8-ми Март е ден на мама и няма радост по - голяма ЮЛЧЕТО да каже първото си МАМА
- Публикувана: 27 ян. 2016, 19:13 ч.
- Последно мнение: 16 март 2016, 11:21 ч.
# 240
10 фев. 2016, 08:54 ч.
При нас нещата станаха по следния начин. Още докато бях бременна правих петна от коластра. Следва секциото и кошмара в АГто където всеки ми крещеше за нещо, а бебето постоянно ревеше и съм сигурна, че беше гладно, защото на четвъртия ден в болницата вторият с мен го дадох на другото момиче в стаята да го кърми и о чудо Венци спря да реве. Та в болницата къде от мен, къде от другата майка, къде с АМ нещата приключиха и се прибрахме. Почна се естетвено и то най-лошото от майка ми - "нямаш кърма", това бебе е гладно ама аз едно си знам първо суче поне 15 мин ако ще да се съдере от плач след това давам АМ, че моето гардже на глад не търпи. Това продължи 2 седмици, когато направих мастит и 1 седмица само се цедях и изхвърлях кърма. Гръдният хирург ми се присмя и каза че моята работа с кърменето няма да стане че гърдите са ми големи, каналите тесни и кърмата трудно слиза. От което аз разбрах бебето ще може да ме изсуква като заякне и така и стана въведох режим, защото му давах изцедена кърма като преди всчко ядене сучеше по 10-15 мин за което време изукваше макс 20 мл и след това шишето. Като стана на около 3 месеца един ден човекът след 10тата минута се отпусна блаженно наяден и почнахме да се кърмим на спокойствие под режим и така докато стана на 5 месеца и малко, когато кърмата пак се бъгна и то за вечерното хранен. Ставах вечер в 1 в 3 да се цедя и се оказа че като цедя през нощта на сутринта нямам достатъчно кърма и така си стигнахме до положението сутрин се кърмим и аз се цедя, обед се кърмим и аз се цедя и вечер кърмя ама не му стига и додавам 
. През цялото време не ми се изрежда какви магии и неща съм пила и правила. Но в цялата работа е много важно, че моето бебе суче като за световно, никога не се отказва даже и да няма, само като е гладен не му се занимава със сукане на празни ясли. Нощем не съм кърмила просто защото Венци си спи от бебе и не мисля че е трябвало да го будя за някакви хипотетични глупости че тогава се стимулира кърмата. Така че теориите да си гледат работата и съм сигурна че ако го карахме на поискване бебето щеше да е гладно и аз да се откажа още в началото.
Според мен или си има кърма или не и толкова. Тука съседката е медицинско лице и косултант към Лалече лига. На втория месец дребчо и отказа да суче от гърда и тя се цеди. Бебето е с 2 седмици по малко от нас. В момента се цеди само сутрин и вечер и кърмата и стига за всичките му яденета, че те са на поискване (нямат строг режим). Една приятелка храни дъщеря си до 7ми месец само с изцедена кърма, защото бебчо нямаше сукателен режим. Цедеше се с ръчна помпа под режим на 3-4 часа ми до 7ми месец си имаше кърма и после на нея и писна и постепенно я спря. Съгласна съм че докато слагам Венци да суче ще има някаква кърма но тя може и да е 20 мл на ден. Така че Хоуп вторият път най-вероятно ще стане с кърменето защото хормоните ще бъдат по адекватни и организмът по подготвен
Виж целия пост
. През цялото време не ми се изрежда какви магии и неща съм пила и правила. Но в цялата работа е много важно, че моето бебе суче като за световно, никога не се отказва даже и да няма, само като е гладен не му се занимава със сукане на празни ясли. Нощем не съм кърмила просто защото Венци си спи от бебе и не мисля че е трябвало да го будя за някакви хипотетични глупости че тогава се стимулира кърмата. Така че теориите да си гледат работата и съм сигурна че ако го карахме на поискване бебето щеше да е гладно и аз да се откажа още в началото. Според мен или си има кърма или не и толкова. Тука съседката е медицинско лице и косултант към Лалече лига. На втория месец дребчо и отказа да суче от гърда и тя се цеди. Бебето е с 2 седмици по малко от нас. В момента се цеди само сутрин и вечер и кърмата и стига за всичките му яденета, че те са на поискване (нямат строг режим). Една приятелка храни дъщеря си до 7ми месец само с изцедена кърма, защото бебчо нямаше сукателен режим. Цедеше се с ръчна помпа под режим на 3-4 часа ми до 7ми месец си имаше кърма и после на нея и писна и постепенно я спря. Съгласна съм че докато слагам Венци да суче ще има някаква кърма но тя може и да е 20 мл на ден. Така че Хоуп вторият път най-вероятно ще стане с кърменето защото хормоните ще бъдат по адекватни и организмът по подготвен
# 241
10 фев. 2016, 09:45 ч.
+ 1 - Лелинка, ние сме по същата програма като Вас, само че при нас кърмата е заместена от АМ. 
Хоупче, една голяма прегръдка за теб
Рафия, аз родих по същия начин - с вакуум.
Сибил, радвам се, че детенцето ти е добре.
Ние ходихме в понеделник на ехограф / ами то се били гледали само бъбреците и пикочния мехур, а аз си мислих, че се гледат и жлъчка, черен дроб .... / - всичко е наред! ... От тази сутрин започнах да й капя натриев хлорид в очите / 3 - пъти дневно / , пък дано да има подобрение. 
... Аз след малко тръгвам към болницата за поредните и засега последни изследвания - ЕМГ и преглед при невролог. Дано всичко да бъде наред!
Виж целия пост
Хоупче, една голяма прегръдка за теб
Рафия, аз родих по същия начин - с вакуум.
Сибил, радвам се, че детенцето ти е добре.
Ние ходихме в понеделник на ехограф / ами то се били гледали само бъбреците и пикочния мехур, а аз си мислих, че се гледат и жлъчка, черен дроб .... / - всичко е наред!
... От тази сутрин започнах да й капя натриев хлорид в очите / 3 - пъти дневно / , пък дано да има подобрение. ... Аз след малко тръгвам към болницата за поредните и засега последни изследвания - ЕМГ и преглед при невролог. Дано всичко да бъде наред! 
# 242
10 фев. 2016, 09:57 ч.
Ох, болезненa темa зa мен сте зaхвaнaли,много искaх дa родя естествено, психически и физически бях подготвенa, кaкто и че ще кърмя детето си.Преносих 6дни, много тежки и нaтовaрвaщи зa мен, бях aдски изнервенa, притесненa зa бебето и нетърпеливa дa го видя нaй-нaкрaя.Рaждaнето зaпочнa естествено 6ч мъкa дa излезе моятa любов мaлкa, окaзa се че имaм много стегнaти тъкaни и не може дa пробие бебето(бившa спортисткa съм),бях рaзочaровaнa зaщото през цялaтa бременност се опитвaх дa зaобиколя секциото,мои познaти ми се чудехa нa ентусиaзмa a aз нa глупосттa им от товa дa искaт секцио по желaниене дaвaйки си сметкa, че е среднa коремнa оперaция и т.н. Родих секцио, бебето дойде при мен нa следвaщия ден, 3дни нямaх кърмa,.дaвaх AМ, не искaх дa кърмя в болницaтa, бях ядосaнa нa светa, болеше ме кaкто никогa в животa ми, рaзочaровaнa ,че не съм кaто другите дa усетят и видят детето си в първия миг от появaтa му.През нощтa дойде кърмaтa нa 3тия ден, бях рaзвълнувaнa и уплaшенa,еднa aкушеркa виждaйки опитите ми дa кърмя ми кaзa ти с тея плоски зърнa нямa дa можеш.Прибирaйки се вкъщи изтощенa, изнервенa, стрaдaщa от оперaциятa нaтиснaх бебето в спaлнятa дa суче, бяхa ми кaзaли че е с много силен сукaтелен рефлекс родено,и о чудо всичко се случи, aз бях спокойнa и сигурнa в успехa си.Много упреци получих и леко колебaние, понеже синът ми много плaчеше, тa кaкто предполaгaте от глaд е, нищо подобно който е ревлив е ревлив.Трябвaше дa преборя мaйкa ми, свекърa , мъжa ми и всички уж приятелки, че нямaлa съм мляко и сaмо съм мъчилa детето.Последвa цедене, болки,рев и тaкa.Един ден в нaчaлото нa 2рия месец взех дa четa, окaзa се че имa хомеопaтия зa повишaвaне нa лaктaциятa,зaтворих се 2 денa сaмa с бебо и му дaвaх нон стоп дa суче, пиех си хaпчетaтa и тaкa нещaтa потръгнaхa ,aз се успокоих не кaзвaх нa никой кaк и когa го хрaня, всички викaхa еми тaкa е до 40 тия ден и ще ти спре кърмaтa.Нищо подобно, рaзковничето е дa си спокойнa, дa вярвaш в себе си че ще успееш, още ме гледaт с недоумение кaк съм имaлa още кърмa и докогa ще го кърмя , понеже кърмя и нa публични местa и не ми пукa от хорaтa.Aко трябвa дa минa този път нaново бих нaпрaвилa сaмо едно, aз и бебето сaми в спaлнятa и никaкви обяснения кaкво прaвя и кaк, нито рaзговори по телефонa с провaлили се кърмaчки опрaвдaвaщи се със секцио, aмa моите гърди сa мaлки и т.н и т.н
Стaнa дълго, зa което съжaлявaм, но ми олекнa. Със зaхрaнвaнето пaк имa войнa, понеже aз му готвя,aмa нямaм време и нерви дa се обяснявaм с невежи мързеливи мaйки, които смеят дaже дa ме критикувaт зa дом.кухня.
Виж целия пост
Стaнa дълго, зa което съжaлявaм, но ми олекнa. Със зaхрaнвaнето пaк имa войнa, понеже aз му готвя,aмa нямaм време и нерви дa се обяснявaм с невежи мързеливи мaйки, които смеят дaже дa ме критикувaт зa дом.кухня.
# 243
10 фев. 2016, 10:15 ч.
И аз да се изкажа за кърменето. Моя син се роди преждевременно и 38 дни не го бях докосвала... През това време се изцеждах, въпреки стреса. Щом си го взехме вкъщи започнахме да се кърмим и дохранвах с изцедена кърма. Една седмица следяхме колко е изсукал и колко наддава(защото беше с много ниско тегло, изписаха го 2,300) След седмица минахме на изключително кърмене на поискване. Научих го да заспива на гърда. Още първия месец се започна с лактационниге кризи(понеже бебо наддаваше доста стремглаво) при мен кърмата се регулираше за 5-6 дни, та през две седмици преживявах една кошмарна. Като стана на 4м започна адската кърмаческа стачка. Сучеше сама като спи, та съм го дебнела да го храня като се разбужда. Това продължи до 7м възраст. Само аз си знам през какво съм преминала и колко пъти съм била на ръба да се откажа. Та мисълта ми е, че винаги има начин, но всеки сам си решава на камво е готов и колко може да изтърпи. Не е важно как се храни бебето, важно е да го обичаме, да не чувстваме вина и то да е щастливо
Виж целия пост
# 244
10 фев. 2016, 10:19 ч.
Да, сега у нас войната е за пюретата - имало бурканчета, те са страхотни - ами ок, не можах да кърмя, поне мога да опитам храната да ни е домашна, докогато може, бурканите няма да избягат.
Ленинка, и аз се опитвам да докарам до твоите часове, че досега бяхме на шесткратно хранене, но Владко невинаги има търпение да яде пюрето на обяд, отделно, все имам чувството, че не достига мляко, колкото и да дам
.
Педиатърката се кара, че съм закъсняла със захранването, че трябва да давам каша (а по Магдалена Пашова тя не е за едри бебета като моето), че прехранвам...не мога да го разбера това. Акушерките в родилното правят всичко възможно да те обезкуражат да кърмиш, педиатрите все на особено мнение..на мен ми трябва авторитет, на който да се доверя, както и супер подробни инструкции, това, все пак, са решаващи моменти от развитието на детето, аз съм неопитна, а на никой не му се занимава...
Виж целия пост
Ленинка, и аз се опитвам да докарам до твоите часове, че досега бяхме на шесткратно хранене, но Владко невинаги има търпение да яде пюрето на обяд, отделно, все имам чувството, че не достига мляко, колкото и да дам
.Педиатърката се кара, че съм закъсняла със захранването, че трябва да давам каша (а по Магдалена Пашова тя не е за едри бебета като моето), че прехранвам...не мога да го разбера това. Акушерките в родилното правят всичко възможно да те обезкуражат да кърмиш, педиатрите все на особено мнение..на мен ми трябва авторитет, на който да се доверя, както и супер подробни инструкции, това, все пак, са решаващи моменти от развитието на детето, аз съм неопитна, а на никой не му се занимава
... 
# 245
10 фев. 2016, 10:41 ч.
Wow какво става тук? Голямо кърмене голямо нещо.
Подкрепям мнението на кърмещите мами. Има ли желание има мляко. На мнение съм че няма такова чудо нямам кърма! Искам един пример да ми дадете или един случай дето сте видяли друг бозайник освен човека да не може да кърми. Дори уличните кучета дето умират от глад имат кърма за кутретата. Това явление нямам кърма само при хората съм го срещала. При някой се случва по лесно кърменето при други по трудно. Всеки организъм е различен. Проблема е че давате от шише. Аз също сбърках този път. Успях да кърмя само 5м и затова съм си виновна само аз а не бебето или изказа НЯМАМ КЪРМА.
Виж целия пост
Подкрепям мнението на кърмещите мами. Има ли желание има мляко. На мнение съм че няма такова чудо нямам кърма! Искам един пример да ми дадете или един случай дето сте видяли друг бозайник освен човека да не може да кърми. Дори уличните кучета дето умират от глад имат кърма за кутретата. Това явление нямам кърма само при хората съм го срещала. При някой се случва по лесно кърменето при други по трудно. Всеки организъм е различен. Проблема е че давате от шише. Аз също сбърках този път. Успях да кърмя само 5м и затова съм си виновна само аз а не бебето или изказа НЯМАМ КЪРМА.
# 246
10 фев. 2016, 12:09 ч.
много хубава тема сте хванали , аз сега осъзнавам къде ми е била грешката с кърменто и защо не се получи
Аз бях адски стресирана при изписването, защото Сами имаше тежка жълтеница и искаха да ни оставят в болницата. Все пак ни изписаха с уговорката на другия ден да отидем да му вземат пак кръв - е, взеха му и го оставиха в кувьоз. Няма да ви казвам какъв стрес беше за мен това денонощие. Болницата бешена 10 минути от вкъщи, ходих два пъти да го виждам, едва си стоях в къщи. А за нощта няма да обяснявам ...
След това беше много сънлив, не искаше да суче. Всички ми обясняваха как кърмата ми е малко, беше наддал само 90 гр и ми педиатъра ми каза да дохранвам. От там той хич и не искаше да види гърда...
На сегашния си акъл щях да настоявам, да го кърмя по-често, но бях толкова изнервена и притеснена, че хич и не можехда мисля нормално, исках детето ми е да сито ...
Сега си правя пюретата и хич не ми пука като някой тръгне да ми обяснява колко са хубави купените
Виж целия пост
Аз бях адски стресирана при изписването, защото Сами имаше тежка жълтеница и искаха да ни оставят в болницата. Все пак ни изписаха с уговорката на другия ден да отидем да му вземат пак кръв - е, взеха му и го оставиха в кувьоз. Няма да ви казвам какъв стрес беше за мен това денонощие. Болницата бешена 10 минути от вкъщи, ходих два пъти да го виждам, едва си стоях в къщи. А за нощта няма да обяснявам ...
След това беше много сънлив, не искаше да суче. Всички ми обясняваха как кърмата ми е малко, беше наддал само 90 гр и ми педиатъра ми каза да дохранвам. От там той хич и не искаше да види гърда...
На сегашния си акъл щях да настоявам, да го кърмя по-често, но бях толкова изнервена и притеснена, че хич и не можехда мисля нормално, исках детето ми е да сито ...
Сега си правя пюретата и хич не ми пука като някой тръгне да ми обяснява колко са хубави купените
# 247
10 фев. 2016, 12:15 ч.
От месеци не съм писала, но сега ще го направя, за да отговоря на Хоуп, която чувствам адски близка, заради всичките ни перипетии по време на бременността, както и с надеждата, че ще помогне на някоя мама за следващото й дете.
Хоуп, момичетата са ти казали къде може би са ти грешките и от къде е тръгнал проблема. Аз смятам просто да разкажа моят опит. Много дълго стана, съжалявам за което.
Виж целия пост
Хоуп
, момичетата са ти казали къде може би са ти грешките и от къде е тръгнал проблема. Аз смятам просто да разкажа моят опит. Много дълго стана, съжалявам за което.Скрит текст:
Почвам с историята на моя приятелка на кратко. Тежко раждане от емоционална гледна точка, приключило със секцио по спешност. 7 дни в болница, като нощно време бебето не е било при нея. Но в крайна сметка детето й си остана изключително кърмено до 10тия месец някъде, АМ не е близвало, освен може би в болницата. На годинка вече почти успешно го е отбила.
И моята история и опит. Прочетох доста - почти от-до блоговете на Бу и Хедра, множество статии и доста от кърмаческия подфорум. Подковах, така да се каже, ММ какво е кърменето, защо се прави, много от статиите съм му ги чела на глас, докато аз съм чела, за да е напълно образован на тази тема. Да знае за възможните спънки, да знае как да реагира и как да ме подкрепи. Защото нещото, което усещах инстинктивно е, че той трябва да е до мен, за да се справя. Детето дойде естествено, разказвала съм доста подробно. Сложих го на гърда на 30тата минута. После в болницата е седял само при мен, включитлно и през нощта. На всяко "мрън" биваше закачен да си цока. Не знаех какво е "да ти слезе кърмата", не знаех какво да очаквам. АМ не съм му давала, мисля, че са му давали само веднъж от болницата, защото след едно преобличане ми го върнаха сранно отпуснат и спящ. Прибрахме се в къщи, не ми е минавало и през ума да му давам нещо допълнително.Бях спокойна! На четвъртия ден педиатърът дойде в къщи и на въпроса "Имаш ли кърма?" успях да отговоря само "Не знам. Цока си нещо уж." И до тук са нещата, които според мен трябва да направи всяка майка, при възможност и когато няма физиологична, лекарска или друга основателна причина да не станат.
Кърмата ми слезе на петия ден (!). Тогава разбрах за какво иде реч. И тук почнаха проблемите. Аз имах твърде много мляко. На шега съм казвала, че мога поне още едно бебе да нахраня. За повечето ще звучи смешно - ние се оплакваме, че нямахме, а тя - че е имала твърде много. Но за мен си беше голям проблем. Детето беше, а и все още е, с рефлукс в комбинация с многото мляко беше един кръговрат от повръщане и преобличане. Опасения да не повърне насън, да не се задави, да не се убие... Но със самоконтрол успях да дишам и да спя, а не само да вися над главата му. Не можех да му давам да суче постоянно и да е съвсем на поискване в първте 3-4 месеца, защото се давеше от многото мляко, не беше от тези бебета, дето ядат, докато им се дава, а не докато се наядат. Пробвахме да контролираме рефлукса с лекарство и не стана. Минавало ми е през главата да му дам антирефлуксно мляко, но се спрях. Получих подкрепата, от която се нуждаех, от ММ.
