Моля за съвети, писанката ми получава пристъпи на агресия

Катерушката е много добра идея - всяка котка би била щастлива с такова нещо!!!

Малката писанка -  защо не?! Може пък да си станат добри другарчета.

Но трябва да се променят нещата в някаква насока, за да не е толкова зла котката - не си играйте с ръце и с мачкане и т.н. Наблегнете на нежните моменти. 

Казвате, че не поглежда играчките.
Във всеки случай обаче в игрите трябва да участвате и вие. Играта с домашния любимец създава връзка между него и стопанина, когато е добре подбрана.  Котката самичка няма да обърне внимание на играчка - нали някой трябва да ги движи тези играчки.

По мои наблюдения най-забавни са за котките въпросните въдички, лазерче /да гони точката/, също и перце от птица на връвчица, пак на принципа на въдичките.
Разбира се, имайте предвид, че при тези игри ноктите на котката са в пълна готовност и ако случайно прекарате играчката през ръка/крак, ще пострадате. Играйте внимателно и спазвайте дистанция от себе си /дано ме разбирате  /.

Abnormality, Вики се казва моята, едно на ръка, че мрази малки деца и не обича крясъци и викове, другото е- взех я от улицата когато тъкмо бяха прегазили майката, тя се беше сгушила в нея въпреки, че беше мъртва и беше едно малко топче...
Когато започна всичко това, тя само на мен дава да я галя, до мен спи, до мен седи, от мен само яде и по едно време си мислех, че изпитва ревност когато дойде някой друг и обръщам повече внимание на госта.
Моята като хвърля ластик за коса и тича и ми го носи и започва да мяука да й го хвърлям пак! 
Един човек, който имаше подобен проблем ми каза да си играя много с нея за да я изтощавам, при мен никакви хапчета не помогнаха, нито кастриране нито нищо, даже бих казала, че след кастрацията тя стана по-агресивна.... Не знам, много е относително Дано всички се оправи или поне намериш начин да го потушиш, мисля, че с друго коте може и да се подобрят нещата, може и да станат по-зле.. времето ще покаже!
Наблюдавай я и следи реакциите й! Тя как реагира при постъпването на друг мъник във вас, обръща ли му внимание?

Благодаря за съвета, ще го имам в напредвид.
Хубав ден!

Постоянно го следи като е в движение, но е предпазлива. Хъхка и посяга от време на време, но като цяло мъника прилича на доминанта Като се наежи и стрелне към голямата тя бяга. Ходят в една тоалетна и двете, въпреки че сложих 2, но от познати съм чувал че си е нормално това, не ги бърка. Относно кучешкото поведение, моята си захапва дадена топка в уста и си я носи в другата стая Като спомена това с ластиците, мойта пък мяука като тръгвам да и давам лакомство(едни пръчици). Отчупвам парченце и чака да и го хвърля, гледа към мястото където и го хвърлям обикновено. Някой път за майтап уж че хвърлям и тя се мята и почва да го търси, след което идва и почва мяукане подобно на това като видят птичета:) Ако е гладна го изяжда веднага, ако не си играе първо с него малко и тогава го изяжда.

Аз не бих взела втора котка в момент, в който настоящата е стресирана и агресивна. Тя и така явно се измъчва от нещо, да се налага да дели територия с новодошла котка може да я стресира допълнително. Веднъж щом се решат проблемите - бих се замислила за втора котка. От друга страна новата взета котка не е шалче от магазина, да се върне...
С ръце с котките може да се играе, но не голи. Можеш да слагаш дебела кожена ръкавица, и да й разрешаваш да играе с ръцете ти само с нея. Ако напада голи ръце/крака, аз бих казала твърдо и ясно "не" и се препоръчва оттегляне в другата стая. Така котката получава сигнал, че поведението не е желано.
И много игри с нея, да изразходва енергия. Котките имат нужда от поне 30-минутна игра.

Принципно е така. Но ако проблемите идват от скука, може пък котенцето да запълни тая празнина. Обаче никой не може да знае дали  е така и какво ще се случи.
Пък за връщането - той каза, че се е уговорил, ако не се получат нещата, да го върне. Защо не? По-добре така, отколкото да го пусне на улицата примерно. /Има и такива хора, както всички знаем/.  

Abnormality , имаш два вариант - или връщащ котето докато е време и не сте свикнали още с него и то с вас, или се запасяваш с нерви и търпение да промениш ситуацията с котката - трябва да наблюдаваш как ще се държи с малкото. Не знам дали е добра идея през деня да са без надзор докато си на работа или през нощта докато спиш. Трябва стриктно да си следиш поведението да не предизвикаш сега пък ревност у голямата котка спрямо малкото.  И такива разни други грижи...  

Но пък от друга страна, ако проблемите произтичат от скука, малкото може да подобри положението.

Обаче на мен не ми се струва да е от скука. Най-много ми се струва, че е от неподходяща игра - това, което говорихме за грубата игра с ръце.  


Така е. Това е варианта. Но си мисля, че при наличното състояние на котката е най-добре за момента да се преустановят всякакви игри с ръце. Вече на един по-късен етап може да се приложи това с ръкавицата.  

Извинявам се за досадните разсъждения, но ми стана интересен "казуса".  

Аз не бих взела второ коте в твоя случай. Котките почват да делят територия и тя вече си има нейна територия и ще трябва да се преразпредели с другата котка и това ще създаде напрежение.

Миришеш й на нещо неприятно?
Моите котараци полудяват от страх и притеснение, когато видят нов чифт обувки/чехли/сандали на краката ни. Залягат по корем и се изсулват към най-близката дупка. Ако видят новия чифт събут, прилазват до и започват да го душат, препикават, абе показват превъзходство.
Да не би да "забираш" отнякъде някаква неприятна миризма, която вбесява животното някак и то атакува приносителя й, т.е. краката ти? Вкъщи с какви дрехи и чорапи ходиш? Събличаш ли си външните дрехи да ги смениш с домашни?
Може на всичко да се дължи. Общо взето, преди да предприемеш някакво хормонално-препаратно лечение, огледай своите навици. Какво внасяш отвън - не просто багаж, а като миризма, петна по дрехите, такива неща.

Ами аз съм военен, но не е от дрехите или поне така предполагам защото като ги метна на стола обича да ляга върху тях. И да преобличам се. Зимата съм с чехли и чорапи, лятото бос, но при всеки един от случаите ме е нападала. Незнам дали видя в предните постове, но последният път ме нападна и по ръцете .... леко вероятен ми се струва варианта с миризмите, възможно е писаната да има някакъв вид психично разстройство, знам ли .... Прави ми впечатление че става по неспокойна като имам гости, постоянно почва да следи в краката при най-малко движение. Но доста от нападенията са били когато съм сам така че .... грам идея нямам. Иначе ходя в сестра ми, те имат мъжки кастриран и женска котка. Незнам дали е от това, но като гледам мойта как се държи с малката писана, която донесох едва ли е от това. Вече седмица и няма нито едно сбиване, типичното: само леко потупване като почне да нахалства и да и нарушава пространството. С две думи няма агресия, даже има напредък спят на едно легло, но в различни краища. Друго за което се сетих, е че по спомен първото нападение беше около 7-8 ия месец. Ако не се лъжа, точно в този период е първото разгонване на женските. Силно се надявам да е от това, защото ако не се оправи незнам.... с този мой здравословен проблем не мога да продължавам този начин на живот колкото и да ми се иска.

Друго, което мога да предположа, предната ми котка нападна братовчедка ми заради шум при ходене. Момичето беше с шушлеков панталон и при ходене издаваше характерно съскане от триенето на шушлека. Котката полудя и скочи с ноктите напред.

Щом се спогаждат с новото коте, аз си мисля, че ще има положителен напредък в ситуацията. Нужно е време, разбира се.
Само следи да не провокираш ревност - обръщай внимание и на двете!   И не забравяй да си поигравате всеки ден!

За играта действам активно: преди няколко дни им купих лазер и направо се скъсват от игра, с този ламинат са направо като в анимационните филмчета Инак със спогаждането има напредък, вече се залагаме и дебнем, но пак си я има дистанцията особено като стане време за спане и малкото  нахалства тя го потупва и ръмжи. Предната вечер една приятелка идва на гости и тази неспокойност, за която ви споменах все още си я има когато има някой друг човек вкъщи. Дали е страх или ревност, незнам ....

Не може ли да затваряш котките в друга стая, когато имаш гости? След като не им е приятно да идват непознати. Напълно нормално е между другото да са по-резервирани към непознати. Разбира се, това не означава да ги нападат...

Моят котарак от известно време, като му се скарам ми прави на пук и маркира някъде в стаята.

Здравейте отново!
Днес случайно попаднах на този случай в интернет и държа да отбележа, че моят случай е 1 към 1:

