Как да не станем за пример?

  • 19 031
  • 293
# 255
Споко, аз се връщам оттам, накъдето си тръгнала. Приятно пътуване!

Но спонтанност не значи безредие, напротив. Значи пълен контрол над ситуацията, за да стане точно както желаеш, а не каквото излезе. Каквото излезе не е достатъчно.
Виж целия пост
# 256
Много терористично ми прозвуча, тиранично исках да кажа. Laughing
Виж целия пост
# 257
Що, напротив. Иначе става като лошия художник: ако излезе с брада е Свети Антоний, ако излезе без брада е непорочно зачатие.

Въпросът е, че за да е спонтанен, човек трябва да стане господар и тиранин на себе си, иначе просто ще се носи по течението и ще е хаотичен, не спонтанен.
Виж целия пост
# 258
Въпросът е, че за да е спонтанен, човек трябва да стане господар и тиранин на себе си, иначе просто ще се носи по течението и ще е хаотичен, не спонтанен.

Съвсем вярно. Като джаз-импровизация. Звучи спонтанна,
но не хаотична и е не защото ги е мързи да подредят но-
тите, а защото преди това са ги мъчили до дупка като ти-
рани.
Виж целия пост
# 259
Според мен спонтанността, като духовно качество показва наличие на интелект и култура съчетани с чар.
Дечицата също са спонтанни ,когато не им харесва това което хапват да го изплюят на масата в чинията на гостите. Laughing
Има един вид спонтанност, която обаче не е симпатична, а е  изблик на опростачване.
Виж целия пост
# 260
Това не е спонтанност, точният термин е импулсивност.
Виж целия пост
# 261
Браво , Nesiha ! bouquet Исках две деца , ще си остана само с едно ! Наистина детето не може да те направи щастлив ! Всеки сам си прави щастието !!!

Радвай се, че навремето твоята майка не беше си казала "абе защо да раждам дете сега да си развалям щастието" защото сега нямаше да те има да ръсиш мъдрости по форумите.
Виж целия пост
# 262
Хахах Мамасита
НЕ - не се връщаш от там, щеше да ти личи. Ти още не можеш да издрапаш от тоя твой нещастен брак или каквото там е... а и си вързана с деца на принципа на убеждението, че "така е най-добре".

Свободния човек иска всички да са свободни да правят каквото си поискат, стига да са щастливи, в една широка морална рамка

А що се отнася до спонтанността, нея винаги си я е имало, но е по-трудно да се прояви, когато човек е конструктивно нагласен. Все едно немец да играе кючек Grinning , едното е природа, другото - желание и нагласа.
Виж целия пост
# 263
Да, всъщност връщам се. Между "нещастния" брак и сегашния имах достатъчно години точно за твоя тип "щастие" и свобода.

Нищо, ще те оставя да си изживееш фазата, сега ти се е паднало. Но все пак- не откриваш топлата вода, ясно е, че има нещо в мисленето и миналото, което те тика сега да правиш точно обратното. Но нищо, така се расте душевно. Ще видиш, че и това, дето сега си го подхванала, не е отговорът.

Да си свободен и да правиш каквото си поискаш не са едно и също нещо. Понякога за да си свободен, трябва да направиш и неща, които не искаш да правиш.

А ако всички почнат да правят каквото искат, както и ти, накрая се оказва, че "широката морална рамка" почва да отеснява...
Виж целия пост
# 264
Нарушение на главното правило "той да е по-влюбен от теб".

А този бисер пък откъде го измисли, Мамасита? Значи ако си силно влюбена в някой и мислиш, че ще е страхотен за семейство, би го резнала само защото сте влюбени по равно, или ти малко повече от него, вместо той повече от тебе?
Между другото, ако и мъжете почнат да прилагат реципрочното правило "тя да е по-влюбена от мен" ще има ли въобще семейства? Или те са втора категория и от това правило може да се ползва само по-добрия пол?
Виж целия пост
# 265
Нищо не си разбрала, Джон Сноу. Много си далеч от всякаква свобода, спонтанност и щастие. Няма начин да си спокоен и щастлив и след това да се завреш в нещастие. Природата и опита ти не го позволява.
Ти просто не си опитала от това, оттам и тоя гипс.

Но вкарвай ме в каквито си искаш рамки, те са изфабрикувани от теб, и ти и аз го знаем.

Всеки трябва да си извърви пътя и ти си съвсем в началото. Притеснявам се само, че там ще си останеш...
(тоест не се притеснявам в истинския смисъл, но винаги е добре да видиш че някой напредва, вместо да си седи там където е и да убеждава света, че Искъра е най-дълбоката река и да дава акъл на пътувалите по света, че и те ще го осъзнаят някой ден)
Виж целия пост
# 266

Та Гилбърт говореше за това, че покрай суперценност, каквато е отглеждането на дете, човек малко крие от себе си факта, че реално не е чак толкова щастлив.
Разбира се тия, нетежките кораби, ако попълват подобна анкета: пиене на кафе, среща с нов мъж, среща с 5 приятелки, работа по нова книга, свободен следобед на кино, СПА в събота/цял ден/ пък решихме да останем и още два - и тн. луксове на свободния живот, съвсем честно биха се оказали щастливи, дори на глас да казват: бе аз малко не се ожених и нямам деца... май по общото мнение не следва да съм чак толкова щастлив

 Щастието е много относително нещо и е главно в ума на човека, не зависи точно от външните обстоятелства. Освен това е нетрайно като прашец... тъкмо си се почувствал щастлив и фиууу.. настроението ти се промени от нещо елементарно - лоша дума, дупка на чорапите на важна среща, и хайде - щастливото чувство последвано от ден униние. И трябва да се самоубеждаваш, че въпреки факта, че в момента си вкиснат, всъщност имаш пълно основание да си щастлив, защото имаш семейство, дете, пък и точно сега по случайност всички от близкия кръг сте живи и здрави.
 Такова едно нещо е щастието, мимолетно чувство, което най добре се олицетворява в дребни действия, като да галиш мъркащо котенце.

   Аз лично винаги се настройвам някак подозрително, когато някой почне да ме убеждава колко е щастлив от живота и изборите си, звучи ми твърде неестествено. Колко пък да си щастлив в тоя общо взето гаден свят...
 
Виж целия пост
# 267
Нарушение на главното правило "той да е по-влюбен от теб".

А този бисер пък откъде го измисли, Мамасита? Значи ако си силно влюбена в някой и мислиш, че ще е страхотен за семейство, би го резнала само защото сте влюбени по равно, или ти малко повече от него, вместо той повече от тебе?
Между другото, ако и мъжете почнат да прилагат реципрочното правило "тя да е по-влюбена от мен" ще има ли въобще семейства? Или те са втора категория и от това правило може да се ползва само по-добрия пол?

Има ги бе, виж съседната тема. Разни манипулатори, които си хващат малко по-замаяните девойки, дозамайват ги и после с манипулация ги правят покорни кученца. Мъже-бейове после си стават и си живеят живота. Има доста такива семейства.

Освен това като се замислиш, мъжът има нужда повече от уважение, а жената- от любов. Така че е логично мъжът да обича, жената да уважава повече. Иначе става смешно.
Виж целия пост
# 268
Крис78 , ако обичаш не ми давай наклон за кое да се радвам и за кое не. Никакъв не си ми, форума е за всеки да си пише каквото иска, когато си поиска.
Виж целия пост
# 269
Щастието е много относително нещо и е главно в ума на човека, не зависи точно от външните обстоятелства. Освен това е нетрайно като прашец... тъкмо си се почувствал щастлив и фиууу.. настроението ти се промени от нещо елементарно - лоша дума, дупка на чорапите на важна среща, и хайде - щастливото чувство последвано от ден униние. И трябва да се самоубеждаваш, че въпреки факта, че в момента си вкиснат, всъщност имаш пълно основание да си щастлив, защото имаш семейство, дете, пък и точно сега по случайност всички от близкия кръг сте живи и здрави.
 Такова едно нещо е щастието, мимолетно чувство, което най добре се олицетворява в дребни действия, като да галиш мъркащо котенце.

   Аз лично винаги се настройвам някак подозрително, когато някой почне да ме убеждава колко е щастлив от живота и изборите си, звучи ми твърде неестествено. Колко пък да си щастлив в тоя общо взето гаден свят...
 
Ако дупка на чорапа (образно казано) те извади извън равновесие, значи се самозаблуждаваш, че си щастлив като цяло. Щастието е строго индивидуално за всеки индивид, защото за всеки човек са различни нещата, които го правят щастлив. Не е мимолетно чувство, а състояние. На хората, които се чувстват щастливи в своя свят им личи, не е нужно да го доказват на никого. А винаги подозрителни са хора, които не са намерили своето равновесие и никога не са били напълно щастливи. Не смятам теб лично за такава, Iris, просто предоставям своите разсъждения, противоположни на твоите. Можеш да си напълно достатъчно за себе си щастлив, въпреки света около теб, ако си в равновесие със себе си и с този свят, за който не можеш да направиш твърде много, за да стане по-розов и да е съвършен за твоето лично удобство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия