Парите в семейството

Не влизам във филми, а размишлявам над евентуални сценарии.
Ако бях влязла във филма щях да се пазя по време на секс, при все, че половинката ми ми заговори за дете преди повече от 2 години. Също така щях да съм започнала вече да спестявам, защото видиш ли може да се появи дете преди да се почувствам физически и психически готова.
Е да, ама нито едното правя, нито другото. Аз просто размишлявам реално над дадена ситуация.
Обичам да съм самостоятелна и не обичам да пипам парите на мъжа до мен - това е.
Това в никакъв случай не е тровене на живота ми.

DeVa®, аз съм от хората, които признават грешките си и се извиняват без проблем, дори на непознати Но приемам чуждото мнение само ако тезата на опонента е представена достатъчно добре, по нормален начин, без обиди и изказвания от типа "Ти си/Авторката е жена, как може да защитаваш мъжа й?" при все, че не защитавам никого.

Просто в живота прекаленото кумене,отлагане води до застой и НЕ Развитие.Колко примера имам на хора дето се гледат да не се прецакат,премислят сценарии.И накрая се те са прецакани.А Смелостта е доста по-добра стратегия.

Виж сега. Аз съм съгласна с теб абсолютно, че за да се реши човек да има деца трябва финансова стабилност. Не може ей така през просото. Но самата ти каза, че няма нищо сигурно и по тази логика не може да се намери финансова стабилност никога. Просто ми направи впечатление как влизаш в някакъв филм, че ще се скараш с бащата и ще се разделите. Това е отрицателно мислене. Или просто си недоверчива към всички или нямаш доверие на човека до теб.
И аз обичам да съм самостоятелна, но нямам против да пипам на мъжа ми парите   ако даде де, не крада  
Някак си да живея с някого като съквартиранти не виждам бъдеще за семейство.



Абсолютно. Лошо няма човек да премисля, но понякога се стига до крайности.

""първото ми дете го родих на 20 години и никак не бях готова за майка, а сега съм на 25 и наистина го искам ....., ноо половинката ми се притеснява от финансова гледна точка Sad
Ами ще го ръчкам да не се пазим,""

"" Споделих ви, че и мъжо ми не иска ии сега вече искам да се включа, че го убедих  Crazy""

""Аз съм малко разстроена, защото очаквах друга реакция от таткото, но той явно още не може да го асимилира и ...... толкова зле се почувствах, ама той си е и такъв, не е много по милото отношение.
Както и да е, поплаках си, запалих си колата и отидох на разходка до Мола и сега се прибрах, та ми е малко по-добре, ама не си говорим, и аз не знам защо  Sad Crying or Very sad очаквах друго ........ та просто имах нужда да споделя. ""

Из стари писания на авторката. Говорят ми много. НЕ одобрявам насилието под никаква форма. Не одобрявам и глупостта и безотговорното отношение към деца и зачеването им и от мъже и от жени. Мога само да кажа- милите деца.

Lаnfеar, майка ми и баща ми (живи и здрави да са ми) минават 60-те. Женени са от над 35 години и никога не са имали общ бюджет, но и проблеми не са имали.
Баща ми плаща ток, вода, дърва, телефони, интернет. Пазаруването е задължение и на двамата, защото майка ми е по-практична, а баща ми обича да си глезят небцата. Ако на единия му трябват пари за нещо, но няма другия естествено му дава, но като цяло са на принципа "Моите пари са мои, твоите - твои". Майка ми плаща данъците и разходите по наследените от нея имоти от собствения си джоб. Баща ми - също.
Самата аз съм по-скоро на принципа "Твоите са си твои, моите са общи". Не ми е удобно да взимам пари от половинката си и ако се случи винаги гледам да ги върна. Ето, преди няколко дни се наложи той да ми плати сметката, не взе пари от мен, а аз от своя страна му взех едни зимни обувки, които беше харесал преди време
Проблеми с доверието ми към хората и половинката ми нямам. Просто съм реалист и не вярвам в "Докато смъртта ни раздели". Предпочитам да гледам обективно на нещата. Рядко хората остават един с друг цял живот и бих се чувствала много по-добре ако знам, че не съм финансово зависима от мъжа ми Дори да не се стигне до нещо толкова сериозно като раздяла, то мъжа винаги може да загуби работата си или да се появят неотложни и големи разходи, които да повлияят на спокойствието в семейството. Ето заради такива неща предпочитам да знам, че имам сметка, в която има достатъчно пари за най-важните ми разходи в продължение на месец-два-три, докато нещата се нормализират
Надявам се сега да съм го обяснила по-добре. Не е липса на доверие в половинката или хората. Просто щом става дума за дете предпочитам да съм повече реалист, от колкото оптимист

Това с парите в семейството е строго индивидуално. Най ми е чудно, когато прочета, че парите ТРЯБВА да са общи. Хората са различни и имат различна финансова култура. Майка ми и баща ми са заедно от 32-33г. В момента вече и двамата са пенсионери, и двамата работят. Нито единия не знае другия колко пари получава пенсия или заплата. Всеки си има собствена сметка, в която къта пари и другия не знае. И да се питат, се лъжат взаимно един-друг. Така са си свикнали, единия плаща ток и вода, другия плаща кабелна. Баща ми не иска пари никога от майка ми, защото взима висока пенсия, доколкото знам , но обратното се случва.
В моето семейство с мъжа ми не е така, никога не съм харесвала това мое и твое.  

Финансовата независимост е хубаво нещо, но изобщо не си представям как отиваме някъде и на приятелят ми да му се "наложи" да плати моята консумация. Нито аз след това да бързам да си върна "дълга" под формата на някакъв подарък. Чак такива тънки сметки са ми противни.

Доста ме учуди съветът, че парите не само трябва да са общи, ами и да седят в кутия вкъщи ))

В днешно време кой изобщо плаща заплата в брой в плик? Не са ли парите на 99% от хората по дебитни карти? Дори на баба ми преди 15 години започнаха да превеждат пенсията по карта, не мога да повярвам, че млади хора в днешно време си държат всичко в кутия вкъщи. Не се възмущавам или обвинявам, искрено се учудвам. И аз държа да има винаги някакви пари в брой, но големите суми се плащат с карта или се тегли от банкомат. В този смисъл в днешно време трудно може да е като преди 50 години с общите пари. Или вадите две карти от една и съща сметка, но е занимавка. При нас всеки плаща, каквото дойде, не се разпределяме, един път ще плати сметката в магазин той, един път аз. Комуналните преди ги плащах аз, сега той. За детето почти всичко плащам аз, той не разбира много от храни, дрехи и играчки. Ако някой няма пари на момента, взима от портмонето на другия, но се питаме  все пак, за да си знаеш колко ти остават. За мен това са общи пари, без да са в кутия и буквално в деня на заплата да се дават на другия. И да, ние сме пример, че не се знае кой кога ще взима повече. Имаше период, в който това бях аз, след това се разменихме.

И аз като Джони не разбирам схващанията на някои хора, че в една връзка парите непременно трябва да са общи. Ми не, не трябва. Къде го пише? При нас схемата с не общи пари си върви чудесно и както писах - засечки няма.

Разбрах те Зизу 

Но донякъде парите на родителите ти са били общи. Баща ти не казвал на майка ти "Дай ми половината от тока, водата и интернета. Това са вече тънки сметки. А децата общи ли са? Естествено. Затова двама души като решат да създават семейство е странно да има деление и да не си помагат в нужда. Защото всичко се случва. Я загубан на работа, я болест. При всеки различно се държат парите. Абсолютно подкрепям идеята да се заделят пари и само ти да знаеш колко и къде са. Това и аз го правя.
Преди време имах приятел с който живеехме известно време. Така се получи, че когато аз взимах заплата трябваше да се плащат сметките и почти цялата отиваше за тях. Оставах с много малко. Естествено после той като вземе заплата аз си взимах от нея, защото трябва да се пазарува, а и за мен да има след като съм си дала почти цялата заплата за сметки. Но тънки сметки не сме правили. Сега живея с майка си и пак така са нещата. Като взема аз заплата се плащат сметките . Оставам без пари и отивам в нейната стая да си чопна.

Пипи2013, идеята за кутия ми допада. Аз си ги слагам между книгите и то всеки път на различни места. Случва се да заделям пари на различни места в библиотеката. Примерно между едни книги за еди какво си, между други книги еди що си. Ама накрая забравям къде съм ги сложила. Често ми се случва след месеци да намеря някакви забравени пари 
Иначе заплатата ми я превеждат по карта, но винаги я тегля цялата.

Изобщо не е нужно. Неговите са общи, моите са си за мен, устройва ме идеално!

Сега, въпросът с парите всяка двойка трябва да си го реши в началото, а обикновено в началото всичко е кебапчета и рози и на много хора не им е на акъла за пари или се срамуват да говорят за това и си налягат парцалите, после... що така стана. Всякакви схеми работят, стига да са одобрени от двамата и никой да не се чувства използван или пък ощетен.

Често в двойката единият е с по-добра финансова култура, а другият умее да харчи добре, затова не във всички случаи може парите да са общи буквално, защото се рискува на края на месеца да пляскат с ръце и да се чудят с какво да купят хляб. Но да ти мрънкат за пет лева, които си поискал, мерси. Забелязала съм, че много често скръндзите и желаещите да контролират намират оправдание за своите глезотии, те минават в графа "необходимост"; а пък чуждите нужди минават в графа "глезотии". Така де, защо ти е боя за коса, нищо че сама се боядисваш, защо ти е ново яке. В същото време познавам такива мъже, които си позволяват да правят намеци, че жената е погрозняла и съвсем явно да заглеждат други жени.
Имам съвсем близка приятелка, която имаше прекрасна добре платена работа, от която се наложи да се откаже, след като роди децата, защото беше свързана с пътуване и късно връщане. Мъжът й смята, че не е негова работа да взима децата и да ги води на градина или училище, и че тя трябва да си намери друга работа. Такава обаче не се намира лесно в нашия град и тя е безработна може би вече две години, въпреки че е съгласна да плюе на двете си образования и езиковата си гимназия и да стане дори чистачка някъде. Не съм вярвала, че някой може да бъде смачкан по този начин толкова лесно - тя в момента е точно с мисленето на жертва - дават й се пари точно под конец, трябва да обяснява защо те са свършили, въпреки че тя нито кафета пие някъде, нито нещо си купува - просто да пазаруваш за дома, да дадеш за обяд на детето, да платиш театър в ДГ и т.н. струва пари. Проверяват компютъра в кои сайтове е влизала, за да се докаже, че тя си клати краката; отопление през зимата не се пуска, докато тя е сама вкъщи и пр. Парадоксалното е, че тя в тази ситуация обвинява себе си и собствената си неспособност да намери работа и да харчи по-малко, а не мъжа си.

Ужас, това с парите до конец, да кажем, че доняяяяякъде мога да го приема, защото с мъжа ми сме под наем, с бебе на два месеца и плащаме ипотека и ремонт, докато се нанесем. Ако не си смятаме паричките "до конец" ще закъсаме. Обаче тоя льольо, дето не било негова работа да взима децата... Ми на кой тогава е? Тая майка сама си ги е направила. Какви са тези мъже, по ягодите?

Да бе, обаче ако мъжът не си смята своите разходи по конец, а само тези на жената, е страшно. Защото и такива случаи знам. Мъжът си позволява на него си скъпи дрехи, разходи по кола, която ползва основно той (жената ползва градския транспорт, ако ѝ се наложи), яде навън, може дори да е ларж пред познати извън семейството, но жената трябва все най-евтиното да взема за себе си и децата и се лишава от много неща.