ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 63 тема

Намуцника  не е ли намордник?

А котките са основен дразнител, съревновават се за първото място с гълъбите, останалите кучета (които харесваме и които мразим), хората, които познаваме и харесваме и най-вече: интересните миризми на всяка крачка 

Не, намуцника не е намордник. Той позволява на кучето да си отваря устата, да лае, да хапе, да играе, да яде и т.н.
Името на намуцника е "нашийник за обучение", но по-лесно и ясно е "намуцник", за мен поне

Засега Макс е само на каишка, изобщо не я свалям. Все още е малък и като излезем е свободен електрон, накъдето го завее вятърът, натам отива. Уж напоследък почна да "чува". Естествено, ваденето на храна от хладилника, разопаковане на бисквити или нещо такова - моментално е уловил шума и на минутата се явява пред мен, седнал, вперил тъжен поглед.
Предишното ни куче бе ротвайлер. При една от разходките ни видя котка и като се стрелна след нея, буквално ме хвърли върху капака на паркирана кола.  .  Децата и досега се хилят на картинката, която съм представлявала и не пропускат случай да разкажат за това. И него не съм го извеждала навън без намордник и вързан на каишка.

Микито също е готов да убие котка.Стелито поне не прави така.Само на поводи са и не одобрявам свободно пуснати кучета
Мойто мъжко зверче с никви кучета освен със сестра си и Айра не се разбира почва да лае налита и да ме дърпа към тях.Добре че е 6кг иначе щях да съм с наранявания заради дивака ми сладък
И мойте на вънка йок уши но вкъщи само да донеса дори и сок първи кипри да ми скачат.Не ядат но пак скачат и гледат с жален поглед 

Част от първоначалното обучение на кучето е точно това - да идва, когато го викат по някакъв начин. Доста време го обучавахме нашия на това (куче Шаро имаме), докато беше малък, имаше сериозни "забежки", като например безкрайно тичане след птиците по брега на морето, които отлитат и се преместват на 5 метра по-нататък и той продължаваше да ги гони до забрава. Веднъж се отдалечи толкова много, че едва го догонихме. Друг път ни го връщаха едни други кучешки стопани, заедно с техните две кучета, с които той се беше заиграл и не се сещаше да се връща, ние не сме толкова бързи като него, пък хората трябвало да се прибират    След случката с птиците, когато го гонихме по брега с километри, а и навътре във водата (имаме голям отлив и може да се върви навътре доста дълго), престанахме да го водим на морето, докато го научим да идва при повикване, разхождахме го на едно голфово игрище предимно, там може да се пуска без повод без проблеми, кактулиците в квартала, тук е доста тихо. Но после постепенно стигнахме до етапа, на който той вече винаги ни следи с едно око и ако не сме наоколо, се връща сам да търси къде е човекът, който го води. Така е нормално, според мен, той е част от "домашната глутница" и трябва да следи къде е "водачът" на глутницата, т.е. човекът. Живея в малко градче, почти на брега на морето и има много площи, на които мога да го пускам без повод, няма проблем, та рядко го водим на повод. Свикнали сме го да реагира с връщане на името си, на думата "ела", на еднократно махване надолу с ръка от отвесно вдигната горе, на пляскане с ръце (аз това най го употребявам, не обичам да викам по него), както и на кучешка свирка, но все я забравяме вкъщи нея   Когато го учихме, прочетохме, че трябва да знае няколко видове команди - словесна, звукова, визуална, защото кучето като поостарее, може да не чува добре или да не вижда добре, да може все на една да реагира Още не сме стигнали дотам, но за всеки случай.   Сега, като тръгнем по улицата, той познава повечето маршрути наоколо, тича напред по тротоара, но ако завие зад ъгъла и човекът не е стигнал толкова бързо до ъгъла, се връща и наднича иззад ъгъла, все едно ти казва - "хайде бе, къде се бавиш?"  

Иначе, като приближим "конкурент" - мъжко куче с неговите размери или по-малко, ама много корназ, той понякога почва да гледа лошо и може да стане беля, но е важно, преди да е станало нещо, да го извикаш и да му привлечеш вниманието, след което той те гледа в очите, следва те и не смее да предприеме инициативи, защото водачът не му е разрешил. Ако го изпуснем този момент, е ставал сблъсък, ръмжене, грозен лай и хапане по врата, изглежда страшно, но не е чак толкова. Но ако е на тясно място, аз предпочитам да пресечем и да няма среща. Не си позволява да пресича улицата сам, чака да му разрешим да пресече.

