Новата година ни донесе тупкащо сърце, Август вече ще го носим на ръце!

  • 53 486
  • 728
# 600
Аз също раждах нормално. Не съм била физически активна преди това, то беше една жега не много подходяща за бременни. До изписването (3 дни след раждането) вече нищо ми нямаше.
Виж целия пост
# 601
ЯННА, на мен доки ми каза, че съм с ниска плацента. Не трябва да имам полови контакти, да вдигам тежко и т.н., трябвало да се следи дали ще се вдигне. Честно казано ми е малко объркано, защото четох, че при такава плацента е често срещано кръвотечението или болки. Да чукам на дърво, аз за момента нямам такива симптоми, но ми е притеснено.


И аз нямам кървене, да чукам на дърво слава Богу...  Praynig леки болчици усещам понякога, но не са нещо особено, по-скоро дискомфорт, а и аз ходя на работа и то по 13 часа смени... имам и малък джак ръсел, който е като тасманийски дявол, трябва често да се извежда, та може и от това да е.


За витамини, аз пиех до преди 3 дни фемибион мама за 2-ри триместър, но случайно пропуснах да ги пия веднъж и сега се оказва, че ми е ставало лошо от тях. Не знам дали да минавам на други изобщо или да наблягам на здравословното хранене, ще питам утре на женската консултация.

Казаха ми, че повишено окосмяване може да се появи от витамините, както и неприятна миризма на акото (извинете) и ще си почина малко от тия хапове.

Някой с ниска плацента преди и сега да му е второ раждане? Много се надявам да имаме възможност за още едно бебче, живот и здраве и това да не е усложнение за вбъдеще.  

Виж целия пост
# 602
ЯННА, на мен доки ми каза, че съм с ниска плацента. Не трябва да имам полови контакти, да вдигам тежко и т.н., трябвало да се следи дали ще се вдигне. Честно казано ми е малко объркано, защото четох, че при такава плацента е често срещано кръвотечението или болки. Да чукам на дърво, аз за момента нямам такива симптоми, но ми е притеснено.


И аз нямам кървене, да чукам на дърво слава Богу...  Praynig леки болчици усещам понякога, но не са нещо особено, по-скоро дискомфорт, а и аз ходя на работа и то по 13 часа смени... имам и малък джак ръсел, който е като тасманийски дявол, трябва често да се извежда, та може и от това да е.




За витамини, аз пиех до преди 3 дни фемибион мама за 2-ри триместър, но случайно пропуснах да ги пия веднъж и сега се оказва, че ми е ставало лошо от тях. Не знам дали да минавам на други изобщо или да наблягам на здравословното хранене, ще питам утре на женската консултация.

Казаха ми, че повишено окосмяване може да се появи от витамините, както и неприятна миризма на акото (извинете) и ще си почина малко от тия хапове.

Някой с ниска плацента преди и сега да му е второ раждане? Много се надявам да имаме възможност за още едно бебче, живот и здраве и това да не е усложнение за вбъдеще. 



Аз имах ниска задна плацента почти до средата на бременността, но се вдигна. Бяха ми забранили секс, вдигане на тежко и тн. Не съм имала кървене. Сега била добре плацентата. док каза, че пак е малко ниско, но не като преди и ще се вдигне. Каза, че няма нужда от специални мерки този път.
Най-добре попитай точно лекаря си, за да не се плашиш излишно. Дано всичко е наред.
Виж целия пост
# 603
Аз предния път пиех Pregnacare Max, които са най- богатите от серията на Vitabiotics за бременни и са с Омега 3. Чувствах се добре с тях, а и мисля, че е полезно да се пият витамини за бременни, защото малкото човече си взема всичко необходимо, но за мама може да се получи дефицит.
  Чак на 25ти е часът ми за ЖК и вече нямам търпение, защото искам и аз да знам полът на бебчо. Тогава ще определим и датата за ФМ, а този път мисля и да отида отделно и на ФЕКГ.
  Относно раждането, аз бях със секцио и беше много хубаво, сега отново ще е така. Възстановяването ми беше бързо и безпроблемно, и безболезнено. На 12ят час седнах в леглото да кърмя, а на 24 се разхождах съвсем нормално. Физически активна бях до деня преди да вляза в болницата. Ходихме на тренировки по салса и на партита да танцуваме почти всеки ден. Правихме безкрайно дълги разходки по цял ден /с нужните почивки в зависимост от месеците/. В осмия месец изкачвах Царевец.  С това искам да кажа, че ако нямате забрани и се чувствате добре, е хубаво да се движите възможно повече. Хубаво е за вас, за бебето и за възстановяването .
Виж целия пост
# 604
ЯННА, не знам какво е искал да каже, но дано всичко е наред  Hug. Аз бях с ниска с първото, вдигна се малко след средата на бременността, раждах секцио по други причини, пак медицински, сега уж не ми е ниска.
 За усещането, тъкмо се притеснявах, че тия дни по-рядко го усещам, погалих си корема и леко мръдна, но преди няколко дни имах силни ритници и от тогава нямам, малко се притеснявам от време на време, то и с моите лекарства за астма, все лоши неща си мисля Sad
Аз пия само фолиева киселина.
Виж целия пост
# 605
Мами, искам да споделя нещо с вас.
Преди да забременя все си мислех как като се случи чудото, колко щастлива ще съм и т.н...
Обаче вече в 5 месец не мога да се осъзная, сякаш нищо не ми трепва, много ми е странно. Принципно съм много емоционален човек, на моменти ми става милно като усетя някакво движение. Не знам каква майка ще съм, сигурно лош непукист.  newsm78
Виж целия пост
# 606
Мами, искам да споделя нещо с вас.
Преди да забременя все си мислех как като се случи чудото, колко щастлива ще съм и т.н...
Обаче вече в 5 месец не мога да се осъзная, сякаш нищо не ми трепва, много ми е странно. Принципно съм много емоционален човек, на моменти ми става милно като усетя някакво движение. Не знам каква майка ще съм, сигурно лош непукист.  newsm78
Оо аз докато не го усетих сякаш не бях бременна а чувството за което говориш казват се появява няколко дни след като бебче е вече при теб ..
Дали е така не знам , но може би е нормално да сме така не сме му видяли сладкото личице не можем да го гушнем ..
Виж целия пост
# 607
Lady04, не се притеснявай. Това че не припишкваш от радост за всяко нещо, не значи, че ще си родител непукист, а още по- малко лоша майка.
Виж целия пост
# 608
Здравейте и от мен, скоро не съм писала, но ви чета, снощи бяхме на преглед и ние разбрахме пола вече-момченче, но каквото и да е живо и здраво да е, като видях татко му колко емоционално прие прегледа и как се вживявше на видеозона, и аз си помислих, че аз съм по-обраната откъм емоции, иначе на 29.03 съм на фетална морфология, смениха ми и термина-08.08 или 09.08, но когато тогава, да дойде това време, лека вечер от мен, успех на всички
Виж целия пост
# 609
Момичета, днес забелязах, че краката ми са доста надути (ходилата и глезените). Мажете ли се с нещо, който има подобен проблем?
Виж целия пост
# 610
Мами, искам да споделя нещо с вас.
Преди да забременя все си мислех как като се случи чудото, колко щастлива ще съм и т.н...
Обаче вече в 5 месец не мога да се осъзная, сякаш нищо не ми трепва, много ми е странно. Принципно съм много емоционален човек, на моменти ми става милно като усетя някакво движение. Не знам каква майка ще съм, сигурно лош непукист.  newsm78

Рабирам те за какво говориш....Когато се роди първото ми дете,може би близо две седмици се чудех,къде е онази майчина любов за която гледаме по филмите.Там в момента в който майката поеме детето си и е открила най-чистата и искрена любов....При мен не беше така,изпаднах в жестока следродилна депресия,мислех че съм различна от другите майки,с това че не не обиквам детето безмерно.Стигнах до извода,че явно не ми е бил момента да стана майка......на всичко това сега гледам с насмешка,въпреки че беше кошмарен период за мен.А колкото до това-няма нужда да коментирам обичта и любовта ми към детето,тези чувства идват и остават завинаги.
За мен това с депресията беше ужасно сериозен проблем,който преодолях сама,не споделих с никой,таткото въобще не беше и усетил.Ако някоя мама се сблъска с това нещо,не бива да го крие,а да сподели и да говори за това.Вярвам че не всички изпадат в такава депресия,но тябва да се знае....
Виж целия пост
# 611

ansy81, най-добре си кажи на лекаря за това отичане на краката, че е доста рано, не искам нещо да те плаша, може нищо да не е, но може да е признак на нещо също, така че най-добре скоро попитай.
За бебето и чувствата, аз съм точно обратното още от теста го заобичах, но и с първото бях така, не съм имала и такава депресия, пак имах нещо, но беше свързано с кърменето тая ми криза. Но всяка майка е различна, имам една приятелка хич не осъзнаваше по време на бременността и тя се притесняваше, че няма да го обича, но като се роди, си обича детето не по-малко от мен и всичко е наред.
Виж целия пост
# 612
Аз докато бях бременна го обичах, но като родих, не по план и очаквания, до толкова се разочаровах от себе си и някак се почувствах като баща. Трудно ми е да го обясня, но някак беше, "честито, живо и здраво е". Секциото и отделянето за три дни, незнанието и невиждането на рожбата ми, допринесоха за влошаване на нещата. Накрая три дни в болницата, аз имах вътрешно притеснение, майка ли съм, що за майка съм, колко странно се чувствам, обичам ли това създание, как го усещам. Помня, че попитах майка, какво и как трябва да чувствам и тя ме погледна  Shocked, каза ми, че то се чувства, а не "трябва". Това изчезна доста бързо и не усетих, прибрахме се и аз бях вече майка на малката си принцеса, която обичах безкрайно много. Отдавам го на това, че останах разочарована от раждането. Секцио с пълна упойка си като свидетел на нещата.
Виж целия пост
# 613
HRISpi аз също бях в следродилна депресия и колкото и да се опитвах да скрия след време близките ми казаха, че са се притеснявали повече за мен отколкото за детето, аз се чувствах ужасно, но явно и от страни съм изглеждала така......нямах желание да видя детето, да го прегърна, а да не говорим за чувства, правех всичко по задължение. Много се притеснявам да не би пак да изпадна в такова състояние, но мисля този път ако се случи да потърся специалист, защото като се сетя какви мисли ми минаваха през акъла  #Crazy
Виж целия пост
# 614
И аз бях спешно секцио с пълна упойка, но при мен мисля, че понеже я чакахме 5 години и затова нямах никакви колебания, бях на 7-мото небе, въпреки болките след раждането, направо ми олекна, след много тежка бременност, се чувствах облекчена, че детето е живо и здраво и вече родено и в безопасност. А при приятелката ми, за която споменах бебето стана от раз. Жената, с която бях в стаята, също нямаше много чувства в началото и ме питаше някакви неща, виждаше се, че и е странно, явно при много жени има такива чувства в началото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия