Шеста тема на чакащите

Mama Ru, честит 3-ти щъркелов ден  . Още дълги години да си щастлива мама и дните ви да са изпълнени с много положителни емоции и с по-малко трудности.

Честито мама Ру! Дълги години щастие за семейството ти!  

Здравейте,
За първи път се включвам и, ако нещо направя не както трябва, моля предварително да ме извините! Аз съм на 42г., съпругът ми на 44г. Кандидат-осиновители сме и от собствен опит мога да кажа, че наистина се чака дълго, особено при посочено предпочитание за български произход. Ние чакаме вече четвърта година без да са ни потърсили дори един път. Първоначално бяхме посочили възраст от 0 до 18 месечна възраст, като в последствие увеличихме горната граница на 3 години. Смятам тези дни да подадем молба и за промяна на произхода. Моля, който има опит с това, да пише какво мога да запиша като произход! Предварително ви благодаря!

Здравейте.Този месец направих малки промени с мъжа ми по нашия доклад.Ние обобщихме ,за да може да е още по- ясно ,какви точно са ни изискванията защото ни предложха детенце което не отговаряше на това което пише в доклада .Писали сме без значение от произхода но подчертахме че желаем дете от български произход или смесен  и неуточнен но без видими черти от ромския етност /желаем дете с бял цвят на кожа и без  типичните черти по лицето  на братята роми /Здраво Повече откази се надявам да не ни се налага да правим и да сме достатъчно ясни в избора си.Мисля че изискванията ни не са много просто начина по който се решава кое дете при кой да отиде е малко на късмет а точния избор кое семейство е най подходящо малко без да ни познават лично и да са ни видели е доста не лека задача и също е като риск уцели или не .Вярвам ,че нещата ще се случат при всички ни и че някъде чакат подходящите за нас деца просто някой трябва да напасне,, пъзела ,,Лека вечер милички .

Здравейте и от мен,не съм писала, защото няма нищо ново при нас. Не мога да си представя, че за период от 4 години едно детенце отговарящо на критериите на krassimix не е имало в цялата държава, отказвам да го повярвам. Моето лично мнение е, че се предлагат деца само от ромски произход, може би и защото те са в пъти повече от останалите. Но толкова години как едно българче не се изостави....не вярвам. Не губете надежда....ще се случат нещата

krassimix, чудя ви се защо сте загубили 4 години  ? Знаеш ли, че има и роми, които се записват с народност българи? Аз ако съм чакала толкова дълго не бих променила изискванията си. Иначе в повечето случаи се пише за произход: без претенции, без изразени ромски черти, но няма никаква гаранция, че детето ще е с бял цвят на кожата. 

Здравейте! Ние свършихме с курса за кандидат-осиновители и днес нашата социална ни посети за първи път у дома за среща с нас. Зададе си въпросите. Каза, че ще имаме още две срещи с нея, като ще има и една с детето ни, което е  на 16г. Много беше дружелюбна и разговора беше непринуден. Обеща, че първата седмица на ноември ще се видим отново. Сподели, че в по общ план децата вписани за осиновяване са по-малко на брой от кандидатите за тях. Също така като цяло повечето от тях са от ромски произход. Каза и че има голям брой, които не са вписани за осиновяване, защото родителите им не се отказват от тях. Ние нямаме претенции за произход само за възраст - 2год., но тя ни убеди да я вдигнем до 2,6г. И така. Това е от мен. Дано да съм била полезна за др. след мен.

Здравейте! Като член на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ бих искала да споделя с вас, едно от нещата които правим и са ценни за всички нас родители и кандидат-осиновители, ценно е и за децата ни. Всеки месец в София организираме срещи, на които се събираме заедно с децата ни и се забавляваме. Срещите ги наричаме групи за взаимопомощ, защото взаимно си помагаме, като всеки споделя какво преживява, какви трудности е срещнал по време на процедурата и адаптацията на детето си, споделя идеи и изказва предложения за промяна по темата осиновяване. Говорим си и за още много други неща, в зависимост от интересите на всеки един от нас. Срещите провеждаме в различни заведения, в които има детски кът, за да осигурим забавлението на децата ни. Ако някой от вас желае да се присъедини към тези срещи, може да го заяви като ни изпрати e-mail на baoo@abv.bg или се свърже с нас през формата ни за контакт на сайта ни: http://baoo-bg.org. Своевременно ще ви информирам за предстоящите ни срещи, следващата ще е на 26.11.2016 г.

Здравейте,
Знам,че всички онези,които вече са получили поне първо писмо за детенце ще ме разберат,но и онези,които чакат все още,към които и до днес се числях аз,може да бъдат сигурни,че облекчението да получиш първото писмо е голямо.Ръцете ми треперят, очите ми са зачервени от чувствата които преливат от сърцето ми.Знам, че не трябва да тая големи надежди,но...сърцето ми пее.Преди малко се прибирам от работа и гледам пощальона върви пред мен и сякаш сърцето ми трепана:"Може би имаш писмо.Може да е то" и веднага разумът ми отговори"О,я стига, едва ли",но сърцето ми знаеше по-добре.Имаме първото писмо.Най-после дойде.Значи не съм отритната от Господ.Не съм толкова зле. И аз мога да бъда МАМО. Ето такива мисли ми идват в главата сега момичета.Дори мъжът ми не знае,все още не си е дошъл от работа.Само на Вас казвам сега и знам, че някои от вас ще се усмихнат разбиращо, а на други сърчицето ще им се свие.Повярвайте ми разбирам ВИ,защото Аз съм като всички ВИЕ.Извинете ме може и да допускам правописни грешки,но в момента не мога да се спра.Имаме писмо.О дано да си ти мое мило дете.Вписани сме от май месец на тази година  и едва ли очаквах да ни потърсят толкова рано,но ето на първото писмо.О дано да е то. Не знам нищо освен, че е на годинка и 4 месеца и е момиченце.Останалото ще разбера,когато ни се обадят.Толкова се надявам да е тя.Да я взема,да я прегърна да я обичам.О да знам,хубавите неща никога не са лесни.И все пак се надявам и не ме е страх...Искам да Ви кажа как ми се иска заедно с мен днес хиляди от Вас да получат такива писма.И сърцата им да пеят. Много се надявам това да е моето дете. Ще разбера повече утре като се обадя на социалната,пък и за информативна среща ще се уговарям.Стискайте ми палци.Ако има развитие ще гледам да Ви уведомя.Пожелавам Ви хиляди,хиляди писма и две топли нежни ръчички,които ви прегръщат с обич.

Пожелавам ти да е твоето детенце! Дано щастието ти се усмихне и бъдеш щастлива!!! От все сърце ти го желая! Бъди благословена!

Lianik, искрено ме развълнува. Много емоционално, личи си вълнението ти. Върна ме назад във времето, когато на нас ни се обадиха. Вероятно наистина има кандидат-мами, които сега им се свива сърцето и питат "защо не на мен", но съм сигурна че ти завиждат благородно и ти се радват. Сега - 2 години след нашето осиновяване се опитвам да си спомня моментите, в които съм чела подобни постове, докато сме чакали и с радост установявам, че нямам спомен да съм се напрягала и да съм се питала защо не на мен.
Пожелавам ти това да е вашето дете и скоро споделиш това с нас! На другите, които все още чакат - знайте, че се случва, когато най-малко чакате и когато му е дошло времето.

lianik, и аз с нетърпение чакам Вашето утре. Дано, дано, дано е Вашето момиченце. Още преди да си помисля, че и ние ще минем по този път тайничко четях тук и се вълнувах с всички мами. Ако имаш нужда от помощ пиши. Насрочвайте скорошна среща и отидете да я видите.  Успех и дано се харесате.

