Първи клас - тема 6

Моят не носи пари и телефон в училище, но ежедневно губи моливи и химикали. През няколко дена му допълвам несесера, все е празен. Няма и идея защо е така 

Не само губят много неща, ами и не знаят къде да си ги потърсят като се присетят за тях, ами и след като се намерят или са оставени на видно място не смеят да си признаят и да си ги поискат. Пък и колко по-големи губят разни работи - като започнеш от телефони и стигнеш до ботуши. Пък за химикалки и моливи да не говорим.
Класната на сестра и в началния етап държеше една чашка с моливи и една с химикали на бюрото си - всичките събрани от чистачката по пода на стаята и непотърсени. И когато някой няма си вземал от там и после го връщал /защото тези били на класната/. Само ако е някой особено специфичен си го "познавали".

Така че аз бих питала класната къде държат загубените вещи, защото си е загубил портомонето.

А че има кражби - има по принцип. Ама обикновено тогава изчезват само парите и то по-големи суми.
И скандалите са големи - не бихте искали да минете през това. Да не говорим, че единствения орган, който може да разследва е полицията - кражбата си е кражба и нито учителите, нито директорите, нито охраната имат някакви правомощия освен да се обърнат към родната полиция.

Оф, моя син-шестокласник, в рамките на няколко месеца изгуби две якета. Едното беше зимно и ми беше мъка че трябва да купувам второ /вече е в мъжкия размер и цените са  /. Първото изгубено го търси цял месец в училището. Имат и специална стая за забравени/изгубени / вещи, пълна с кашони със забравени дрехи. Три пъти ходих и там да го търся, но явно някой си го е "познал" като го е намерил .

п.п. Есенни и пролетни якета не купувам вече, само суитчъри.

Дъщеря ми не смята на пръсти. И тя по описаната по-горе схема допълва до десетицата, а после изважда от другото число .. или нещо такова  Знае принципа на умножението и може да пресметне колко е 4х4 примерно, но не съм я учила на таблицата. Лятото обаче смятам да я започнем, защото самото наизустяване изисква време, а като гледам как се препуска по материала, няма да има време за много упражнения.
Диктовки рядко правим. Хареса ми един учебен правописен речник, където е обяснен правописа на проблемни думи - https://www.book.store.bg/p85159/ucheben-i-trenirovychen-pravopi … mia-mancheva.html
Относно изчезналото портмоне - по-вероятно е да е изгубено, забравено, изпаднало и т.н. отколкото откраднато. И дано да е така де 

Ние веднага се върнахме в стаята, за да провери над, под чина, както и в шкафчето. Но днес научих от друга майка, че на едно дете и телефона е изчезнал. Естествено, че госпожата от занималнята разбра, че сме се върнали и търсим портмонето, но пред нея, а и пред никого от деца или учители не съм казала за съмнението си. Само с мъжа ми и на няколко майки споделих, че ни е изчезнало портмонето. Всъщност, споделяйки с тях, разбрах от тях и за изчезналия телефон.
Ние губихме моливи и гуми в предучилищната, но сега в първи клас дали защото всяко дете седи самичко, или защото е се е научил да си пази нещата,  нямаме изгубено досега. От друга страна как така срок и половина не изпадна тефтерчето, а портмонето 
 

В нашия клас няколко майчета размножават тестовете за първи клас, като тези на Началните учители, Съюза на математиците и Европейското кенгуру. Аз правих едни магически квадрати и игрословици със скрити думи, кратки тексове със празни места за думи, които отново размножавахме. През уикенда му диктувам думите, които при диктовки в клас е сбъркал. Но най-много наблягам на четенето - чете урока от буквара и всички условия на задачите по математика и български език още от Коледната ваканция. Отначало беше голям зор, но така по-бързо почна да разбира какво чете. Засега сме прочели няколко приказки от сорта на Червената шапчица, Лъжливото овчарче, и две за приключенията на едно кученце. Един път чете толкова гладко, а друг път срича едвам-едвам. В интернет е пълно с текстове за диктовки и тях правим, но предимно през ваканцията. Нашата госпожа дава добри домашни - някой път по три-четири странички, друг път само по две. И в повечето случаи през делниците не остава време за допълнителна работа, освен да прочетем нещо малко.
Продължаваме да смятаме с пръсти и изваждането му е по-трудно

Преди да поеме госпожата от занималнята, като приключат децата минава чистачката да изчисти и прибира загубените (забравени) неща. Трябваше да попитате госпожата от занималнята къде е стаята на чистачките за да питате нея дали е намирала еди какво си портомоне в еди коя си стая. И за детето е полезно да знае къде да си търси нещата и кого да пита. За едни ботуши обиколихме 3 етажа по техните следи. Ама беше зима, сняг над колене и абсурд да си тръгне по гуменки. И останах изумена от количеството обувки, ботуши, якета, шалове, шапки,телефони, портомонета, несесери, които бяха не потърсени. Така че не е късно, говорете с класната и питайте.
Имали сме и кражба - преди физическото парите за една книга са в раницата и по време на часа изчезват. Камери, охрана, 2 момченца от малките в дамската съблекалня са били намерени в същото време там и ... нищо.
И двата варианта са напълно възможни, така че първо го потърсете, после уведомете другите родители да са внимателни.

Моята дъщеря не смята с пръсти ако иска да събира и изважда. Наум си прави действията. Обаче гледам, че някой й е обяснил умножението и когато иска да сметне 3*9 си помага с пръсти, а след това дава верен отговор. Знае, че при събирането и умножението и да смениш местата на числата отговорът ще е един и същ и го смята така, както на нея й е по-лесно. 

Диктовки в къщи до сега не ми се е налагало да правя. Правих такива (3 - 4) преди началото на годината (някъде през лятото). Пише красиво, почти без грешка, но ако се разсее и почват грешките (имах такъв случай миналата седмица). Когато правят контролни обаче се съсредоточава и смята и пише без грешка. Радва ме със шестички. 

Преди седмица - две реших да си направя експеримент и й засякох колко думи ще прочете за 1 минута. На познат текст от буквара - 109, на непознат текст от буквара - 80, а от книжка с приказки с по-изчанчени думи - 60. Доволна съм от нея.

В класа си има момченце, с което се харесват. Той като истински джентълмен й направил комплимент, че е най-умната в класа. Искал да му чете текстовите задачи - за да ги реши. А един ден донесъл каталога си за стикери от Била, за да му прочете какво пише под картинките. Тя не е най-бързата по четене в класа, но четяла със такава  скорост, с която да може да се чуе ясно думата и да се осмисли прочетеното.

Относно портмонето: Винаги я има опцията за открадване, но.... Наистина децата са малки и по-вероятно е да е изпаднало някъде. В зависимост от реакцията на родителя, детето е склонно така да обясни ситуацията, че да изглежда невинно и че някой друг нещо е направил. Напълно възможно е скоро да се появи. Моята така си беше оставила първо гуменки в класната стая и въобще не ги търси, само ми обясняваше, че ги е търсила, но ги нямало. Е...., изскочиха месец и половина по-късно. След това за Коледа си беше забравила несесера. Като се върна ваканцията и погледнала само дали не й е бил под чина. Като го няма, значи е безвъзвратно изчезнал. Като попитала госпожата на кой е този несесер, така и не благоволила да погледне дали не е случайно нейния. Добре че има по-будни деца и едно момченце веднага казало че е на моята. Той пък беше и надписан и от км се виждаше на кого, но предполагам, че госпожата е искала моята да си го поиска сама.

В училище деца са си оставяли мобилните и до няколко дни са се откривали (знам за 3 случая). Синът ми като беше малък си беше загубвал шапка, намери си я при охраната в едната сграда. То при нас има две сгради и няколко места, където може човек да търси. И при нас винаги има куп с вещи, в който човек да се рови и търси загубеното.

Та... в заключение бих казала на госпожата, че имаме изгубено портмоне и ако изникне от някъде такова, да ни има в предвид, че може и да е нашето. Така преди време бях казала на медицинските сестри в яслата, че ни е изпаднала златната обеца и ако от някъде се покаже да знаят,че може и да е нашата. След около месец - два изникна (закачила се беше на парцала на леличката, докато чистила помещенията).

Днес госпожата на занималнята много ми похвали детето, че има значителен напредък последните седмици.   Много хубаво ми стана  
Празникът на буквите е на 22 март 

caprice браво на детето, а също и на госпожата, много мотивират похвалите  

При нас са направили нещо като празник на буквите в събота /работната събота/. Вместо часовете по ИИ и ФВС са ги завели в актовата зала на училището и гледали филмчета   По БЕЛ всеки изрязал и оцветил буквата си. Математика си имали. Все пак са го нарекли "празник на буквите", няколко деца казали стихотворения /в залата/, но моята не разбрала това някаква програма ли е. Ако е било - техния клас са били само зрители - никой нямал нищо за казване или пеене, както се изрази детето, просто гледали и чакали филмчетата
Готвят активно някакъв концерт, имат репетиции, съответно трябва да си носи нещата за хореография. Разбира се, не е разбрала къде и какво ще се провежда, но подозирам, че е за патронния празнил на училището, който е накъде през март /училището се казва Бенито Хуарес, чак след като баткото тръгна в 1 кас се разрових да видя кой е този човек   /

Моята миналата седмица беше получила 6 по писане, първата шестица, откакто е ученичка /ако не броим по рисуване и роден край, де/. Получила и правото да пише с химикалка - поетапно децата минават на химикалки, но не били всички накуп. Нещо като стимул е явно, да се стараеш да пишеш красиво, за да "минеш на химикалка". Сега така се е ентусиазирала, иска още шестици да получава, иска и по математика /което е абсолютно невъзможна мисия/.
Проблемът с математиката се задълбочава с напредването на материала. Сега играем вечер  "на магазин" - аз съм "на касата" а тя пазарува разни неща, всичко има цена - кръгли суми, карам я да "да си прави сметката" докато пазарува, за да знае дали ще й стигнат парите   И пазарува наш'та, с едно сметало в ръка, голяма мъка. После "на касата" започваме да смятаме пак - има 20лв, сметката й е 14, колко трябва да й върна...много й е трудно, убийствено направо, но пък не се отказва  

мандаринка, правилно си се ориентирала за игрите, математиката се учи с разбиране. "Магазин" го играхме още първия срок когато установих, че математиката е трудна за моята ученичка. Разигравахме реална ситуация /в къщи/ със цяла шепа стотинки от -1,2,5,10 и 20. Също така играхме разни игри с 2-ве зарчета, за да упражнява събирането до десет. Трябва да бъдеш много изобретателна , за да разбере детето  математиката . Текстовите задачи съм обяснявала с бонбони, фулмастри и т.н., а миналата седмица изяснявахме отсечките с много чертане. Пожелавам ти успех!

Чета ви, но рядко пиша.

Аз съм отново в чуденка с моя първокласник. От малък е много непокорен и палав. Сега е във фаза отричане и отказване....

Отказва да пише домашни, да правим диктовки, да четем. В интерес на истината от самото начало се справя сам - отказа да ходи на занималня. С месеци не съм му проверявала тетрадки, питах го дали си е написал и той казваше да. И е било така до преди 2-3 седмици когато е решил да вкуса от тръпката да си без домашно и " да не те хванат". Миналата седмица реших да проверя и видях доста пропуски...Не знам как да реагирам...той отказва да пише. На тестовете в клас се справя без грешки, на олимпиадите се представя прекрасно.  Но явно му е досадно писането на домашни. Аз въобще не мога да го накарам да седне.
Госпожата като ме види и все ми говори как се разсейвал, ама много не може да се жалва освен от поведение защото си знае, а и е наясно че се справя сам с приготвяне на чанти, домашни и въобще с материала.  Той е най големия от 3 деца у дома и най малко време има за него 
Та, приемам идеи как бихте постъпили вие.

