Демографски страсти и неволи

 В Бг е пълно с частни болници, където раждането е приятно. Но струва парици. За жена от средния слой не би било проблем, или?

Така де, сменяш си работата, но тук проблемът е в липсата на работодатели, не на  работници, когато за работно място има 10 човека, а не 10 работни места за човек, заплащането е по-ниско.
И не са виновни наличните работодатели, а липсата на достатъчно такива.

Нашите са склонни да работят при "несъщите" условия, обаче.
От фабриките наоколо работниците, точно, а не ръководния персонал, най- лесно си намериха препитание с наличната професия "навън". И не ламтят да се връщат обратно- точно шивачки, заварчици, ел. техници, работници на машини, вкл. с ЦПУ, работници по ремонт на автомобили, дърводелци, обучени кадри в областта на услугите. Точно този работник се търси тук в момента и го няма. Защото се появи дупка- наличният такъв, обучен и със стаж си намери, както писах вече, лесно работа в чужбина по специалност, а нов не е обучен- нито професионалните гимназии обучават, нито работодателите се включват в този процес /но пък търсят такива под дърво и камък/.
В провинцията рядко има семейство, от което да няма поне поне по един изнесъл се навън човек. който често повлича след време и останалите. Барабар с децата. В нашия блок половината семейства са в чужбина. Не в София дори. В чужбина. Защо да си губят времето със София? Така или иначе ще се налага да се ходи на ново място. Поне да не е в България.
За проблеми с езика не съм чувала някой от познатите ми, които заминаха, това да им е било точно препъни- камъка. Може да е проблем за висшите кадри. За тези, точно- не особено. Учат го в крачка. Не им трябва и високо ниво. Няма завърнал се поради това, че не е знаел език, точно.

Точно в интензивния, дългогодишен едностранен износ е проблемът. И с едно, и с две деца- изнасям се, ако тук няма какво да ядем и се чувствам тотално незащитена поради липсата на работеща държава. Хората с по пет се изнасят. Какво ме топлят тези 10000 лв.?
Отделен е въпросът кой и кога точно в България ще ги даде. Аз дори елементарни помощи /"детски"/ за деца никога не съм получавала. Дори по едни мизерни 40 лв. ли са, колко са в момента- не ги и знам. За българчета, които ходят на училище. При родители, които нямат ден без осигурителен стаж и платени данъци.

В тях работят същите медицински лица, нали се сещаш. А като стане някоя фира, те транспортират до Майчин дом. (И далеч не във всички градове, дори големи, има частни АГ болници.)

+1 Доживях да се съглася безусловно с Мамасита!  

Някой отчита ли като част от демографския проблем децата родени в България, но заминали трайно в чужбина? Щото може на родителите им да им е писнало да плащат осигуровки и всякакви налози за общото благо, като например Пена и Гена да имат дълго майчинство, сега пък и по 10 000 за второ дете искали.

Тук са се вихрили много спорове около дългото майчинство и е поствана достатъчно информация за сравнение с други страни. Не помня обаче дали се е обсъждал тънкия момент относно това кой точно плаща майчинските без значение дали са 14 или 52 седмици. Дали някъде другаде се плаща от държавата, а не от работодателя, освен в страни като България и Сърбия примерно. Там е една година майчинството, между другото и сумата хич няма как да е от порядъка на 2000 лева.


Дори и да намери начин да се продаде нашенецът за по-евтино или при по-лоши условия, от това той добро няма да види, само ще мизерства. Друг е въпросът, че в общия случай това няма как да стане.  Дори и да напише в CV-то си "работя евтино, каквото и както кажете", това няма да се счете точно за предимство.  

Ако нашенецът не бе намерил начин да се продаде при по- добри условия от тези, които е оставил тук, то нямаше да има такъв бум на износ на работна ръка.  
Просто факти. "Навън" хората дори нямат собствени /наследени/ жилища. Пласират се. Щом не се връщат.
Проблемът за държавата е точно поради това, че успяват да го направят. Но за тях това не е личен проблем.
Повечето специалисти тръгват от тук с уредена работа. Точно при неравностойно /с местните/ заплащане. Която е, все пак, въпреки това по. изгодна за него. Която успяват да сменят постепенно за по- добра, по- платена. Това е начин да започнат.
За да се задържат очевидно имат и други качества.

Вярно, работодателите са малко, но без да претендиам за правота, това зависи от държавната политика. Все пак, тези, които ги има, по лични наблюдения, в голяма степен направо си експлоатират работниците.
Нямам обяснение, как човек, който е некадърен да изкара тук пари, отивайки в чужбина или дори в София, върши същото, но печели повече.

Като цяло е така, но аз отговорих на поста ти за средния специалист. Изобщо не го чакат с червен килим в чужбина и много често се превръща от специалист в общак. Което не значи, че не получава повече пари отколкото в България, но как живее в чужбина с тях е друг въпрос.

Никой не е и писал за килим, пък било то и червен.
Просто шансовете им са добри. Защото имат професия с образование и опит. И тази професия може да се реализира и в чужбина. Заварчикът заварява и у нас, и навън, без да му е нужно дообразоване. Готвачите ги лапнаха веднага. Никак не са "общаци". Един води ТВ предаване в чужбина, друг е главен готвач на кораб. За разлика от доста други специалисти, по- често с висше образование.
Затова и от фабриката ни си отиде точно средният обучен персонал. А не счетоводството, пласмента, личният състав и ТРЗ-то. И в момента тази същата фабрика търси и сега, и от години постоянно шивачки, заварчици, работници с ЦПУ и т.н. от горепосочените. За едно обявено свободно място за счетоводител се явяват по 20 души кандидати. За работници- няма по човек за място. А се предлага И обучение, например, във фабриката, за която пиша, с 1000 души състав. Обучение, през което ти плащат МРЗ, докато те учат. Ако изкараш и заработка- плаща се и тя. Без пари под масата. Без извънреден труд. С отпуски по кодекс. Шивачките, обаче, заминаха за Испания, например. Началничка на единия цех си отвори точно там частно ателие за ремонт и поръчки на дрехи. Децата си, разбира се, също взе.

Не, не са добри. Първо конкуренцията е жестока, и второ - никой не се интересува нито от образованието, нито от опита, които средният специалист е придобил в България. Заварчици под път и над път, а нашенският специален заварчик много често изобщо не знае на какъв език да обясни кой е и какво може да прави, нито да разбере какво се иска от него. За разликата в техническите стандарти да не говорим.

Отчитането на раждаемостта не зависи от това точно в коя болница си родил. В моя град, който е и общински център, болница няма от няколко години, а АГ-отделение от много години, съответно от години не се е родило в болнични условия нито едно дете на територията на общината. Обаче раждаемост, макар и ниска (тя реално си е такава), се отчита. Традиционно родилките в общината раждат в 3 области (или в нашата, или в двете съседни), а по изключение и в съвсем различни области. Обаче раждаемостта им се отчита в областта, в която е общината. Отчита се там, където се издава актът за раждане на детето.

п.п. От статистиката за раждаемостта никак не изглежда, че българите масово живеят и раждат деца по малките населени места, ходейки ежедневно да работят в най-големите градове. Явно повечето и мигрират в областите, където са няколкото най-големи града в България. Достатъчно трайно се установяват там, че децата им да се водят родени в областта.

Чек, и си права, и не си- по-скоро зависи не мисля, е правдиво да обобщаваме.
В момента наблюдавам пласмент на обучени кадри в Германия.

Така е. Частните клиники са ок, но само Токуда имат неонатология и всички клиентки на частни клиники последните седмици стискат здраво крачета.
Абе гадно си е да родиш в България.

Някой запознат ли е по какъв начин и дали изобщо статистиката отчита заминалите в чужбина, включително и децата?

Въобще не ми говорете за частните болници, абс. разпасана работа и липса на организация. Да, по-лъскавко е, преди години сигурно разликата е била от земята до небето, но в момента създават повече главоболия, отколкото да действат по същество.

Иначе аз съм от тия, дето биха си стояли около 2-3 години у дома, дори да няма платено майчинство. В тия случаи просто планирането ще е друго.