Шеста тема на чакащите

Напоследък си задавам въпроса, дали ще има разлика в адаптирането на двегодишни деца, които са взети, съответно, от биологични родители и приемни родители, и дадени на осиновяващи семейства. На каква възраст детето започва да разбира, че го взимат от едно място и го дават на друго?

И бебе на два-три месеца разбира, когато се сменя постоянният обгрижващ го или домът.

Но дали разбира, че става въпрос за мама? Че се сменя мама? Че предишната е била биологична мама, а новата не е? Изобщо, кога обгрижващият човек става мама в съзнанието на детето? И дали двугодишно, взето от биологични родители се адаптира по различен начин при осиновители от двугодишно, което никога не е расло в биологично семейство.

Моето беше на 3 години и 4 месеца. Познаваше БМ, макар, че от четиримесечно е било настанено в институция, контактът им е бил насърчаван. Изключително тежка адаптация. Да, разбира. Какво и колко не знам, но когато проговори често казваше "Ти не си ми майка, искам другата си майка".

Осиновеният ми син точно за 3 дни забрави приемната си баба, при която е бил 2 години. След третия ден изобщо, ама изобщо не е казал бабо, бабо... както казваше първия ден. Вчера, след два месеца и половина го подпитах с въпроса Искаш ли да отидем при баба еди коя си?, той каза да, но когато го питах къде е баба еди коя си, посочи ми съседния блок, където живее една друга баба, позната от детската площадка.  Наистина не мога да си обясня как може за три дни да забрави приемната си баба, с която е бил две години. Това означава, че утре, ако го дадат на друга жена и му кажат, че тя е мама, ще ме забрави за два часа - реципрочно за около трите месеца съвместен живот. Той не познава биологичната си майка, изоставен е на 10 дни, затова, според мен, той не знае какво е майка, а само обръщението мамо,  мамо. За него аз съм само едно обръщение и обгрижващ човек.

Моят осиновен син, вече на 5 и половина, когато дойде у дома беше на 1г. На всичко дето мърда казваше "дадо". На мен, на баща си на всеки човек на около...
Само кака му получи отделна титла кака

Това премина.

Относно теорията, че ще Ви забрави на втория ден nikemariana - не се тревожете за това. Разбира се, че 2 годишно дете не може адекватно да локализира и да свърже с името примерно друг човек. И да - той с лекота би тръгнал с друга жена. Това си е черта на осиновените деца. Не принадлежат на никого в душичките си... Още известно време ще е така. После ще Ви припознае като майка. Той още няма идея за това каква е майка и как да го използва. За сега сте просто друг човек, полагащ грижа.
Ще мине време и ще си позволи да се привърже към Вас, да ви почувства като опора и закрила, като грижовен човек, на когото има доверие... Но ще мине време. Не се отчайвайте и не спирайте да опитвате - гушкайте го, целувайте го, играйте с него. Така се резвива привързаност.
При осиновените ни деца този процес е нарушен, но не е завинаги... Стъпка по стъпка - ще стане. С любов и разбиране...
И да не си помислите, че лесно съм стигнала до този извод - мне. Никак даже... Но е факт.
Колкото и да ме провокира дребния с изрази като "аз много обичам жената, която ме е родила", "като порастна ще отида да живея при Името на приемната му майка" и т.н. нещица, той си е моят малък маймун и това никога няма да се промени - нито за мен, нито за него.

Опитът показва, че като отидем при приемната му майка да се видим 1 път годишно, не ме изпуска от поглед, държи се за мен и през 5 минути пита кога ще тръгваме...

Според мен разбирането за „мама“ се учи. Децата първо се привързват към човека, който ги обгрижва – хранене, приспиване, къпане, игри и всичко, което се случва ежедневно, докато се отглежда едно дете, независимо кой е този човек. Т.е. ако това е майка му, тя и всички близки я наричат по този начин, така детето се научава, че точно това е мама. За някои деца това може да е тати, а за други баба или някой друг.
При всички положения малките деца, не разбират това, което им се случва по начина, по който ние го разбираме, но осъзнават че им се променя целия свят – хора, място, миризми, енергия на обкръжаващите ги. Независимо какво е било преди тази промяна, те са имали някакъв вид сигурност, а след това не знаят какво ги очаква и дали няма да е по-лошо от преди, дали ще получават поне това, което са получавали до момента.
Нямам база за сравнение между осиновяване от биологично и приемно семейство, но си мисля, че връзката с майката се гради още от бременността и ако след това си имал добра връзка с биологичната майка, раздялата с нея би била по трудна. Въпреки това всичко е строго индивидуално.
Адаптацията на децата ни и първия и втория път бяха трудни, но по коренно различни начини. Първо заради различието в самите деца, второ заради различната им история и начин на отглеждане и накрая заради разликата във времето, което имахме с тях преди да станем законните им родители. Всяко едно от изброените неща оказват влияние и са от съществено значение при адаптацията както на детето, така и на родителите, които осиновяват.