Аз лично смятам, че трябва голям контрол над децата докато станат поне 3 клас. Трябва да се създадат трайни навици и да свикнат със сравнително по-голямото натоварване отколкото в ДГ. Явно е, че детето се справя сега, но нататък нещата стават по-трудни. Както и всяка друга дейност  ученето също е поне на 50% труд, а само останалото "талант". Много добре си спомням, че като започнах училище майка ми учеше с мен всеки ден. Нямам ясен спомен кога спря да ме контролира, но си спомням, че баща ми отиваше на родителска среща в 4-ти клас и паникьосано каза "Дай да ти видя бележника, че не знам какво пише вътре" .

Не е задължително. Не са учили с мен и брат ми никога. Големият ми син беше с дислексия и при него наистина се налагаше помощ до 3-4 клас. После започна да се справя сам. Никога не съм учила със средния, в момента е 6 клас. Дори никога не съм знаела какво учи. Малкият също се справя без моя помощ засега. Ходи на занималня, но е готов много преди останалите и на практика се подготвя също сам, макар и в училище. Надявам се така и да си остане.
Аз се намесвам при двамата по-малки в извънучилищни занимания, които имат обучителна стойност -например помощ при състезателна математика. Играем и много настолни игри. Играем и на шах, и на зарове. Също и на карти. Малкият вече играе доста прилично Сантасе, Бридж белот, Блекджек и доста други. А скоростта на четена малкият тренира с Тривиадор. Запали се покрай брат си и, понеже трябва много бързо да прочита въпросите, викна неволята и вече чете много бързо.

Nivea, да се изкажа и аз, въпреки че когато децата са 3 е съвсем различно. Възможно е детенцето ти да се чувства пренебрегнато, в неговите очи може да изглежда и като "изоставен". Ти си имаш грижи покрай малките, а него си приела за порасналия, самостоятелен младеж. И това е много хубаво, когато детето успява да е самостоятелно, да се справя, всички имаме родителската задача да ги научим точно на това...рано или късно, да се справят сами. Но май се оказва, че децата търсят нашия родителски коректив и то до много късна възраст. Имат нужда да чувстват гърба, да знаят, че има кой да им се скара, ако направят пакост и кой да ги смъмри, ако не са си подготвили домашните.
Не съм учила с баткото до 4 клас, само някои задачи по математика, които не са от училищния материал. Но тази година уча много с малката, за нея училището е много трудно, не се справя сама. Усетих в баткото чувството на ревност - все с нея нещо правим, даже и него карах да й обяснява задачки, да я чака да изсрича нещо. Да, ама той определено се почувства на заден план. Разбира се, той е много по-голям от твоя син и "тръшкане и викане" не са метода, по който го изразява, при него е - слушалките в ушите и абсолютно изключване от околната среда. Започнах да го изпитвам по разказвателните предмети. Беше тотлен шок, не искаше да ми ги разказва, мяташе учебници, но в крайна сметка започна. И нещата си дойдоха на място. Вечер четем с Катерина, той учи по нещо. На нея й давам междучасие - той ми разкакзва урока по история, примерно. Събота и неделя са по график. А в събота до обяд помагат в чистенето и после веднага сядат да учат - изведнъж се оказа, че все не е доизчистено в къщи, все още има за бърсане/подреждане, само и само да не седнат да учат 
Играйте на някакви игри заедно, включи го в подготовка на вечерята, примерно - да подрежда масата и да си говорите само двамата. Да се почивства спокоен, че още е част от семвйството и има място в сърцето ти 

Иринка  току що запали лампа в края на моя тунел бях започнала да си представям как уча с Катерина до 12 клас