Не говоря за заведения с детски кът, за там е ясно, че ще има деца. Пък и, като има детски кът, вероятността на детето да му е скучно и да истеряса е по-малка. Проблемите стават, когато не съобразиш типа заведение с особеностите на възрастта и развитието на малкото златце.
Виж целия пост
С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?
- Публикувана: 2 фев. 2016, 11:20 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2016, 13:07 ч.
# 406
4 фев. 2016, 12:24 ч.
Аз се учудвам защо вие не седнахте на масата до детския кът? Хем да си наглеждате децата, хем да успеете да реагирате адекватно, ако възникне конфликт.
Ако си достатъчно близо до детето си, дори няма нужда да ставаш или да повишаваш глас, за да му направиш забележка или просто да му кажеш нещо. Личен опит.
Виж целия пост
Обаче на една маса до мястото за игра са седнали 2 какички. По едно време гледам как едната какичка се кара на детето ми и другарчето му. Ставам да я питам какво има.
Аз се учудвам защо вие не седнахте на масата до детския кът? Хем да си наглеждате децата, хем да успеете да реагирате адекватно, ако възникне конфликт.
Ако си достатъчно близо до детето си, дори няма нужда да ставаш или да повишаваш глас, за да му направиш забележка или просто да му кажеш нещо. Личен опит.
# 407
4 фев. 2016, 12:25 ч.
Не прочетох обаче най-ефикасното средство - отвличане на вниманието.....
Когато ти е за първи път си малко изненадан и неподготвен. После вече е ясно, изграждаш си стратегии, кога да излизаш, колко време, къде и какво да носиш и т.н.....И не, не е сложно, но винаги може да се случи непредвидена ситуация.
Виж целия пост
Не прочетох обаче най-ефикасното средство - отвличане на вниманието.....
Когато ти е за първи път си малко изненадан и неподготвен. После вече е ясно, изграждаш си стратегии, кога да излизаш, колко време, къде и какво да носиш и т.н.....И не, не е сложно, но винаги може да се случи непредвидена ситуация.
# 408
4 фев. 2016, 12:27 ч.
За млади майки си е сложничко, като му хванеш цаката наистина изглежда елементарно
Ами нали затова го пишем, споделяме опит. Който иска - да черпи идеи и да пробва.
Който не иска - да чака да мине.
Общо взето май в това отношение имаме два типа родители - едните считат, че тръшкането, ревовете и инатите са нормално поведение за децата и не правят нищо, за да ги предотвратят. Чакат да им мине от само себе си, разчитайки на толерантността на околните.
Другият тип пък счита, че това поведение не е нормално и пробва разни методи, за да го предотврати или прекрати. Едно, второ, трето... Докато някое сработи. После се оказва, че в една и съща ситуация някой път действа едно, друг път - друго. Иска се гъвкавост и изобретателност.
Но пък това е и ролята на родителя - да насочва и води детето към усвояване на поведението, което счита за нормално, а не самият той да бъде воден от него (за носа). Съобразяване с детето, със специфичните му особености и темперамент - да, винаги и навсякъде! Но и да не се забравя, чия е ръководната роля и отговорността. Най-вече отговорността.
Всъщност ако се зачетете как е най-добре да се реагира на периода с тръшканиците, то е именно с игнориране. Обясняваш какво не може, ако детето се тръшне, оставяш го, каот му мине,пак обясняваш (и отразяваш чувствата му, но това е друг въпрос). Колкото повече го утешаваш, гушкаш, даваш забраненото и т.н, само, за да мълчи, толкова по-тежки и дълги ще са пристъпите. И за да си постоянен, ще се налага понякога да игнорираш дете и на обществено място. За ужас на другите. Може на Пенка да й е шумно за 5 минути, но на детето и родителите ще им е по-леко в дългосрочен план.
Съвсем друго е при агресивно поведение, да ударят, да съборят нещо, тогава не се игнорира, говоря специално за тръшкането "искам".
Виж целия пост
За млади майки си е сложничко, като му хванеш цаката наистина изглежда елементарно
Ами нали затова го пишем, споделяме опит. Който иска - да черпи идеи и да пробва.
Който не иска - да чака да мине.
Общо взето май в това отношение имаме два типа родители - едните считат, че тръшкането, ревовете и инатите са нормално поведение за децата и не правят нищо, за да ги предотвратят. Чакат да им мине от само себе си, разчитайки на толерантността на околните.
Другият тип пък счита, че това поведение не е нормално и пробва разни методи, за да го предотврати или прекрати. Едно, второ, трето... Докато някое сработи. После се оказва, че в една и съща ситуация някой път действа едно, друг път - друго. Иска се гъвкавост и изобретателност.
Но пък това е и ролята на родителя - да насочва и води детето към усвояване на поведението, което счита за нормално, а не самият той да бъде воден от него (за носа). Съобразяване с детето, със специфичните му особености и темперамент - да, винаги и навсякъде! Но и да не се забравя, чия е ръководната роля и отговорността. Най-вече отговорността.
Всъщност ако се зачетете как е най-добре да се реагира на периода с тръшканиците, то е именно с игнориране. Обясняваш какво не може, ако детето се тръшне, оставяш го, каот му мине,пак обясняваш (и отразяваш чувствата му, но това е друг въпрос). Колкото повече го утешаваш, гушкаш, даваш забраненото и т.н, само, за да мълчи, толкова по-тежки и дълги ще са пристъпите. И за да си постоянен, ще се налага понякога да игнорираш дете и на обществено място. За ужас на другите. Може на Пенка да й е шумно за 5 минути, но на детето и родителите ще им е по-леко в дългосрочен план.
Съвсем друго е при агресивно поведение, да ударят, да съборят нещо, тогава не се игнорира, говоря специално за тръшкането "искам".
# 409
4 фев. 2016, 12:29 ч.
Е, сега поне е лесно - с тези смартфони и таблети, колко му е да отвлечеш вниманието на едно дете.
Едно време по книгите за възпитание на деца съветваха майките да имат винаги скрита някаква малка изненада - играчка, лакомство... И така да предотвратяват назряващата криза.
Ох, като се сетя колко е лесно да манипулираш (в добрия смисъл) малката маймунка. Зорът е после, когато станат големи маймуни. Хем устати, хем с претенции, хем помнят като слонове и няма мърдане.
Не знам къде ги четете тези неща, едно време по книгите пишеше съвсем друго.
За мен най-добрата тактика е изобщо да не се стига до тръшкане. Тя е най-щадяща достойнството и на детето, и на родителя. Защо трябва да се стига до криза и игнориране (горкото мъниче!), когато може да се избегне целият този цирк? Нужно е съвсем малко - мамата да не блее по витрините/другите маси/някъде другаде, докато е с детето си, а да наостри пеленгаторите и да откликва своевременно на нуждите му. Повлякла го е по магазините, то хленчи и мрънка изморено, гладно, превъзбудено, спи му се. В един момент се тръшва, а виновникът за това го игнорира?
Направо садистично ми звучи, ще ме прощавате.
Виж целия пост
Едно време по книгите за възпитание на деца съветваха майките да имат винаги скрита някаква малка изненада - играчка, лакомство... И така да предотвратяват назряващата криза.
Ох, като се сетя колко е лесно да манипулираш (в добрия смисъл) малката маймунка. Зорът е после, когато станат големи маймуни. Хем устати, хем с претенции, хем помнят като слонове и няма мърдане.
Всъщност ако се зачетете как е най-добре да се реагира на периода с тръшканиците, то е именно с игнориране. Обясняваш какво не може, ако детето се тръшне, оставяш го, каот му мине,пак обясняваш (и отразяваш чувствата му, но това е друг въпрос). Колкото повече го утешаваш, гушкаш, даваш забраненото и т.н, само, за да мълчи, толкова по-тежки и дълги ще са пристъпите. И за да си постоянен, ще се налага понякога да игнорираш дете и на обществено място. За ужас на другите. Може на Пенка да й е шумно за 5 минути, но на детето и родителите ще им е по-леко в дългосрочен план.
