Шеста тема на чакащите

Само, че в примера ми критерият беше здраво дете.

Мама Ру, аз лично проблем с ромския етнос нямам. И колкото повече минава време, си давам по-ясна сметка, че не ми пука. Повече искам дете от това да е беличко. И ако сменя критерии, ще е с чисто сърце, че съм ОК. Не говоря само за себе си. Говоря за всички семейства, които слагат много широки критерии и нищо..знам, че е субективно, че зависи и от други неща и т.н
Ние дори нямаме социален работник, с когото да обсъдим критериите, досието си .  Знам и вярвам, че и нашето време ще дойде, но е много, много трудно на моменти

Beach_please, недей да променяш всички критерии чак. Но си помисли доколко ти е важно детето да е момиче. Това е достатъчно ограничаващ критерий. На всичкото отгоре по мои наблюдения, в последните години сякаш повече момчета се раждат. Не знам, внушавам ли си, но по площадките са повече момчетата. И сред познатите ми осиновители, на повечето децата са момчета. За краткото чакане с ограничени критерии,не знам каква е истината, но имам позната, която е осиновена. Има и брат осиновен. И двамата са много светли. От това, което ми разказва, хич не ми звучи като нещата да са се случили по реда, който ни е познат на нас. Не го казва директно, но определено е имало някакви връзки, че да се стига до такъв подбор и търсене на дете с определени черти.

Знам, че същинското чакане започва след изготвяне на доклада и вписването в регистрите, т.е. най-рано в началото на октомври. Благодаря ви за отговорите. Наистина критериите ни са леко ограничаващи. Склонна съм да премахна изискването за пол. Тепърва ще го мислим, ще говорим и със социалната работничка. Надявам се проучването да мине безпроблемно.

Аз съм  писала и преди, че съпругът ми е с много особена професия, пътува и го няма  много често. Аз ще съм сама и искам момиче по две причини. Първо, много наивно вярвам, че ще ми е  една идея по-лесно. Пък и наистина много мечтая за момиченце и понеже не знам ще родя ли някога си мисля, че ако мога да избирам, наистина много копнея за момиче.
И  второ, малко или много момченце ще има нужда от мъжка фигура, от пример, от мъжа в семейството. Моят съпруг, когато е тук знам, че ще даде всичко от себе си и ще е най-прекрасният баща, но се притеснявам за останалото време, когато съм сама.

Ние бяхме писали без претенции за пола на детето, но тайно се надявах да е момиче. Когато се обадиха за Алекс (момче), сякаш на момента знаех, че това е нашето съкровище. Едва дочаках първата среща и следващите 3 срещи. За 31 дни от обаждането и той беше при нас. Вече минаха 7 месеца и няколко дни. Сякаш цял живот е бил с нас. От малкото бебенце на почти 6 месеца ( без 5 дни) до взимането му (9 дни преди да стане на 7 месеца) и сега 5 дни преди да стане на 1г. и 2 месеца. Както мечтаех за момиче, така изведнъж толкова много го заобичах. Може би всичко е до съдба. Просто ни е било писано ние да бъдем негови родители, а той наше дете. Не ни уплашиха леките здравословни проблеми  - установено далекогледство (към момента очите му са без проблеми и всичко изглежда нормално) , лек сърдечен проблем (който вероятно ще израсте, след 2 месеца сме на контрола) и преждевременното му раждане ( роден е в 32 г. с. с тегло 1.950кг) . Към този момент е с нормални тегло и височина за възрастта си около 77-78 см и 10 кг. Яде каквото му се даде, много спокойно и умно дете, може да бъде оставен да си играе сам в леглото. Гледаме го без никакви проблеми. Съдбата си знае работата, явно и на мен и на мъжа ми ни е било писано да сме родители на момче. Когато дойде момента, нещата се случват сякаш отвътре. Алекс го чакахме 2 години и 8 месеца след вписването ни в регистъра. Беше първото ни предложено дете.

Желая късмет на всички чакащи, нека бързо се случат нещата и темата се напълни с хубави новини.

Не мога да си представя как изоставят тези недоносени деца, и после вероятно си правят ново с чиста съвест.

Правят си нови деца и не им дреме..

Вчера бях в центъра на София, имаше някакво шествие и застанах да изчакам да се източат хората. Стоях до двама роми- мъж и жена, седнали на земята до бебешка количка и си пият. В нея имаше момиченце на около 3-4 години. То викаше нещо мамо, мамо, ама "мама" даже не го погледна. После мъжкият ром извади нещо, което беше наркотик, просто не съм виждала такъв и почна да маже и свива. Детенцето си заспа в количката, мърляво и непогледнато.
Честно ви казвам, ако нямаше да има последствия, щях да го открадна. Сигурно звучи налудничаво ама за тях децата нямат явно никаква стойност. Стана ми много мъчно.
Мои познати станаха приемни родители на дете, изведено от семейството в риск. Момиче. На 5 години не знае що е то тоалетна, както върви из двора кляка и където свари. Не говори. Ходили са с братчетата и сестричето му около 20+ км в едната посока на ден до града да просят и са спали на бетона. И после ние тука стоим и мечтаем...поне за едничко...
Изчела съм всички теми. Повечето осиновители не са добре настроени към биологичните родители, особено към майката, но аз шапка свалям на всяка, която в преценила, че няма да се справи и е дала шанс на това детенце. Защото има толкова много "родители", които не го правят и буквално съсипват децата.

Не съм убедена, че точно ромите оставят дете с потенциално увреждане. За дете с увреждане държавата дава  350/450/950 лева на месец в зависимост от процента.  Това за тях са много пари. От друга страна на българките се казва, да не се мъчат с дете, което може да има тежки увреждания, а да го оставят и да си родят здраво. Покрай моите деца като бяха малки се запознах с някои приемни деца, че ходеха на общи занятия. Приемните бяха все с проблеми в развитието или увреждания и от трите основни етноса - български, турски и ромски.  Имах удоволствието и да видя едната БМ на едното приемно дете, която дойде на занятие пияна и едва не мина през моето едногодишно дете, за да стигне до своето като плачеше и нареждаше. Българка, не ромка! Изпонаплаши всички деца, включително и своето.
Съжалявам, но има БМ, които нямат възможност да отгледат дете или не са готови да бъдат майки, има и такива, които просто не стават за майки и при тях детето е в риск, понякога и за живота си, не само за психическото си развитие. И сякаш точно последните са тези, които не дават доброволно децата за осиновяване. Другите поне го оставят, като му дават по този начин шанс да бъде желано, нужно и обичано от някой друг. Те заслужават уважение за това, че си го признават и се погрижват да дадат шанс на нас и на детето си. 
Снощи рових да търся информация за броя изоставени деца през миналата година. Стигнах до цифрата 350, като повечето са под 3г, от тях около 240 настанени в институция. Също така около 50 деца намерих, че са изоставени от родилно. Около 1600 деца на около 1700 кандидат осиновители. Но не се заблуждавайте от първата цифра, защото тя включва всички под 18 години и независимо от здравословното им състояние. Като цяло реалистично е да се очаква 2-3 години чакане без силно стесняване на критериите. Въпреки това, човек с тесни критерии може да осинови преди този с широките просто, защото му е дошъл редът тогава, когато са разглеждали дете с неговите тесни критерии. Също така външният вид на 1 годинка може да е бяло, русо дете, което до пубертета да придобие тъмен тен, включително и косата му да потъмнее.
И колкото и да не ви се вярва, мили бъдещи мами, детето ви ще дойде при вас. Вашето си дете, това, което и е отредено на вас и то ще прилича дори на някого от вас с таткото, бабата, дядото... И когато това се случи, когато се заредят делници и празници с това дете, вече няма да можете да си представите друго и ще си казвате, че чакането си е струвало.

Mama Ru, аз неволно се бях запознала в една клиника с такава ромка. Има деца с увреждания и продължава да ражда още с потенциални такива - заради помощите. Тя от това се издържа. Много тъжно и жестоко. Имаме и една във квартала. Тя не е ромка, но цялото семейство са психично болни. Има две деца - крайно неглижирани. Не работи. Мързелува и вряка по цял ден. Ровят по кошовете и размъкват боклуци. За един месец направиха два пожара. Социалните спят отдавна 100 годишен сън. А нашата си взима помощите и си свирка.

Социалните, ако й вземат децата после държавата ще й ги гледа до 18-годишни. С такова наследство кой ще ги осинови, а и ще са група? На държавата май й излиза по-евтино да си ги гледа ромката с помощите.
Ами българското семейство от Русе с единадесетте деца? Неглижирани деца има, за съжаление.

Здравейте,  момичета,

Събирам документи за дело за осиновяване.  Тъй като в последните месеци бях на бюрото по труда, не знам как мога да се сдобия с бележка за доходите. Някоя била ли е в подобна ситуация?

Попитайте в бюрото по труда.

Напишете си декларация, която заверете нотариално. Ако сте получавали обезщетение по банков път, направете извлечение от банковата сметка. Помолете и в бюрото по труда за удостоверение за размера на изплатените обезщетения.

Здравейте отново. Ние събрахме всички документи и следващата седмица ще ги подадем. Но има един проблем - съпругът ми работи във фирма, в която парите се изплащат на ръка и не се документират никъде. А официалната заплата е по-малка от минималната работна. Съответно в удостоверението за доходите фигурира една смешна сума - 480 лв., като за януари, февруари и март дохода му е 0, нямам представа защо. Отдавна работи там. При толкова нисък доход, има ли вероятност да не ни одобрят? В моето удостоверение пише реалния ми брутен доход и сумата е много по-висока от 480 лв., взимам сравнително добри пари. Общия доход ли гледат или ще направят проблем заради неговите доходи? Кълбо нерви съм, не знам какво да правя. Сега се чудя дали да вземем по едно извлечение от банковите сметки, за да видят, че сме осигурени и не умираме от глад.