ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 63 тема

Е тя е така вързана - на една дулга тел покрай страничната ограда на двора с една халка й е закачен синджирът и има така 10-тина метра дълго и 5-6 широко пространство. Къщата й е с гипсокартон и дебел стериопор на пода изолирана   Денем й се събират минимум 2 разходки с тичане на поляна. Според мен едно куче и в гарсониера да го затвориш, пак е подобно мъчение. Там пък не може да се качва по мебелите, това не може , онова не може, до тоалетна не може , когато поиска, слънце и въздух - само на разходка... Едни проиятели си гледаха кучето само в коридорчето, на една изтривалка Така че вързано на двор куче в добри условия е далеч по-добре от затикано в стая принудено да се движи в 3 квадрата алея между мебелите... ОСобено ако е едро...  
Не мога са я укротя обаче. То някак отвътре си й напира... Казват, че защото не е яла бой   Имаме една детска пластмасова шпага, с която понякога като ни е ядосвала, сме пляскали по земята или по някой храст и тя нали свисти и издава звук, явно я е респектирала. Защото като й кажа "пръчкатаааа" и се съвзема от дивеенето и застава мирна. КАто малките деца. Аз като бях съвсем малка, баба ми ме спираше да излизам от стаята с фразата "Бравата е блажна, не я пипай". И аз тутакси бягах далече, е че съм имала представа какво ми казва... )))))))))
Иначе срещу бисквитки изпълнява доста команди...
Някой ден, като дойде и нейният ред да има бебета, може и да улегне...

По-скоро ще се кротне, ако я кастрирате. А и кой ще ги гледа 8-10 бебета и при какви условия? По принцип не се развъждат кучета от смесени породи поради опасност от болести и т.н. за малките. Надявам се да прочетете, преди да решите със сигурност, че и това е дълга и деликатна тема.
Браво за командите при бисквитките и браво, че не сте се поддали на "умните" приказки за бой. С бой кучето става страхливо и може да не прави толкова бели, но например да ухапе без причина, от страх. И изобщо много повече проблеми се навличат. Моето куче не е бито и е доста послушно (макар че откакто ни се роди бебе, стана малко по-непослушен, но това е нормално).Но е работено много с него по послушанието, знае да ходи в крачка, да не се качва на легла, да яде след команда и т.н.

Немска овчарка и черна немска овчарка (т. нар. канадски вълк) не са различни породи, Пипи2013.
Немската овчарка има 7 подтипа. Майката на моето куче е източноевропейска, а бащата - немска овчарка, не мисля, че е смесена порода.
Пролет, не бих си държала кучето вързано в двора, за мен това е затвор, вързаните кучета са затворници. Не, не е същото като да живее в апартамент, кучетата не обичат да са вързани. Но, всеки си знае.
Моето е много космато, косми ръси постоянно, но съм свикнала. По легла никога не се е качвал, няма и да се качва. Най-лесният начин да загубим лидерска позиция, е да пускаме кучето по леглата. То решава, че е на нашето ниво в йерархията. Груба грешка.
Разбирам, че за вас посевите в градината, чистотата и подредената къща са по-важни от щастието на кучето.

Да, канадският вълк е разновидност на овчарката. И се получава смес, която не е на породи, но усилва генетично кучилото. Вероятността от хомозиготност по гени, отговорни за патология, драстично намалява. И тези кучета боледуват по-рядко от абсолютно чистите линии. МАлките пък съвсем ще са в хубави условия - те ще си щъкат свободни около майка си на слънце и въздух по цял ден. Т.е .рахитът се свежда до нула. ПРосто трябва да дойде подходящия момент да се родят, за да можем да им обърнем нужното внимание.

Както писа по-горе и Пипи, кучето вилнее не защото не е улегнало, а защото има неизразходвана енергия. Аз също имам куче с висока необходимост от движение, овчарка, но шотландска. Когато беше малък, с мъжа ми се редувахме да излизаме с него с велосипеди, защото той тичаше като луд и не се уморяваше, нямаше насмогване с пешеходене. Сутрин по половин час до 40 минути с колело (представете си какво разстояние се покрива), а кучето тича през цялото време, понякога и напред, пред колелото и после се връща да се изравни с колелото. Гонеше зайци и други живинки на поразия.  Като си дойдеше вкъщи, обаче беше много уморен и не му идваше изобщо да прави нищо, първо се просваше на цимента с изплезен език и дишаше тежко, след това спеше по половин ден. За сметка на това, обаче, нищо не е изгризал вкъщи и никакви поразии не е правил. Просто няма енергия, която да го ръчка. Другото нещо, което му оставяхме редовно, бяха онези играчки с храна или наградка вътре, дето той трябва сам да измисли как да ги изважда - това упражнява мозъка на кучето и го занимава. Той си ги търкаляше, натискаше си ги и си ги омайваше, да си извади храната - и ето още няколко часа минали. Докато дъвчеше каквото му дойде - като хване каквото не може - се казва строго "не", отнема се и му се дава играчка, разрешена за дъвчене. Най-много обичаше меки играчки с пищялка вътре, докато не им измъкне пищялката и не я "изяде", т.е. да спре да пищи, не мирясваше. 

Но по мебелите никога не му е разрешавано да се качва, това е място за хората, за главатарите на глутницата, а той не е от тях. Това се възпитава, не е късно, но трябва да се работи системно. Сега вече има малко по-малко нужда от енергия, защото е на 7 г. и половина, но пак, ако не е разхождан, си е по-активен, идва, ръчка хората, прави номера, за да го изведеш навън, да те кандърдиса.

Ние също имаме двор, но дворът кучето го възприема като негова територия, т.е. тичането из двора не е равносилно на разходка навън. За него разходка е, когато има нови миризми, които не са на негова територия, може да "прочете вестника", т.е. да подуши кой е минал, какъв е бил, какво е ял и т.н. Кучетата имат нужда да "мигрират", което се осъществява с разходка със стопанин - стопанинът да води, кучето да следва, както е в естествената глутница. Ако тича сам, това не е съвсем същото. Гледам нашият - когато сме нямали време да го разхождаме достатъчно, той си измисля някакви игри - например, обикаля около една детска площадка - ама се гоним с него - той те дебне в коя посока ще тръгнеш и тръгва в същата, да стигне първи.  Така че ние тичаме или ходим по едната страна на площадката, а той тича покрай останалите 3. 

Хайде и аз да се цопна при вас, за първи път. Горд собственик на чао-чао, хъски и съсобственик на ротвайлер. Чудничка картинка сме си.

Да се похваля с твореца у дома - изживява се като новия Кристо, опакова всичко 

Знам, че са една и съща порода, преди време съм гледала канадски вълк. Мисълта ми беше, че щом все пак е смес от две разновидности (все едно бял и черен лабрадор), значи кучето вероятно не е с родословие. Дори два канадски вълка без документи за произход не бива да се развъждат, най-малкото защото могат да се окажат братовчеди например и оттам да дойдат проблеми с кученцата. Ето една кратка статия по въпроса:

http://park4pets.com/resource.php?id=246


Просто ми е болна тема, защото съм се занимавала с бездомни животни и знам как за много от тях вина имат хора, развъждащи с най-добри намерения. Пример: обичаш си кучето, искаш да има поколение, действаш, продаваш/или дори раздаваш малките "на познати", повечето от които не ги кастрират - някои ги изпускат и оплождат женска, други развъждат на свой ред и оставят кученцата в кашон и така след 5 години може да се появят десетки бездомни, роднини на твоето куче, няма как човек да е сигурен във всички стопани (ако изобщо намери).
 Но наистина това е деликатна тема и много хора са против кастрацията (вкл. и аз като си взех куче), а аз не искам да се караме, така че толкова от мен по темата.

Мила е дала добри идеи, подкрепям

Пипи2013, виж тук -
http://labrador-bg.com/labradorgenetics.html

За първи път чувам, че черни и жълти лабрадори не може/не трябва да дават потомство.

Май си права, поправям се. Ако и горе става въпрос за чистокръвни и родословни овчарки, си вземем думите назад (поне едната част) и ще си редактирам поста после. Някой ме е объркал за лабрадорите преди време и е възможно да важи същото и за черните немски овчарки.

Разбира се, останалите  фактори с търсенето на добри стопани и т.н. остават, но ако има родословие и е направена снимка за дисплазия и всички изследвания, развъждането си е съвсем ок от кинологична гледна точка. Извинявам се, ако съм подвела някого (ще проверя пак, че сега нямам време)

Направо се побърквам.Утре с малката сме на вет.Имам чувството че има глисти.Я леглото и намирам бели прави линийки и незнам.
Стелито и Микито с диария.
Във вторник ни предстои кастрация и нЗ...
Много късмет на болното кученце.Една моя приателка си води котката в клиниката препоръчана от коте и е доволна.
Сега ще търся гранули подходящи за Айра,които няма да и причиняват диария.
И мойте минават на гранулите,които не им причиняват проблеми и ги ядат.Ниско качество са но не ядат други.От Аканата с диария след вторият пакет.При първият нямах проблем и се зарадвах че намерих хубава храна.

Сблъсквала съм се с почти същия проблем. Също ми предлагаха операция - доста сложна при това. Не се съгласихме. Смених вета. Веднага ми предложи адекватно лечение. Сега кучо е добре. От Велико Търново съм. Ако искаш ми пиши на лични да не пълним темата.

Влязох в темата да ви покажа това: http://9gag.com/gag/aOV7Z03?ref=fbp

Привет!
Мисията - възможна.
Пропътувахме с Бела 500 км. до Пампорово, изкарахме си почивката и се върнахме по обратния път още 500км.  В началото на пътуването, разбира се, беше малко неспокойна, но по едно време се кротна и не сме имали абсолютно никакви проблеми. Дори и двата пъти спирахме само по веднъж за тоалетна. В хотела беше послушна и не е правила никакви бели. Аз малко се притеснявах като я оставяхме сама в стаята за по някой час, но тя се държа геройски.    Носихме от къщи покривало за леглото, та като е сама, ако вземе да се качи. Иначе тя чака разрешение за качване. Много е смешна - идва, слага си главата на леглото и започва да се оглежда.  Носих й също любимото одеало за спане, както и нейните си купички и играчки.
Когато се прибрахме, не пожела да се разхожда - само се изпишка и хукна към къщи. Да не би да я закараме пак на друго място!!!  Голяма радост беше.

Малко снимки на Арчи от вчерашната кокерска среща:

Виж колко послушно съм седнал, дай бисквитка де ...




Пу ти гониш ...


Я... френска мадама ...

Рапунцел, може ли малко информация за кокерите? (Много са ти сладки!) Поддават ли се на дресировка, спокойни са (след 2рата година де, бебетата ясно, че са диваци), силни и слаби страни? Мисля да си взема след време, но имам опит само с овчарка и ретривър- все големи породи, много умни и обучени, но просто с децата вече няма място за голямо куче (особено с в колата). Мини не харесвам и кокер е добър компромис, а и прилича външно на сетери/ретръвъри.

Важно ми е да са игриви,жизнени, но да слушат, да сядат, идват, вървят в крачка и да не се качват по легла (което май е трудно с по-малка порода).