Шеста тема на чакащите

  • 593 938
  • 5 451
# 4 440
О, на курса и ние ревахме като магарета повечето, но не сме се и крили и никой не го сметна за нередно. Даже бяхме насърчавани да не си крием емоциите. Обаче доклад от курса не са ни давали да четем. Камо ли да видим интерпретации на наши изказвания.
Аз имам един казус в момента. Преди празниците се видяхме със СР за поредната среща след осиновяването. След няколко седмици предстои последната ни среща, тъй като стават 2 години, откакто сме осиновили сина ни. СР цитира точната дата, която се пада да е в неделя. Но на нас ни е ясно, че тя в неделя едва ли ще се ангажира със среща, защото досега винаги е искала да се виждаме в рамките на нейното работно време. Само че, ако трябва да се видим в делничен ден около тази дата в рамките на нейното работно време, на мен ще ми е изключително трудно да се освободя. ММ работи в съседен град и той не е присъствал на всички следосиновителни срещи именно поради тази причина. Само на последната беше. Аз досега можех да правя разни еквилибристики и да излизам по-рано от работа, но следващия месец започвам нова с по-дълго работно време и такива по-ранни излизания, особено по време на обучение едва ли ще се толерират. Дайте ми някаква идея какъв компромисен вариант да й предложа за среща.
Виж целия пост
# 4 441
Ама защо трябва Вие да се съобразявате с удобното време на СР? Не трябва ли да е обратното, още повече че сама уточнявате, че имате служебен ангажимент? Съжалявам че не мога да помогна със съвет, но ми е изключително странно социалните да се грижат за контингента си от 9 до пет в работни дни само...
Виж целия пост
# 4 442
Най-важното в "казуса" е да се разберете със СР.
Предлагам:
1. Вижте се в обедна почивка за Вас от работа;
2. Направете срещата по-рано във времето - преди да смените работата;
3. Ако таткото може - нека детето е с него на срещата и да се организира спряма неговото свободно време;
4. Зависи от СР, но ако е отворена - може и в неделя да Ви види...

И без това, поне в нашия случай, тези "срещи" отнемат 15-20 минути... Моята СР не беше от най-силно заинтересованите...
В нашия случай - осиновихме 2019г., срещите бяха точно в КОВИД време... Дали сме се видели 1-2 пъти, дали не... Втората година завършваше юли месец - и тогава се чухме по теефона само, защото не бяхме в града...
Не е страшно.
Виж целия пост
# 4 443
Приемното семейство не ползваше името на детето, защото бяха българи и му викаха галено с име, което съответства на българско име. Тъй че хабер си е нямал какво е било името му.
Виж целия пост
# 4 444
Цвете, не са чак толкоз отворени тук. Въпреки че тя сама каза датата на осиновяването. А то се пада в неделя. Досега никога не се е съгласявала да се видим по-късно от 17 ч.
На новата работа съм от 9 до 17:30 с обедна почивка от половин час. Детето ходи на ясла. Освен или да карам ММ да си вземе отпуск специално заради тази среща и да се срещне той с нея и малкия, или да впрягам майка ми да доведе детето някъде близо до работа и да да й кажа, че само половин час мога да й отделя в обедната почивка. И за нас не се бяха сещали дълго време. Едва успяхме да се уговорим в петъка преди Коледа да се видим, заради което излязох по-рано от работа, а тя пък взе, че закъсня. И мисля, че около час беше посещението й.
Може би са й поискали някакъв доклад за края на годината и се беше усетила, че само веднъж сме се видели за предишната.
Виж целия пост
# 4 445
Цвете, не са чак толкоз отворени тук. Въпреки че тя сама каза датата на осиновяването. А то се пада в неделя. Досега никога не се е съгласявала да се видим по-късно от 17 ч.
На новата работа съм от 9 до 17:30 с обедна почивка от половин час. Детето ходи на ясла. Освен или да карам ММ да си вземе отпуск специално заради тази среща и да се срещне той с нея и малкия, или да впрягам майка ми да доведе детето някъде близо до работа и да да й кажа, че само половин час мога да й отделя в обедната почивка. И за нас не се бяха сещали дълго време. Едва успяхме да се уговорим в петъка преди Коледа да се видим, заради което излязох по-рано от работа, а тя пък взе, че закъсня. И мисля, че около час беше посещението й.
Може би са й поискали някакъв доклад за края на годината и се беше усетила, че само веднъж сме се видели за предишната.

