Хипоспадия - тема 4

При всяко дете е много различно.Нашата операция беше 2ч. -2-30ч а малкия не се помръдна от леглото 4 дни, на 5 ден започна да става и да се раздвижва, а по принцип е доста палав и не застава на едно място.Искам да попитам другите майки, дали трябва да се правят някакви изследвания (вече са минали 40 дни от операцията)защото Джинович нищо не ми е казвал, за белега също нищо не ми е казвал да мажа, общо взето сега само мажа с гентамицин по веднъж на ден и това е, има още от конците и затова го мажа, може би и не трябва, но доктора не ми отговаря доста време и чакам..,,

Не ми е ясно за Телка.Детето минава Телк и е освидетелствано за 2 год.Преди да минат тези 2 год. има операция вече.Трябва ли пак де се ходи на Телк или се чака писмото около датата на изтичане на старата експертиза?

здравейте, доколкото знам 1 месец преди да изтече ТЕЛКА , трябва да отидете със старото решение да се поднови.

Здравейте, Мами... Моят син е на 5г и е с хипоспадия. Ходихме на преглед при д-р Момчилов когато малкия беше на 6м. Тогава той ни каза, че сме с най-леката форма и за момента не е наложително да се прави операция. Нямаме проблем с пишкането- пишка си със силна струя, но забелязвам че има леко изкривяване на пишлето надолу. Дълго отлагах ходенето до София най-вече от страх... Чета доста негативни мнения за д-р Момчилов...Нямам възможност да отида до Сърбия, а ме притеснява факта че вече сме 5годишни. Моля, дайте мнение за добър уролог тук в БГ. Какво ще кажете за д-р Минова - marychery, прочетох че си се доверила последно на нея? Кога приема за преглед, с направление ли се ходи при нея? Моля, който има повече информация да ми пише...

Здравейте, ние миналия месец се доверихме на д-р Момчилов въпреки негативните мнения. Беше ни препоръчан от няколко места, все светила в медицината и урологията. Аз лично за момента не се чувствам още напълно уверена в добрия резултат от самата операция и за това избягвах да давам мнение по този въпрос, само ще кажа че пишлето изглежда значително по-добре от това което беше когато отидохме. Но много малко време е минало за да кажа как се развиват нещата. Това което в момента виждам е едно доста по-право пишле, малко белези където са били шевовете, подуване вече няма, има едно място на главичката където има малко повече 'кърпено' и там не изглежда много добре все още, но ще видим как ще е след време. Операцията беше на 14 март. Дори още падат кончета, така че предполагам ще има още промени във вида му след време. До сега два пъти го хванах да пишка, не е като преди, преди пишкаше  на доста дебела струя, но дупчицата беше на корпуса под главичката, сега ми се струва че е точно където трябва да е по принцип, но пък струйката като пишкаше беше по-тънка и двата пъти като го излових да видя как пишка и беше малко като количество. Може и да е от количеството течности което е пил или сега да пишка по-често, не знам.... детето е на година и 3 месеца, още е с памперс. За отношението.условията в болницата и за самия доктор Момчилов мога да кажа, че далеч не беше толкова трагично колкото звучеше. Седяхме една седмица, като само на втория ден съм имала някакви поводи да се изнервя, дори исках да ни изпишат и да отидем другаде, през останалото време всичко беше наред, държаха се добре. Сестрите и санитарките, за разлика от други отделения, се държат доста човечно, не се карат за глупости, съобразяват се с пациентите, закачат се внимателно с децата и в общи линии им се радват. На втория ден имах малко притеснения, защото детето се беше напъвало да пръцка, а по-късно и да ака и след това видях че цялата му превръзка е в кръв, изпаднах в истерия разбира се, а всички бяха достатъчно заети за да ми обяснят какво става, освен една сестра която се опита да ме успокои като ми каза чевероятно не е нищо страшно и е от напъването, ама то притеснена и изнервена майка, толкова лесно не се успокоява... разбира се точно в такъв момент всяка глупост ти се струва обидна, заяждане, лошо отношение, тогава и на доктора се изнервих много, докато сменяше превръзката, защото моят син въобще не обича някой да го пипа и започва да се мята и реве с пълно гърло, не можах да го удържа и той събори някакви неща и тогава д-р Момчилов каза нещо по повод разглезени деца, майки дето не могат да ги удържат ... после се замислих, че аз от плача на детето, едно съм чула, то може друго да е било, а и в крайна сметка всички са изнервени и претоварени, аз не го държах достатъчно здраво и т.н. С две думи - дори това да е казал, е бил отчасти прав  и те все пак разчитат на това ние - родителите да сме адекватни там, да чуваме какво ни се обяснява, да спазваме правила им там и т.н. Не сме на хотел там, а сме пациенти и всеки има своите отговорности, а когато персонала не достига, на майките се падат по-големи отговорности След тази случка, всички са се държали много добре, самият д-р Момчилов закачаше малкия, държеше се чудесно с него и всички малко ни майтапеха за това бебе дето не искало да ги вижда. Той наистина ревеше с пълно гърло всеки път като ги видеше, дори да не го пипат и направо ги гонеше от стаята. Това е което се сещам да напиша за момента, ако имате въпроси съм насреща

Благодаря, veval  Наистина когато ходихме при д-р Момчилов на преглед, той беше много спокоен и останах доволна от обясненията му тогава. Но беше доста отдавна като време и затова искам да посъбера още мнения за него преди да реша при кой лекар да отидем на преглед и евентуално операция...Доколкото разбирам операцията е била успешна при Вас. Надявам се всичко с Вашето детенце да е наред и занапред 

penkan  Д-р Минова приема в Пирогов в Детска урология в 101-кабинет.Питаш там за нея и те те насочват къде е из болницата.
По принцип първо приемат децата за прием в отделението и после преглеждат другите деца.
Малко повече се чака,но няма начин.
Информация имам и от нета,че преглежда в МЦ Детско здраве
- понеделник 14:30 - ­18:00
на адреса на ул. Ами Буе 27
Нас ни прегледа в Пирогов.Три пъти преди операцията-ходиш си с направление от ЛЛ.
Винаги е много усмихната и мила. За мен е Цветето между мъжете уролози!
Не съжалявам,че избрахме тя да оперира сина ни!!!

veval -хайде крайно време беше да се разпишеш с мнение.Да знаеш от кога те дебна!
С veval се запознахме тук и после се засякохме в Пирогов.

Благодаря, laguna_s В Пирогов ще ни е по-удобно за прегледа. Има ли определени дни от седмицата, в които преглежда или да разбирам, че мога да я намеря всеки ден от понеделник до петък? Питам подробно понеже не сме от София и ще се наложи да си вземем ден за да дойдем.

при Момчилов сме ходили 3 пъти на прегледи, на нас също беше посочен от от БГ светила - през цялото време използваше вулгарни лафове, държеше се просташки и така и не успях да му се доверя когато насрочи дата за операция на детето.
Към Минова се насочих, когато изникнаха проблеми при детето след операцията в Сърбия, останах с противоположни на тукашните впечатления, по телефона беше любезна и до там, в уречения ден и час,  ни върза тенекия, в най-големия сняг сме пътували с две бебета и тя го знаеше, чакахме я дълго, след множество обаждания излъга , че е в операционна, а колегите и казаха, че много отдавна е излязла от там. След като и обясних, че не мога да продължавам с двете бебета още часове да я чакам, защото тя казваше, че може и толкова да се наложи, ми заяви най-нагло, че можем да отидем друг ден.
Моля се да не ми се налага повече да се сблъсквам с нито единия от въпросните специалисти.
veval, на мен пък не ми се вижда нормално да се дразнят на детето, че нервничи, би следвало да проявяват по-голяма търпимост към толкова малки деца, при това оперирани

penkan обаждаш се на д-р Минова на мобилния и си оговаряш час. Не е необходино да ходиш и да чашак пред кабинет 101. Тя ще ти каже кога има дупка между операциите да прегледа детето. Работи с касата
Относно д-р Момчилов. Аз не агитирам за или против него. Просто аз не го харесва. Когато мина първата операцията на Михаил, оперирахме в Токуда, и аз така, ако видите старите ми мнения,си мислих че всичко е ок. Но не беше. Успокоявах се, че пишлето не е толкова криво, че главата въпреки че виждах как е нашита ще зарастне и ще изчезнат белезите, че въпреки очевидно не на място изкараният канал, с много малък отвор ще се разшири...но не. Сега детето е повторно оперирано, и всички тези неща са дооправени.
Аз лично съм направила избор в БГ и не съжалявам.Принципно всеки човек има добри и лоши моменти. Според мен важното е лошите да не стават навик за лошо отношение.  Аз познавам д-р Ми нова от една година. Винаги е била адекватна, усмихната и е спазвала  уговорките ни. Дойде да напише етапната епикриза  на Михаил в момент в който детето и беше с висока температура.  От всичките ни срещи не дойде общо на една, защото беше болна.
Мисля , че всеки човек има моменти в които просто не е в състояние да е адекватен.  

Момичета, благодаря за споделените мнения Засега май се насочвам към д-р Минова, пък дано всичко да мине добре... Пробвах да и се обадя, но не ми вдига. Като минем на преглед ще пиша пак, да споделя впечатления и какво ни предстои.

Синът ми изпадаше в ужасно състояние, истерия или както му е там думата за рев, мятане, щипане, дърпане и каквото се сетите, но д-р Джинович нито веднъж не нагръби или да каже нещо въпреки. Толкова спокоен лекар. Мен ме караше да държа ръцете му за лактите, а друга сестра го държеше за краката при глезените. Още му се възхищавам как запазваше спокойствие и обясняваше на стажант/асистент какво точно прави.
Скоро ходихме на преглед заради друг проблем и ортопеда се държа доста грубо. Не си спести и някои коментари. Малко останаха свестните Бг лекари.
Доста съм обикаляла по болници с детето си и съм се нагледала на "професионализма" на бг светилата. Едно такова светило по детска ендокринология от Варна имаше наглостта да ми каже, че детето ми е безнадежден случай, че нищо не може да се направи и да приема фактите. Глупачка.

Ако в тази болница имаше повече персонал и по-добра организация, повярвайте нещата щяха да са коренно различни, но няма Хората си имат някакви предели на търпимост. Пирогов от години го разсипват и доразсипват, аз се учудвам как след всичките рокади там, изобщо са останали някакви хора там, камо ли читави и това в комбинация с всякакви пациенти, много от които дори не могат да говорят като хората, а да разберат какво се иска от тях съвсем... Аз съм плаха, притеснителна, шашкам се лесно, изпадам в паника и аз ако бях принудена да работя като някаква там, сигурно щях да съм груба и арогантна повече от тях Учудвам се, че изобщо поддържат дори това ниво. И да и аз си представям идеалния доктор като един много обяснителен и благ човек, който внимава точно какво изрича и как, пази нервите на пациентите си, не ги стресира излишно, обожава децата и е отдаден на професията си, отговаря на всеки въпрос и е безкрайно спокоен, но е по-реалистично да е арогантен, да бърза, да няма време да отговаря и понякога да е изнервен, поне тук, поне в тази болница и повечето болници в бг. Няма база за сравнение с частна болница в която има персонал, заплатите са ок и т.н. Липсата на персонал и организация беше потресаваща! Относно д-р Момчилов, останах с впечатление, че обича децата, радва им се, поне когато му остане мъничко време за това, не е бил груб с детето по никакъв начин, може да е казал някоя глупост, а може и да не съм го разбрала, тая глупост може да си има предистория, както казах нищо не чувах. Дори да я е казал, не е била насочена към детето, а към това, че аз го изпуснах и той помете някакви санитарни материали, в крайна сметка той ако заради това че аз не държа добре после направи лошо превръзката, кой ще е отговорен за това че се е разлепила? Това си е мое лично мнение, иначе и определно не толерирам хора които се дразнят на децата, те не са виновни с нищо. Но пък определено харесвам хора които са арогантни когато трябва и правят забележка на когото трябва , когато трябва, в интерес на истината Момчилов ми направи добро впечатление когато при първото ни посещение се скара на едни сестри че вдигат твърде много шум докато той преглежда, те буквално си кудкудякаха нещо извън работата. Не ме кефи като е насочено към мен това отношение  и има други начини, например да се отдели едно време и да се обясни предварително какво се прави при съответната процедура и как аз да държа примерно детето, така че да не си отскубне ръцете, но както казах там организацията е потресаваща.  Много, адски много неща можеха да се разминат с по-малко стрес и нерви, ако бяха отделени минутки за малко обяснения кое как се прави. В стаите има някакви безумни правила и дневни редове, които никой не чете, пише как се борави с телевизора и как се пуска интернет, но никой не ти казва какво да очакваш когато детето ти се събуди, освен че казаха че има редки случаи на буистване, но не казаха какво да правиш в такава ситуация, никой не каза как да държим торбичката на катетъра, нито колко да я пазим, нито дали някой ще я смени или трябва сами да го правим това Прекарваш известно време там и всичкото го разбираш лека полека, изсипваш една торба нерви и след три дена престой вече си ок....

Нищо не исках да пиша, точно за това, че след време се вижда дали наистина всичко е наред, така че и аз определено никого не агитирам и даже мисля скоро да се консултирам и с друг доктор, не да разчитам само на мнението на Момчилов. Ходихме до педиатърката и тя хареса резултата, ама това също нищо не значи, тепърва ще го видим как ще расте и на какво ще заприлича

Момичета, свързах се с д-р Минова... В четвъртък сме на преглед - ще пиша после как е минало!

 Penkan успех с прегледа.
Veval принципно си права.  Нещата са много комплексни.  Има доста насадени стари разбирания останали в отношението на по-възрастния персонал, лоша база,  ниски заплати,  мизерни условия на труд,  огромен поток от хора. ..но има и слънчеви лъчи. Такива с желание за промяна. Аз посещавам отделението от години-вече 12г и за мен има напредък.