Искам да кажа ... (68)

Лидъл имат много строги правила за качество на продуктите и си ги спазват, за разлика от другите вериги. Имат собствени лаборатории и не приемат на доверие документите на производителите. Информацията ми е специално за месата.

И моята е за тях. Има тактики за запазване свежестта на месото за по-дълго време. Химически.
Минава се специално обучение за постигане свежестта на месото-свежо изглежда, крехко е, но не е прясно. Ароамат на химия не се усеща от всеки.

Подхванали сте любимата ми тема - езика.
Много се кефя на хора, които говорят естествено и без маниернечене. (Гена, ти си точно от тях. )
Много ми харесва, че тук, във форума, можеш да си пишеш, както си искаш и да си ползваш всякакви простонародни, жаргонни думи, чуждици и въобще - цари свобода на изразяването. След като цял живот професията ме е принуждавала да пиша на книжовен език и да внимавам за всяка запетайка, тук направо се родих - като затворник, пуснат на свобода съм. И диалектите обичам - те дават на езика такова богатство, без тях той би бил скучен като калкан на панелен блок.
Много ме кефят т.нар. софиянци (казвам т.нар. защото почти никой не е кореняк софиянец и от двата си рода три-четири поколения назад - я майчините, я бащините корени са някъде другаде)  със самочувствието, че единствено те говорят правилно, а всички останали - диалектно. Който е учил езикознание знае, че това не е така - "софийският" език се числи към западните говори и също е диалект.
Когато бях дете във Варна, идваха две деца от София, братовчеди на някои от нашите в махалата, прекарваха цялото лято при бабите си, съответно бяха в нашата компания. Ние се спуквахме от смях като ги слушаме как говорят, а те пък научаваха нови думи от нас като ефе, фога, аверче, гизме и т.н. Като идвах в София на гости на многобройните си вуйчовци и моите братовчеди ме водеха в техните компании, тогава пък аз бях обект на подигравки и смях. Когато дойдох в София да уча, веднага питаха от Варна ли съм или от Бургас. Като се върнех лятото във Варна, моите пък се дразнеха, че съм попила софийски думи и произношение и ме подиграваха. Имаше период, в който и двете групи ми се дразнеха - и софийската, и варненската .
Сега не мога да преценя как говоря - никой не ме е коментирал скоро - явно и варненци, и софиянци са свикнали с промените в мен.
Културният човек, разбира се, трябва да се старае да владее книжовния език и писмено, и устно. Когато професията го изисква, е задължително даже - обратното говори заа липса на професионализъм и небрежност. В собствената си среда, обаче, или в друга неформална среда това може да звучи претенциозно, нелепо и не на място.
Имах състудентка от Бургас, която толкова се стараеше да прикрива произхода си, че говореше дори като софиянците от началото на миналия век : бех, видех и т.н. И я спукваха от подигравки.

На Чужденецът и аз много се смях - но най-вече на изкараната като от витрина Саня Борисова, подкарваща козите с изискан жест с гега в ръка и ръсеща внимателно родопски думи със софийски изговор. За творческата немощ няма нужда и да се говори даже, тя направо крещи. Но затова че изглеждаше нелепо с ония рокли, грим и прически сред козите и полусрутеното село, вината не беше нейна.
Според мен форумът е място, където трябва да си говориш, както ти е удобно и приятно, естествено, както говориш в ежедневието си. Но всеки сам избира.

Жаки, почти всичко разбрах. Но ако ви пусна текст на трънски диалект, съмнявам се, че ще разберете и една десета. (Навремето това ми беше домашното по диалектология. Никой нищо не разбра, според мен и преподавателката, и тя.)

Лаленце, аз с най-огромно удоволствие се отървах от Майкрософт Лумиа. Най-отвратителния телефон, който съм имала някога. От една седмица съм със Самсунг Галакси J5 и се родих! Хем не е скъп, хем прави всичко необходимо.