Февруарската дружинка ще празнува 2-та годинка! - тема 18

 Честит празник на рожденниците и на техните близки! Честито Лимонке- в децата е радостта!  Копче, благодаря за високата оценка (супер мама), но наистина ние жените сме от онези същества, които умеем да се мобилизираме в трудни моменти! Според мен неизвестността е плашеща - например преди си казвах "Как ще ги къпя сама? ", "Как ще ги храня сама? " - еми днес трудно,  утре по - лесно,  а после е песен! Сега се тревожа за яслата,  но вярвам и се надявам и там да мине така. Днес бяхме на консултация,  не знам колко точно ги измериха,  но се оказаха еднакви - по 11,5кг и по 86см. Сложиха ни и прословутия пентаксим, мисля че засега са добре децата. Дълго време не бяхме ходили  в поликлиниката,  но не им е от любимите места - ореваха света, ако имах валериян щях да пийна, главата ме цепеше от напрежение,  но мина замина - щом излязохме от поликлиниката децата се кротнаха! И да се похваля - вчера водихме орлетата на фризьор (малко, квартално салонче), препоръча ми го приятелка, много съм доволна - фризьорката предразположи децата, даде им какво ли не и със сигурност децата пак ще отидат с кеф. И двамата са с къси прически - имам чувството, че още по - силно изпъкват сините им оченца,  но нали са си моите орлета! Лека нощ!

Бизи, как сте днес?

Здравейте!
Ние сме добре. Определено сама ми е е по-добре и се справям чудесно.
FrauSt, много си права. Колкото по-рано започне да се оправя сам човек, толкова по-бързо свиква и му е по-лесно после.
Честито  Скритата лимонка, лека бременност и пухкав финал , прекрасна новина!
За храненето на Алекс аз реших вече да не му забранявам солети и разни други глупости, когато сме навън, защото така си взима 1-2 солети и забравя, а ако му откажа се тръшка и ги повтаря тия солети с часове. Гледам да го храня със здравословни храни, плодове и зеленчуци и аз ако му давам нещо сладко е домашно или сушени плодове (на които има казвам бонбони и той много им се радва).
За свекървите сте абсолютно прави, никога няма да са като майките.
И аз вчера водих Алекс на фризьор и момичето успя да го постриже, даже стана чуден .
Весел ден!

Фрауст, значително подобрени сме днес с ММ, но малкото е като зомби с тоз Коларгол, все едно сме му разбили носа. Дано поне има ефект.

Принцес, точно така те искам, браво на вас честита фризура на порастналото момченце

Мами, когато децата очевидно въртят номера и протакат нещо си нарочно, карате ли се, правите ли забележки?
Ще бъда конкретна: малкото се попипва дет него сърби, както е приказката, само и само да не му измия дупето, като се наака. После го приканвам да дойде да спи, а той си измисли, че му се допи мляко. Сипах му в шишето, тръгна да се катери с него в ръка по леглото, но само дъвче и дърпа сламката. Протегнах се да му взема шишето и да го гушна да приспивам, той също дръпна, падна, без да се удари, но понеже се позадави и върна. Разрева се, щото се изнерви и му се спи. При което се ядосах и му се скарах ...много...повиках му    и го оставих сам в стаята да заспива, даже му поръчах да не става, а да заспива. Оф, аз самата мразех като малка да ми заповядват каквото и да е, а още повече да спя, и винаги си казвах, че няма да го причиня на детето си. Ето ме на...каква я свърших. Но той не може да издържи без да спи през деня и до довечера ще е страшно изнервен. И ще иска да заспи по-рано, съответно през нощта също ще се буди доста. Разбира се, няма как да знам че ще се случи точно така, но досега така се е случвало. Малкото си поигра с пръстите малко, поприказва си, не е плакал повече или мрънкал, даже не помръдна от там, където го сложих да спи. И заспа. Влязох само да завия и го цунках, ама така криво да ми стана, че ми се прииска да го взема и да го гушна. И това ако не емоционално нестабилност, здраве да е...
Извинете за дългия пост, исках да разбера при такива ситуации "по-наедро ли приемате нещата" и спокойно оставяте детето да реши ще спи ли или не, или какво да сторя, за да не го нараня, да не чувства че е пренебрегнат, дали разбра за какво му се скарах, дали ми се сърди...?!

Ей, за това е хубаво да са повече децата Не се вкарваш в такива анализи и филми  

Сега сериозно ... Моето мнение е, че дацата се нуждаят от правила и граници, които са различни в различните възрасти. Така се чувстват сигурни. Като растат и границите се разширяват. Дори тинейджърите се нуждаят от "конското" и "скандалите" с родителите си - така изграждат и намират себе си. Това е моето мнение, не задължавам никого да го приема

По конкретния случай - до 4-5 годишна възраст за спането, яденето и облеклото смятам, че родителя е този, които казва кога, как, защо ... Имам много дружки, които възпитават либерално ... и то после де превръща в слободия, а не свобода ... По дебелите книжки за родителството и психологията има описани 4 модела на възпитание: авторитарен, либерален, хаотичен и демократичен. При авторитарния - родителя казва, детето изпълнява - той е подходящ до определена възраст макс. 4-5 годинки, като от 2-рата година трябва да е само за важни неща. При либералния - родителя оставя детето да прави каквото то иска, защото се съобразява с това, че е личност - става, но за деца след 16 годишна възраст, когато що годе, вече са се изградили като личности и самосъзнание. При хаотичния - в един момент родителя действа либерално, в следващия за същото нещо може да действа авторитарно - това обърква детето. При демократичния - решенията се вземат след обсъждане. Хубавото при този метод е, че родителя все пак е възрастния и може да ... изманипулира различните ситуации, но пък и детето се чувства значимо, че са се допитали до него и са го изслушали - този метод се препоръчва от 2 год. възраст заедно с авторитарния до към 5 годишна възраст и после пак така до към 16, когато трябва да се премине на либерален с демократичен, а след 20 ... Да не забравяме една любима моя индийска поговорка: "Все пак децата са само гости в нашия дом" т.е. трябва да помним, че все някога ще си тръгнат от нас ...

Лимонка - голямата е на 13-ти октомври Страхотна везничка ми е Пожелавам ти леко бременеене и хубава везничка!

Извинете за дългия пост  

Безобидна, баш - като е едно, вес се питам за разни неща, чудя се-мая се, обърквам се, и него обърквам, задълбавам излишно. Водя се по детето , искам да му внуша самочувствие и сигурност, дано не го объркам само прекалено. Знам, че такива на пръв поглед дречни неща от ежедневието ни, проявава инат, за да "се пробва дали ще мине" и дали ще успее да наложи своето. Не искам да се налагам, просто да ме разбере и да ми съдейства мъничко. Знам, че и като тийнейджър едва ли ще разбере, че не му мисля лошото...и аз съм се "зъбила" на майка ми, въпреки че тя ми повтаря, че е за мое добро. Нейсе...гледам поне да не повтарям грешки - свои и на родителите ми, които съм установила като такива. Но ... никой не ми каза, че е толкова деликатна работа възпитанието
Благодаря за съвета, логиката ми е аналогична на твоята

Твоя пост ли е дълъг

аз честно казано съм строга. За приспиване като кажа че лягаме, значи лягаме, може да го поизчакам малко , но се отива и се спи. Не за друго, ами сутрин не мога да го дигна иначе за яслата.
По принцип съм голям инат. Щом съм казала, че нещо не може - не му отстъпвам никога, ако ще да се съдере да реве. Да и често ми се случва да му се карам, страшно много говоря, а като се затръшка много просто го оставям да си прави цирка и го гледам само от страни. Ако е виновен, не го гушкам и тн, ако се е ударил го успокоявам. Ако  каже че нещо сега не може да яде, значи не може и не склонявам.
Права или не, едно знам че всичките тези нерви и чудеса почват да имат резултат. Като ми донесе десерт преди вечеря и му кажа, че това е десерт и се яде след вечеря - ми отива оставя си го на мястото и след като се наяде се сеща и си го взима пак и разбира се тогава му го давам. Няма драми, няма чудо.
Вечер като кажа лягаме и ако гледа детско или играе - вика КРАЙ , спира детското или си прибира играчките и тръгва. Е още има за какво да се тръшка, но друго си е като вече знае, че мама не отстъпва.
Сигурно съм най лошата майка, но съм такава. Както казва майка ми - не му правиш услуга да му угаждаш на всичко, по добре така. Нека знае че има правила.

Безобидна, много ми беше интересно за различните модели. Точно днес в един магазин за платове имаше майка с малко дете, около 4-5г.и тя му каза: Нека изберем плат, който и на двамата да ни хареса, ето виж тези трите например. Аз да не ви обяснявам за мен, с баща и сме толкова либерални, че само може да се молим да сме случили на дете, което да не ни се качи на главата. Никога не съм и повишавала тон, нито съм я удряла. Приемам нещата по-философски от една страна, от друга разбирам защо се случва да ми кипне кръвта понякога и причината почти никога не е защото детето е решило да е лошо, а провокирана от външни фактори. Правила има, естествено, но те не са по-различни и по-строги от валидните за нас самите.

По повод написаното от Бизи ние сме друг модел. От бебе на 6 месеца и по 4-часово приспиване се отказах да приспивам. Следя го колко е спал. На около 5-6 часа от последното ставане съм наясно че трябва да спи. Подканвам го, но доскоро беше трудно. Ако прескочи часовата граница става раздразнителен и още по-трудно заспива плюс истерии, че вече е много изморен. Гушвах го, не му обръщам внимание защото примерно гледам нещо и заспива. Сега дано не съм написала голяма дума. 

Аз се скопосах и се разболях.

Момичета, благодаря ви. Наистина са интересни различните гледни точки. Чета споделеното и размишлявам.

Феичка, дано мине леко, но на всяка цена вземи бързи мерки, вирусът е отвратителен.

Ех, тези вируси - болните да оздравяват бързо! Бизи, според мен щом майчината интуиция те кара да действаш по даден начин в определена ситуация,  значи така трябва да бъде!  Много ми хареса поста на Безобидна- опита си каза думата и тя е страхотна!

Както каза Велина, аз следвам майчиния си инстинкт. Карам се, повишавам тон понякога, но съм против боя. Когато започне да се тръшка навън, да ляга по земята се опитвам да съм спокойна, но се започва едно влачене, реване и т.н. Не всички деца правят така, има майки около мен, които казват, че техните деца не се тръшкат. Така, че за мен  правила няма,ако детето ти бяга на посоки, извива се на дъга, тръшка се , кажете ми как точно да се прибера до в къщи с либерално отношение. Но в къщи не прави така, играе си, никакви проблеми няма.
Гери, и аз се замислям за напълняването, да не изтърва нещата. Вашите мерки са си добре, малката е 86см и е 13,200кг. Но не ми изглежда дебела, добре оформена е, не е слабичка. Но и тя има закръглено коремче, незнам дали е нормално за възрастта. Като си хапне и се издува. Храни се само с готвено, не яде сладко или пакетирани неща. Не знам 
Скрита лимонка честито и лека бременност! Пиши по-често да споделяш как върви бременността.

Здравейте  

Ух бизи, не можем без терзания и съмнения, но не се укорявай. Наскоро прочетох един цитат: Зад всяко прекрасно дете стои една майка, която си мисли, че не се справя. Аз също понякога се укорявам за действията си, понякога съм категорична. Като цяло не мога да се оплача, малката ме слуша, но си има нейните моменти на лудост   Е днес изгубих една битка, но не ми е тъпо. За първи път оставих малката да спи с дрехите си. Еми на сила как да стане, като тръгна да я обличам има ловко измъкване, а ако успея да и облека някоя дреха, тя я съблича на момента. От няколко дни я придумва татко и, днес обаче сме сами. Трябваше да крещя и да има рев и изнервяне. Еми спестих си го... На нея също и без това е в период на адаптация с яслата, излишни нерви не искам. Смятам че пак е временна приумица и ще мине. Правила има, изключения също, но са рядкост. Не се определям нито като авторитарна, нито като либерална майка. Действам по интуиция.

Бързо оздравяване на Бизи и Феичка  
Мамите с две и повече(Безобидна  ) възхищавам ви се и благородно завиждам на радостите умнжени по 2 и по 3  

Лимонка страхотна новина ни донесе   Леко бременеене и пухкав финал.

Относно темата, която подхвана Гери, не мисля че прекаляваш. Ти си храниш детето по правилния за теб начин. Хубави навици си създала по отношение на десерти и въобще предимството че даваш много домашни храни. Аз също смятам че тъпченето е вредно. Нека яде колкото му се яде на детето, те имат доста да растат, да се издължават, коремчетата от сега ще се приберат Не го мисли ами си го храни както си знаеш. От към мерки сме 13,500кг 95см ... изглежда си супер мацката 

Фрау как е положението с млякото. Пропи ли малката без биберона?

Лека вечер  

Аз не се включих за храненето, щото имам и там много питанки в главата си, и тази тема е тънък лед при нас. Не-яденето на сготвено, плодове и зеленчуци продължава. Менюто му е ... кус-кус с масло и сирене, пюрета от Хип тубички и оризово мляко. И кърма ама там вече хич не знам какво пие или си мляска да заспи. Понякога го прилъгваме с печени картофи, домашна питка или кифлички, кексче, но нито супа, нито манджа някаква, месо или риба - не. Не сме ходили на мерки и теглилки от ноември, когато беше 87 см мисля и ок. 12 кг. Има дни, в които яде нормално количество, но има дни в които е повече на течности и за мен направо фотосинтеза. Въпреки това като правихме ПКК за ДЯ показателите бяха в норма. Този период на злояд става нещо мноооого се проточи, а не го очаквах изобщо както добре вървеше захранване и хранене след него. Към пакетирана храна (с изключение на тези плодови манерки на Хип), сладко и субпродукти не налита.
Гери, мисля да не се притесняваш , по постовете винаги оставам с впечатление за пълноценна и здравословна храна, която лично приготвяш с удоволствие и кулинарни умения за своето семейство. Дай рецпета за домашно точената лазаня и сподели уважи ли я Влади

Тели, как върви при вас адаптацията?

По интуиция отглеждам и аз, момичета, макар да се опитвам да не сравнявам децата, гледам все пак да си свиря часовника и с вас и с други мами, да не залитна накъдето няма да ми хареса после резултата и да не се окаже късно....

Бизи, не се притеснявай за храненето, аз съм в същото положение, с разликата, че от първата лъжичка храна захранването беше катастрофа. Първото и най-обилно хранене беше на повече от 10м-попара с цял един сухар, която майка ми успя да пробута. Отдавна бях спряла да се терзая, когато внезапно на 15 месеца "прояде"-тоест почна да се храни както вашите злояди деца  Оставила съм я, като не иска да вечеря-свалям я от столчето и до другия ден. Все някой ден ще проядат, убедих се, че не ми е по силите да се справя с тази ситуация, никакъв подход не действа при нас.