Кърмата ми се урегулира на 2рия му месец, което също е сравнително късно. Тогава за 2-3 дни гърдите ми омекнаха и се чудех какво се случва и умрях да се притеснявам, че млякото ми спира, докато разбера, че всъщност просто вече е влязло в нормални граници. Но пак не се поддадох. Инат и подкрепа.
Около този период почнаха и проблемите с изхожданията на дребния. Колебания в диагнозите, люшкане между една и друга. Много диети за мен, стигала съм до почти пълно гладуване в отчаянието си какво точно ям, което предизвиква у него такива реакции. И тук идва интересния факт - една седмица наистина почти гладувах, свалих 3 килограма, а кърма за детето все си имаше. В крайна сметка на 4тия му месец му поставиха "лактозна нетолерантност". И трябваше тепърва да давам капки преди почти всяко хранене. Пак имаше възможността да ми купя безлактозно АМ и да приключим въпроса, но и от лекарите (които по принцип не обичам много-много) получих съвета да не го правя. А точно обратното - да си го кърмя колкото мога по-дълго. Тук все пак ставаше въпрос, че той не толерира кърмата ми и аз не мога да направя нищо повече от това да му давам капките. Но знаех, че кърмата пак е по-добре, отколкото адаптираното мляко.
По това време детето почна да си изгражда някакъв режим на сън през деня, който обаче не му беше съвсем достатъчен и резултата беше, че вечер беше кисел и мрънкащ. Свекърва ми няколко пъти беше на гости и той все така мрънклив и крив. И тя веднага отсякла "Детето е гладно." Но не го казва на мен, а на ММ. И тук идва една от най-съществените му постъпки към моето кърмене - казал й да си гледа работата и че детето не е гладно. И отбивал тези нейни ежедневни предложения близо седмица.
Няколко седмици по-късно кърмата ми наистина намаля за един ден. Притесних се, казах на ММ "Абе май нямам мляко.", а той не хукна веднага към магазина. Пита "Сигурна ли си?", а аз не бях. И така на май имам, май нямам на втория или третия ден ми дойде. Детето видимо се беше поизнервило, защото огладняваше доста по-начесто, отколкото е свикнал. Още един ден и млякото се върна с пълната си сила. Та преживях и първия цикъл, с малко повече кърмения и висене на гърдата.
Синът стана на почти шест месеца и стана време за захранване. Бавно и славно го подхванахме преди малко повече от месец. Яде си, щастлив е. Междувременно преживяхме и вторият ми цикъл, където кърмата ми намаля наистина драстично, до степен, че колкото и самоуверена да съм се притесних сериозно. Минаха ми 1001 мисли за АМ, заместване на хранения и прочие, но пак с по-често висене на гърда кърмата се върна в пълната си сила.
Надявам се да не звучи така, все едно всичко е било цветя и рози - не, не беше. Но се преборих. Установих, че трябва да се храниш добре, за да имаш сила и да си спокоен. Че кърмата се влияе изключително много от стреса и малкото поети течности. Влияе се и от недоспиване - партньорът трябва да помага достатъчно, за да можем да си почиваме. Да и ММ ми се е прибирал в 8-9 вечерта от работа, да и той е работил по 2 седмици без почивка, но винаги е успявал малко или много да се включи в отглеждането на детето и да ме отмени, за да си поема дъх.
Сега вече пак си има притеснения - ще имам ли кърма, ако заместя хранене, дали не го прехранвам, като му давам и пюре и да суче, ама се надявам, че природата си знае работата.
Трудности съм имала и с твърди на камък гърди, топчета, опити за запушвания и прочие. Четох из интернет, питах тук-там и се справят, за радост без намесата на лекар.
Пиша всичко това с уговорката, че не съм от онези свръхзапалени кърмачки. И това от тук нататък са си лично моите разбирания за кърменето. Не казвам, че са правилни и общовалидни Детето ми е яло на поискване, но не съвсем. Заради рефлукса не му давах на по-малко от 2- 2,5 часа, стараех се да разбера кога е гладен и кога просто е крив. Не съм използвала гърдата, за да го успокоявам, да го развличам и разни други такива. Тя е само за хранене и евентуално за заспиване вечер, макар че и за това не я използва вече. Използвам биберони, за да цока тях, ако иска да спи, а не да ме цока мен. Не обичам да спи при мен, защото не спя спокойно и съответно следващия ден съм като сомнамбул. Не смятам да го кърмя до първи клас, даже се надявам около годинката да го отбия. Не желая и да си търси сам пазвата и гърдите ми. Ако видя такива наченки спирам да му давам да суче и почвам да цедя. Засега е ок, макар че си мислехме, че около 6тия месец ще прекратявам кърменето на гърда.
В заключение - увереност в себе си и подкрепа от най-близките. Контакт с повече "успешно кърмили".
И моята история и опит. Прочетох доста - почти от-до блоговете на Бу и Хедра, множество статии и доста от кърмаческия подфорум. Подковах, така да се каже, ММ какво е кърменето, защо се прави, много от статиите съм му ги чела на глас, докато аз съм чела, за да е напълно образован на тази тема. Да знае за възможните спънки, да знае как да реагира и как да ме подкрепи. Защото нещото, което усещах инстинктивно е, че той трябва да е до мен, за да се справя. Детето дойде естествено, разказвала съм доста подробно. Сложих го на гърда на 30тата минута. После в болницата е седял само при мен, включитлно и през нощта. На всяко "мрън" биваше закачен да си цока. Не знаех какво е "да ти слезе кърмата", не знаех какво да очаквам. АМ не съм му давала, мисля, че са му давали само веднъж от болницата, защото след едно преобличане ми го върнаха сранно отпуснат и спящ. Прибрахме се в къщи, не ми е минавало и през ума да му давам нещо допълнително.Бях спокойна! На четвъртия ден педиатърът дойде в къщи и на въпроса "Имаш ли кърма?" успях да отговоря само "Не знам. Цока си нещо уж." И до тук са нещата, които според мен трябва да направи всяка майка, при възможност и когато няма физиологична, лекарска или друга основателна причина да не станат.
Кърмата ми слезе на петия ден (!). Тогава разбрах за какво иде реч. И тук почнаха проблемите. Аз имах твърде много мляко. На шега съм казвала, че мога поне още едно бебе да нахраня. За повечето ще звучи смешно - ние се оплакваме, че нямахме, а тя - че е имала твърде много. Но за мен си беше голям проблем. Детето беше, а и все още е, с рефлукс в комбинация с многото мляко беше един кръговрат от повръщане и преобличане. Опасения да не повърне насън, да не се задави, да не се убие... Но със самоконтрол успях да дишам и да спя, а не само да вися над главата му. Не можех да му давам да суче постоянно и да е съвсем на поискване в първте 3-4 месеца, защото се давеше от многото мляко, не беше от тези бебета, дето ядат, докато им се дава, а не докато се наядат. Пробвахме да контролираме рефлукса с лекарство и не стана. Минавало ми е през главата да му дам антирефлуксно мляко, но се спрях. Получих подкрепата, от която се нуждаех, от ММ.
Кърмата ми се урегулира на 2рия му месец, което също е сравнително късно. Тогава за 2-3 дни гърдите ми омекнаха и се чудех какво се случва и умрях да се притеснявам, че млякото ми спира, докато разбера, че всъщност просто вече е влязло в нормални граници. Но пак не се поддадох. Инат и подкрепа.
Около този период почнаха и проблемите с изхожданията на дребния. Колебания в диагнозите, люшкане между една и друга. Много диети за мен, стигала съм до почти пълно гладуване в отчаянието си какво точно ям, което предизвиква у него такива реакции. И тук идва интересния факт - една седмица наистина почти гладувах, свалих 3 килограма, а кърма за детето все си имаше. В крайна сметка на 4тия му месец му поставиха "лактозна нетолерантност". И трябваше тепърва да давам капки преди почти всяко хранене. Пак имаше възможността да ми купя безлактозно АМ и да приключим въпроса, но и от лекарите (които по принцип не обичам много-много) получих съвета да не го правя. А точно обратното - да си го кърмя колкото мога по-дълго. Тук все пак ставаше въпрос, че той не толерира кърмата ми и аз не мога да направя нищо повече от това да му давам капките. Но знаех, че кърмата пак е по-добре, отколкото адаптираното мляко.
По това време детето почна да си изгражда някакъв режим на сън през деня, който обаче не му беше съвсем достатъчен и резултата беше, че вечер беше кисел и мрънкащ. Свекърва ми няколко пъти беше на гости и той все така мрънклив и крив. И тя веднага отсякла "Детето е гладно." Но не го казва на мен, а на ММ. И тук идва една от най-съществените му постъпки към моето кърмене - казал й да си гледа работата и че детето не е гладно. И отбивал тези нейни ежедневни предложения близо седмица.
Няколко седмици по-късно кърмата ми наистина намаля за един ден. Притесних се, казах на ММ "Абе май нямам мляко.", а той не хукна веднага към магазина. Пита "Сигурна ли си?", а аз не бях. И така на май имам, май нямам на втория или третия ден ми дойде. Детето видимо се беше поизнервило, защото огладняваше доста по-начесто, отколкото е свикнал. Още един ден и млякото се върна с пълната си сила. Та преживях и първия цикъл, с малко повече кърмения и висене на гърдата.
Синът стана на почти шест месеца и стана време за захранване. Бавно и славно го подхванахме преди малко повече от месец. Яде си, щастлив е. Междувременно преживяхме и вторият ми цикъл, където кърмата ми намаля наистина драстично, до степен, че колкото и самоуверена да съм се притесних сериозно. Минаха ми 1001 мисли за АМ, заместване на хранения и прочие, но пак с по-често висене на гърда кърмата се върна в пълната си сила.
Надявам се да не звучи така, все едно всичко е било цветя и рози - не, не беше. Но се преборих. Установих, че трябва да се храниш добре, за да имаш сила и да си спокоен. Че кърмата се влияе изключително много от стреса и малкото поети течности. Влияе се и от недоспиване - партньорът трябва да помага достатъчно, за да можем да си почиваме. Да и ММ ми се е прибирал в 8-9 вечерта от работа, да и той е работил по 2 седмици без почивка, но винаги е успявал малко или много да се включи в отглеждането на детето и да ме отмени, за да си поема дъх.
Сега вече пак си има притеснения - ще имам ли кърма, ако заместя хранене, дали не го прехранвам, като му давам и пюре и да суче, ама се надявам, че природата си знае работата.
Трудности съм имала и с твърди на камък гърди, топчета, опити за запушвания и прочие. Четох из интернет, питах тук-там и се справят, за радост без намесата на лекар.
Пиша всичко това с уговорката, че не съм от онези свръхзапалени кърмачки. И това от тук нататък са си лично моите разбирания за кърменето. Не казвам, че са правилни и общовалидни Детето ми е яло на поискване, но не съвсем. Заради рефлукса не му давах на по-малко от 2- 2,5 часа, стараех се да разбера кога е гладен и кога просто е крив. Не съм използвала гърдата, за да го успокоявам, да го развличам и разни други такива. Тя е само за хранене и евентуално за заспиване вечер, макар че и за това не я използва вече. Използвам биберони, за да цока тях, ако иска да спи, а не да ме цока мен. Не обичам да спи при мен, защото не спя спокойно и съответно следващия ден съм като сомнамбул. Не смятам да го кърмя до първи клас, даже се надявам около годинката да го отбия. Не желая и да си търси сам пазвата и гърдите ми. Ако видя такива наченки спирам да му давам да суче и почвам да цедя. Засега е ок, макар че си мислехме, че около 6тия месец ще прекратявам кърменето на гърда.
В заключение - увереност в себе си и подкрепа от най-близките. Контакт с повече "успешно кърмили".
# 248
10 фев. 2016, 12:22 ч.
много интерсно и хубаво си го описала . Аз също мисля, че подкрепата е много важна. На мен и майка ми и баба ми ме уверяваха, че нямам кърма. Както и повечето ми приятелки, а когато и педиатъра ги подкрепи просто ме довърши. Чувствах се супер гузно , че тормоза детето си и то стои гладно
Виж целия пост
От месеци не съм писала, но сега ще го направя, за да отговоря на Хоуп, която чувствам адски близка, заради всичките ни перипетии по време на бременността, както и с надеждата, че ще помогне на някоя мама за следващото й дете.
Хоуп, момичетата са ти казали къде може би са ти грешките и от къде е тръгнал проблема. Аз смятам просто да разкажа моят опит. Много дълго стана, съжалявам за което.
