То вече досадна съм със себе си, обаче докато разправях вкъщи преживелиците се сетих, че искам да заявя нещо.
На тези деца им подействахме адски подтискащо и травмиращо даже. Всъщност предполагам, че се чувстват така след всяко посещение, на който и да е външен човек. В техните очи бяхме най-красивите, най-прекрасните създания, потенциални майки. Сигурна съм, сега ще бленуват за такива родителки дълго време. Направо смятам за грешка туй мероприятие, трябваше да отидат един-двама бащи, да дадат каквото трябва и да разпитат и туйто.
Ние се изтъпанихме 5 каки(лелки де), облечени, сресани, парфумирани, с татковци и бебета (които чинно се разхождаха из сентъря), показахме колко сме добри и уредени, подписахме им се по ръцете, напрегръщахме ги и айде - чал.
Разсъждавам писмено в момента, прощавайте ме. Навярно при тези обстоятелства, тези деца са се почувствали безкрайно самотни, изоставени, отхвърлени и не знам как още да го нарека... Правилно ли е така?
Едно детенце поиска да дойде с мен, да му стана майка. Казах му, че мога да съм майка само на едно дете, нищо друго не ми роди глупавата кратуна. После ми поиска нещо за спомен - нищо не му дадох. Всъщност, въобще не се трогнах, щото зная, че това е нормално. Обаче разсъждавам върху ситуацията, хич не е работа да растеш на такова място, в това време, в тая държава (не зная по другите страни как е, би трябвало да е по-добре?) Пак ще кажа, че съм коравосърдечна.
И по-добре така.
Една позната започва работа в дом за малки дечица във Варна, до 3-та гимназия. Ще я помоля другата седмица да разпита имат ли нужди и от какви семейства са децата. Надявам се да получи информация за нуждаещи се многодетни семейства, на които можем да бъдем в подкрепа с някой дреха или каквото и да е.
На тези деца им подействахме адски подтискащо и травмиращо даже. Всъщност предполагам, че се чувстват така след всяко посещение, на който и да е външен човек. В техните очи бяхме най-красивите, най-прекрасните създания, потенциални майки. Сигурна съм, сега ще бленуват за такива родителки дълго време. Направо смятам за грешка туй мероприятие, трябваше да отидат един-двама бащи, да дадат каквото трябва и да разпитат и туйто.
Ние се изтъпанихме 5 каки(лелки де), облечени, сресани, парфумирани, с татковци и бебета (които чинно се разхождаха из сентъря), показахме колко сме добри и уредени, подписахме им се по ръцете, напрегръщахме ги и айде - чал.
Разсъждавам писмено в момента, прощавайте ме. Навярно при тези обстоятелства, тези деца са се почувствали безкрайно самотни, изоставени, отхвърлени и не знам как още да го нарека... Правилно ли е така?Едно детенце поиска да дойде с мен, да му стана майка. Казах му, че мога да съм майка само на едно дете, нищо друго не ми роди глупавата кратуна. После ми поиска нещо за спомен - нищо не му дадох. Всъщност, въобще не се трогнах, щото зная, че това е нормално. Обаче разсъждавам върху ситуацията, хич не е работа да растеш на такова място, в това време, в тая държава (не зная по другите страни как е, би трябвало да е по-добре?) Пак ще кажа, че съм коравосърдечна.
И по-добре така.Една позната започва работа в дом за малки дечица във Варна, до 3-та гимназия. Ще я помоля другата седмица да разпита имат ли нужди и от какви семейства са децата. Надявам се да получи информация за нуждаещи се многодетни семейства, на които можем да бъдем в подкрепа с някой дреха или каквото и да е.
То, че си досадна- досадна си
, ама не си права за доста неща според мен. Тук вероятно трябва да се изчервя, щото влязох само да оставя багажа, но и през цялото време да бях там това нямаше да промени следните ми мисли:- децата трябва да имат контакти с качествени хора извън дома/ако знаеш как се срамеше едното, че пуши пред Тони и с какви очички я гледаше като му обесняваше защо не бива
- трябва да виждат и живи "облечени, сресани, парфумирани", и "нормални семейства/аз много съжелявам, че така се случи и не можахме да присъстваме с Мишо и другите бебета, защото децата много му се зарадваха и разпитваха, а тези, които нямат братчета и сестрички/пък и които имат/ интересно изкоментираха фактора бебе- едното девойче каза, че и то искало да си роди/ама беше дванайсетина годишно и това си е повод да се говори за сексуална култура и прочие Е, за да стане трябва по-често да се присъства там все пак.
- те не знаят колко си "добре и уредена", мисля че и представа си нямат, но ако няма"добре и уредени" нямаше да можем да съберем нищо и съответно да го занесем.
- и за последно- една прегрътка, дори само една значи много- това е емоционално общуване и дори мимолетно е полезно.
Ама се разписах и аз
...И явно не си "коравосърдечна" щом ги мислиш по нощите!
И мероприятието не е "грешка" категорично!
Дай боже повече такива "грешки"!
. Между другото ще се опитам да купя изгодно дамски превръзки и тоалетни принадлежности и следващият път да им ги занесем.
Ако се ходи често, вероятно е да им се вдъхне стимул някакъв, обаче ми се струва сложна работа, не съм наясно с психиката на тези деца. За санитарните материали - те никога не са излишни, а възпитателката вчера ми каза, че всичко имали, отпускали им държавни и частни помощи, Червне кръст, частни дарители.. Имали. 
Другият път ще дойда и аз. Ако в сряда ще има обсъждане, ще присъствам също 
Бравос ви момичета 
Алмич, какви са тия разсъждения песимистични, пролет е, бе жена! 
ще се опитам бебо докато спинка. Как да позная Тони??? Мъж ли е или жена?