Кажете и какви са вашите възможности за среща. Тя ще се съобрази. Никакви отпуски, никакво покланяне.
Виж целия пост
# 4 446
Здравейте,предстои ни подаване на документи за осиновяване,на етап събиране все още сме,но имам много въпроси,които възникват в главата ми и ще се радвам някой минал вече че този път да ми даде отговорите 🙂
Конктетно за дохода ме интересува-ще изисквам такава бележка от работодателя,но има вероятност да си сменя работата скоро-какво се случва в този случай?
Виж целия пост
# 4 447
Черешка, здравей. Не разбрах за какво събирате документи - за кандидат осиновители или вече са Ви предложили дете и ще го осиновите?
И в двата случая смяната на работа не е проблем, просто ще отразят в досието Ви промяната.
Виж целия пост
# 4 448
Извинявам се,явно не съм се изразила правилно-за кандидат осиновители ще подаваме документи.
Ако да речем дам бележка за доходите от настоящ работодател и в процеса на проучване снемя работата си-какво се прави,би ли оказало това някакво влияние на процеса?
Виж целия пост
# 4 449
Не. Мен в процеса на проучване ме преназначиха на друга длъжност и съответно с друга заплата. Даже не съм предоставяла втора бележка, защото те гледат дохода назад, а не към момента и за месец.
Виж целия пост
# 4 450
Здравейте момичета! Вече три години нямам нито едно предложение🙁 днес ходих при социалните да променя критерия произход. Казаха ми, че процедурата е много тромава. Някой от вас чакал ли е толкова време?🤔
Виж целия пост
# 4 451
2011-2013 чаках 2 години без 20 дена, но имах ограничения за пол и произход. Това беше и периодът, в който имаше извеждане на деца от домовете и вписване в регистрите на не вписаните деца без отказ. Към днешна дата наистина има значително по-малко деца. Най-малко са в групата до 3 години, просто ги осиновяват бързо.
Виж целия пост
# 4 452
Здравейте момичета! Вече три години нямам нито едно предложение🙁 днес ходих при социалните да променя критерия произход. Казаха ми, че процедурата е много тромава. Някой от вас чакал ли е толкова време?🤔
Не сте само вие.
Почти всички чакат две и повече години, ако са дали най-популярните критерии - без значение произхода, но без изразени черти на ромския етнос и възраст до 3 години.
За български произход и малка възраст се чака по 4-5 години.
Не е заради процедурата, а защото осиновителите сме много, а децата малко.
Дано скоро ви дойде реда. Heart
Виж целия пост
# 4 453
Здравейте момичета! Вече три години нямам нито едно предложение🙁 днес ходих при социалните да променя критерия произход. Казаха ми, че процедурата е много тромава. Някой от вас чакал ли е толкова време?🤔

Да.Ние чакахме толкова,но си заслужаваше.
Виж целия пост
# 4 454
Ние получихме предложение. След 8 месеца в регистъра.
За съжаление се наложи да напишем отказ, това беше най-трудното решение в живота ми, което ми костваше сигурно безброй нерви. Предпочитам нито едно предложение да не бяхме получили, пред тая болка да откажем това, за което най-силно мечтаем. А за детето не спирам да мисля. Ще си копирам мнението от една ФБ група за осиновяване, но.. Наистина е ужасно травмиращо првживяване. По телефона ми казаха напълно здраво дете от ромски произход на 10 месеца. Викам си, това е, взимаме го. Пътувахме до другия край на България. Мислихме имена. Надявахме се толкова много. И там на място ни казаха, че детето има "козметичен проблем". Впоследствие се оказа, че проблема въобще не е козметичен и в животозастрашаващ. Но все пак ни го показаха. Детето е невероятно. Непрекъснато ми е пред очите, гушкахме го, играхме си..ще се побъркам. Направихме консултация с лекар, който ни потвърди, че състоянието е доста сериозно. Аз няма да мога психически да се грижа за такова дете не за друго, ами ще се самоубия бавно от притеснения. Страхлива съм, особено от болести и болници. А и дете с такъв проблем заслужава родител, който ще е силен, ще му вдъхва спокойствие и сигурност, а няма да се тресе около него.

От друга страна чувствам ужасна, ужасна вина... Че съм егоист и мисля за себе си. Защото с нас и без нас, детето има проблем. Написахме отказ... Беше наистина ужасно трудно решение. Сърцето ми е къса..много ми е  мъчно. Мислихме имена, търсихме бебешки неща, за кратко беше много хубаво. Просто го намирам за много нечестно от страна на социалните. Споделям с вас просто, за да споделя. Едва ли ще ми олекне. Но това е.
Ще се надявам пак да се обадят. И вероятно постоянно ще мисля за това бебенце..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия