Нито чакам да го срещна, нито го търся, даже вече съзнателно ги избягвам. Вече не ме интересува особено. Изморих се. Както когато се опариш на котлон, следващия път няма да си сложиш ръката отново. Така и аз.
База за сравнение имам. Не съм на 18.
Може би проблемът ми е, че съм твърде емоционална и с тези си действия се опитвам да се предпазя.
Ако поискам още сега мога поне трима да намеря, които имат интерес към мен. Но вече просто нямам желание. Дори тия тримата не предизвикват интерес в мен. Нещо може би съм се повредила аз

В днешно време хората се срещат в училище, в университета и покрай работата най-често. Вече след определена възраст остава само работата, интернет и случайните запознанства. Ако работата е такава, че не предполага контакти с мъже, остават още по-малко възможности. Обаче пак има възможности. Ако нямаш желание и избягваш срещи, контакти и запознанства, възможностите са нулеви. Ако ти е някакво временно нежеланието, излизай просто на чист въздух повече, някакво разнообразие си осигури, защото може да е нещо депресивно.
Защо е нужно всички да се отчитаме като майки с едно , две деца според някакви остарели патриархални разбирания...