При нас най-голям резултат в това отношение дадоха не толкова наградките за ядене, а игрите. Той си умира да гони топки и разни други и да си играем, та още докато беше малък и непослушен, като видеше пръчка (или хвърлячката на топка), веднага тичаше, за да играем - и така малко по малко се научи. Други кучета реагират повече на наградки - важно е постоянството и упоритостта.  

Рапунцел, супер муцунка.
 

Здравейте,
Моли спря да повръща. След снимката не я водих на вет. Дали направих добре или не - не знам. Спрях всички лекарства след 3 дневен прием. Дали е било от гастрита или пък антибиотиците са си свършили работа не знам. Вече сме на повишено внимание с храната. Лошото е, че никаква кучешка храна не яде. Та явно ще си готвим.
2 дни без доктори, свалихме абоката, и кучето живна. Храни се, тича - все едно нищо не е било. Обаче е толкова наплашена! Даже не искаше вода и храна от нас! Дойде една съседка и каквото и предложи всичко изяде, толкова сме я наплашили с цялата тази история.    Купичките си не ги и подушва - бяга от тях, та смених и купите.
А ако случайно някой я пипне без да го е видяла подскача като ужилена.

Много благодаря на всички за съветите!

 Humpty Dumpty, дано все по-добре да се чувства кучето!

Моя дзвер е със строг нашийник и щом от него ми се отскубва смятайте. ...  в чудо съм се видяла вече ...

Джуджу винаги го водя с каишка. Навън се прави, че не ме чува. Баща ми го извежда без каишка. Но, с него е много послушен. Само да издрънка с ключовете и знае, че трябва да се прибира. Зарязва всичко и се строява пред вратата.

Аз да питам кучкарките с деца, какво правихте с разходките първите 1-2 години? Много сме ги намалили, трудно ми е с количката на калната поляна, а детето вече не седи в раница след годинката. А да ходи не може в една посока, въртим се в кръг от 3 метра и кучо се изнервя. Вече от час сме намалили на 10 мин и ми е много мъчно, липсва ми ходенето дълго,особено в снега и сега като се стопли Някакви идеи?

в Слинг стои ли? Аз моята дребната я мъкнах в магазини и т.н. със слинга до към 2 години

Имаме проблем и приемам всякакви съвети.
Болонката ни е на осем месеца и е доста послушно куче. Рядко ѝ се случва да остава сама у дома, но до миналата седмица и тогава не правеше бели. В тези случаи има достъп до антрето, банята и едната стая. Има вода и играчка.
Отскоро започна да гризе кабела за интернет, когато е сама. Осъзнава, че е свършила нещо нередно, защото се държи гузно и прави локвичка, когато се приберем. Имам усещането, че ни отмъщава, защото сме я оставили.
Давайте идеи как да се справим.

Когато отглеждахме кучо, четох, че кучетата гризат разни неща от скука или от неизразходвана енергия. Затова, когато се наложи да оставим кучо, правим много дълга разходка или игра с топка с тичане, за да си изразходва енергията, след което спи като заклан. Другото нещо беше, да му осигурим много играчки, които може да дъвче, докато беше малък - унищожаваше по една играчка на два дена в началото. Разказвала съм и друг път, че когато грабне друго за дъвчене, му се отнема другото нещо и му се дава играчката, която може спокойно да дъвче. И третото - играчки, в които се слагат лакомства, та кучето да се занимава да ги измъква оттам - и да не му е скучно. Това с кабелите е много опасно, може да го убие ток, да ви направи пожар вкъщи или да ви съсипе ел. инсталация -  докато не разрешите проблема, не бих му давала достъп до стаята с компютъра, поне при нас беше така в самото начало.

Тя нищо не гризеше до този момент, а и винаги, когато е сама оставяме играчки при нея.
Няма достъп до друг кабел, а този не е с високо напрежение. Ще го скрием, но не съм сигурна, че няма да "отмъщава" по друг начин.