Шеста тема на чакащите

  • 593 606
  • 5 451
# 4 860
Аз пък мисля, че е добре някакси да се изваждаме от розовия облак на желаното и изстрадано майчинство отвреме на време и да си казваме като ни е трудно.
Естествено, добре е и повече информация да даваме .. и да - при всеки е различно.

Ето - давам.
На мен ми е трудно да свикна, че малкия - на 5 и половина е вече, не ме чува. Той просто не чува. Гласът ми му е като за фон.
Голяма грешка направихме, че се карахме и викахме доста преди... Виждам понякога като му се тросна нещо, че сякаш се плаши от мен...
Ужасно е.
Но е факт.

Друг факт е и, че е голяма беля... Непрекъснато чупи неща, маже се и се търкаля... И въпреки всичките ми търпение и усилия... Често си изпускам нервите.

Не съм права - ама съм човек. Полагам много усилия да съм добра майка...ама не успявам, толкова често колкото ми се иска...

Това разбира се не значи, че не го обичам. Напротив. Той си е моят маймунчо и е най-прекрасният на света, но често ми е ужасно трудно да се фокусирам върху това, че го обичам...особено като натрупа големи глупости на малки интервали.

Hands V
Виж целия пост
# 4 861
Много дълго за писане е.
Стана ми смешно написаното от горната форумка,  че е интелигентен човек - много чете, пътува и прочие, а пък не й предлагат дете. Трябва да знае, че като дойде детето 2/3 от вещите си ще трябва да ги качи по гардеробите и шкафовете,  компютъра да го вади след 12 през нощта,  ако дете заспи, за четене дори да не си помисля, а за обществения резил,  който ще трябва да търпи от поведението на детето не ми се и пише. Мисля, че форумката живея с илюзията, че в дома й ще дойде кукла,, която ще храни с детска лъжичка.
Виж целия пост
# 4 862
Момичета, проблемите, които описвате са нормални, има ги и с биологичните деца ( личен опит ) Simple Smile
Оносно това, че приемат гласа ни като фон, съм стигнала до заключението, че забележки не трябва да се правят постоянно, а само за наистина сериозни неща. Иначе ставаме досадни и наистина не ни чуват.
При осиновените деца вероятно проблемите с т.нар."първична рана" се усещат на по-късен етап - пубертета. Предстои да разберем...
Виж целия пост
# 4 863
Дами, до тук описвате "проблеми" с които се сблъскват почти всички родители и нямат общо с това, че детето е осиновено. И аз като CvEtEmOe не мога да намеря правилния подход с моя пре-тийн. И аз си изпускам нервите. Непрекъснато обяснявам колко много го обичам, но това не ми пречи да му се сърдя, когато се държи не както трябва.
Виж целия пост
# 4 864
Привет!

Писала съм назад, но понеже съм анонимна ще припомня накратко историята ни - вписани сме през 2019, подновихме след две години, сега предстои ново подновяване на документите.
Критерии - възраст 0-4 години, без значение пол, етнос, здраво и шаблонното вече без видими черти на ромския етнос.
За три години нито едно обаждане. Такова получихме в края на третата година. Второто обаждане беше миналия месец - в края на четвъртата година.
Не сме осиновили, два отказа направихме, тъй като имаше разминаване в критериите и това е причината да споделя тук.
Първото дете, бебе, беше с неврологично заболяване вследствие на екстремна степен на недоносеност, което беше потвърдено от педиатър и педиатър невролог. Три срещи, последната особено емоционална, защото тогава беше прегледа при невролога, който попари надеждите ни.
Второто дете с особено видими черти и белези заради ромския си произход - тази среща беше поучителна за нас, защото имаше леко стъписване от наша страна. Знам, че е изключително субективно това как различните хора възприемат и си представят какво означава "без видим черти на етноса", но няма да съм подробна, защото целта на поста е друга.

Защо и двата пъти от службите не бяха се съобразили с нашите критерии, нали затова се описват, когато подаваш документите?
За първото дете може и да се примиря и да си кажа, че го подготвят за международно осиновяване /ние бяхме вторите, които правят отказ за него/ и да се надявам, че с нашия отказ сме помогнали независимо от емоциите и надеждите, които бушуваха тогава в нас.
Но за второто дете ние бяхме първото семейство, на което предлагат среща с него и защо трябваше пак да се събуди надеждата ни, отново да ни връхлитат чувства, след като съм убедена, че има много кандидат осиновители, които не изписват в критериите си "без видим черти на етноса". Защо не извикаха тези кандидати?

Такива мисли са в главата ми от няколко седмици...
Виж целия пост
# 4 865
Здравейте! И аз съм във Вашата ситуация. Написала съм в критериите без видими черти на римския етнос, но въпреки това ми предложиха точно такова дете. Наистина всеки разбира по различен начин този критерий.
Виж целия пост
# 4 866
Привет отново. Мина срещата и като че ли се познахме с детенце. Първоначално представителя на Социални грижи леко ме притесни, защото каза че е родено с козметичен проблем детето, но при срещата се оказа че е леко преувеличено като сериозност /само защото знаех че има нещо си поставих за цел да гледам и търся следи, но пак бе едва забележимо/ И сега започва пак тичане за актуални документи, за да мога при следващите срещи да нося каквото имам готово, но се надявам живот и здраве до края на годината да сме си вкъщи
Виж целия пост
# 4 867
Честито ви щастие, пожелавам бърза адаптация и безброй щастливи моменти
Виж целия пост
# 4 868
Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?
Виж целия пост
# 4 869
При нас провериха дали се водим там в регистъра им и ни дадоха бележки


Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?
Виж целия пост
# 4 870
Благодаря.
Виж целия пост
# 4 871
При нас беше попълване на анкетна карта и нещо като интервю с въпроси за зависимости най-вече.

Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?
Виж целия пост
# 4 872
Аз попълних анкета за зависимости и т.н., а след това минах преглед, който беше буквално 30 секунди. Докторът ме попита същите неща от анкетата и ми сложи печат и подпис. Срещу 40 лв.
Виж целия пост
# 4 873
При нас отидохме на едно гише в психодиспансера, платихме десет лева и просто ни написаха и подпечатаха бланките.
Нищо не сме попълвали или правили друго.
Не разбрах дали ни провериха дали фигурираме изобщо някъде като психично болни.
Става въпрос за малък областен град. Всичко беше проформа.
Виж целия пост
# 4 874
Попълнихме анкета и един след друг със съпруга ми влязохме при една докторка,която ни задаваше въпроси,свързани със зависимости и психични заболявания в рода.
Платихме по 40 лв.и от регистратурата си взехме документите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия