Шеста тема на чакащите

Принципно започват първо от новите досиета на децата, за тях има срок, в който трябва да се разгледат за първи път, мисля, че беше до месец от вписването. А на кандидатите се започва от по-старите номера. Но зависи какви деца има в момента в регистъра и какво дете искат кандидатите. Ако някой вписан последен е написал - без претенции към пол, етнос, външен вид, до 3г. има голям шанс да го извикат първо него, ако досиетата са на деца от ромски етнос или с лечимо заболяване, пък кандидатите искат здраво дете или такова без видими черти на ромския етнос - това са двата фактора, които най-вече увеличават чакането. Да не говорим, че в регистъра от 1500 деца поне половината са над 7години, поне 20% имат заболяване или увреждане, част от тях са и в международния регистър, поне 20% ще са група от 2-3-4 деца с роднинска връзка - братя и сестри, като е възможно някое от групата и да не е здраво или да са на по-висока възраст... А най-малко са децата под 3 години и здрави. Просто те най-бързо се осиновяват, а това е и най-желаната група от кандидатите, разбираемо е. А кандидатите са колкото и всички деца в регистъра, т.е има поне 3-4 чакащи за едно дете под три години и относително здраво.
В далечната 2013 осинових след две години чакане за предложение и само 3 месеца, след като отразиха в досието ми, че бих взела дете с лечимо заболяване или увреждане, което може да се компенсира. И да, предложиха ми дете от международния регистър, т.е дете със здравословни проблеми и изоставане в развитието. Към днешна дата имам едно здраво дете, което навакса в развието си, здравословните проблеми отшумяха, остават леките обучителни трудности, но точно това не е болка за умиране. Второто предложение дойде девет месеца след първото и 2г и 9м след вписването ми в регистъра. Късмет, изобщо не се надявах на второ предложение и то в рамките на две години.

Видях и аз въпросната публикация във фейсбук групата. Няма да цитирам за да не нарушавам правилата на групата и да разпространявам лична информация.
Най-общо казано и без конкретни данни за семейството или за детето - осиновено е дете на шест месеца, русо, сини очи, български произход, здраво. Изискванията са били от 0 до 1 година, здраво, да не е от ромски произход, без претенции за пол. Чакането е било една година.
Чакането с такива критерии, статистически, е минимум 4 години, често и повече.
Нищо чудно, че хората се отчайват, като прочетат подобни публикации. Почват да си мислят, че другите кандидат осиновители са някакви супермени, та да бъдат предпочетени пред тях и се питат какво им има, като са добри хора, апартамент имат, пари имат и любов в излишък.
Драга, beach_please, сама виждаш статистиката. И причината не е във вас. Повече нищо няма да ти кажа, ти си умна и чувствителна жена, сама ще сметнеш две и две.
За съжаление така е в България, а и не само в България. Такъв е животът, не е справедлив.
Разбирам те за всичко, което споделяш, и ние минаваме през същото, но благодаря на Бога, че мъжът ми е много спокоен и търпелив човек.
Ние по съвет тук, а и заради статистиката,преди месец променихме възрастта. Беше до 3, ако е едно и до 4, ако са две. Направихме до 5. Още при подаването социалните ни казаха, че е по-добре да вдигнем, защото ако са две, голямото сигурно ще е по-голямо от нашата граница. Писали сме всякакъв произход и пол, лечими заболявания.
Та така, уж раздвижихме нещата и ще чакаме. Поне това е хубаво на осиновяването, все някога ще ни дойде реда, за разлика от ин витрото, при което е въпрос и на късмет.
Така че, кураж, няма краен срок, но чакането няма да е безкрайно. Колкото и бавно да минава времето, върви напред, не назад.

Благодаря от сърце.
Разрева ме..❤

Не съм лош човек. Не завиждам. Напротив, сигурно дори звучи тъпо, че го пиша, но се радвам за всяко детенце, което има дом. Просто не мога да се примиря с несправедливостите. Семейството ми се разпада, защото истината е, че през това се минава много трудно.. Много.
Против всички мои разбирания е да направя каквото и да е по втория начин, а Бога ми, мога. Но няма да мога да живея спокойно. Просто ми е мъчно. Задавам си хиляди въпроси защо на нас. Знам, че трябва търпение и време. Разбирам го.. Една година вече чакаме. Просто на моменти се чудя ще се случи ли някога и на нас. Извинявам се на всички за тъпото настроение днес.
 
Наистина се надявам на добри новини, на щастливи истории и на много щастие за всички.

Аз чакам 10месеца вече. Знам, че ще отнеме време. Опитвам се да не мисля за това. Да живея живота си и да си повтарям, че ще се случи, когато му дойде времето. Но при всяко позвъняване от непознат номер се изправям на нокти. Проверявам пощата толкова често, че си мисля, че съседите ще ме вземат за смахната Но това е, трябва да минем през това, няма как. Но един ден, ще си спомняме за този период с усмивка. Даже се чудех дали има смисъл да се обърна към адвокат по осиновяването и какво би помогнал той. Може ли да споделите какви са вашите критерии за дете, в кой град сте?

beach_please, значи си наясно какво и защо се случва. Тогава недей да се тормозиш, взела си това решение и знаеш последиците. Ако си се надявала, че понеже постъпваш правилно, съдбата ще те възнагради и ще стане чудо, няма да стане. Просто ние не живеем в холивудски романтичен филм и правилните постъпки не биват възнаградени. Дано не съм лош пророк, но сигурно ще чакате още поне година. Поради ред причини, тази година осиновяванията стават още по-бавно от преди.
Говори с някого, дори да е психолог или близък човек, или пиши по-често тук, защото бракът ти е важен колкото и детето. Какъв е смисълът да дочакате дете, ако го приемете в разклатено семейство.
Знам, че това са клишета, но толкова са ми силите. За съжаление, основната част от борбата и мъката си я носим сами и помощ няма как да има.
Не, няма смисъл. Един адвокат няма какво да направи. Нито може да общува с комисията, нито да ускори процеса. Ако се налага да напишете някой документ при социалните, например молба за промяна на критериите или нещо друго, то е елементарно, не ви трябва адвокат. Социалните помагат да си формулирате мисълта, като им обясните какво искате, та да е ясно и разбираемо. Просто процедурата е така направена, че няма нужда от адвокат никъде по веригата, което е добре.
Ако сте гледали по филмите, че си наемат адвокат в чужбина, там процедурите са съвсем различни, има и отворени осиновявания и адвокат наистина трябва.
Също адвокат трябва за международните осиновявания в България, но там също процедурата е различна от вътрешните.

Опосум, не знам въпросната публикация, защото явно не е от група, в която и аз членувам, т.е не знам критериите на родителите, но на мен на времето ми обясняваха, че ако аз пиша български произход, а друг кандидат пише освен български и смесен произход (примерно), то дете от български произход ще го предложат на този, който е по-напред в списъка и ако това е кандидатът, който няма претенции за произход, първо него ще извикат за среща с детето. Т.е въпросните осиновители може да не са писали непременно "здраво, български произход, момиче". Може да има някакви обременености, за които не искат да споменават или не са им известни... Дори и тези с връзки в някоя комисия може доста да почакат докато се роди подходящото за тях дете и им дойде редът. Може и да не са единствените с връзки, че комисията е от 5-ма души, ако не греша.
И не, ако бракът ви се клати, едно дете няма да го спои. Съжалявам. Възлагане твърде много на едно дете. Какво ще стане, ако не се оправдаят очакванията ви?

А някои от вас, мислел ли е за осиновяване от чужбина?

Аз съм мислила. Гледах деца в руски сайт и дори бях отправила запитване за едно, но ми отговориха, че вече е предложено на руско семейство, а вътрешното осиновяване винаги е с предимство. За международно осиновяване мисля, че трябва да се обърнете към министерство на правосъдието и акредитирани агенции, които работят в чужбина. Със сигурност излиза скъпо и едва ли е по-бързо. Доколкото четох преди време трябва да сте заявили, че искате и международно осиновяване и да сте вписани освен във вътрешния и в друг регистър.
Сещам се за "Рейнбоу кидс" - те работят на различни континенти, може да се регистрирате на сайта им. Ако знаете английски, прочетете правилата за международно осиновяване.

Mama Ru, аз не разчитам на дете да оправи брака ми. Аз съм се омъжила по любов. От 2019 сме семейство. Просто с времето се трупат разочарования. Безплодието е много страшно нещо, преполагам всички тук го знаят. Трупа се разочарование, тъга, напрежение. И започват проблеми. Не знам дали ние сме единствените, които страдат от това, а всички други минават през това изпитание ръка за ръка, супер подкрепящи се. Аз мога да говоря само за себе си и за нас това е огромно изпитание.
Не е детето нещото, което чакам да ми оправи брака.

Иначе жената, написала публикацията във ФБ се похвали, че детето е бебе, русо, синеоко и здраво.. Толкова..
Една година чакане. Не знам. Може и да е късмет. Може и да е друго.

