Шеста тема на чакащите

Да, видяхме го. Тази среща бе доста травмираща  за нас (не всичко е такова каквото ти казват и на срещата с детето всичко става ясно) и за голямо съжаление трябваше да вземем трудно решение.
 Дано скоро се намери семейство за това детенце и за него да бъдат полагани истински грижи и да бъде много обичано.

Queen, съжалявам.
Ние преживяхме същото наскоро с едно момиченце, скоро ще стане на годинка. Отказът беше най-трудното решение, което аз лично съм взимала в живота си. За съпруга ми не знам, мъжете са една идея по-корави.
Съжалявам, че се е наложило да го преживеете.

Сили и кураж следващото предложение да е вашето 🙏

Благодаря:heartsc:

Много съжалявам!
Извинявам се за въпроса-какво му имаше на детенцето?

Идвам да ви споделя едно непристойно, според мен, поведение от служители. Едни служители се постараха да ме злепоставят. В следствие на което ми беше отказано вписването като кандидат-осиновител. Спечелих в съда. И тези служители пак издадоха същата заповед със същите мотиви за отказ и ми я изпратиха на 8 Март. Кажете ми сега - това какво е?

Не знам на какво основание са отказали и какъв точно е случая, но не може ли временно да се преместите някъде другаде и да кандидатствате при други социални работници.
С тези отношенията ви вече са компрометирани и каквото и да каже съдът, с държавни чиновници не можеш да се разбереш.

Нараниха ми чувствата. Сигурна съм, че са можели във всеки един ден от седмицата да изпратят това писмо. Точно на 8ми Март ли трябваше. И чиновник да си, не си робот. Няма начин да не се сетиш, че това, което правиш е е травмиращо за получателя.

А може ли да споделите на какво основание е отказа?

Здравейте!След 2,5 години  в регистрите получихме първото си предложение.За детенце на годинка, водещо се клинично здраво, но шум в сърцето с прогноза състоянието да бъде израстнато.Дадоха ми и друга информация относно фамилна обремененост.Изключително съм притеснена,защото сме писали,че бихме искали здраво детенце и не знам всъщност обезпокоителни ли са тези данни.Детето се намира на другия край на България и се страхувам да не пропътуваме цялото това разстояние и след това да съм опустошена.Много съм объркана какво да правим.Предполагам,че масово децата за осиновяване имат фамилни обременености,имайки предвид от какви семейства произлизат.Моля някой да сподели опит и съвет.Благодаря ви!

Шумът на сърцето наистина се израства, ако е по-лек. Само в тежки случаи се лекува с лекарства, а в крайни - с операция. Предполагам, че става въпрос за физиологичен шум, дължащ се на незатворена клапа. Дъщеря ми имаше, израства го малко по-късно и има удебеляване на мястото, защото е била на по-голяма възраст от очакваното, когато се е случило, но това не пречи на нормалната работа на сърцето й. Изключително активно дете е, но не се е занимавала със спорт. Та това е бял кахър. Ако поискате преглед от кардиолог, най-вероятно ще се окаже, че вече форамен овале се е затворил, предполагам е това.
Относно фамилната обремененост, зависи за какво точно се отнася, но да, вероятно 90% от децата имат нещо такова, предвид семействата, от които идват и независимо от етноса им.

Много деца са с фамилна обремененост, включително и родени в нормални семейства. Наличие на родител с диабет или хипертония също е вид фамилна обремененост, никой не е с идеални гени. Обмислете добре рисковете след като се запознаете със здравословното състояние на детето, а аз Ви желая успех! И не се страхувайте толкова много от разочарования, все пак ще знаете, че  не сте изпуснали възможност, която са Ви предоставили.

Всъщност, ако говорим за гени, то децата от определен етнос  доста по-рядко боледуват. Така че, относително е.

Фамилната обремененост е тежък вроден аутизъм и умствена изостаналост.Затова се протеснявам много...

До колкото знам, наследствена е само шизофренията. Консултирайте се със специалист.

Аутизмът също е наследствен. ХАДВ също. Личностовите разстройства също, а пък дете, което е преминало през травмата на осиновяването дори и да не е било предразположено към личностово разстройство може да отключи такова като начин за справяне с травмата, особено ако институцията е осигурила няколко приемни семейства и / или реинситуционализации.


Детето ми е отнето от биологичното семейство с диагноза, която никога не е имал и ако който и да е (в трите години, в които е бил в дом за деца) е имал желанието да направи тези изследвания е щял да разбере със сигурност. Дори и лекарите, които са го насочили към социалните е можело да направят този .. кръвен тест. Биологичното семейство се оказа, че е от моят регион, т.е. същото ДСП. Много след осиновяването ми го посочиха това и то адвокати, които прегледаха документите. Още от самото начало в ДСПто се държаха меко казано недружелюбно. Отивам да поискам психолог за детето при втората ни среща за проследяване,  те ме пращат мен на психолог с конфабулираната причина, че искам да го изоставя. Искам услуга за детето ми - логопед, плуване. Те не ги регистрират. Въобще. След не знам колко оплаквания го правят. И дори и като написах на шефовете им, че просто трябва да се обадят на доставчика, защото съм се помолила за запазят място за детето ми - те се обаждат и питат дали не може това място да се даде на друго дете. При третата ни среща в моят живот те бяха написали, че съм имала "множество депресивни епизоди". На четвъртата вече си бяха написали, че имам психични проблеми и те ме насочват към психиатър за обследване, на мен. На частно, обаче при техен човек. Т.к. съм сигурна, че нямам психиатрични отклонения се обадих на техният психиатър. Точно в тази седмица той беше зает и ме прехвърли на колежка. От ДСП бяха силно възмутени, че той няма да я свърши тази работа по "диагностицирането" и ми казаха да не ходя при друг. После ме изпратиха при психоложка, която много държеше да каже на изплашеното ми дете че е много хубаво в дом за деца и да изпращало картички за Коледа от благодарност. Да ходело даже да навестява. Да си поддържал връзка със "приятелчетата". Тази психоложка написа, че съм била изоставена от близки и приятели, нищо че сме си говорили на дълго и на широко в сесиите за приятелите ми. Също написа, че съм имала автократичен родителски стил, т.к. детето ми има непоносимост към мляко и понеже аз си пия мляко пред него, значи съм лоша майка, даже в ДСП са написали в доклада си, че не ставам за майка. Може би защото го гледам детето ми с подходящи за него храни, а не с КФС и банички. От ДСП като записах детето ми на детска градина някой се е обадил и е казал, че аз нямам права над детето ми и те не разрешават да го запиша. От детската градина ми се обадиха да не го записвам. Записах го естествено. Какво е това. Няма да лиша детето ми от образование, защото някоя служителка си мисли, че детето ми е най-добре да си е в институция. Дали пък още от преди да го осиновя?!? Да протокола, бях викната за трети отказ и от дома за деца многократно ме съветваха да го откажа. Дори директорката на дома ми се обади няколко дни преди делото да ми каже, че още една рядка и генетична и обезобразяваща болест имало детето ми и да си помисля дали да не се откажа. Ами - направих го този генетичен тест след като го осинових и... Познайте. Има разлика от поставената диагноза от лекарката им и реалността.