Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-222 тема

Интернетът ми се "срина" и имаше пост, а после нямаше. Никой не ме е докладвал и нищо не е трито. "Технологията" ми погоди изненада.  Ще участвам при следващата идея.

Православната църква почита на 6 февруари паметта на Св. Фотий (от гръцкото photos - светлина). Той е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си.

Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престо.

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Слетлана, Светослав, Светослава и други производни.

Доста интересна личност е бил Фотий:  

Всеки ден ползвам обществения градски транспорт и виждам, че постоянно се увеличава броят на пътниците, които са със слушалки в ушите или са втренчили погледа си в екрана на някакво електронно устройство. Те вече са болшинство и това е съвсем нормална и обичайна гледка, но преди няколко седмици станах свидетел на една интересна случка и реших, че ще е добре да я споделя с колкото се може повече хора.

На една от поредните спирки в препълнения автобус се качи младеж, който слушаше техно музика със своите слушалки, но звукът им беше толкова силен, че го чуваха сигурно и половината от останалите пътници в автобуса. Една дама, която стоеше до самия младеж, не можа да издържи дразнещото монотонно звучене и го помоли да си намали силата на звука.

– Как го понася този силен звук? – въздъхна възмутената дама.

– Той не го чува толкова силно, сигурно вече е започнал да оглушава. – обади се жената до нея. – Моята дъщеря си лягаше и ставаше със слушалките, беше непрекъснато с тях и си повреди слуха. Вече почти нищо не чува. – добави доста притеснено тя.

– Наистина ли? И моята дъщеря много често ги използва. – учудено я погледна загрижената й спътничка. – Лекарите не могат ли да й помогнат?
– От една година ходим при най-различни специалисти, но няма положителен резултат и  сега може да чува само с помощта на апарат.

– Ужас! Не мога да ги разбера тези деца! Защо им е толкова приятен и необходим този непрестанен шум?

– Защото са се отдалечили прекалено много от своя дух. – отговори, седналият до нея възрастен господин, който беше на доста преклонна възраст, но изглеждаше много жизнен и енергичен. – Страхуват се от тишината защото интуитивно усещат, че в нея ще чуят неговия глас и той ще им каже, че нито мислят, нито живеят правилно, а момичето може да си върне слуха, но това ще се случи само с Божията помощ на нейния дух.

– Но как? Какво трябва да направи? – погледна го учудената майка.

– То, трябва да си спомни за гласа на Бога и да поиска отново да го чуе! Нашите сетива са Божи дар и са ни дадени да търсим, да виждаме, да чуваме и да усещаме Божествената красота на този свят, и когато не ги използваме за това тяхно предназначение те започват да отслабват и постепенно ги изгубваме.

С ушите си е необходимо във всеки момент да чуваш песента на птиците, гласовете на хората и животните, шумът на вятъра или течащата вода. Казано накратко постоянно да чуваш гласът на Вселената! И всеки ден очите ни трябва да виждат синьото небе, огненото слънце, красивите и неповторими форми на облаците, величието на планините или уникалността на всяко живо същество.

Болшинството от хората си мислят и са убедени, че възрастните хора непременно трябва да са с намалено зрение и с увреден слух, но аз чувам перфектно и не използвам никакви очила.

Причината за загубата на сетивата не е във възрастта на човека, а в неговото отношение към света и живота. Слушам ги голяма част от моите познати и роднини, как от тридесетгодишна възраст са започнали да роптаят и да говорят, колко сбъркан и колко грешен е станал този свят и се чудят защо непрекъснато боледуват, а слухът и зрението им постепенно се изгубват. Това е основната причина!

Няма никакво значение, каква ти е календарната възраст. Ако си преобладаващо недоволен от този свят и по-точно от живот си, ти ще се разделиш с него. Това е.

Погледнете малките деца, за тях всеки ден е празник. Те постоянно се забавляват и за тях светът е безкрайно вълнуващ, интересен и красив, но после какво се случва. Идват големите амбиции. Родителите им казват, че трябва да станат някакви, велики хора. Казват им, че животът е състезание. Започва се едно голямо четене и след някоя година, детето е с увредено зрение, но какво от това, нали ще стане професор. Страдащ и недоволен от света и от живота си учен човек, но това е много престижно и няма никакво значение, че детето е искало и си е мечтало да стане готвач. Щастлив готвач!

Хората стават все по-алчни и амбициозни, но и по-неудовлетворени и нещастни. Животът им е скучен и нерадостен. Затова болшинството от днешните младежи са постоянно с тези слушалки и непрекъснато зяпат в някакви устройства. Това е причината! – каза накрая възрастният мъж и тръгна да слиза от спрелия притихнал автобус.

Аз видях, че съм пропуснал моята спирка и го последвах. Следвам го и в неговите разбирания и мъдрите му разсъждения за живота. Ще се радвам, ако и други хора го последват! Тази случка ме вдъхнови да напиша стихотворението „Всичко е в теб…“:

Всичко е в теб…
Корените и проявите на „злото“,
раждат се и живеят в твоя ум.
Знай, че там е скрито и доброто,
зад завесата от постоянен шум.

Ти все бягаш от някаква скука
и живееш със слушалки на уши.
Говориш, че за нищо не ти пука,
но твоят слух сериозно се руши!

Липсва ти нещо! От страни си личи,
че безразсъдно жертваш своите очи
и често зяпаш в някакъв екран,
но това, което търсиш не е там!

Всичко е в теб! Разбери го и знай,
че няма да откриеш никакъв рай.
Каквото и да търсиш то не е вън
и всичките неща са в твоя „сън“.

Ако търсиш някаква красота,
недей да обикаляш по света,
а първо в себе си я потърси
и ще откриеш, че ти винаги си,
каквато си мислеше, че не си!



Автор: Валентин Начев