Аз тези подчертаните въпроси си ги задавам по отношение на работата. Но по отношение на връзката си - не. Не чувствам никаква необходимост да я "надграждам", достатъчно ми е да имаме общи планове и цели, по които да действаме. Обаче сме заедно сравнително отскоро, може и затова да е. Ако дойде момент, в който трябва да се питам всеки ден какво да променям във връзката си, сигурно е, че нещо ще е възникнало като проблем.
Виж целия пост
Как да не станем за пример?
- Публикувана: 24 ян. 2016, 23:35 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2016, 16:05 ч.
# 31
25 ян. 2016, 10:56 ч.
Единственото, което можеш да направиш, е добре да си отваряш очите при избора и да търсиш човек, с когото имате много общо отвъд първоначалната страст и желание. Когато нивата на хормоните се нормализират, трябва нещо друго да поддържа огъня. И да не се оставяте на еднообразие и да няма нищо разтърсващо. Дали ще са екскурзии на далечни места, алпинизъм, някакво по-завладяващо хоби... важното е да има обща тръпка и страст. Човекът е направен така, че да търси тръпка и приключение, дори когато му се струва, че не иска това. И скуката го убива. Повечето провалени бракове, които са около мен имат разнообразни причини - друга жена, друг мъж, прекалено много караници... ама всичко започва от това, че хората в тях са изпаднали в рутина и са започнали да се взират прекалено много в дреболии, които иначе не дразнят много. Или са хукнали в търсене на някой, който да ги разтърси. Ако нямаш търпение да се захванеш с нещо, което си си планувал и то те кара да мислиш, търсиш, тренираш и тн. такива неща като кой къде си мята чорапите и дали е изхвърлил боклука ти се виждат маловажни и някак започват да се случват между другото - в противен случай могат да изглеждат огромни като центъра на вселената. Също, ако човекът до теб те разбира и иска да сподели с теб твоите емоции, не ти се вижда необходимо да търсиш разнообразие и тръпка навън.
Виж целия пост
# 32
25 ян. 2016, 10:58 ч.
Да, когато хората искат да прекарват времето си заедно и наистина го правят, рядко се стига до грандиозни проблеми.
Виж целия пост
# 33
25 ян. 2016, 11:04 ч.
Не живеем, за да даваме или не пример във форума. Няма формули, може би търсенето на такива, спъва много по пътя, който е само техен.
Виж целия пост
# 34
25 ян. 2016, 11:06 ч.
На късмет е тая работа. Няма мъж или жена, който да не може рязко да изтрещи в който и да е момент от живота си, без това да зависи от никакви причини извън него.
Виж целия пост
# 35
25 ян. 2016, 11:08 ч.
Да не си мисли, че има универсална рецепта за щастлива връзка. Да си гледа живота без много да се вторачва в мнението на околните. Да разчита на себе си и своите преценки. Да не причинява на друг това, което не иска на него да му се стовари. Не мисля, че е толкова трудно всяко едно от изброените.
Виж целия пост
Покрай темата за старите моми, в която стана ясно, че жените над 25 трябва да ходят да се обесят, ако случайно са необвързани, тези на 40 пък биват изпозарязвани заради двайсетинагодишни, тези на 50 пък са направо живи умрели, за какво ли си правят труда да се влачат още....
се питам какво трябва да направи една жена, за да има щастлива връзка с партньор? Офлайн познавам девойки, които се разделиха с гаджетата си след няколкогодишна връзка, когато станаха на около 26-28. Във форума няколко образци на щастливото семейство, които години наред обясняваха, че владеят Силата на прекрасния -найсетгодишен брак, рязко се разделиха с партньорите си, когато минаха 40-те. Касита разказва за нейни познати в средата на трийсетте, които след доста години заедно с една половинка се оказват сами.
Тоест, излиза, че няма „уин” ситуация. Сериозна връзка с начало ранни двайсет – греда я след пет, я след петнайсет години. Сериозна връзка с начало късни двайсет – греда след десетина години. Сериозна връзка с начало средата на 35 – о, ама дори не си и помисляйте, няма шанс. Какво да правят горките (не)обвързани жени на 20 и 30 (по две), за да не се превърнат в примери из форумните теми?
се питам какво трябва да направи една жена, за да има щастлива връзка с партньор? Офлайн познавам девойки, които се разделиха с гаджетата си след няколкогодишна връзка, когато станаха на около 26-28. Във форума няколко образци на щастливото семейство, които години наред обясняваха, че владеят Силата на прекрасния -найсетгодишен брак, рязко се разделиха с партньорите си, когато минаха 40-те. Касита разказва за нейни познати в средата на трийсетте, които след доста години заедно с една половинка се оказват сами.
Тоест, излиза, че няма „уин” ситуация. Сериозна връзка с начало ранни двайсет – греда я след пет, я след петнайсет години. Сериозна връзка с начало късни двайсет – греда след десетина години. Сериозна връзка с начало средата на 35 – о, ама дори не си и помисляйте, няма шанс. Какво да правят горките (не)обвързани жени на 20 и 30 (по две), за да не се превърнат в примери из форумните теми?
Да не си мисли, че има универсална рецепта за щастлива връзка. Да си гледа живота без много да се вторачва в мнението на околните. Да разчита на себе си и своите преценки. Да не причинява на друг това, което не иска на него да му се стовари. Не мисля, че е толкова трудно всяко едно от изброените.
# 36
25 ян. 2016, 11:14 ч.
Абе има едно такова нещо, че примерно жените не е хубаво да се оставят много години без връзка. Става една нереална преценка за мъжете, пък примесена с романтични очаквания. Хубаво е да се вземат мерки навреме, ако ще ей така за тренировка да излизаш на кафета.
От друга страна...мисля си, че до известна степен всеки има отговорност с живота си да дава пример. Не във форума, но просто ей така, за себе си. Мисля, че да си "примерен" дава определена увереност. Няма нужда да си все нестандартен и невървежен.
Виж целия пост
От друга страна...мисля си, че до известна степен всеки има отговорност с живота си да дава пример. Не във форума, но просто ей така, за себе си. Мисля, че да си "примерен" дава определена увереност. Няма нужда да си все нестандартен и невървежен.
# 37
25 ян. 2016, 11:19 ч.
То е като да си седиш много години без работа. Никой няма да те предпочете после.
Виж целия пост
Абе има едно такова нещо, че примерно жените не е хубаво да се оставят много години без връзка.
# 38
25 ян. 2016, 11:23 ч.
То е като да си седиш много години без работа. Никой няма да те предпочете после.
Или малко като да си вечен студент. То и за мъжете важи, стигне ли фазата "заклет ерген", става ужасно.
Иначе може да си стоиш без връзка, но пак трябва да си калибрираш отношението към мъжете. Повечето стари моми са застинали на ниво 17 годинки, сладникава романтика. А ако търсят подходяща за възрастта си връзка, има колкото искаш. Щото вече като си примерно на 42, трудно е да намериш младеж да те гледа влюбено, но сигурно е пълно с мъже на 50-55, за които ти ще си млада и привлекателна и общо взето ще си ходите по екскурзийки с вино и музика. Важното е да се търси съвместима с фазата на живота връзка.
Изобщо, трябва изкуствено да култувират малко к&рвенски цинизъм, иначе ще са като паднали от Марс.
Виж целия пост
Абе има едно такова нещо, че примерно жените не е хубаво да се оставят много години без връзка.
Или малко като да си вечен студент. То и за мъжете важи, стигне ли фазата "заклет ерген", става ужасно.
Иначе може да си стоиш без връзка, но пак трябва да си калибрираш отношението към мъжете. Повечето стари моми са застинали на ниво 17 годинки, сладникава романтика. А ако търсят подходяща за възрастта си връзка, има колкото искаш. Щото вече като си примерно на 42, трудно е да намериш младеж да те гледа влюбено, но сигурно е пълно с мъже на 50-55, за които ти ще си млада и привлекателна и общо взето ще си ходите по екскурзийки с вино и музика. Важното е да се търси съвместима с фазата на живота връзка.
Изобщо, трябва изкуствено да култувират малко к&рвенски цинизъм, иначе ще са като паднали от Марс.
# 39
25 ян. 2016, 11:29 ч.
Просто трябва наистина да обичаш човека до теб с всичките му кусури, а не да си влюбен и завладян от хормони, да го уважаваш и цениш. Да имате сходни мнения за важното в живота. И много компромиси и от двете страни. Да правите много неща заедно, заедно да си гледате децата и къщата. Да не си лягате скарани, ама наистина. След 28 години брак, а 30 заедно и след шест прекрасни деца знам че човека до мене е точния. И не се отказваш от него като имате проблеми, а ги решавате. Живота ти поднася какво ли не и трябва наистина да се потрудиш за да сте добре. Пожелавам ти късмет да срещнеш точния човек, а после всичко е във вашите ръце. Какъвто живот си направите такъв ще живеете. А на околните не обръщай внимание. Нас постоянно ни коментираха заради броя деца, защото мъж ми излизаше по майчинство, заради възпитанието на децата ни - не се държали с нас като авторитети, а имали тяхно мнение и т.н. Гледай човека до теб и рожбите ви, другите просто не са важни. 
Виж целия пост
# 40
25 ян. 2016, 11:36 ч.
А това за "не си лягайте скарани" е егати тъпото. Моята максима е "утрото е по-мъдро от вечерта". Как ли пък няма да си легна и ще дискутирам вечер, като съм уморена.
Виж това за "мъжът да е по-влюбен от жената" си е валидно.
Виж целия пост
Виж това за "мъжът да е по-влюбен от жената" си е валидно.
# 41
25 ян. 2016, 11:55 ч.
Влюбваш се и създаваш връзка с главата си, научаваш се правиш компромиси и да оцяняваш правилно реалността, не споделяш твърде лични неща по форуми и с неподходящи хора...
И, да, утрото е много по-мъдро от вечерта.
Виж целия пост
И, да, утрото е много по-мъдро от вечерта.
# 42
25 ян. 2016, 11:57 ч.
няма лошо да си необвързан на 35 или 40, но трябва наистина да имаш реална представа на тази възраст какво можеш да намериш. Както ти си наясно, че свободен човек(без значение дали разведен или никога не е бил семеен) на 40 няма начин да си няма някои "специфики" на характера, така и отсрещният е наясно за теб. 
Виж целия пост
# 43
25 ян. 2016, 12:04 ч.
Истината е, че ние хората изобщо не знаем как да се обичаме. Първо правим грешни избори, къде осъзнати, къде не, още в началото на връзките си. Подозираме същвствени несходства, но си затваряме очите, надявайки се, че нещата ще се променят. После идва ред на великото - трябва да се правят много компромиси. Ами много хора изобщо не ги категоризират тези компромиси и започват за всяко нещо да си заравят главата. След като всички се уморят настъпва време разделно и се започва едно ново търсене, я за да се компенсира болката, я от прослувутия страх да не останем сами. Този страх продължава да руши, създавайки връзки на неосъзнати хора. Затова винаги се мисли в началото, като най-много трябва да се обърне внимание на духовното общуване. И секса, и розите, и общите хобита няма ви държат во веки.
Виж целия пост
# 44
25 ян. 2016, 12:06 ч.
То е като да си седиш много години без работа. Никой няма да те предпочете после.
Или малко като да си вечен студент. То и за мъжете важи, стигне ли фазата "заклет ерген", става ужасно.
Иначе може да си стоиш без връзка, но пак трябва да си калибрираш отношението към мъжете. Повечето стари моми са застинали на ниво 17 годинки, сладникава романтика. А ако търсят подходяща за възрастта си връзка, има колкото искаш. Щото вече като си примерно на 42, трудно е да намериш младеж да те гледа влюбено, но сигурно е пълно с мъже на 50-55, за които ти ще си млада и привлекателна и общо взето ще си ходите по екскурзийки с вино и музика. Важното е да се търси съвместима с фазата на живота връзка.
Изобщо, трябва изкуствено да култувират малко к&рвенски цинизъм, иначе ще са като паднали от Марс.
Аз пък смятам, че е много по-вредно постоянно да скачаш от връзка във връзка и никога да не оставаш сама със себе си. Щото точно така се създава едно усещане, че другия трябва да те допълва, да те прави щастлива и алабала и ако не го прави рев, сополи и раздели. Ти ако сама по себе си нямаш интереси, хобита и не можеш да се забавляваш, да се развиваш и да си щастлива, стой и чакай някой си мъж да ти донесе чувство за удовлетворение, успех ти пожелавам.
Виж целия пост
Абе има едно такова нещо, че примерно жените не е хубаво да се оставят много години без връзка.
Или малко като да си вечен студент. То и за мъжете важи, стигне ли фазата "заклет ерген", става ужасно.
Иначе може да си стоиш без връзка, но пак трябва да си калибрираш отношението към мъжете. Повечето стари моми са застинали на ниво 17 годинки, сладникава романтика. А ако търсят подходяща за възрастта си връзка, има колкото искаш. Щото вече като си примерно на 42, трудно е да намериш младеж да те гледа влюбено, но сигурно е пълно с мъже на 50-55, за които ти ще си млада и привлекателна и общо взето ще си ходите по екскурзийки с вино и музика. Важното е да се търси съвместима с фазата на живота връзка.
Изобщо, трябва изкуствено да култувират малко к&рвенски цинизъм, иначе ще са като паднали от Марс.
Аз пък смятам, че е много по-вредно постоянно да скачаш от връзка във връзка и никога да не оставаш сама със себе си. Щото точно така се създава едно усещане, че другия трябва да те допълва, да те прави щастлива и алабала и ако не го прави рев, сополи и раздели. Ти ако сама по себе си нямаш интереси, хобита и не можеш да се забавляваш, да се развиваш и да си щастлива, стой и чакай някой си мъж да ти донесе чувство за удовлетворение, успех ти пожелавам.
Препоръчани теми