Шеста тема на чакащите

 До  INA BAMBINA



INA,  Отидете и вижте детето, много често написаните диагнози не отговарят на действителността. Не е казано, че именно това ще е вашето дете. Задайте си директно въпросите към социалните, искайте да видите, ако е възможно и медицинските документи, доколко ще ви ги предоставят е друг въпрос. Бъдете нащрек, социалните умеят да прикриват и изкривяват информацията. Ако сте решили че това е детето, но имате съмнения, може да го видите пак, без да пускате молба за напасване. Но по принцип от опит знам, че когато сте заявили, че може да приемете и дете с леки дефекти, лечими се появяват доста неприятни изненади. Коригирайте си профила, на социалните им е ясно, че българите почти не вземат болни деца.

Благодаря за съветите! Щом мине срещата ще ви пиша.

Ина, успех. Дъщеря ми беше с диагноза енцефалопатия. Не се потвърди. Коства ми много усилия да навакса, но и инатът е част от проблема. Понякога се презастраховат с тези диагнози. Дано случаят да е такъв. Как така са ви дали информация по телефона?

Не съм ги карала насила. Те сами си казаха всичко. Социалната беше доста словоохотлива. Отговаряше на всичките ми въпроси без проблем. Поне ни подготви психически. Купих тази вечер играчка от Джъмбо. Музикална....с звуци на различни животни...дано му хареса. Знам, че сигурно ще му я вземат, но не мога да отида с празни ръце. И една малка топка от плат...и така.

Здравейте. Днес бяхме на среща с детето. Много са ми впечатленията. Първо социалната и директорката на дома в който е настанен малкия бяха изключително отзивчиви и внимателни. Отговаря без заобикалки на въпросите ни. Детенцето е на 1,7 м. от втора поредна бременност на майката, която вече има едно дете и живее с бащата. И двамата са неграмотни и от ромски произход. Отказали са се от него след раждането, вероятно заради заболяването му. Подписали са и декларации за отказ. Детето е родено недоносено в 6 мес. с тегло 1050гр. поради, което 3 м. е било в ковиьоз в болница в София. После в др. и т.н. това е причината и за външната, и както се оказа днес, и вътрешната хидроенцефалия. Имал е и проблеми с белия дроб и сърцето заради поднорменото си тегло при раждането. Всичко е отшумяло с времето. Проследен е с нужните изследвания в Токуда и няколко др. болници в София. Видяхме епикризите. По настоящем го водят физически здрав въпреки, че основната диагноза - етцефалита си остава. Но според лекарите процеса по някакъв начин е стопирал т.с не се развива, поради това не се налага оперативно или медикаментозно лечение. Поне така пише в епикризите - две на брой. Самото дете се развива нормално за възрастта. Жизнено, с добър моторен статус. Хваща и държи предмети. С добър слух и зрение. Направени са му всички изследвания и ваксини за възрастта. Няма данни за наличие на заболявания при биологичните му родители. Бременността на майката не е била проследявана обаче. Храни се нормално. Няма външни физически следи на главичката от болестта. Мислех съвсем лаишки, че трябва да му е уголемена вследствие на заболяването, но съм се лъгала. Нормална е. С две думи, ако го видя на улицата не би ми направило кой знае какво впечатление. Дете като всяко друго. Доста жизнен вид има и като го гушнах ми се стори изненадващо тежък. Контактен е и енергичен. Горе долу това е впечатлението ми от него. До сега е получил 3 отказа. Два от тях са били по телефона още щом чули диагнозата. Само едно семейство дошло като нас да го види. Харесали го, но впоследствие се отказали. Уплашили се от диагнозата му. Ние сме четвъртите на които го предлагат. Ако го откажем отива в регистъра за международно осиновяване. Чудя се защо не са го вписали след третия отказ. Попитах. Решили да пробват за последен път да го предложат на бъргарски кандидати и това сме ние. Дотук се опитах да ви опиша фактите, такива каквито ги разбрах. Сега за чувствата: Толкова са много, че не мога да ги синтезирам. И жал, и страх от неизвестното, и желание да му помогна, и тъга, че съпругът ми по скоро иска да се откажем. И което е най-жалкото - мисля, че и аз... изпитвам самосъжаление и се чувствам жалка. Не се знае как ще се развие болестта за в бъдеще. Лекарите са предпазливи в оценките си. Не се знае и какви биха били  уврежданията на мозъка вследствие на болестта. Има много неизвестни. Що се отнася до това, което пишат всички за първата среща, че почувствали, че това е тяхното дете...нищо такова не почуствах.  Най-гадното от всичко е, че чувствам вина...сякаш го изоставям на произвола на съдбата, ако го откажа. Не подозирах дори колко е трудно, когато става дума за човешки живот. Дали ще има нормален живот? Ако го откажем не го ли обричаме? Съпруга ми счита, че не можем да рискуваме с такава диагноза. Ако го бях родила аз нещата нямаше ли да са различни - съжалявам, че дълбая. Просто се чувствам много зле...може би изобщо не трябва да се дава избор на никого и ако не си склонен да рискуваш значи не си надежден за родител. Или може би аз не съм дорасла да приема дете с подобна диагноза и да го обичам безрезервно. Мисля, че не само ще откажем детето, но и регистрацията. Беше грешка да ходим. И още по-голяма, че изобщо кандидатствахме. Извинете ме за твърде дългото словоизлияние. Съжалявам, че ви натоварих емоционално, но просто няма кой друг да вникне в чувствата, които изпитвам, защото предполагам, че сигурно самите вие сте ги изпитвали. Лека вечер.