Хоуп
, момичетата са ти казали къде може би са ти грешките и от къде е тръгнал проблема. Аз смятам просто да разкажа моят опит. Много дълго стана, съжалявам за което.Скрит текст:
Почвам с историята на моя приятелка на кратко. Тежко раждане от емоционална гледна точка, приключило със секцио по спешност. 7 дни в болница, като нощно време бебето не е било при нея. Но в крайна сметка детето й си остана изключително кърмено до 10тия месец някъде, АМ не е близвало, освен може би в болницата. На годинка вече почти успешно го е отбила.
И моята история и опит. Прочетох доста - почти от-до блоговете на Бу и Хедра, множество статии и доста от кърмаческия подфорум. Подковах, така да се каже, ММ какво е кърменето, защо се прави, много от статиите съм му ги чела на глас, докато аз съм чела, за да е напълно образован на тази тема. Да знае за възможните спънки, да знае как да реагира и как да ме подкрепи. Защото нещото, което усещах инстинктивно е, че той трябва да е до мен, за да се справя. Детето дойде естествено, разказвала съм доста подробно. Сложих го на гърда на 30тата минута. После в болницата е седял само при мен, включитлно и през нощта. На всяко "мрън" биваше закачен да си цока. Не знаех какво е "да ти слезе кърмата", не знаех какво да очаквам. АМ не съм му давала, мисля, че са му давали само веднъж от болницата, защото след едно преобличане ми го върнаха сранно отпуснат и спящ. Прибрахме се в къщи, не ми е минавало и през ума да му давам нещо допълнително.Бях спокойна! На четвъртия ден педиатърът дойде в къщи и на въпроса "Имаш ли кърма?" успях да отговоря само "Не знам. Цока си нещо уж." И до тук са нещата, които според мен трябва да направи всяка майка, при възможност и когато няма физиологична, лекарска или друга основателна причина да не станат.
Кърмата ми слезе на петия ден (!). Тогава разбрах за какво иде реч. И тук почнаха проблемите. Аз имах твърде много мляко. На шега съм казвала, че мога поне още едно бебе да нахраня. За повечето ще звучи смешно - ние се оплакваме, че нямахме, а тя - че е имала твърде много. Но за мен си беше голям проблем. Детето беше, а и все още е, с рефлукс в комбинация с многото мляко беше един кръговрат от повръщане и преобличане. Опасения да не повърне насън, да не се задави, да не се убие... Но със самоконтрол успях да дишам и да спя, а не само да вися над главата му. Не можех да му давам да суче постоянно и да е съвсем на поискване в първте 3-4 месеца, защото се давеше от многото мляко, не беше от тези бебета, дето ядат, докато им се дава, а не докато се наядат. Пробвахме да контролираме рефлукса с лекарство и не стана. Минавало ми е през главата да му дам антирефлуксно мляко, но се спрях. Получих подкрепата, от която се нуждаех, от ММ.
Кърмата ми се урегулира на 2рия му месец, което също е сравнително късно. Тогава за 2-3 дни гърдите ми омекнаха и се чудех какво се случва и умрях да се притеснявам, че млякото ми спира, докато разбера, че всъщност просто вече е влязло в нормални граници. Но пак не се поддадох. Инат и подкрепа.
Около този период почнаха и проблемите с изхожданията на дребния. Колебания в диагнозите, люшкане между една и друга. Много диети за мен, стигала съм до почти пълно гладуване в отчаянието си какво точно ям, което предизвиква у него такива реакции. И тук идва интересния факт - една седмица наистина почти гладувах, свалих 3 килограма, а кърма за детето все си имаше. В крайна сметка на 4тия му месец му поставиха "лактозна нетолерантност". И трябваше тепърва да давам капки преди почти всяко хранене. Пак имаше възможността да ми купя безлактозно АМ и да приключим въпроса, но и от лекарите (които по принцип не обичам много-много) получих съвета да не го правя. А точно обратното - да си го кърмя колкото мога по-дълго. Тук все пак ставаше въпрос, че той не толерира кърмата ми и аз не мога да направя нищо повече от това да му давам капките. Но знаех, че кърмата пак е по-добре, отколкото адаптираното мляко.
По това време детето почна да си изгражда някакъв режим на сън през деня, който обаче не му беше съвсем достатъчен и резултата беше, че вечер беше кисел и мрънкащ. Свекърва ми няколко пъти беше на гости и той все така мрънклив и крив. И тя веднага отсякла "Детето е гладно." Но не го казва на мен, а на ММ. И тук идва една от най-съществените му постъпки към моето кърмене - казал й да си гледа работата и че детето не е гладно. И отбивал тези нейни ежедневни предложения близо седмица.
Няколко седмици по-късно кърмата ми наистина намаля за един ден. Притесних се, казах на ММ "Абе май нямам мляко.", а той не хукна веднага към магазина. Пита "Сигурна ли си?", а аз не бях. И така на май имам, май нямам на втория или третия ден ми дойде. Детето видимо се беше поизнервило, защото огладняваше доста по-начесто, отколкото е свикнал. Още един ден и млякото се върна с пълната си сила. Та преживях и първия цикъл, с малко повече кърмения и висене на гърдата.
Синът стана на почти шест месеца и стана време за захранване. Бавно и славно го подхванахме преди малко повече от месец. Яде си, щастлив е. Междувременно преживяхме и вторият ми цикъл, където кърмата ми намаля наистина драстично, до степен, че колкото и самоуверена да съм се притесних сериозно. Минаха ми 1001 мисли за АМ, заместване на хранения и прочие, но пак с по-често висене на гърда кърмата се върна в пълната си сила.
Надявам се да не звучи така, все едно всичко е било цветя и рози - не, не беше. Но се преборих. Установих, че трябва да се храниш добре, за да имаш сила и да си спокоен. Че кърмата се влияе изключително много от стреса и малкото поети течности. Влияе се и от недоспиване - партньорът трябва да помага достатъчно, за да можем да си почиваме. Да и ММ ми се е прибирал в 8-9 вечерта от работа, да и той е работил по 2 седмици без почивка, но винаги е успявал малко или много да се включи в отглеждането на детето и да ме отмени, за да си поема дъх.
Сега вече пак си има притеснения - ще имам ли кърма, ако заместя хранене, дали не го прехранвам, като му давам и пюре и да суче, ама се надявам, че природата си знае работата.
Трудности съм имала и с твърди на камък гърди, топчета, опити за запушвания и прочие. Четох из интернет, питах тук-там и се справят, за радост без намесата на лекар.