Скъпа geni_stil сигурно не съм предала правилно емоциите си.Нямах предвид,че другите скъпи момичета,кандидат мами ще ми завиждат,НЕ,тях просто ще ги боли.И аз знам това,защото всяка от нас е преминала своя дълъг път,извървяла е своята Голгота„така да се каже“ за да постигне една толкова малка и никому не пречеща мечта - да бъде майка.Аз не искам да ги боли,искам всички да сме щастливи. Има много емоционални хора като мен например,за които мъката си е мъка, радостта радост,щастието -сбъдната мечта,но има и такива,на които им е трудно да споделят емоциите,мислите и чувствата си,но които страдат не по -малко силно.Затова съм сигурна,че във всеки даден момент е трудно - от началото до края. Описаните ми горе емоции, не са за да накарам някого да завижда или страда.Просто исках да споделя, исках да дам кураж ,да изсипя емоциите си, един вид пред вас-тези,които ,мисля, могат да ме разберат най-добре. Наистина се надявам това да е нашето дете.Цялото ми същество се стреми към това.Не искам да имам големи очаквания,нито да се залъгвам,защото така само ще разбия моето си сърце.Може да не крия емоциите си,но всъщност гледам реално на нещата  и засега решихме със съпруга ми да не казваме за писмото на никого от близките и приятелите ни,които ни подкрепят изцяло. Ще видим какво ще стане.В този момент просто искам да бъда по-спокойна,макар,че ми е доста трудно.Но каквото и да стане, имам чувството, че това писмо, и това дете винаги ще останат в сърцето ми.
Благодаря за подкрепата момичета.Искам просто да споделя с Вас, и ако така мога да ви бъда полезна с нещо,това ще бъде чест за мен.Желая ви много,много щастие и любов.

Lianik, мисля че прекрасно си предала емоциите си. Може би аз не съм използвала правилните думи - благородна завист, например. Може би цитата ми "защо не на мен" е по-правилно да е "защо не И на мен". Аз също съм емоционален човек и споделям чувствата ти. Докато сме се опитвали да имаме биологични деца съм страдала много и много ме е боляло виждайки бременна жена. Казвала съм си колко е прекрасно и съм се радвала за нея и семейството ѝ, но в същото време изпитвах болка за себе си. Ето това наричам благородна завист. По време на чакането ни преди да осиновим не помня да съм изпитвала подобни чувства, може би защото сме нямали конкретни очаквания колко ще чакаме и не сме си давали срок в който да чакаме. Но за това ми помогнаха думите на един приятел: "При осиновяването, няма как да не се получи, рано или късно товето дете си идва у дома и ставаш родител".
Ето защо в предния пост написах, че става точно когато му е времето.
Споделянето на чувствата и емоциите тук е най-добрата подкрепа и кураж, която може да се даде на чакащите, а и на тези които са осиновили. Така всички разбират, че това което те изпитват в момента не е само тяхно "филмиране", а повечето изпитваме тези чувства, без значение дали са положителни или отрицателни.
Споделените ти емоции наистина дават кураж на всички, които чакат писмо/обаждане, защото може би си казват: "Това щастие чака и мен рано или късно".
Посланието ми към теб и останалите е положително, а не обратното и въобще не съм си помислила, че искаш да нараниш някой тук.
Чакам с нетърпение да прочета за срещата, която ви предстои и за вълненията ви след това.   

Здравейте отново момичета,
 Обадих се. Ще чакам да видя кога ще определят информационна среща,все още нямаме насрочена дата.По телефона наистина не може да се каже много.Социалната беше страхотна.Мила и отзивчива.Жената си знае работата.Просто ни посъветва да си решим сами дали искаме да я видим и тогава да преценим дали е нашето дете. Не мога нищо повече да Ви кажа към момента.Ще Ви държа в течение.Освен моето мнение е много Важно какво ще каже и кандидат - таткото. Все пак двамата ще бъдем родители.
Поздрави от мен и приятна вечер.