INA BAMBINA, няма място за вина. Срещата е била емоционална за вас и все още си под влияние на преживяването.

Права си, няма кой да те разбере, всеки минава по различен път. Ако приемаш съвет, след като напишете отказа, дайте си малко време. Винаги можете да си прекратите регистрацията, но ако решите след 3-4 месеца да продължите по този път, ще трябва да вадите наново документи, проучване, курсове, излишна загуба на време и нерви.

В каквато и посока да продължите, успех!

Ина Банбина , не се отказвайте от регистрацията ! Намерете сили ! Аз съм отказвала дете . Тежко е и не се забравя . Да, изпитах вина за отказа . Изпитах безпомощност и в същото време вяра , че детето ще намери своето семейство .   И продължих напред . Сега вече съм майка  . Намерихме се с моето детенце . И вие ще се намерите с вашето ! 

Инче горе главата и никакво прекратяване на регистрацията ви в отдела .Според мен си се оплашила понеже детето е с не лека диагноза и от там става една шаш паника .Най - добре си напишете на отказа , за какво отказвате , че да не повтарят същото обаждане социалните и си чакайте  ващо си детенце.Не е лесно да вземеш решение предложеното дете ващо ли е или не особено с такова придружаващо заболяване .Напълно ви разбирам и двамата как се чувствате и мога да ти кажа че ,като чета какви диагнози публикувате вие а мен една луксация ме притесни и в комбинация с прозход направо се  чувствам голяма идиотка , че отказах на моменти ,но вярвам , че нещата ще се случат и че ще получим точното писмо .Ако си прекратите регистрацията , съм чела че има шанс след време да не ви разрешат да си пуснете на ново документите в зависимост от причината заради която я прекратявате разбира се.До колкото знам ако нямате претенции за произход , черти и т.н. има и здрави деца , ако само това ви е притеснило изчакайте и ще ви предложат и такова .

Най- добре не взимай никакви решения сега когато си под някаква негативна емоция дай си време малко , за да решиш кое е по -добре да направиш.

Бебу, Данита, Ванибо благодаря да съветите. Не вярвах, че съм толкова слаба, но и досега не бях попадала в такава ситуация. Предпочитах да мисля, че първото предложено ни детенце ще бъде нашето, просто защото не исках да си представям как отказвам дете. А ето, че ще се случи в крайна сметка...много е трудно. Няма да бавим отказа за да има детето шанс по-бързо да бъде вписано в регистъра за чужденци. Като го задържам тюхкайки се не му правя услуга. Дано да има късмет и да срещне своето семейство. Искам да бъде добре. Само това. Нищо повече.

Бебу успех ти желая в намирането на твоето дете. На другите също.

Ina, не се отказвайте. Нищо, че ще откажете детето. То ще има свое семейство, ще срещне хора, които да го обичат.
Ние също не се влюбихме от първия път в детето ни. Нямаше да си простя, ако не го бяхме избрали. От първата среща не добихме голяма представа, защото ни беше и притеснено. Такъв сладур ни е ... И много други семейства осиновиха страхотни дечица.

Какви са ви изискванията?

Пипи дете до 3г. без предпочитания за пол, произход и раса. За съжаление сме отбелязали да няма видими черти на ромския етнос по настояване на мъжа ми. Казвах му, че това е глупаво и несъществено и по-добре детето да е здраво и се оказах права...но това е положението. Писахме, че сме склонни и на дете с леко и лечимо заболяване, но явно "леко" и "лечимо" са разтегливи понятия. И така.

И ние бяхме сигурни , че ще вземем 1то предложено детенце , но съдбата ни реши друго .Един отказ не е основание да се отказвате има доста деца без родители , поне така се шуми по медиите .И ако мъжа ти не желае детето да е с ромски черти е по-добре че сте писали това . Отказвате ли се?Благодаря ти миличка .

Здравейте, радвам се, че много семейства са успяли да намерят своето дете.
Ина не се обвинявай и вярвай, че ще намерите вашето дете. Не е лесно да гледаш болно дете, независимо дали си го родила или не. Той ще намери своето семейство. Но не се отказвайте от пътя по които сте поели, след време може да съжалявате.
Аз не съм писала от много време. Всъщност от когато станах мама,просто не ми остава време. И аз не почуствах, че момиченцето, което ни показаха, като нашето дете. Аз бях бременна в 8-ми месец със синът ни. Но мъжът ми много я хареса. В мен бошуваха толкова много хормони и чувства. А тя беше най-усмихнатото бебе на света и само на 5 месеца. Мъжът ми каза да взема аз решение и той ще ме подкрепи. И така мислих три дена и се обадих да кажа, че ще я осиновим. И така на 6.04.2016 вече бяхме с две бебета. Едно на десет дни и едно на почти седем месеца. Голяма лудница беше. Няма да ви лъжа, че в началото си мислех, че аз не съм добре и е трябвало да помисля повечко и да бъда егоист. Просто новата ми роля в живота беше много трудна, но и много чакана.
Сега след 1 година и 5 месеца мога да кажа, че това беше правилното решение. Имам прекрасни деца, които растат заедно и много се обичат. Пожелавам си само да са здрави, другото са бели кахари...много изписах и пожелавам на всички чакащи да  намерят скоро своето дете.