Прави ми впечатление напоследък също, че малки бебета под годинка се предлагат на семейства около50-те. Не зная доколко е редно, но го наблюдавам масово. Когато някой, който вече има биологичнп детенце напише, че чака за осиновяване някак всички реагират малко остро. На мен пък осиновяване на бебета от толкова възрастни семейства ми се струва по-нечестно. Обаче е факт, че често се случва.
Сега гледах, че и Камелия, фолк певицата има бебе и съм почти сигурна, че е осиновено. В България сурогатното майчинство е незаконно, така че си мисля, че не би го демонстрирала така явно. Остава осиновяване, а бебето е новородено..
Радвам се от сърце за нея. Но и ме боли за всички останали.
Просто явно днес ми е ден, в който направо ударих дъното. Надявам се да чета това един ден с детенце до себе си и да си кажа, ей струваше си.

Mama Ru, много благодаря. Не съм решена за такава стъпка, но ще ми бъде полезно да проуча нещата. Ако се сетите за нещо друго за осиновяването от чужбина, ще се радвам да споделите

От Русия не може да се осиновяват деца вече заради един закон, който приеха - казва се законът Дима Яковлев. Някакъв дебил -осиновител  от САЩ забравил Дима на задната седалка на автомобила си и детето починало от горещината.

https://youtu.be/sw3iVT-zUok - непожелани у нас деца, осиновени в Испания. Репортажът е от 1.04 тази година.
Да е само това дете. Отдавна се говореше да се забрани осиновяване в САЩ на руски деца, много "инциденти" станаха там с русначета, много смъртни случаи имаше. Но знам, че накрая забраниха осиновяване от американци, а не въобще международни. Не съм следила обаче темата и може нещо да съм пропуснала.

Мама Ру, може аз нещо да не съм разбрала и наистина да е само за американци, но пък то сега е такава мазня там, че едва ли ще дадат дете в Европа, даже и да няма изрична забрана....Между другото даваха като контрапункт много щастливо осиновени русначета в САЩ, но това същество дето е забравило детето в автомобила си не заслужава да живее!

Милитана, имаше случаи на убийство на две годишни деца, представено в съда като самоубийство. Имаше и една американка, която не могла да се справи с шестгодишно момченце и го натоварила на самолета. Детото не можеше и да влезе в страната, седя в транзитната зона, докато му оправят документите и някой го поеме. Беше на 7-8 по това време. Три дена май преседя там. Руснаците се бяха видели в чудо - с американско гражданство, без виза, без придружител, само с една бележка, че го връщат.

Законът не беше направен за да защити руските деца, а за отмъщение заради закона Магнитски.
Това самите руски депутати си го казваха при обсъждането му. Както и навсякъде по медиите го пишеше. Мисля, че даже и Путин го беше потвърдил, преди да го подпише.
А Щатите са голяма държава, с огромно население и ако се вадят престъпления като абсолютни стойности, те винаги ще са много. Затова в статистиката се гледат относителните стойности, като например на глава от населението.
При приемането на закона бяха извадени статистики, че всъщност в Русия има повече убийства и нещастни случаи с деца, както и колко болни деца няма да бъдат осиновени и са обречени, но разбира се, решението беше чисто политическо и това не се взе предвид.
Познавам няколко русначета, осиновени в Щатите, включително и момиче с Даун, беше ми колежка. Също така и сръбско момиче, осиновено от украински американци. Всички знаеха откъде произхождат и даже на едното родителите бяха наели учител да го учи на руски и да му говори за Русия. Това не вярвам, че някой от нас може да го направи, ако осинови дете от друг произход. Но там съвсем различно се гледа на осиновяването както и на различните деца, поне в големите градове, в хубавите квартали. Има и доста помощ при отглеждане на деца с увреждания.
Затова и лично мен ме е яд, че го прокараха този закон. Заради политика, използвайки като предлог няколко частни случая, каквито има във всяка една държава, включително и в нашата, лишиха стотици, а може би и хиляди деца от бъдеще.
Уж беше само за американците, но с уговорката, че ще се прилага за всяка държава, която предприеме закон като Магнитски.
Ние от кои сме в момента, не знам. Хем официално би трябвало да подкрепяме закона Магнитски, хем в неговите списъци има доста българи, и войната безкрайно усложни всичко.
Но международните осиновявания винаги са по-дълги и трудни, отколкото вътрешните. Всяко законодателство се прави така, че да облагодетелства собствените си граждани, а не чуждите.