Искам да кажа ... (68)

Ние нали всяка година ходим в Родопите (с. Триград), нашите хазяи имат много приятел мек изказ. Не от дразнещото миекане, а много приятен говор. Не съм ги чула да говорят на диалект. Децата им, които живеят в София, не говорят меко.
Най-голяма драма изживях в Русе преди години. Още си спомням каква мъка беше с една продавачка в магазин за дънки. Нещо като изгубени в превода.

Добро утро!
Пожелавам приятна седмица на всички!

Жаки, едната ми баба също използваше "сине" като обръщение към нас. Като го каза се сетих....иначе е от северна България.

И аз прихващах от съответния говор, докато прекарвах летата на село.

Жаки,

Всеки организъм е различен. Една година пих метфогамма от 850 и не съм имала никакъв страничен ефект.

Жаки,много готино  ,70 % разбрах,но като четеш е лесно, можеш да се върнеш няколко пъти.

Не можах да спя, цяла нощ сънувах царе, ханове и години (правихме преговор снощи с младежа, по Човек и общество  ). Дано ги е разбил на теста  !

Отдавна  не говоря меко, но в зората на пософиянчването ми, ме рзапознаваха от раз, че съм от Североизток-а  . Преди няколко години излизахме с една префърцунена компания,пфу как се напрягах от толкоз чупки фасони  ,при девойките особено. Наговаряхме се с мъжа ми и ги скандализирахме, особено с неговия пиперлив хумор  .Наложила съм му възбрана пред детето,обаче  .

Сетих се да питам Ванини, направихте ли сефте на картите?

Не сме още, Гена. В събота бях на линия, но нямаше желаещи.

Брат ми е от Смолян. Като реши да говори, както тях и съм го гледала в недоумение. Наистина нищо не им се разбира.

Искрено се учудих и изненадах приятно от братята близнаци милионери 

Аз съм си постоянно желаеща Нека ,който иска да ти пише да му кажеш сайта и колкото повече хора се регистрират,толкова повече се увеличава шанса да се съберем 4 и да поиграем

Подхванали сте любимата ми тема - езика.
Много се кефя на хора, които говорят естествено и без маниернечене. (Гена, ти си точно от тях. )
Много ми харесва, че тук, във форума, можеш да си пишеш, както си искаш и да си ползваш всякакви простонародни, жаргонни думи, чуждици и въобще - цари свобода на изразяването. След като цял живот професията ме е принуждавала да пиша на книжовен език и да внимавам за всяка запетайка, тук направо се родих - като затворник, пуснат на свобода съм. И диалектите обичам - те дават на езика такова богатство, без тях той би бил скучен като калкан на панелен блок.
Много ме кефят т.нар. софиянци (казвам т.нар. защото почти никой не е кореняк софиянец и от двата си рода три-четири поколения назад - я майчините, я бащините корени са някъде другаде)  със самочувствието, че единствено те говорят правилно, а всички останали - диалектно. Който е учил езикознание знае, че това не е така - "софийският" език се числи към западните говори и също е диалект.
Когато бях дете във Варна, идваха две деца от София, братовчеди на някои от нашите в махалата, прекарваха цялото лято при бабите си, съответно бяха в нашата компания. Ние се спуквахме от смях като ги слушаме как говорят, а те пък научаваха нови думи от нас като ефе, фога, аверче, гизме и т.н. Като идвах в София на гости на многобройните си вуйчовци и моите братовчеди ме водеха в техните компании, тогава пък аз бях обект на подигравки и смях. Когато дойдох в София да уча, веднага питаха от Варна ли съм или от Бургас. Като се върнех лятото във Варна, моите пък се дразнеха, че съм попила софийски думи и произношение и ме подиграваха. Имаше период, в който и двете групи ми се дразнеха - и софийската, и варненската .
Сега не мога да преценя как говоря - никой не ме е коментирал скоро - явно и варненци, и софиянци са свикнали с промените в мен.
Културният човек, разбира се, трябва да се старае да владее книжовния език и писмено, и устно. Когато професията го изисква, е задължително даже - обратното говори заа липса на професионализъм и небрежност. В собствената си среда, обаче, или в друга неформална среда това може да звучи претенциозно, нелепо и не на място.
Имах състудентка от Бургас, която толкова се стараеше да прикрива произхода си, че говореше дори като софиянците от началото на миналия век : бех, видех и т.н. И я спукваха от подигравки.

На Чужденецът и аз много се смях - но най-вече на изкараната като от витрина Саня Борисова, подкарваща козите с изискан жест с гега в ръка и ръсеща внимателно родопски думи със софийски изговор. За творческата немощ няма нужда и да се говори даже, тя направо крещи. Но затова че изглеждаше нелепо с ония рокли, грим и прически сред козите и полусрутеното село, вината не беше нейна.
Според мен форумът е място, където трябва да си говориш, както ти е удобно и приятно, естествено, както говориш в ежедневието си. Но всеки сам избира.

Жаки, почти всичко разбрах. Но ако ви пусна текст на трънски диалект, съмнявам се, че ще разберете и една десета. (Навремето това ми беше домашното по диалектология. Никой нищо не разбра, според мен и преподавателката, и тя.)

Не ме дразнят диалектите, като ходих лятото за по месец при бабите проговарях на местния - едната от Тракия, другата балканджийка. Варненския също ми е добре познат, че и там доста се заседявах . Трънския и смолянския са ми трудни .

Моят мъж пази такъв спомен от една ваканция в Якимово, монтанско. Били са с негов съученик на гости у бабата на момчето. Казва "И дума не им разбирах, добре, че Х. превеждаше".
Жаки, разбрах текста. Където не знаех думата, по смисъл навързах.
По пловдивско също има специфични думи, в някои села използват едни, в други - съвсем различни. Едната ми баба, лека й пръст, казваше "за хумняк мий" - в смисъл "за какво ми е"  .  Друг израз, който в началото ме караше да се кокоря - "ти ходи ли да я/го обидиш" - когато някой е болен, в болница - "беше ли да я/го видиш". Има и още такива интересни изрази.

Позагубих ви тия дни, но мисля че ми е време да се разпиша.
Жаки.

Встрани от темата досега, но искам да попитам - някой правил ли е диетата на д-р Байкова? Дали наистина има ефект?
viliandar, имам я книгата. Този режим приложим ли е при хора с нарушена обмяна или проблем с някоя жлеза?

Янче, не знам каква точно й е диетата на тази госпожа, но преди години, когато се имах за дебела я бях посетила. Връчи ми един лист с ксерокопие на диетата (предложи ми два варианта да си избера). В общи линии режимът й директно замина в коша за боклук. Като видях редуването на плодове с чайове, веднагически получих позиви за повръщане. В последствие свалих килограмите за два месеца с измислен от мен режим. А да не казвам какво си помислих за професорката при срещата ми с нея. 

Яна, при хормомални проблеми и/или прием на лекарства е много трудно и става по-бавно. Аз не съм привърженик на диетите, а на режим на хранене, който да се следва постоянно (с известни отклонения ). За мен режимът трябва да е не само полезен и разнообразен, но и вкусен.

По принцип, намаляването на калориите води до сваляне на килограми, но те се възстановяват при спиране на диетата. Сега има толкова много теориии и режими, че е истински трудно да се ориентира човек.