Уфф все нямам сили да пиша. Мони ми отнема цялото внимание и почти не ми дава да пиша на копа. Понеже не ходи на градина, не ни стигат точки и запетайки, та все още аз си го гледам, а татко му, който все има-няма, все е сополив е в Холандия и не ни заразява. Онзи ден като излязохме на детската площадка едно дете сочно му се изкашля в лицето, друго му кихна..., а бе щях да откача. Дойде и свекърва ми при нас и нея нещо я било втресло, а аз буквално откачих. Взех всевъзможни мерки, за да предпазя детето. Дадох вит. С, имунокинд, понеже мрънкаше една доза нурофен, следях му температурата, нямаше такава, въпреки, че изглеждаше топъл. И накрая вечерта го разтрих с ракия, капнах му в носа куикс и слава Богу всичко е наред. Не ми се ще да го тъпча с антибиотици, последно беше болен октомври 2015-та, и беше доста зле.
,а когато тръгна за Университета му вика -ще се видим в неделя
( това го казва ,заради сестра си ,нали я взимаме в неделя и като я изпращаме и викаме -чао,ще се видим пак в неделя ).
. Какво друго да ви кажа, играем си много в къщи. Реди пъзели от по 6 части, играем на ролеви игри с куклите, на криеница. Рисуването все още е голям хит. Съединява два еднакви цвята, учим и например музикалните инструменти, животните с помоща на карти. Също много обича да скача и да се боричкаме и гъделичкаме. За четенето на книжки все още не мога да я заинтересувам.