Здравйте.Историята ми е иднетична с тази на mardraum.Опитах се да пусна линк към неговата темичка, но нещо не ми се получи.Открих я на четвърта страница, докато търсех теми на хора с подобен на моя проблем,  но за  голямо мое съжаление установих, че е писана доста отдавна и не  става ясно дали изобщо е намерено някакво решение на проблема.Обръщам се към всички преживели подобно нещо с молба за помощ и съвет.Ще се опитам да бъда възможно по-кратка.
Съседска котка на балкона.Страхотен бой, вой, хапане и драскане.Вторият път потърпевш беше съпругът ми, който се опита да ги разтърве, но се оказа мишена.Оттогава не сме я пускали на балкона.Това се случва миналата година лятото.Истинският комшмар обаче започна януари месец тази година, когато сменихме квартирата.Този път без балкон, без котка, без дявол, от едно нищо и никакво изтракване на тенджерите в кухненския шкаф...Погледът и се промени, настръхна, нададе страхотен вой, хъскане, ръмжене и атака...Жертва стана отново съпругът ми.Подът в кухнята, шкафовете, всичко беше в неговата кръв.Гледката беше ужасяваща.След два дни се повтори същото нещо и тогава я заведохме на лекар.Направиха и всякакви изследвания и се устонави, че е физически здрава.Обяснението беше, че има поведенчески проблем, който често се среща при котките, изписаха ни успокоителни за две седмици и ни изпратиха по живо по здраво.След две седмици сякаш всичко си дойде на мястото.Успокои се и отново стана същото гальовно и любвеобвилно коте, но за съжаление не за дълго.Започна да стряска и от най-малкия шум, да се оглежда непрекъснато, да души навсякъде и да настръхва при най-малкото движение на който е да е от нас.Продължихме с успокителнтите по съвет на ветеринарния ни лекар в България (от около половин година живеехме вече в чужбина), според който котката ни страда от котешка шизофрения - тежко, прогресивно и нелечимо заболяване.За съжаление нищо не се промени.В резултат на хапчетат котката отслабна страшно много, започна да и пада козината, да и се лющи кожата и в крайна сметка получи бъбречна инфекция, която сега лекуваме с антибиотик.Естествено спряхме успокоителните и решхме никога повече.За кратко време беше спокойна и това ни вдъхна нова надежда, но уви.На няколко пъти се разминаваше на косъм да ни нападне отново.Просто заставахме неподвижно и се молехме да се успокои.Но, кошмарът се повтори отново тази нощ и отново съпругът ми е с дълбоки кървящи рани по ръцете и краката.По Божията милост успявах всеки път да избягам в някоя стая, така че нямам физически наранявания, но подобно на приятелката на mardraum съм наплашена до смърт.Сега стои затворена в едната стая и не допуска никой до себе си.Прекъснахме лечението с антибиотика, защото изобщо не можем да я доближим.
Излишно е да казвам, че вече сме отчаяни.Досега наивно вярвахме, че нещата ще се оправят и всичко ще си като преди.Искам също да отбележа, че котката ни е кастрирана още преди да навърши година и е израстнала и живее с другата ни котка от малко бебе.Искам също да помоля хората, които не са се сблъсквали и не са наясно с проблема да ни спестят поучавщи и осъдителни коментари.И без това е страшно тежко.
Все още търсим отговори и варианти, макар че стигнахме до решението, че тя не може да остане повече при нас.За тия, които ще кажат, че не обичаме достатъчно животинката си и сме говоти да се разделим с нея, при най -''малкия проблем'', ще кажа че съм бременна в седми месец и вече започнах да се питам дали не постъпвам безотговорна спрямо  все още нероденото си дете със стреса, който преживявам всеки път когато е наблизо до мен.А и след това...Дали е правилно да се отглежда дете при тези обстоятелства.
Моля ви добри хора, помогнете.Кажете, има ли надежда за нашата мила и обичана писана за някакъв, що годе сносен живот?Много мислихме и премисляхме с моя съпруг.Отхвърлихме варианта да я дадем за осиновяване, защото просто никой няма да я иска след първата атака, а и не е честно спрямо другите хора.Мислихме да я оставим в някое дружество за защита на животните, но и там съдбата и няма да е по-различна - ще бъде приспана веднага щом се установи, че не е годна за осиновяване.Сега сме на вълна да я върнем в България.Но там къде, как, на кого...Дали ще се приспособи, дали ще преживее стреса или ще стане още по-зле.Не искам да приема варианта с евтаназията...Не мога....Не още...


Преди около седмица, след година и половина отчаяни опити, и много лишения от моя страна, стрес който трябва да избягвам със моето здравословно състояние, се разделих с моята писанка... Знам че ще има много нападения от ваша страна към мен, но реших да го споделя с вас. Мястото, където я пуснах е същински рай за улични котки: 6-7 блокчета без главен път наблизо, полянка, малка гориста местност, на места пред входовете има направени котешки къщурки, направени от хората със съдове за вода и храна, под съпалата на един вход имаше възглавници и дюшек за топла лежанка, даже в един вход ми направи впечатление че на входната врата долу ниско е изрязан отвор с размер колкото да се промъкне коте (поне така предполагам, ако беше за пощата нямаше да е квадратен и щеше да е по-на високо). Силно се надявам да преодолее стреса, да остане  там и да се впише в картинката. Продължавам да се измъчвам, но се надявам колкото и да е лоша тази моя постъпка, да съм взел правилно решение за мен и за писанката. Как мислите, дали има шанс да се приспособи? Незнам дали съм споменавал преди, но котето беше взето от улицата на около 2 месечна възраст, дано да му се е запечатало нещо и това да му е в +.
Благодаря на всички за съветите!