С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Няма да го направи, нейния свят се върти около детето и, каза си го жената.

с това темата е приключена...

Има надежда, на мен ми дойде акъла след второто.

Веднъж 2 деца почти по време на цялата ни вечеря в ресторант тичаха в кръг гонейки се и пищейки.  Беше ужасно изнервящо.

Янтра, ти си закъсняла  Аз го знам от първото и единствено.
При теб си го обяснявам от възрастта на която си станала майка.

Аз не съм безгрешна Може да е от възрастта (не бях чак пък толкова млада), може да е от бройката деца, може просто да съм поумняла.

Вероятно всичко по темата вече е казано, но ще си напиша мнението.

Твърдо смятам, че след една определена възраст (около 4-5 години) воденето на дете на сладкарница, ресторант, заведение за обществено хранене е част от задължителното възпитание. Обноски и поведение се тренират не само на теория, а и на практика. Колкото повече практика - толкова по-добре.
Ненавиждам воденето на деца по барове, нощни клубове и подобни неподходящи за тях места. Ненавиждам и постоянното забавляване на деца на обществени места с всякакви занимавки, само и само да мируват, особено с технологични джаджи - никога не го позволявам на собствените си деца и го смятам за изключително лош вкус. За игри на таблет и телефон има време и място и то не е в ресторант/сладкарница/заведение.
Воденето на бебета и деца, неподлежащи на контрол по заведения за обществено хранене, смятам за проява на лош вкус и лошо възпитание.
Очаквам и държа моите деца да могат да седят мирно около час-два, да се хранят чисто и да провеждат спокоен смислен разговор с околните.  В момента, в който усетя, че положението може да излезе от контрол, не се притеснявам да стана от масата моментално и да напуснем. Рядко се случва, но се е случвало. Пречат ми чужди разглезени деца, хвърчащи и пищящи из ресторанти и заведения. Не се притеснявам да направя забележка.
Не, децата ми не са роботи. Просто съм се постарала да научат, че ресторантите (и подобни) не са арена за борби или сцена за показване на магарии, а места за хранене и общуване.
Децата ми обожават да се храним навън.

Мдааа, а другите не се стараят

Когато става дума за възпитание на децата, а не за възпитание на околните  да търпят. 

Не ми пречат децата в заведенията. Много по - често се случва някой възрастен да ме дразни и да се държи неадекватно и невъзпитано отколкото дете  

Ако някой не може да изтърпи 5 - минутно мрънкане на дете в сладкарница, би трябвало да се замисли дали да продължава да посещава такива места (тъй като там логично има деца).

На този възрастен сигурно не са му обяснили като малък как трябва да се държи. Бил е на мама златното, на което всичко е позволено и така си вървят нещата.

Има майки, които смятат за нормално тръшкане и писъци в заведение, и наистина не се стараят да успокоят детето.

Ако детето прави циркове в сладкарница, то родителите му трябва да се замислят дали все още детето не е дораснало за такива места.
Моето, както казах, като е само е супер. Стои си, не вика, не тича, занимаваме се нещо, най-много да се потъркаля по стола или сепарето. Обаче като е с компания става една... Тогава родителите избираме места където могат децата да дивеят без да пречат на околните. Примерно - заведение с детски кът, Дънкин Донътса до нас, или първо децата се водят да беснеят в някъде, че да са изморят.
Последното обществено място, което посетихме беше Сурва в Перник. Там поне на децата им беше интересно, та бяха послушни. Е, опитаха се да дефилират заедно с кукерите, ама не успяха.

Разбира се - написах мрънкане, не циркове. За мен сладкарниците са подходящо място за деца. Ако съм решила да отида на такава съм подготвена какво да очаквам.

Тоест, общоприетото мнение тук е, че децата мируват само, когато им е интересно. За 2-3 годишно е логично да е така. Но след 5-6 децата би трябвало да имат задръжки някакви и да успяват да мируват, докато се хранят и поне още малко след това. Дори екстремно палавите деца.