Шеста тема на чакащите

Аз много добре разбрах историята с тъжното дете, защото и пред себе си имам такова. Не, не е моето, но дете на далечна позната. Е как нито веднъж не го е целунала, как не се е постарала за нещо. Нахрани детето с нещо си, после за себе си съвсем друго, вкусно ядене. И когато то поиска му се казва, че вече е яло. Детето също го усеща, питала е защо е така. Жената има и две големи биологични деца. Ами и с тах е горе-долу същото положението.  Момичето вече е голямо, на 16-17 години е, но още ми е жал за нея, когато я виждам. И, ако си мислите, че и аз не съм навътре в нещата, да кажа, че "майката" сама си разказва и даже не й прави впечатление как изглежда отстрани. Просто хората са такива и не винаги пърхат от радост и се раздават за децата си /за съжаление/. И тях не ги долюбва много.
А иначе моето дете много отдавна ми каза, че има две майки, тази, която я е родила и аз, но обича мен и на мен казва мамо. Другата е просто част от историята. И много биологични деца се отказват от родителите  си, поради една или друга причина, затова не смея да мисля, а още по-малко да твърдя категорично какво ще бъде, или няма да бъде след време. Но дори и да спре да ме смята за майка, аз никога не бих се отказала от тази си роля в живота й.

Бебу, аз съм имала точно две безсънни нощи със сина ми, който беше бебе на 4,5 месеца, когато го взех. Едната нощ беше заради отит и скрита пневмония, втората нощ не помня защо плака. С каката имах няколко месеца на нощен терор - около полунощ започваше да се мята, да блъска с крака и ръце и да плаче, понякога дори да пищи насън. Утихваше винаги в 6,00 и спеше спокойно до 8-8,30. Ама аз спрях от 21-22 до полунощ. И след обед с нея дремвах за час. Бях изтощена от безсъние и стрес, умирах за този час сън след обед е когато не искаше да заспи беше ад за мен.
Колкото до другото - синът ми е само мой, аз съм единствената му майка иначе е казвал, че има три майки - "Една, в чието коремче съм бил; втора, която ме е гледала като съвсем малко бебе и Мама", т.е аз. Но той никога не е имал връзка с БМ, докато дъщеря ми е била гледана от майка си първите няколко месеца от живота си и след това е била посещавана. Социалните разрешиха на БМ да я посещава дори след делото в седмицата, преди да влезе в сила решението и да си я взема. Затова и връзката между нас отне много време, за да бэде изградена.

Момичета,споделих  колко време чакам по повод въпроса на една дама от форума -дали да напомни за себе си и дали това ще ускори процеса.Затова споменах колко време чакам и,че и аз напомних за себе си,но това не доведе до нищо.
Да,чакането тежи,но аз не негодувам срещу това
Съвсем осъзнато съм задала критериите си и моля  ви,не ми давайте съвети как да ги променям! И без това
социалните също се стараят да ме съветват какво трябва да променя на всяка цена.
Относно биологичните майки-и аз като Мама Ру чувствам благодарност към жените,които въпреки всичко са избрали да родят детето,не да направят аборт.Не ги съдя,защото всяка от тези жени има своята история и причини да изостави детето си.И съм сигурна,че никоя от тях не е била равнодушна при разделянето с детето,което е носила девет месеца.

При мен нощният терор продължи повече от три години. Всяка вечер се събуждаше по някое време и наставаше ужасен рев, който никой и нищо не можеше да успокои. Е, беше ми тегаво, страдах от недоспиване, но оцеляхме. Сега вече всичко е на шест. Но тогава ми идваше да се пренеса някъде на другия край на планетата за през нощта. Не е имала контакти с биологичната майка, гледана е в дом, откъдето ми казах, че спи по цяла нощ непробудно. Да, ама не. Чак към четири години и половина, почти на пет започна да спи така.

Не знам до колко е вярно, но се говори, че в домовете са давали нещо на децата, за да са кротки и да спят. Моята след като навършва три я местят в ЦНСТ. Ами видях разликата там и у дома. Там беше едно вяло, апатично дете, липсваше й всякакъв живец. У дома имах едно енергично, живо дете с всичките му екстри.
Като ходех на срещи с бебето в друга област, социалните на бебето придружаваха приемната майка 1-2 пъти и видяха щерката. Тогава като я наблюдаваше как си играе докато ние пием кафе и си говорим, едната социална каза "Това дете не е за ЦНСТ, това е голяма грешка, там са щели да я съсипят, защото ги упояват да са кротки и да нямат проблеми"

Нашата приемна майка се "биеше в гърдите"така да го кажа,че детето не е боледувало изобщо.И ми даваше акъл,всяка вечер да и давам панадол да е по-спокойна.Аз останах шокирана.9 месеца и е давала панадол всеки божи ден.Каза,ми сигурно сега като я вземете ще вдигне температура давай и панадолче.Детето наистина десетина дена след като го осиновихме се разболя.Първо и спрях естествено панадола и второ,смяна на климата.Тя е от морето.Та въобще не се очудвам да ги упояват и с нещо по сериозно освен панадол.Нашата майка я водиха за отличничка.Не искам и да си представям тези със среден успех.Да не ви говоря че и не беше захранена.Давали и от техните манджи залци.Вкъщи нито пюрета,нито каши,нито попара.Абсолютно нищо.За тях това е работа.Отгонорността им е огромна,но въобще не се вживяват според мене.

Отличничка е, защото не й се разболяват децата, които ги гледа. Не се разболяват, защото панадолчето. И така кръгът се затваря.

Панадолът не предпазва, а тушира един от симптомите - температурата. Но това, че няма температура не значи, че е здраво.
Синът ми при мен след ваксина направи отит. Заради отита давах Панадол (заради болката). Излекувахме отита за месец, но междувременно детето направило пневмония, обаче трябваше да влезем в болница, за да се установи. Единственият симптом, че нещо не е наред беше, че Емо се изпълваше и пищеше кански на педиатърката ни вкара в болница. Така й не й хрумна поне да го прегледа.

От деня, в който го взехме, цяла нощ пищеше. Успокояваше се като пие глътка мляко. Шишето с мляко го пиеше на по една глътка до сутринта. Това означаваше през 15 минути будене и даване на мляко. Повече не искаше, въртеше глава. Спеше и пищеше. И до днес е така. Повече от 3 години. Като го взехме, тъкмо дъщеря ми беше станала на 2 и се беше поуспокоила (тя беше страшно ревливо бебе). И се започна сагата. Вкъщи сме омаломощени. Рев до дупка. Сутрин като се събуди - ни лук ял, ни мирисал. Не помни, човекът си спи и пищи. За капак малкият продължава да се напикава(почти на 5).

И нашата приемна майка ми го пробутваше това с панадолчето, но в никакъв случай не е било ежеднивно. И при нас пак имаше доста противоречива информация боледувало ли е детето или не... Пък на нас едно от условията ни беше здравето, и много държахме да изясним статуса на сина ми преди да го вземем. Писала съм го и преди - доведохме го заедно с ПМ до София, за да го види конкретен лекар.
И после дадохме съгласие и си го взехме у дома ...

Страх ме хваща през какво прекарват децата ни всички инстанции, през които преминават...

Относно пишкането - малкия е на почти 3г и още спи с памперс. Миналата година се опитах да го махнем, но и аз съм доста сприхава и прекалено много го притиснах... До ден днешен го отчитам като огромна грешка, но освен да съжалявам - нямам друг ход

За щастие, той спи. От самото начало спи спокойно, почти не се е будил нощем. Но си беше свикнат на това от ПМ.

Друга забележка към нея, отново ми е свързана с храненето... Той на 9м беше 13кг, дебел, дебел, като човечето на Мишлен .... Активно хранен с кисело и прясно мляко от магазина, и с вафли, солети, хляб... До сега предпочита да не дъвче, ако може да глътне нещо - гълта го... Голям цирк беше докато свикне на нормална храна и на ограничаване на захарта...
Беше му много трудно да проходи заради дебелината, крачетата му можеха само на буквата "Л" да застанат..
Сега е на почти 3г и е 15 кг... Съвсем различно дете е вече, не е бучица

Много съчувствам на майките с неядящи и неспящи деца.. Брагодаря всеки път за това, че моите не са нито едно от двете... Пу-пу...

Стискам палци!

Здравейте,мами!Да ви се похвалим,че сме вписани от януари,но вече имаме предложение за две биологично свързани деца!Съвет при осиновяване на по-големи дечица?На 3 и 5 годишна възраст!Нямаме търпение да се срещнем,но чувствам и страх.😁😁😁

Здравей, Petafche! Аз не мога да помогна със съвет, но те моля, ако нямаш нищо притив, разбира се, да споделиш какви бяха критериите ти.
Много, много стискам палци да се харесате!

Eleazaraa, две деца,с биологична връзка от 0-5(по препоръка на социалните),без предпочитания за пол и произход,с леки и лечими заболявания.Утре ни е срещата и стомахът ми е на възел:хем се вълнувам,хем ме е страх!Чувствам се изключително емоционална,няма да се изненадам,ако тръгна да плача.😁😁😁

Petafche, разбираемо е голямото вълнение И аз бих се чувствала така Мога само да те посъветвам да направиш повече от една срещи, за да имаш време да се успокоиш и да направиш трезва преценка. Имаш един месец за срещи.
Успех!

[Всъщност,в Англия не разрешават осиновяване поне година след инвитро,за да си имал достатъчно време да се възстановиш от травмата,защото е травма.Както и не можеш да осиновяваш,паралелно с инвитро или ако осиновяваш и забременееш съдът няма да те одобри като осиновител.Има логика като се замислиш,а и тези решения в законодателството се базират на данни от практиката.