Родителски жест

Не разбирам каква е разликата дали ще дадеш на син или дъщеря

"Дадеш" означава нещо, което вече не е твое - дал си го на син или снаха. Вариантът, който се описа е предпоставка за бъдещи разпри и кавги, та пред тази опасност аз бих предпочела варианта ние да се изнесем на квартира пред алтернативата възрастните хора да го направят. Някой тук простена "а внучето, внучето по квартири". И в квартирите живеят хора и са щастливи, даже бебета се раждат представете си. В случая даден апартамент означава прехвърлен юридически на сина и той с възможност да се разпореди както намери за добре, включително да го продаде, замени и т.н. Не прочетох такова нещо. Аз не бих се навила на такъв вариант, както и не съм в моя семеен живот досега. А като дойде време синът ми да си търси жилище, в което да свие гнезно, ще му помогна със всички сили и средства, които имам, но първо няма да искам нищо в замяна, второ - не бих си дала жилището, което сме придобили аз и съпругът ми без помощ от никого. Така, както аз съм успяла, така ще успее и той, сигурна съм. Даже и да се наложи да поживее на квартира, няма нищо да му стане.

А синът единствено  дете ли е? Защото прочетох и за други внуци?

Не е.
Има сестра.
Иначе и аз не разбирам какво значение има дали даваш на син, или на дъщеря.
Аз също съм осигурила жилище на дъщеря ми, но имам и за мен.
Не си представям да си дам единственото жилище и да се дигна на квартира, на 60 години.

Няма нищо лошо в това младите да поживеят на квартира и да се научат на самостоятелност.
Няма нищо лошо и в това родителите да помагат, но само, ако така го чувстват правилно и без да искат послушание /като например - живееш в моята къща, ще възпитаваш детето си, както аз ти кажа/
Животът е шарен, както и човешките взаимоотношения.

Не знам аз каква свекърва ще бъда, защото определено не съм майката, която винаги съм си мислела, че ще съм... Дано да имам възможност да помагам, пък дали ще го направя, ще решавам...

Мен 60те не ме притесняват. Не съм далече от тях.  Но да дадеш на едното дете - не съм съгласна.

Не само, че има сестра, ами сестрата има 2 деца. Спомена се за 3 внучета общо, а авторката има едно дете.

Ама сигурно сестрата е оправна и си е осигурила жилище сама. Или се е оженила за някой, който вече има жилище. Обикновено се дава на този, който не може да се оправя сам, независимо на колко години е.

Другият, оправният - кучета го яли.

Авторката вече спомена, че родителите  са осигурили жилище на сестрата.

Родителите били купили жилище на сестрата преди години и на тази основа не се очаква тя да има претенции към имота на родителите си.
Да оставим настрана, че хората се променят с годините, както и че днешните заричания много удобно се забравят в бъдеще, но тази сестра има мъж и деца, които след време и след евентуалната ѝ смърт могат да предявят претенции към наследството си. Случаи такива в живота - колкото щеш.
Както и този – родителите цял живот се блъскат, трупат да осигурят децата си, а след години - стари и немощни, свършват на улицата. Примери – с лопата да ги ринеш, а и старческите домове са пълни с такива. Гаранция, че благодарната днес снаха утре няма да се фръцне, защото детето ѝ е получило една вафла по-малко от братовчедите си, например, и по тази причина отказва да погледне свекърите и да ги прибере обратно? Няма такава.
Но каквото и да си приказваме тук, то въпросът вече е решен. Младите ще се ширят наготово, но няма да си мръднат пръста, за да осигурят покрив за възрастните си родители или за себе си, какъвто съвет не само аз, но и много други дадоха. Те отговорност към родителите си нямат. Нали родителите имат приятели, да се оправят.
Пък и да видят зор някой ден, какво толкова -  ще се натресат в двустайното жилище на родителите на авторката, където също ще са добре дошли. Нали родителите затова са родители - да дават и осигуряват. На младите работата им е само да получават. Ако изразят благодарност - ах, колко благородно! Браво! Колко са бели и добри! (Щото можеше пак да мрънкат и все да им е малко, нали?)
Да, ама на тези млади им се раждат деца. И тези деца растат. И се учат от примера на мама и тати как може да се живее наготово и да се разчита някой друг да ти реши жилищните проблеми.
Само че баба и дядо тогава няма да могат, ако са живи, а мама и тати все така няма да имат възможности. Я възможности, я желание...
Но пък ще имат претенции.

Е, щом възрастните сами предлагат. На тях деца няма да им се раждат.  Каквото и да стане, младите няма да ги оставят на улицата.

Хепи, едната ми наемателка е точно така, преотстъпила е семейното жилище на едната си дъщеря, плаща жилищен кредит на другата си дъщеря, а тя е на квартира. Хора всякакви, а в България да осигуриш апартамент на отрочето си е, като неписан закон.

Интелигентните хора участват с мнения-да или против и съвети, а останалите със злобни непоискани приказки. На мен не ми е мъчно, като ме упреквате, че бих приела ситуацията такава, та нали за това се включих тук. Мъчно ми е, че определяте мен и мъжът ми като безотговорни, неборещи се, готовани и т.н. Особено пък Как Сийка, се закъхирала, че и потомство имаме. Не приемам това и съм на страната на виртуалния етикет.                   Няма значение какво решение ще вземем, по-важно е усещането за близост между поколенията, приоритетите ни като хора, приоритетите ни като родители. Събрах най-разумното за мен от отговорите, добавих собсвеното си чувство, че не трябва да сме толкова обречени на имотите си. 9 години живяхме на квартира, и , да навсякъде у родителите си сме добре дошли. Така и трябва да е. Нека има здраве, разбирателство и обич във всички домове, независимо собствени или под наем.

Ама разбира се! Важното е да се обичате! 
Особено когато нямаш нито собствено жилище, нито живееш под наем. 

Ами то няма място за съвети, защото решението е взето и то не от вас, а от родителите на мъжа ти. Оставят ви едно жилище да си живеете в него, а те са се изнесли на квартира. Тук няма искам-не искам. Направено е. Не виждам да сте в затруднение или пред някаква дилема за да имате нужда от съвети.

И като няма какво да добавим, говорим си по принцип.

Иначе както аз вече казах, в подобна ситуация аз не съм изпадала, няма и как да изпадна, така че каквото и да е мнението ми, то няма да е адекватно в твоя случай.

Хм, непоискан съвет по тема, пусната в публичен форум...
Като пусна темата, защо в началото не предупреди, че приемаш само положителни мнения?