Шеста тема на чакащите

  • 593 751
  • 5 451
# 5 205
Всеки който е подавал документи е попълвал.
Виж целия пост
# 5 206
Здравейте, във заявлението не виждам някъде да пише "без очевидни ромски черти", това в друго заявление ли се пише?
На брой деца какво се пише? До две деца става ли?
Има един въпрос-бихте ли осиновили дете със:
Физически увреждания, умствени увреждания,нуждаещо се от лечение и преживяло насилие.
Доколко четох в темата не видях друг да е коментирал изброените. Никъде не пише без генетично обременяване или с леки физически увреждания.
Някой друг попълвал ли е такъв формуляр?
Също така има въпрос по кой член искаме да бъдем вписани: 85 от семейния кодекс или 113. ал. 1, т.3 от семейния кодекс.

Това, което ще посочите в тази декларация е само ориентировъчно. Всичко се уточнява по време на срещите ви със социалния работник. Във всеки един момент можете да промените критериите.
Виж целия пост
# 5 207
Здравейте ,кои заболявания са противопоказни така да се каже,не може да се стане осиновител?По принцип се интересувам за конкретно заболяване ,но ако има списък,понеже не откривам такъв.
Благодаря!
Виж целия пост
# 5 208
Такива, които биха били опасни за детето
Виж целия пост
# 5 209
Здравейте, при навършване на 50г на кандидат осиновителите (при второ подновяване на документите, но остават 10 месеца да изитачнето на регистрацията) влиза ли в сила законът затова, че трябва да имат 3г разлика между кандидат осиновителите и детето?
Виж целия пост
# 5 210
Според закона възрастовата разлика между осиновител и осиновен не може да е повече от 50 г, което значи, че осиновител на 51 г. не може да осинови дете под 1 г.
Изключения са биологични баби и дядовци, които искат да осиновят внуче.
Виж целия пост
# 5 211
Здравейте, при навършване на 50г на кандидат осиновителите (при второ подновяване на документите, но остават 10 месеца да изитачнето на регистрацията) влиза ли в сила законът затова, че трябва да имат 3г разлика между кандидат осиновителите и детето?

Ако единият от кандидат-осиновителите обаче не е навършил 50 години,имате шанс и за по-малко дете.
Виж целия пост
# 5 212
Да ама не е редно спрямо детето. Защото ние всички имаме възможност да впишем критерии към децата, какви ли не. А тях никой не ги пита какви родители искат. С цялото ми уважение, но на 50 години с бебе е най-малкото егоистично спрямо детето, да не говорим за другите трудности.
Не искам да обидя никого. Но наистина смятам, че не е редно.
Виж целия пост
# 5 213
Има толкова хубави деца, дори и да са по-големи. Осъзнато дете, дете което  чака да му се даде ОБИЧ!  И най-важното , което почити 95% от хората го пропускат.
Един ден , няма да Ви се наложи да  обяснявате ,че е осиновено. Повярвайте ми, това обяснение е едно от сложните неща на този свят!
Виж целия пост
# 5 214
Да ама не е редно спрямо детето. Защото ние всички имаме възможност да впишем критерии към децата, какви ли не. А тях никой не ги пита какви родители искат. С цялото ми уважение, но на 50 години с бебе е най-малкото егоистично спрямо детето, да не говорим за другите трудности.
Не искам да обидя никого. Но наистина смятам, че не е редно.

По-нередно е да се изоставят децата, но ето че се случва.
А на 50-годишните нищо им няма. Спокойно могат да отглеждат бебе, в случай, че социалните ги изберат за негови родители.
Виж целия пост
# 5 215
Не е съвсем така. Чисто биологически бременностите след четиридесетата  година на жената по естествен път не са толкова много, а след 45 са голяма рядкост. Колкото и добре да изглеждат, колкото и да са здрави, всяка година има значение.
П.п
Родена съм от родители на 40 и 48 години, единствено дете. Родителите ми се оказаха достатъчно дълголетни - баща ми доживя до 77 години, майка ми кара 93. Моята разлика с осиновените ми деца е 38 и 42 години. Сега съм почти на 53 и въпреки, ме се чувствам добре, не си се представям като майка на бебе или детенце на 1-2-3 годинки.
Ако на 50 ми предстоеше тази крачка по-скоро щях да се насоча към дете да 5-7 годинки, а ако допускам две деца с родствена връзка 5-10 години. И да, с бебе е много по-лесно и изграждането на връзка, и няма дефицити за наваксване, и пропуснатите моменти са по-малко, но все пак няма да ми е приятно да ме мислят за бабата на детето.
Виж целия пост
# 5 216
Така е! Ние решихме и си осиновихме по-големи деца. Бяха на 8г.и 10г. Другото което е за връзката между майка/ баща и осиновено дете, тя се получава, дори и в нашия случай. Незнам как но осиновените деца си имат някакво вътрешно чувство за това, независимо дали са на1г. или 10г. Сложно е, много сложно! Но един път поели по този път, връщане назад няма.
То няма гаранция и че,ако детето си е ваше биологично, няма да имате същите проблеми, че и по-тежки такива.
Виж целия пост
# 5 217
Благодаря, Мамо Ру.
Не е дори до това да изглеждаме баби на децата, а е до средата и качестото на живот, което един млад човек може да осигури и един по-възрастен. Като почнем от енергията за обикаляне по площадки, детски центрове, срещи с приятели с деца (познатите на 50 годишните ще имат вече деца в университета) и се мине към пропастта между две толкова отдалечени във времето поколения. Повечето хора опитват абсолютно всичко: инвитро по десет + опита и най-накрая пристъпват към осиновяване, когато няма никакъв друг шанс и искат малки деца. Ама ако някой е чакал 50 години, не може просто защото иска бебе и защото потребителка тук обяснява как на 50 годишните им няма нищо, да им се дава. Да, нищо им няма, какво да им има, просто мисля, че не е редно да е позволено осиновяването на малки деца. Има достатъчно деца за осиновяване над 5-10+ години.

Наскоро чух история за двойка над 55+, осиновили по бързата процеда две малки деца. Разбирайте без чакане като всички нас в регистъра с години.. Не излизат по площадките, непрекъснато се крещи и вика по децата, родителите са изнервени...Срещам такива родители и по площадките с моето дете, трудно им е като се почне от тичане след децата и всичко останало. Енергията на тази възраст е различна. Няма какво да си обясняваме глупости.

И за протокола, миналата година осиновихме. Аз на 37, съпругът ми на 36. Предложа ну детенце на почти 3.
Аз самата правя последни опити инвитро и съм решила да спирам. Усещам как вече годините дават отражение, по-уморена съм, изнервена и само факта, че мога (примерно) да се сдобия с бебе, не значи, че е правилно. За съжаление хората в голямата си част са абсолютни егоисти и водещото е "ама аз искам".
Виж целия пост
# 5 218
Опититте инвитро съсипват психиката. Дори и да си мислим, че не ни се отразява. И много често, след като вече имаме дете, дори не можем истиснски да се радваме.
Виж целия пост
# 5 219
Дамата попита просто как е по закон,не как смятаме ние за редно и правилно.
Защо се опитваме да й налагаме нашите виждания и позиции.
Сигурна съм,че тя прекрасно си дава сметка каква енергия имат и с какво могат,или не могат да се справят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия