Съвместно съжителство или брак

Аз тези пари бих ги похарчила за друго - например още един апартамент, вила, имот някакъв или инвестиция в нещо, но в никакъв случай не бих похарчила около 100 хиляди за купон.

Магнолия, само пропусна да споменеш колко карата ти е диамантът на годешния пръстен и каква му е степента на чистота.

 
Магнолия не харесва диаманти. Сега се увлича по яхти, след като приключи увлечението й по хеликоптерите.
 

Еми кажете, че е от специалните случаи, дошла да се похвали. Дано тя да е по-богатата страна и да е дала парите за сватбата, че не ми се мисли, ако мъжът е тоя с нивото и някой ден тръгнат да се развеждат...

Не сме против брака, не сте разбрали. Просто има и други начини да се осигури сериозност.

Колкото до църковния брак...там вече повечето го правят за шоу и от суеверие. Смешно е примерно да критикуваш попа, че не бил на ниво- той не е декорация на сватбата ти, а е тоя, дето ще ти каже, че бракът не е само да родиш деца или да си правите кефа, а е едно по-друго нещо. Но това е друга тема.

Absurt, не нося фамилията на съпруга ми. Не съм се омъжила в България.
Не ми допадат големи тържества.
Наясно съм, че хора, които са преживели развод или разочарование от подобен род, по-трудно биха се съгласили на нов брак, но понякога е и точно обратното.
За мен, специална рокля, тържество от особен вид, повече подхождат на или много млади  или доста по-възрастни младоженци.
Рабира се, това е индивидуален избор и го уважавам.

Ако ги имам тея пари за джобни и аз бих сътворила нещо подобно. Тя апартамент сигурно си има - няколко и тея пари са и излишни, то не е чудно че ги е похарчила за забавление.

 Ама тъй като ги нямам си нареждам сумите по приоритети . Сега основният такъв е един дребен къдравелко и да си довършим започнатите курсове и обучения  с мъжът ми... Въпрос на лайфстаил. Някой слънчев ден и аз ще направя сватба в бална зала  Дай Боже, всеки му 

И да ги имах парите, не бих си хабила мисълта и силите за планиране на нещо толкова нетрайно. Да, и с малко пари може сватбата да е супер изпипана, обаче наистина трябва да си отделиш една година от живота и да преследваш цели от рода на- тюлчетата да не са яйчена черупка, а слонова кост; как да накараме 200 човека да спазват една цветова схема...

И накрая ще е пълна простотия, ако дори в балната зала диджеят по навик вземе, че пусне Бяла роза...чувала съм я и на най-стилните сватби.

Абе, стигне ли се до 200 човека да спазват един цветови код... работите са лесни.
Няма какво да ги говорим.
Съжителството е по-обре, по-егоистично е, неангажиращо.
Според мен бракът до голяма степен е ,за да даде сигурност на децата в него, че ще има последици, ако родителите изтрещят и решат да са безотговорни.

Никаква сигурност не дава бракът. След разводът ми, а брака беше от официален, по-официалнен - подписи, печати, към 300 души гости /с кой акъл!?/, традиции и мега циркове, та няколко години след това БНД се омъгли, придоби проблеми с хазарта и направи дългове ум да ти зайде т.е., изтрещя тотално. За протокола - когато сложиме подписите, беше от нормален  по-нормален и нищо не предвещаваше бъдешите събития. Изведнъж забрави, че има дете и в последните 15г. не се е и сещал за него. Не е дал и 1 стотинка, отгледах си го сама. Освен да създава проблеми, като например да ми звънят и да ми искат да му връщам заемите, нищо друго. Пробвала съм чрез съдът да го накарам да плаща нещо за детето, йок. Работи на черно, води се безработен, имоти на негово име няма. Адвокатите казаха, че нищо не може да се направи. Те ще го осъдят, ама ще вземеш на босия патъците.
Сега години след това, още съм на тръни да не започнат пак да ми звънят от някъде и синът ни, като пълнолетен наследник, да трябва да плаща за простотиите му. Защото такъв е законът. И подобни примери пред очите ми има бол. Една колежка на мъжът ми, в идентична история сега в момента плаща като луда за изцепките на бившия. И не само тя.
Никакви подписи повече, поне не в този живот.

Брака дава някакви гаранции за детето.Съжителството не дава.
Има ли по-голямо наказание от това бащата да не е част от деството на детето си.
После като остарее е ясно, че ще се разкайва и ще търси, кой да го гледа.

Ако се откаже от наследство, пак ли го търсят?

Това може, ако е починал и е спазен 2-седмичен срок за възражение и отказ. Ако срокът е пропуснат, става дълга и широка. Ако говедото си е живо и здраво и продължава да върши поразии, хората си търсят парите, както и банките или кредитните институции, търсят ги от наследниците.
Искам да попитам, какви са гаранциите, които бракът дава в кофти ситуации, каквато е била моята, може да има нещо, което адвокатите да не са ми казали и аз да не го знам. Не е заяждане, искам да разбера.

За детето няма разлика, задълженията на родителите са едни и същи със и без брак. Ясно, че не винаги има механизъм да се накара безотговорният родител да ги изпълнява.
А откакто разводът стана лесен и често срещан в световен и национален мащаб, тоест в последните 4-5-6 десетилетия, за съпруга(та) също няма гаранции, че няма да бъде зарязан(а).

Писах и четох навремето в оная тема, предишната, в която двама-трима обясняваха, че или имаш брак, или не си никакъв на партньора, само съквартирант, а конкретно жените са и непожелани. Писна ми обаче, дъвчем едно и също. А онази тема далеч не беше първата такава за форума, тоест на други сигурно им е било писнало още преди това. Авторката вероятно е нова потребителка за бгмама.

Бракът сам по себе си не мисля, че дава гаранции, но съм съгласна, че все още, по инерция или не, е израз на сериозно намерение към парнтьора. Само че това намерение може да го има и без брак и обратно - да го няма и с брак (щото разводът е лесен, както писах).

В нашия случай нямаме брак по желание на мъжката част (не съм и настоявала, де; мотивите му общо взето ги знам и водещите от тях не са свързани с имоти), но не смятам, че вероятността да ме зареже е различна със или без брак. Нито пък че е по-висока от тази при брачните двойки. Конкретно в нашия случай това, в други може да е различно. Нулева ясно, че никога не е тази вероятност, за съжаление. Черния виц, че само вдовиците били сигурни в съпрузите си, го знаете. Важи и обратното, просто мъжете като цяло (с все изключения) се оправят по-лесно след зарязване, струва ми се.

Като писах по-горе "не съм и настоявала" - пак не искам да обобщавам за всички хора и двойки, защото хората са различни, но в общия случай ми се вижда унизително да настоява човек за подобно нещо - дори да се получи, става малко изпросено, насила хубост.

Не.

За съжаление хората се променят и гаранция за нищо няма. Наистина темата е дъвкана много пъти и с брак или без, ако на човека до теб му избият чивиите пак може да ти сгорчи живота.
Но все пак щом създаваш деца с някой се предполага, че го познаваш в голяма степен и знаеш, че дори и да хукне подир засукана кака няма да забрави за потомството си. В този смисъл, ако бракът даваше гаранция за сигурност историята нямаше да познава толкова деца расли без бащи и средства.