242
Ние хич не бяхме млади, мъжа ми гонеше 50, аз 40. За 4-5 месеца имахме две предложения, но това се случва през 2016-та. Доколкото си спомням и съм чувала, кандидат семействата се подреждат по ред на кандидатстване и се гледат по-скоро другите критерии, а не дали имат деца и колко са млади. Така си мисля, може да не съм права. Сега гледам, че всички пишат че чакат много, мисля по около 2 години.
Виж целия пост
# 4 243
Здравейте и от мен.Имам въпрос,тъй като се замислям за осиновяване -имам сключен брак,но не живея със съпруга ми,не сме и разведени.Та въпроса е мога ли само аз да подам документите и осиновител да съм само аз?
Виж целия пост
# 4 244
Мисля, че не. Не си го представям изобщо как ще стане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия