Новата година ни донесе тупкащо сърце, Август вече ще го носим на ръце!

В понеделник постъпих в Шейново за амниоцинтеза. Прегледа ме доктор Виденов, 15 минути на видеозон и нищо не каза, т.е. всичко е бил наред. Всъщност се оказва, че д-р Виденов ме е приел с бебе без сърдечна дейност и оток в главата и леко раздробен череп, което е следствие от това, че бебето ми е било мъртво от поне 4 дена според лекарите.
Влизам в отделението, чакам да ме викнат за амниоцинтеза, до следобяд никой не ме потърси изобщо. Очевидно става, че ще е за другия ден.
На другия ден ме викат д-р Панайотова и д-р Велев-това са докторите, които извършват амниоцинтезата. Слагат ме на ултразвука и двамата се опулват в монитора, д-р Велев казва: ама това бебе няма сърдечна дейност, Панайотова е по-мила и ми го съобщава официално. Аз изпадам в шок и почвам да рева. Започнах да им задавам въпроси как така вчера е имало, днес не. Двамата се споглеждаха и нищо не казват. Нищо, само мълчат.
След което идва най-голямата простотия: д-р Велев ми казва: Вижте, редно е все пак да направим амниоцинтезата!!!!!!!! Аз казвам: ама как, и защо като бебето е мъртво??? той ми обяснпва, че това било ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да се разбере от какво е починало. Панайотова мълчи и гледа в земята. Аз отказах амниоцинтезата, не можех да го понеса. После разбирам, че са го направили само за да си вземат парите от процедурата, защото след "раждането" на бебето се прави хистология и става ясно от какво е починало. А той ме убеждава, докато аз рева истерично, как било нужно!!! д-р Велев- ШЕФ НА БОЛНИЦА ШЕЙНОВО!!!!!!
После викнаха д-р Китанова, при която ходех на ЖК. Тя се държа много грубо. аз питах сега какво предстои, кога ще е, колко време ще лежа в болница, защото няма кой да ми гледа децата. Велев ми каза иронично: ами, очевидно няма да е веднага, ей сега на момента  Китанова ми вика: вие си изберете с кой метод да го махнем!!! Аз да си избера, по дяволите!!! че аз да не съм доктор!!! казах им правете каквото е най-добре за мен. Те седят тримата и не могат да вземат решение. Пратиха ме до аптеката да си купя нещо, което се слага отдолу за получаване на разкритие, за 20 лв. После ме изпратиха в отделението. Горе д-р Василев, шеф на отделението, ми го постави пред около 10тина студенти и каза: Сега ще чакаш до утре. Аз казвам: чак до утре? и той: е, ти какво искаш!!!!
Значи излиза, че аз съм с мъртво бебе от 4 дена, и трябва и да чакам още. Като питах ще ми слагат ли упойка, много раздразнено ми отговориха, че ако толкова съм искала, ще ми дадат "бусколизинче"
Така целият ден мина в рев и телефонни разговори. Вечерта ойде приятелят ми, поревахме малко и случайно срещнах д-р Ненов, който ми е бил лекуващ доктор 12 години и ми е изродил 2те деца.
НЕ му се бях обаждала от 3-4 години. Като ме видя и чу разказа ми, изпадна в ужас и потрес!!! Накара ми се ,че не съм му се обадила и каза: искаш ли аз да се заема с това? Аз казах да.
ОТтам веднага викна анестезиолог, вкараха ме на епидурлна упойка, сложиха ми системи за предизвикване на контранции, сложи ми нещо отдолу за получаване на разкритие (някакъв балон). Всичко стана супер бързо. Нареди да ме преместят в самостоятелна стая и мъвът ми да е нон стоп при мен цялата нощ.
Така мина нощта, като ме пуснеше упойката, веднага викаха анестезиолог и ми слагаха още да не се мъча. В 5ч. упойката ме беше пуснала и почна раждането. Стана бързо, но болезнено...Викнах Ненов, дойде откъщи, викна екип, извърши всичко необходимо, сложиха ми пълна упойка накрая. после ме събудиха и казаха: всичко е наред. В 9 вече бях на крака.
НЕ мога да опиша колко съм благодарна на този човек, ЧОВЕК!, а не безобразник като повечето!!!
Как така един лекар може, а другите ме могат.
Благодаря на Господ, че го срещнах съвсем случйно, и че съм добре.
Сори, много дълго се получи.

Когато раждах първото дете, ме прибраха в ТК докато ми назначат секциото. С мен лежеше едно момиче, с мъртво бебе в осмия месец - ИЗХВЪРЛЕНА от Шейново, защото никой лекар там не пое отговорност да признае, че са направили грешка, че детето е мъртво поне от 3 седмици, но те просто не са го забелязали! Пратиха я да си търси болница, където да го извадят, персоналът в ТК беше в паника, беше започнало отравяне на кръвта, не й бяха издали документацията. Бях забравила за тази история до този момент