Парите в семейството

     Не тук, на себе си отговори какви решения са взели децата ти и трябва ли те да носят последствията. Като си отговориш, пак премисли ситуацията, наблюдавай следващите действия и не се поддавай на самообвинения. Нито си изрод, нито устата ти е "шибана".

Точно същата реплика чух от свекърва ми, когато ми споделяше за живота си като млада.....ми да ти кажа, това че е останала с мъжа си никак не е подобрило живота ѝ. Дори и сега, след толкова години, си се тормози и ядосва. Не знам кога точно е спрял физическият тормоз. Финансовата страна на нещата е аналогична на твоята.
Да кажем, че през 70-те разводът е бил нещо страшно, но тя има в себе си едно вкоренено чувство за вина и в същото време желание да угоди. Не става - вярвай ми, не можеш да угодиш на всеки. Колкото повече се стараеш, толкова по-виновна излизаш.
Та и тя е взела своето решение на "невръстна" възраст. Първото твое решение също е било на подобна възраст, но ти веднъж си решила, че няма нужда да търпиш последствията от това ти решение. Няма нищо да ти стане, ако го направиш още веднъж.

Да ти кажа, че и децата ще носят последствията от решението ти да останеш.....било то физически или психически.
Фамилните драми не са за форум, но тя е буфер в отношенията между децата и мъжа си. И се тормози, и е мъчно, но след като не е заела позиция и се опитва да поправи някакви взаимоотношения, които няма как да бъдат оправени - няма как да се чувства по друг начин.
Мъжа ми не еднократно ѝ е казвал къде ѝ е проблема, но тя отказва да го реши. Непрекъснато се лашка между децата си (нищо че са пораснали) и мъжа си и само се оплаква, че имало разправии.
Аз съм единствената, която я изслушва, когато има нужда и поне малко и временно да ѝ олекне. Другите започват скандал при първото ѝ изречение.

Браво. Имаш образование. Ама пак нещо ти липсва - акъл.
Като има подкрепата на майка си, изчезвай.
И пак ти казвам. Имаш лошо отношение към себе си, а очакваш хубаво от другите. Няма да стане. Промени си речника като за начало.

Нормално е да иска странични мнения за да види как изглежда в очите на непознати.
Това обаче не означава, че майка й и сестра й няма да я подкрепят!
Ето, дори в последния си пост авторката го потвърди.
Явно е искала да разбере дали и за непознати хора ситуацията ще е толкова тежка, колко е за близките й.

Прочетох темата ти и съм потресена от последния ти пост. Бягай бе, момиче, бягай. Ще ти е трудно в началото, ще се питаш, дали си постъпила правилно, но ще видиш в един момент, че ти е много по-добре. И ще се питаш - "защо не го направих по - рано?".
Мъжа ти е насилник. Изрод.
Млада си, животът е пред теб. Не се загробвай. Прекрасни мъже има на вън.

Така е. За съжаление децата ти нямат избор и ще понасят последствията от решението, които ти си взела.

И после защо има побоища и убийства с насилие по улиците. Ами след като децата от малки свикват на такова поведение и трупат агресия тя избива накрая.
И се сещат хората, ама като се катурне колата пътища много...

И аз бих постъпила така.
В добавка ще го напердаша с голи ръце (не съм удряла човек в съзнателната си възраст). Обаче подозирам, че ММ ще го докопа пръв ... и за мене няма да остане.

Дописвам преди да заключат темата.
Синди, млада си, образована си.
Опитай се да погледнеш ситуацията отстрани. Ако не ти, а твоя приятелка/роднина е в това положение, какво ще я посъветваш?
Той те мачка толкова, колкото ти и семейството му позволявате.
Децата всичко усещат. Дори и да мълчат, на тях им тежи. Помисли какво причиняваш на децата си.
И последно. Майка ти те подкрепя, но половинчато. Това не е критика, а анализ. Защо го прави, тя си знае. Но ако някой след години бие твоята дъщеря и я нарича изрод, как ще се почувстваш. 

Както казах, за мен темата е пързалка, затова ще кажа " по принцип" какво мисля.
Жена, която има един брак и дете зад гърба си, и ражда дете на насилник и скръндза, нито има чувство за отговорност към малките, нито блести с някакъв интелект.
Щом майка ѝ не е успяла да я узапти преди второто раждане, значи никой няма да може да я спре да се натресе при трети и да му роди и на него едно.

Проблемът не е кой къде си държи парите, а това, че той не смята за необходимо да се грижи за семейството си.
Аз бих пробвала така- всеки ден му пиша списък с неща, които трябва да се купят- храна, памперси, почистващи препарати и всичко необходимо. Давам му го и вечерта го чакам материализиран.
А парите всеки да си ги държи където си иска.
Така няма да се унижаваш да му искаш пари и да му даваш отчет за какво са ти.

Сега прочетох постовете след първия...щом става въпрос за физическо насилие, едва ли мога да дам адекватен съвет.

Той плаща сметките, прави пюретата за малкото, занимава се с двете деца, готви, чисти, плаща в ресторантите ... Е, не го защитавам, но това съвсем не спада в графа "не се грижи за семейството си", според мен

А, като най-основна грижа, бой, обиди и унижения. Авторката е късметлийка!

Това оправдава ли насилието и обидите?

Да съм казала, че това е нормално? Основния проблем на авторката са парите - за това и заглавието е такова, за това и предимно за тях говори в първите си мнения.
Да, обидите и посягането не са нещо нормално, но това не означава, че той не прави нищо за нея, детето й и общото им дете. Ако наистина не правеше нищо всичко щеше да чака на нея - и готвене, и чистене, и гледане на децата ... А връчването на списък с покупки в ръцете му няма да го накара да се промени и да спре с това си поведение, както я посъветваха по-горе.

Аз я посъветвах това, преди да прочета постовете след първия. Реших, че той е обикновен егоист, който смята, че дава прекалено много и задоволява нуждите на семейството си с плащането на тока. Защото има такива хора- нямат представа колко струва храната и всичко останало, необходимо за нормалния живот на семейството.
Както вече писах по-горе- след като прочетох следващите постове ми стана ясно, че проблемът далеч не е в това кой къде си държи парите.