За да разкажа всичко, трябва да уточня, че имам сериозна връзка от 3-4 години, като разликата във възрастта с мъжа ми е доста голяма. Той е първата ми любов и съм сигурна, че и той ме обича. Проблемът е, че може би ме обича по свой странен начин.
Той е добър, щедър и верен. Но вероятно годините, а и многото разочарования в живота, са го направили по-студен, до болка реалист. Ние избрахме да сме заедно, въпреки всичко и всички, но докато аз все още наивно вярвам в голямата любов, той е доста по-практичен и пестелив в чувствата си. Има си проблеми - с работата, с финансите (кредит, за да бъда по-точна) и определено не е толкова отдаден на тази връзка, колкото аз. Всичко е прекрасно с него, докато не се скараме за нещо, било то и пълна глупост. Тогава той става страшно студен, груб, готов да каже всякакви обиди, но не и да се извини. Той често казва, че нямам никакви проблеми, че всичко ми е уредено и че трябва само аз да го разбирам, защото той мен няма за какво да ме разбере. Винаги когато ми стане криво за нещо, той ми казва "Порасни и стига с твойте глупости". Ако аз стана и си тръгна, той няма да ме потърси, защото според него, ако го обичам, няма да си тръгна. Все повтаря, че ако не искам да съм с него, няма да ме спира, казва "Прави каквото искаш"... и аз винаги се връщам, разбира се. След това всичко е наред и той отново става добър и мил. Сякаш до толкова е обсебен от своите проблеми, че няма време да се бори за мен и когато има проблем, просто ме пуска.
Много пъти, когато сме се карали, съм мислела наистина да го напусна. Но тогава се сещам колко ни е било добре преди да се скараме и решавам, че връзката ни е по-силна от един конфликт, и се връщам. Питам се дали цената на любовта е в постоянното преглъщане на достойнството ми. Чувствам се ужасно, когато винаги повтаря, че вината е в мен и никога не ми се извинява. Но и ме е страх, че ако го напусна, след време ще съжалявам, че съм изгубила човек, който ме обича.
Започвам да си мисля, че наистина грешката е в мен. Че живея в някаква приказка и чакам любов като по филмите, и може би ако си тръгна от него, никога няма да намеря това, което търся.