Пиша всичко това с уговорката, че не съм от онези свръхзапалени кърмачки. И това от тук нататък са си лично моите разбирания за кърменето. Не казвам, че са правилни и общовалидни Детето ми е яло на поискване, но не съвсем. Заради рефлукса не му давах на по-малко от 2- 2,5 часа, стараех се да разбера кога е гладен и кога просто е крив. Не съм използвала гърдата, за да го успокоявам, да го развличам и разни други такива. Тя е само за хранене и евентуално за заспиване вечер, макар че и за това не я използва вече. Използвам биберони, за да цока тях, ако иска да спи, а не да ме цока мен. Не обичам да спи при мен, защото не спя спокойно и съответно следващия ден съм като сомнамбул. Не смятам да го кърмя до първи клас, даже се надявам около годинката да го отбия. Не желая и да си търси сам пазвата и гърдите ми. Ако видя такива наченки спирам да му давам да суче и почвам да цедя. Засега е ок, макар че си мислехме, че около 6тия месец ще прекратявам кърменето на гърда.
В заключение - увереност в себе си и подкрепа от най-близките. Контакт с повече "успешно кърмили".
И моята история и опит. Прочетох доста - почти от-до блоговете на Бу и Хедра, множество статии и доста от кърмаческия подфорум. Подковах, така да се каже, ММ какво е кърменето, защо се прави, много от статиите съм му ги чела на глас, докато аз съм чела, за да е напълно образован на тази тема. Да знае за възможните спънки, да знае как да реагира и как да ме подкрепи. Защото нещото, което усещах инстинктивно е, че той трябва да е до мен, за да се справя. Детето дойде естествено, разказвала съм доста подробно. Сложих го на гърда на 30тата минута. После в болницата е седял само при мен, включитлно и през нощта. На всяко "мрън" биваше закачен да си цока. Не знаех какво е "да ти слезе кърмата", не знаех какво да очаквам. АМ не съм му давала, мисля, че са му давали само веднъж от болницата, защото след едно преобличане ми го върнаха сранно отпуснат и спящ. Прибрахме се в къщи, не ми е минавало и през ума да му давам нещо допълнително.Бях спокойна! На четвъртия ден педиатърът дойде в къщи и на въпроса "Имаш ли кърма?" успях да отговоря само "Не знам. Цока си нещо уж." И до тук са нещата, които според мен трябва да направи всяка майка, при възможност и когато няма физиологична, лекарска или друга основателна причина да не станат.
Кърмата ми слезе на петия ден (!). Тогава разбрах за какво иде реч. И тук почнаха проблемите. Аз имах твърде много мляко. На шега съм казвала, че мога поне още едно бебе да нахраня. За повечето ще звучи смешно - ние се оплакваме, че нямахме, а тя - че е имала твърде много. Но за мен си беше голям проблем. Детето беше, а и все още е, с рефлукс в комбинация с многото мляко беше един кръговрат от повръщане и преобличане. Опасения да не повърне насън, да не се задави, да не се убие... Но със самоконтрол успях да дишам и да спя, а не само да вися над главата му. Не можех да му давам да суче постоянно и да е съвсем на поискване в първте 3-4 месеца, защото се давеше от многото мляко, не беше от тези бебета, дето ядат, докато им се дава, а не докато се наядат. Пробвахме да контролираме рефлукса с лекарство и не стана. Минавало ми е през главата да му дам антирефлуксно мляко, но се спрях. Получих подкрепата, от която се нуждаех, от ММ.
Кърмата ми се урегулира на 2рия му месец, което също е сравнително късно. Тогава за 2-3 дни гърдите ми омекнаха и се чудех какво се случва и умрях да се притеснявам, че млякото ми спира, докато разбера, че всъщност просто вече е влязло в нормални граници. Но пак не се поддадох. Инат и подкрепа.
Около този период почнаха и проблемите с изхожданията на дребния. Колебания в диагнозите, люшкане между една и друга. Много диети за мен, стигала съм до почти пълно гладуване в отчаянието си какво точно ям, което предизвиква у него такива реакции. И тук идва интересния факт - една седмица наистина почти гладувах, свалих 3 килограма, а кърма за детето все си имаше. В крайна сметка на 4тия му месец му поставиха "лактозна нетолерантност". И трябваше тепърва да давам капки преди почти всяко хранене. Пак имаше възможността да ми купя безлактозно АМ и да приключим въпроса, но и от лекарите (които по принцип не обичам много-много) получих съвета да не го правя. А точно обратното - да си го кърмя колкото мога по-дълго. Тук все пак ставаше въпрос, че той не толерира кърмата ми и аз не мога да направя нищо повече от това да му давам капките. Но знаех, че кърмата пак е по-добре, отколкото адаптираното мляко.
По това време детето почна да си изгражда някакъв режим на сън през деня, който обаче не му беше съвсем достатъчен и резултата беше, че вечер беше кисел и мрънкащ. Свекърва ми няколко пъти беше на гости и той все така мрънклив и крив. И тя веднага отсякла "Детето е гладно." Но не го казва на мен, а на ММ. И тук идва една от най-съществените му постъпки към моето кърмене - казал й да си гледа работата и че детето не е гладно. И отбивал тези нейни ежедневни предложения близо седмица.
Няколко седмици по-късно кърмата ми наистина намаля за един ден. Притесних се, казах на ММ "Абе май нямам мляко.", а той не хукна веднага към магазина. Пита "Сигурна ли си?", а аз не бях. И така на май имам, май нямам на втория или третия ден ми дойде. Детето видимо се беше поизнервило, защото огладняваше доста по-начесто, отколкото е свикнал. Още един ден и млякото се върна с пълната си сила. Та преживях и първия цикъл, с малко повече кърмения и висене на гърдата.
Синът стана на почти шест месеца и стана време за захранване. Бавно и славно го подхванахме преди малко повече от месец. Яде си, щастлив е. Междувременно преживяхме и вторият ми цикъл, където кърмата ми намаля наистина драстично, до степен, че колкото и самоуверена да съм се притесних сериозно. Минаха ми 1001 мисли за АМ, заместване на хранения и прочие, но пак с по-често висене на гърда кърмата се върна в пълната си сила.
Надявам се да не звучи така, все едно всичко е било цветя и рози - не, не беше. Но се преборих. Установих, че трябва да се храниш добре, за да имаш сила и да си спокоен. Че кърмата се влияе изключително много от стреса и малкото поети течности. Влияе се и от недоспиване - партньорът трябва да помага достатъчно, за да можем да си почиваме. Да и ММ ми се е прибирал в 8-9 вечерта от работа, да и той е работил по 2 седмици без почивка, но винаги е успявал малко или много да се включи в отглеждането на детето и да ме отмени, за да си поема дъх.
Сега вече пак си има притеснения - ще имам ли кърма, ако заместя хранене, дали не го прехранвам, като му давам и пюре и да суче, ама се надявам, че природата си знае работата.
Трудности съм имала и с твърди на камък гърди, топчета, опити за запушвания и прочие. Четох из интернет, питах тук-там и се справят, за радост без намесата на лекар.
Пиша всичко това с уговорката, че не съм от онези свръхзапалени кърмачки. И това от тук нататък са си лично моите разбирания за кърменето. Не казвам, че са правилни и общовалидни Детето ми е яло на поискване, но не съвсем. Заради рефлукса не му давах на по-малко от 2- 2,5 часа, стараех се да разбера кога е гладен и кога просто е крив. Не съм използвала гърдата, за да го успокоявам, да го развличам и разни други такива. Тя е само за хранене и евентуално за заспиване вечер, макар че и за това не я използва вече. Използвам биберони, за да цока тях, ако иска да спи, а не да ме цока мен. Не обичам да спи при мен, защото не спя спокойно и съответно следващия ден съм като сомнамбул. Не смятам да го кърмя до първи клас, даже се надявам около годинката да го отбия. Не желая и да си търси сам пазвата и гърдите ми. Ако видя такива наченки спирам да му давам да суче и почвам да цедя. Засега е ок, макар че си мислехме, че около 6тия месец ще прекратявам кърменето на гърда.
В заключение - увереност в себе си и подкрепа от най-близките. Контакт с повече "успешно кърмили".
много интерсно и хубаво си го описала . Аз също мисля, че подкрепата е много важна. На мен и майка ми и баба ми ме уверяваха, че нямам кърма. Както и повечето ми приятелки, а когато и педиатъра ги подкрепи просто ме довърши. Чувствах се супер гузно , че тормоза детето си и то стои гладно
# 249
10 фев. 2016, 12:32 ч.
Като сте подханали темата и аз да споделя историята на моето 40 дневно кърмене-както знаете имах доста тежко раждане и доста дълъг престой в болницата ,заради преносването.И така роди се малката ,на следващия ден ми я дадонесаха с шиши и ми казват нахрания.Аз за пръв път виждам толкова мако бебе незнаех как дори и да хвана за да я гушна.Както и да е .Вече идва момента да пъхна биберона в уста и понеже е с изключително силен сукателен рефлекс,като засука от гадните им биберони така се задави ,че спря да диша.Тичайки из отделението да намеря сеста е срешнах на коридора и тя я обърна с главата надолу и като започна с едни шамари нямам думи да ви опиша.На следващия ден ми я носат пак ,пак с шише,но стиснаха гъдата и си имах коластра и то доста.На бебка и стигаше,но заради силното сукане целите ми зърна бяха разранени.И от там аз започнах да я слагам повече на едната гърда(моя грешка),но на дугата не можех да я сложа правилно и не се получаваше.От там запушнане на 1 гърда и ми казаха да изцеждам.И тук е най -голямата ми грешка ,но така е като един каза едно ,друг друго ,а аз съм неопитна и незнам какво да правя.Изцеждам аз и от двете колко може .Млякото започна да спава все повече ,започнах давдигам температура и така с ней докато не сппрях кърмата.40 дни денонощно се изтисквах и все ми бяхапрепълнени гърдите,но това е най малкия проблем.След като ни изписаха от болницата,точно на 40 ден от болницата малката отказа да суче.Реве ,че е гладна и не иска по никакъв начин да суче.За товавзех решенитео да спра кърмата и да не се торозим взаимно.Веднага започнах лечение заради гърдите и АБ и малгата мина на АМ.Аз не съм от майките които искат на всяка цена да кърмят детето си.За мен най важно е бебчо и мама да се чувстват добре.Да ,не отричам ,че няма по хубаво от майчината кърма ,но не на всеки е дадено да си кърми детето.
Виж целия пост
# 250
10 фев. 2016, 14:33 ч.
Момичета, можете ли да ми кажете колко урина минимум стига за изследване (10-20 мл.)?
Никак не се справям и не знам колко ще стигне да занеса
Виж целия пост
Никак не се справям и не знам колко ще стигне да занеса
# 251
10 фев. 2016, 14:36 ч.
И съвсем мъничко е достатъчно, доколкото знам. Няколко милилитра.
Виж целия пост
# 253
10 фев. 2016, 15:27 ч.
Трябват им 2 капки за изследванията. 10мл ще свършат работа.
Виж целия пост
# 254
10 фев. 2016, 15:40 ч.
Уф, много се ядосах хора, но за последно: "Сит на гладен не вярва"
А и в природата като нямат кърма кучета, котета, прасета и всички бозайници просто умират или ако оцеляват малките, е едва-едва. Не мисля, че за здравомислеща майка ще си остави бебето да се мъчи, защото трябва да кърми. Може би изразът наистина не е "Нямам кърма", а "Кърмата ми не стига". Естествено, че бебето няма да умре от недохранване, то има запаси до 3 м май беше, ама защо трябва да се мъчи. Хубаво, съгласна съм аз и всяка майка да се мъчи, ама да мъча собственото си бебе е Не.
Така де просто не искам хората, които не са успели с кърменето да се чувстват като не свършили нещо.
За 10те капки беше на 100% под 10 мл, даже под 5 както писаха и другите момичета. Мисля, че няма да те върнат с колкото и да отидеш
Виж целия пост
Подкрепям мнението на кърмещите мами. Има ли желание има мляко. На мнение съм че няма такова чудо нямам кърма! Искам един пример да ми дадете или един случай дето сте видели друг бозайник освен човека да не може да кърми. Дори уличните кучета дето умират от глад имат кърма за кутретата. Това явление нямам кърма само при хората съм го срещала.
А и в природата като нямат кърма кучета, котета, прасета и всички бозайници просто умират или ако оцеляват малките, е едва-едва. Не мисля, че за здравомислеща майка ще си остави бебето да се мъчи, защото трябва да кърми. Може би изразът наистина не е "Нямам кърма", а "Кърмата ми не стига". Естествено, че бебето няма да умре от недохранване, то има запаси до 3 м май беше, ама защо трябва да се мъчи. Хубаво, съгласна съм аз и всяка майка да се мъчи, ама да мъча собственото си бебе е Не.
Така де просто не искам хората, които не са успели с кърменето да се чувстват като не свършили нещо.
За 10те капки беше на 100% под 10 мл, даже под 5 както писаха и другите момичета
. Мисля, че няма да те върнат с колкото и да отидеш Препоръчани теми