Шеста тема на чакащите

2,6 месеца какво означава - два месеца и половина ли? Те такова дете няма със сигурност. Вдигнете долната граница поне до 7-8 месеца.

означава 2 години и половина ! моя позната скоро и предложиха дете на 1 г . на други хора пак на 8 месеца така че и тук чета на много хора предлагат малки деца на около годинка две годинки

Благодаря за отговора!
Знам, че почти няма здрави деца. Но все още не мога да се пречупя и да включа увреждания или леки заболявания.

Докато ние чакахме, много се тормозих с критериите и ги смених на два или три пъти. Първоначално бях писала (пиша в ед.ч, защото съпруга ми от самото начало нямаше абсолютно никакви претенции към произхода, аз бях тази, която претърпя голяма метаморфоза) без претенции за произход, но без твърде видими черти на ромския етнос, основно твърде тъмен тен. Впоследствие смених на без претенции за произход, но със силно предпочитание към по-светъл тен. Мислех си, ехее, че ние имаме доста разширени критерии. Момиче до 4 години, здраво или с лечими заболявания и съответно логореята за произхода. Всъщност, както и някои дами писаха тук, колкото и да се заблуждавах, че нямаме критерии за произхода, реално имахме. И то няма кой знае какво значение как е написано. Разбира се едно и то е без ромския произход.
Накрая просто махнах всичко и оставих "без претенции за произход".
Чакахме година и осем месеца. Обадиха ни се януари за момиченце на почти три години. Тя Е от ромски произход. Нещо, което социалните сто пъти повториха. Няма да сложа снимка тук, но Бога ми...тя е приказна. Не знам дали защото е вече наша, но аз никакви ромски черти не виждам в нея. Тя е едно прекрасно, лъчезарно, усмихнато момиченце. Не убеждавам никой в нищо, това е път и осъзнаване, който всеки следва да мине  сам, за да е сигурен в решението си. Но децата са 99% от ромски произход. Няма какво да се заблуждаваме.
Освен това  забелязвам, че всъщност всички пишат критерии за много малко дете. За мен това е нещото, наред с произхода, което най-много бави нещата. Да, на някой си може да са предложили бебе ама са единици тези, а и всички тук знаем, че почти никога бебета не се предлагат просто така. Хората не се свенят да ползват връзки. За мен лично възрастта беше най-големия шок при предложението. Не знам защо си бях наумила, че ще ни се обадят за бебе на 9-10 месеца. Като видях малката, не можах да я приема. Изглеждаше ми толкова голяма..не я усетих въобще. Ще съм вечно и завинаги благодарна на съпруга ми, който я позна веднага. Ако не беше  той, аз нямаше да посмея.. Сега с ръка на сърцето казвам, че което и дете да ми предложат, не бих я заменила никога за нищо на света. Тя е наша и я обожавам.

Пожелавам кратко чакане на всички и се надявам от сърце да чета добри новини тук.

благодарим @beach_please за информацията ! ние чакаме вече година и пет месеца много се надяваме на едно обаждане  !

Здравейте, пракрасни. Моят въпрос към майките с по-големи дечица в момента на осиновяването е как преминава адаптацията, иска ми се малко по-голямо дете да осиновя. При мен основният проблем е, че в къщи никой не дава да се спомене осиновяване заради определения етнос деца. А аз съм твърдо решена да бъда майка и копнея за това.

Sonya 236, без подкрепа в семейството (предполагам визираш родителите си) е немислимо. Може би първо трябва да преодолеете тази преграда.
А да станеш майка на всяка цена - има и инвитро/инсеминации с донорски материал.

Аз лично, без подкрепата на никой от семейството си (майка/баща), не бих предприела крачка към осиновяване. Това би означавало да скъсам връзките си с тях.
Помисли добре. Изключително трудно е, когато те "отхвърлят" най-близките ти.

Аз пък смятам обратното - трябва да се съобразяваме единствено с партньора си.
Смятам, че братя, сестри, майки, бащи, лели, вуйчовци не разбират през какво минаваме, ако те самите не са имали репродуктивни проблеми. А дори и да са имали, ако е станало по-лесно, пак не разбират касво е да стигнеш до осиновяване.
Освен това не винаги е възможно ин витро, независимо с какъв материал. Има болести, при които за жената е противопоказно да прави опити и даже животозастрашаващо, тогава остава само осиновяване (поне в България).
Животът минава бързо. Един ден няма да ги има родителите и тогава като чонек остане сам, дали ще го топли, че им е угодил да няма дете?
Или на братята и сестрите, които ще си гушкат децата, а човек да реве вечер в празната детска стая. Ами мерси за таива роднини, за мен е по-добре без тях с дете, отколкото с тях и сама. Те няма как да ми запълнят празнината в сърцето и дома.
Може да съм крайна, но това си го изяснихме с моя мъж още в началото и решихме, че семейството ни е по-важно от нечии предразсъдъци.
Да, имаше опити да говорят на тази тема, но бързо им обяснихме каква е действителността и че това си е наше решение. Но ние с мъжа ми сме стигнали до единодушие по всички тези въпроси.
Ако и мъжът е против, ще бъде много трудно.

Подкрепям 100% Опосум. Като преминала общо 2 инсеминации, 6 трансфера с изцяло донорски материал и 3 неуспешни бременности. Инвитро не е равно на успех. Да, без подкрепата на близките ще е трудно, но все си мисля, че децата сами стопяват ледовете в подобни ситуации. Така поне е в идеалистичните ми представи.
И аз чакам вече 1,5 години.

Абсолютно съм съгласна с Opossum. Въобще не ме интересува ако ще цялото семейство да се обърне срещу мен, слава Богу се оправям абсолютно сама в живота от много отдавна. Не разчитам на тях за нищо. Но е факт, че само човек, който е изпитал какво е да мечтаеш за дете, а да го нямаш, може да разбере. Всички други единствено дават непоискани мнения и си играят с човешката болка. И моето семейство не подскочи във възторг като им казахме, че  ще осиновяваме. Бяха много хладни, баща ми даже се изказа много грозно за ромския етнос и как съм щяла да му довлека циганче. Какво сме се правили на луди и сме се чудили къде да пътуваме, ами не си родим дете..това след безброй опити, операция за мен, ходене по какви ли не лекари.. Ама сега мед му капе за детето.
Не бих взела решение за нещо толкова важно за МОЯ живот на базата на чието и да е чуждо мнение.

Ами значи ние сме от късметлиите, които получиха пълна подкрепа от близките си, когато взехме решението за осиновяване.
За съжаление стереотипите на нашето общество са доста закостенели.
И да, подкрепата на близките (визирам родители, братя и сестри) е важна за израстването на вашето осиновено дете, като "нормално" такова.
Дано повече хора/семейства/поколения българи се пречупят в нази насока.
Споделям лично мнение! Това е.
И идеята: "майка на всяка цена" - не винаги е най-добрата, разумната и логичната. Граничи с психоза. Но, не всички ще го разберат. А и не всички стават за тази "работа". Убедена съм, че "Господ си знае работата".

Успех на всички чакащи!

Здравейте, ние осиновихме детенце на девет години и половина. Обикнах го още щом го видях, беше любов от пръв поглед. Бяхме решили да е по-голямо дете. След по-малко от осем месеца ни се обадиха. Детето е прекрасно, лъчезарно, усмихнато и много умно. Почти нямаме проблеми, но мисля, че няма семейство без проблеми. Караме се от време на време, стигахме и до рев, но това беше свързано с решаването на задачи. Сега след като го приеха в математическата гимназия, ми призна, че съм била права, като исках да решава задачи, а не да играе. Още от първия миг започно да ми казва мамо. Повече е привързан към мен и непрекъснато чувам мамо, мамо... думичката, която осмисли живота ми.

Нашето момиченце беше на почти три като я осиновихме. Взехме я март, направи три през май. Адаптацията мина леко, слава Богу. Единствено в началото, първия месец може би, плака безутешно (основно вечер) за приемната майка. Тя я нарича баба и понеже са били заедно две години, а знаете възрастните жени колко са грижовни и търпеливи към децата, смятам, че е нормално. Това е единстврният проблем, ако може да се нарече такъв, който сме имали. Иначе тя веднага свикна с нас, изключително адаптивна е, умна, много социална и забавна.