Съвместно съжителство или брак

  • 39 543
  • 804
# 780
Абе на хората не им се занимава, за мен това е причина номер едно.

Абсолютно. Поне това беше моята причина да не искам да сключвам брак, въпреки че ми предложиха.

Цитат
Добре де, какво гнило има в това, че мъжа не иска да се жени, ако действията му са на сериозен човек. Например покупката на общо имущество, общия бизнес и създаването на деца са много по-показателни, че един мъж обича и е готов да се обвърже сериозно и дългосрочно от драсването на един подпис, който много лесно може да бъде обезсилен. 
За мен действията са най-показателни. Иначе всеки може да се ожени и какво от това.

+100
Виж целия пост
# 781


Но чрез брака се дават права и сигурност на партньора пред институциите и обществото.

Тук вече зависи от конкретната ситуация. Зависи: има ли деца, или не, защото според мен институцията брак всъщност защитава правата на децата. Така и трябва да бъде.

Аз съм минала и през развод, като за мен разводът беше стресиращ: деляха се разни неща; искаше дори половината от подаръците от сватбата (комплекти с чинии); искаше да подписвам декларация, че не искам 50% от дяловете му във фирмата (подписах); щял бил да успее да докаже, че парите, които съм спечелила всъщност не били мои. Все грозни сцени. Хората просто изтрещяват на тема пари, когато са поставени в такава ситуация. Баща ми пък се сърдеше, защо съдът бил постановил да живея в неговото наследствено жилище (при положение, че съм едно дете и той има други имоти)... Все главоболия. И на преден план винаги изплува: "моето къде е".
Защо съдът ще постановява да живееш в имот на баща ти, след развод? Не, че има връзка в темата, стана ми интересно, ако не е нахално да попитам.
Виж целия пост
# 782
Lady Stardust, ще ти отговоря на лични
Виж целия пост
# 783
Няма нищо страшно в брака. Истина е, че не заради подписа хората са заедно и че не той ще ги задържи заедно. Но пък и не е той този, които би ги раздели. Когато двама души решат да са заедно, съжителството и отговорността са на лице.

Тук съм съгласна на 100%.

Но чрез брака се дават права и сигурност на партньора пред институциите и обществото.

Тук вече зависи от конкретната ситуация. Зависи: има ли деца, или не, защото според мен институцията брак всъщност защитава правата на децата. Така и трябва да бъде.

Аз съм минала и през развод, като за мен разводът беше стресиращ: деляха се разни неща; искаше дори половината от подаръците от сватбата (комплекти с чинии); искаше да подписвам декларация, че не искам 50% от дяловете му във фирмата (подписах); щял бил да успее да докаже, че парите, които съм спечелила всъщност не били мои. Все грозни сцени. Хората просто изтрещяват на тема пари, когато са поставени в такава ситуация. Баща ми пък се сърдеше, защо съдът бил постановил да живея в неговото наследствено жилище (при положение, че съм едно дете и той има други имоти)... Все главоболия. И на преден план винаги изплува: "моето къде е".

Според мен не е достатъчна причина да бягаш от брака, воден от идеята, че ако стигнете до раздяла ще има бюрокрация. Това означава, че не си сигурен в стабилността на връзката  си и следователно, наистина не сте на етап за брак. За това започвате на семейни начала, да видите как е, можете ли да съжителствате и да се справяте и на битово ниво. Защото не всичко опира само до любов, има още толкова много неща в една връзка...

Под сигурност пред институциите и обществото имам предвид не само за отнасящото се до децата.  Не случайно по света хомосексуалните двойки толкова много се борят за правото за признаване на браковете им от закона. Това е продиктувано не от идеята просто за равни човешки права, а и чисто житейски неща, с които се сблъскват като семейна двойка, от които по закон могат да се възползват само съпрузи, а не просто партньори и приятели. Например  правото на информираност и право на вземане на решения като съпруг или роднина на пострадал, в случай на медицинско проишестие. Права върху обща собсвеност, наследства, семейни осигуровки и тн. Има много неща за които институциите дават предимство на брака пред свободното съжителство.
Виж целия пост
# 784
СВАТБА! Аз все му показвам пръста си, че му липсва пръстен все още
Виж целия пост
# 785
Дали с брак или на семейни начала аз разлика не виждам.Пръстена нищо не променя,ще се видиш в бяла рокля само и това е,също ще хвръкнат доста пари покрай празненството.

Аз имам сключен брак,като съпруга ми падна на колене и ми предложи сам,без аз да съм инициатор.Съгласих се,но виж за църковния не бях много съгласна,но и такъв сключихме.

Нищо по различно няма в това дали носиш халка или не.Ако се разбирате,обичате,уважавате и държите един на друг,то това ще продължава дори ако си живеете на семейни начала,пак сте си семейство!
Понякога бих искала да нямам брак,за да не са толкова трудни нещата при мен,защото ние не се разбираме от край време и ако реша да се разведа трябва да се занимавам с една камара инстанции,а ако бяхме на семейни начала всичко ми изглежда лесно,шут в г..а и толкоз.... Crossing Arms
Виж целия пост
# 786
СВАТБА! Аз все му показвам пръста си, че му липсва пръстен все още
Защо се унижаваш така? Накрая ще ти предложи колкото да ти запуши устата и да мирясаш. Това ли искаш?
Виж целия пост
# 787
СВАТБА! Аз все му показвам пръста си, че му липсва пръстен все още
Защо се унижаваш така? Накрая ще ти предложи колкото да ти запуши устата и да мирясаш. Това ли искаш?
Знам, че отношенията му са сериозни, но просто финансите са проблемът засега.
Виж целия пост
# 788
Аз съм твърдо ЗА брака. Чудно ми е защо хората масово го избягват? Защото ги е страх от развод ли? Или защото ги е страх да се обвържат? Ако в една връзка тръгваш с нагласата, че видиш ли, ако се ожените, непременно ще има след време развод, то така и ще стане. Но ако има жертвоготовна любов, онази любов, която винаги иска да дава, а не да взема и двамата се обичат по този начин, то тогава раздяла няма да има. Но ако всеки си мисли, че по всяко време може да си тръгне и да зареже другия, то това не е любов. Това е егоизъм и използване на партньора по най-долния и гнусен начин -  да взема от него/нея всичко, което мога за някакъв период от време и после - айде чао, вече не те обичам, намерих си друг/а.
И относно религиозната гледна точка (понеже авторката спомена, че иска мнение по този въпрос) смятам, че една връзка е благословена от Бога, когато има венчавка в църквата. Всеки човек, който иска да създаде семейство, трябва да поеме отговорност както пред Бога, така и пред обществото.
Виж целия пост
# 789
Твърдо съм за живот без брак!
Не смятам,че използвам любимия си мъж,дори напротив: да стоя при него,защото сме се подписали ,а мен ме влече някой/нещо друг/о ,ми се струва доста по- долно.
 А горното изказване за църквата направо ме изуми  Whistling
Виж целия пост
# 790
Аз пък не съм съгласна, че "хората масово избягват брака". Първо на първо хората все още масово се женят и второ за някои хора брак е и съвместното съжителство. И трето няма как някой смъртен да се изказва вместо Бог, за да обяснява кое пред него е брак и кое не е. Виж отговорността пред обществото мога да е коментирам само така  Shocked !
Виж целия пост
# 791
Аз съм твърдо ЗА брака. Чудно ми е защо хората масово го избягват? Защото ги е страх от развод ли? Или защото ги е страх да се обвържат? Ако в една връзка тръгваш с нагласата, че видиш ли, ако се ожените, непременно ще има след време развод, то така и ще стане. Но ако има жертвоготовна любов, онази любов, която винаги иска да дава, а не да взема и двамата се обичат по този начин, то тогава раздяла няма да има. Но ако всеки си мисли, че по всяко време може да си тръгне и да зареже другия, то това не е любов. Това е егоизъм и използване на партньора по най-долния и гнусен начин -  да взема от него/нея всичко, което мога за някакъв период от време и после - айде чао, вече не те обичам, намерих си друг/а.
И относно религиозната гледна точка (понеже авторката спомена, че иска мнение по този въпрос) смятам, че една връзка е благословена от Бога, когато има венчавка в църквата. Всеки човек, който иска да създаде семейство, трябва да поеме отговорност както пред Бога, така и пред обществото.
Това пасторът ли ти го каза  ooooh!
Виж целия пост
# 792
Аз едно нещо не разбирам.
Имам една много близка роднина,младо момиче на 24 години.Вече 3 пъти опитва да живее на семейни начала и не се получава.Намира си приятел,след месец-два си хваща багажа и отива да живее при него.След близо година се прибира,минава малко време,намира си друг и пак отива да живеят заедно .И така 3 пъти.Сега пак се прибра вкъщи.Сега реве,чувствала се използвана Confused
Защото тя учи,работи и върши домакинската работа в къщата на Мунчо,а накрая нищо не се получава.А можеше всеки да си живее в собственото жилище.
За мен това не е нормално.
Виж целия пост
# 793
Каква е връзката с темата?
Виж целия пост
# 794
Ами това също е съвместно съжителство.....Обаче за около година.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия