Гена, много интересни неща правеше каката със сламки за пиене и картонените ролки от тоал.хартия + тиксо и разтегателна хартия. Все ни се караше, че малко ролки сме събрали

Аз пазя всичко, сътворено от ръцете им. Имам на вилата една "крива" стая - с наклонени стени и триъгълно прозорче, която наричаме "кулата на принцесата" още от принцеските й времена. Там по всички греди висят плюшените й играчки, наредени като мъниста от дядо й и забодени с едни цветни кабърчета, всичките й играчки са покрай стените, столчета, масички, количките, в които возеше куклите, всякакви щуротии като машини за сладолед и формички от пластилин - а бе всичко (тя не обича да хвърля нищо
) и като дойде през лятото, умира да си разглежда старите неща.Младежът също не обича да му се хвърлят играчки, но и нашите деца бяха така и сега техните играят с лего и колички мачбокс с антикварна стойност.
Даже моята първа кукла влиза в играта.Иначе не сме от тези, които пазят вещи и им се свиди да хвърлят, сигурно сме просто сантиментални, защото пазим неща, които иначе нямат никаква стойност и могат бъдат сметнати за боклуци само защото "има" детски пръстчета по тях (даже много приятелки ми се чудят, че ползвам, примерно, кана, на която с пластилин от двете страни са сложени по две топчета за очи и по една усмихната уста. Ама тя ги сложи там преди 10 години, аз внимателно мия каната, да не паднат и всеки път се усмихвам, като я погледна.)
На принципа съм - ако е гарга, да е рошава, затова рибеното масло съм го взела на сироп, като олио е, с аромат на дъвка. Кофтито е, че консистенцията е неприятна и Кати всяка сутрин се мръщи, но го пие, няма къде да ходи. Не успях да открия в нета точно нашия сироп. От дроб на норвежка треска е, 29 лв., като стига за 50 дни.
.Преработват ги и пак ги използват
. По-голямата част съм подарила вече.
Иначе от нашата верига за даване на дрехи аз съм в началото и после минават през 2 момиченца роклите 