Ами не знам, за мене обяснение за развод от сорта на "не ми обръща внимание" и "не ми дава да излизам" или "все сме при родителите й", или "не знам дали го обичам, но не искам никога да си има друга!" (някои поводи за раздели от тукашни познати и една приятелка) са неща, които при нормална комуникация, налични чувства и ревизия на собствените потребности и желания с помощ от двете страни са поправими... Особено, ако има и деца, които страдат от евентуална раздяла.
Извинявай, но причината "не ми дава да излизам" за мен си е основателна. Първо, всеки човек си има право на приятелски кръг извън семейството, не мога да си представя, че моят съпруг ще ми забрани да пия кафе с приятелка. Аз да не съм му затворник? Второ, не може единия партньор да пуска другия, той вързал ли го е? Човек е свободна личност дори когато е семеен.
После се усетих, че го казвам защото на мен не ми се случва често да излизам с колеги и приятели. За това утре си хващам д-то и отивам след работа на бира.
Дечицата си имали своята карма и щели да порастат и с баща, и без баща. Полудях, затичах се и се разведох по най-бързия начин... Но и аз не съм особено търпелива и слагам себе си на първо място, та не знам дали съм добър пример.