От значение ли е "че предишната е била биологична мама, а новата не е"? Важното е каква връзка изграждаме с децата си. Като по-малък големия ми син ми казваше „ти си ми любимата майка“. Първия път не му обърнах внимание, но втория го попитах: „Е, ти колко майки имаш, че аз съм ти любимата“ без дори да мисля, че го е казал съзнателно. Получих следния отговор: „Е, две – една, която ме е родила и ти“.
В началото се тревожех за много неща, но с времето спрях да мисля през осиновяването - аз съм тяхна майка, независимо по какъв начин съм станала такава. Аз също съм чувала, че не иска да бъда негова майка, но не мисля че има дете, което да не го е казвало на майка си, включително и аз към моята, която ми е биологична и много обичам.

"Изобщо, кога обгрижващият човек става мама в съзнанието на детето?" – Според мен, тогава когато, обгрижващия човек го позволи в съзнанието си.

Аз имам малка база за сравнение , защото първото ми дете беше навършило 3г, било е отглеждано първите месеци от БМ, а след това в институция са поддържали привързаност и явно е учено, че това е "мама", т.е различно от обгрижващите лелки. Въпреки огромното изоставане в развитието си, детето ми осъзнаваше, че повече няма да я види и я търсеше зад всяка врата, а мен ме отхвърляше с думите "Ти не си ми майка, искам другата си майка" като проговори около половин година след осиновяването и на близо 4-годишна възраст. Аз се почувствах майка, месец след като я взех и се озовахме в болница с пневмония. Трудно се гради привързаност обаче, когато детето започне да те отхвърля с думите "Искам другата си майка". Второто беше бебе на 4м от приемно семейство и оставено веднага след раждането. Коренно различна ситуация: малка възраст, изживяна травма от раздялата с БМ в приемното семейство, стабилност в лицето на постоянно обгрижващ възрастен в  лицето на ПМ и доста помагачи в семейството - ПБ, двама батковци и баба. Обграден с любов и гледан като свое дете. Първата му привързаност, първото разпознаване и идентифициране на някого в нашето семейство беше кака му, след това аз и баба му. Разбира се, това се промени с времето.
Майка се почувствах с времето и грижите около децата, не веднага. Чувствата идват на по-късен етап, тъй като ние започваме да градим връзка с детето едва, след като влезе в дома ни и станем постоянния обгрижващ възрастен.

Днес подадохме документите 🥰.Много е вълнуващо.

Потвърждение за това, че чувствата идват с грижите на по-късен етап и че това е най-нормалното нещо, е споделеното от големия ми деветгодишен син, месеци след като осиновихме малкия. Каза ми: "Мамо, сега вече го чувствам наистина като мой брат, преди беше все едно само го гледаме, много го обичам". Искрено му благодарих за тези думи, защото от първата им среща беше изключително грижовен батко, беше супер щастлив и по никакъв начин не показа, че се е чувствал така както и ние с баща му в началото.

Момичета привет,искам да попитам -информация за курса удобно ли е да споделите-как минава,колко време продължава,къде да се насочим/за граф София става въпрос/?По-назад в темата прочетох,че имало и индивидуални срещи с психолог -индивидуални с мен и ММ или всеки сам?Как протичат и тези срещи? Благодаря предварително.

Препоръчвам ви да проверите за дати за курса в ЦОП Св. София, на ул. Гюешево 21.
Страхотни професионалисти.
Курса при тях е пет дни, изключително полезен.

Един съвет от мен - не превръщайте психолога в душеприказчик, бъдете по-обрани в разговорите с него, рационални. Той ще ви дава в писмен вид психологическа оценка, грубо казано, дали ставате, или не ставате за родители, а психолозите са хора и като такива са субективни. Психологът може да даде отрицателна оценка и така да ви дисквалифицират,  така че бъдете по-сдържани, не си изливайте мъката пред него.

Оценката от психолога ние можем ли да прочетем?А аз по принцип с непознати съм доста обрана,на моменти и резервирана,а не разбрах срещите индивидуални ли са с него?

Здравейте,в нашият ЦОП ни познаваха от предното осиновяване и нямах никакви грижи и притеснения.Психоложката я видях веднъж само,предният път беше друга,която явно е напуснала,та даже им споделих,че напускам работа и че имах няколко консултации с психолог,именно заради работата която напусках (тъкмо ми изтичаше предизвестието) докато ходихме на курс.Ние посещавахме курса по веднъж в седмицата за 1 час,и понеже е второ осиновяване бяхме по съкратена програма за второ дете.Мога да ви кажа,че социалната работничка на няколко пъти каза,че съм много по-подготвена от тях.А то всичко от вас момичета знам и от опита ми вече преминаване през едно осиновяване и четене тука в темите.Доклада не съм го чела,но нашите социални работници в моя град на няколко пъти казаха,че бил много хубав,каквото и да означава това.Водихме им детето от първото осиновяване на нея много и хареса,подариха и играчка плюшена,дадоха и да рисува.Но като цяло общи приказки е всичко.За мене практиката учи със сигурност,грижата за детето,обичта, всеотдайността.В малките градове това е лошото,че няма толкова кандидат осиновители и нямат практика според мене.Те си имат други задължения,но точно осиновявания имат рядко.В нашият град за тази година бяхме първи.В двата града за второ осиновяване отново нямаха такъв случай.В столицата сигурно курсовете ще са ви в пъти в по-голяма помощта.Аз съм с много приятни чувства,но нищо ново не научих.