Не знам.
Виж целия пост
Kara Sevda - Черна обич с Бурак Йозчивит и Неслихан Атагюл ТЕМА 3
- Публикувана: 29 ян. 2016, 19:57 ч.
- Последно мнение: 6 март 2016, 21:46 ч.
# 376
19 фев. 2016, 23:22 ч.
Селфиет
, мила, как от какъв зор... иначе какво ще пощим 
Па я се чудим, продуцентите, всите, толкоз ли са я окъсали, та тоз пръстен с камИче го разхождат из всичките дизита 
Виж целия пост
Не, че нещо, ама от какъв зор дет се вика? 
Селфиет
, мила, как от какъв зор... иначе какво ще пощим Па я се чудим, продуцентите, всите, толкоз ли са я окъсали, та тоз пръстен с камИче го разхождат из всичките дизита 
# 377
19 фев. 2016, 23:27 ч.
Нема кво да се чудиш, Китиджим. Пръстенчето е продуктово позициониране на кадъната на Баш тарикат ефенди - Керем бей. 
Виж целия пост
Па я се чудим, продуцентите, всите, толкоз ли са я окъсали, та тоз пръстен с камИче го разхождат из всичките дизита
Нема кво да се чудиш, Китиджим.
Пръстенчето е продуктово позициониране на кадъната на Баш тарикат ефенди - Керем бей.
# 378
20 фев. 2016, 12:43 ч.
мацки знаете ли кога долу горе ще излезе превода на нашия филм 
Виж целия пост
# 380
20 фев. 2016, 18:33 ч.
ехехеххех ухухухухуху превод има ве4е - мерси на сладурките за превода - страшни сте 
Виж целия пост
# 384
20 фев. 2016, 22:46 ч.
Зеррин Текиндор ще участва в игралния филм на Ферзан Йозпетек Istanbul kırmızısı с Халит Ергенч, Туба Бюйюкюстюн, Мехмет Гюнсюр, Нежат Ишлер.... все звезден каст и мой любимци Очаквам го вече с нетърпение. 
Продуценти са BKM - http://www.bkmonline.net/
***
Уж толкова се вторачвах, пък пак му бях объркала фамилията на режисьора.
Виж целия пост
Очаквам го вече с нетърпение. Продуценти са BKM - http://www.bkmonline.net/***
Уж толкова се вторачвах, пък пак му бях объркала фамилията на режисьора.
# 385
20 фев. 2016, 22:52 ч.
От сега съм сигурна, че филма ще ми хареса, но най много се радвам за Нежат (обожавам го това момче) определено ми липсваше на екран, както и Мехмет
Зари има ли някакво инфо за сценария?
Виж целия пост
определено ми липсваше на екран, както и Мехмет Зари има ли някакво инфо за сценария?
# 386
20 фев. 2016, 22:56 ч.
Имаше в темата за Карадайъ, но не помня в коя от всичките го четох. Дано Селфи помогне с инфо.
Доколкото си спомням, главния герой е режисьор, а самия филм е по книга.
п.п. Ето я книгата, Ферзан Йозпетек е неин автор. Това ми беше убягнало. Нищо чудно и сценарият да е негов. Всестранно развит е Йозпетек - сценарист, режисьор, писател.... май и актьор беше.
http://onedio.com/haber/ferzan-ozpetek-in-yeni-romani-istanbul-kirmizisi--240303
Виж целия пост
Доколкото си спомням, главния герой е режисьор, а самия филм е по книга.
п.п. Ето я книгата, Ферзан Йозпетек е неин автор. Това ми беше убягнало. Нищо чудно и сценарият да е негов. Всестранно развит е Йозпетек - сценарист, режисьор, писател.... май и актьор беше.
http://onedio.com/haber/ferzan-ozpetek-in-yeni-romani-istanbul-kirmizisi--240303
# 387
20 фев. 2016, 23:03 ч.
Така като гледам се доказали се звезди ще вземат участие,очаквам с нетърпение.
Виж целия пост
# 389
20 фев. 2016, 23:56 ч.
А, ето, намерих повече за сценария. Преводът е на LiLiSy Взех го от българската фен страница на Туба във Фейсбук. 
Виж целия пост
Взех го от българската фен страница на Туба във Фейсбук. Скрит текст:
Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.
Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И сред събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
" И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" ("Кога за последно направи нещо за първи път?")и "Keep calm and start a revolution!" ("Успокой се и започни революция!")
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, ушешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"
Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
https://www.facebook.com/Tuba-Buyukustun-Bulgarian-fans-club-off … -380195852002337/
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.
Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И сред събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
" И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" ("Кога за последно направи нещо за първи път?")и "Keep calm and start a revolution!" ("Успокой се и започни революция!")
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, ушешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"
Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
https://www.facebook.com/Tuba-Buyukustun-Bulgarian-fans-club-off … -380195852002337/
Препоръчани теми