Не знам къде ги четете тези неща, едно време по книгите пишеше съвсем друго.
За мен най-добрата тактика е изобщо да не се стига до тръшкане. Тя е най-щадяща достойнството и на детето, и на родителя. Защо трябва да се стига до криза и игнориране (горкото мъниче!), когато може да се избегне целият този цирк? Нужно е съвсем малко - мамата да не блее по витрините/другите маси/някъде другаде, докато е с детето си, а да наостри пеленгаторите и да откликва своевременно на нуждите му. Повлякла го е по магазините, то хленчи и мрънка изморено, гладно, превъзбудено, спи му се. В един момент се тръшва, а виновникът за това го игнорира?
Направо садистично ми звучи, ще ме прощавате.
# 410
4 фев. 2016, 12:32 ч.
Педиатъра ме посъветва именно да игнорираме, защото в противен случай се научават че привличат внимание така.
Виж целия пост
# 411
4 фев. 2016, 12:32 ч.
Аз се учудвам защо вие не седнахте на масата до детския кът? Хем да си наглеждате децата, хем да успеете да реагирате адекватно, ако възникне конфликт.
Ако си достатъчно близо до детето си, дори няма нужда да ставаш или да повишаваш глас, за да му направиш забележка или просто да му кажеш нещо. Личен опит.
Е там бяхме, то не е една маса по протежението на къта... Децата бягат и играят, не стоят пред мен.
Писах вече, че забележки правим, стига да сме видели.
Каката нямаше нужда да вика, поне не и на мен, след като реагирах адекватно като видях, че децата са създали проблем.
Виж целия пост
Обаче на една маса до мястото за игра са седнали 2 какички. По едно време гледам как едната какичка се кара на детето ми и другарчето му. Ставам да я питам какво има.
Аз се учудвам защо вие не седнахте на масата до детския кът? Хем да си наглеждате децата, хем да успеете да реагирате адекватно, ако възникне конфликт.
Ако си достатъчно близо до детето си, дори няма нужда да ставаш или да повишаваш глас, за да му направиш забележка или просто да му кажеш нещо. Личен опит.
Писах вече, че забележки правим, стига да сме видели.
Каката нямаше нужда да вика, поне не и на мен, след като реагирах адекватно като видях, че децата са създали проблем.
# 412
4 фев. 2016, 12:34 ч.
С две ръце съм за таблетите, но пък в друга тема ставаше дума колко лошо впечатление им прави на хората, когато дете в заведение цъка по дисплея. А по-добре ли е да врещи, а ти да не му дадеш заветното устройство?
Виж целия пост
# 413
4 фев. 2016, 12:34 ч.
Иммено. Отвличане на вниманието не е добре всеки път, защото пак е вид награда ("ако плача, ще ми дадат таблет или нова играчка").
Виж целия пост
Педиатъра ме посъветва именно да игнорираме, защото в противен случай се научават че привличат внимание така.
Иммено. Отвличане на вниманието не е добре всеки път, защото пак е вид награда ("ако плача, ще ми дадат таблет или нова играчка").
# 414
4 фев. 2016, 12:34 ч.
Пак ще кажа че извадих де що имах от чантата, на първо място телефона. Но продължи да иска торта веднага. За това приех че просто трябва да изчакаме за да се осъзнае че въпреки нея си изисква време.
Виж целия пост
# 415
4 фев. 2016, 12:39 ч.
Крайно време беше да се върнем на темата за тортата. 
Не може то така да се говори за други деца и възпитанието по принцип.
Благодаря, Звезден^Прах, че търпеливо ни напомняш да говорим само за теб и твоето дете.
Не приемай нещата толкова буквално, де. Как ли сме се справяли тези, които сме гледали малки деца преди появата на мобилните телефони и таблетите?
"Я, виж там едно котенце!", "Ела да погледаме това кученце!", "Видя ли онова врабченце, май се е изгубило и плаче за майка си...".
Вкарайте малко въображение, де.
Виж целия пост
Не може то така да се говори за други деца и възпитанието по принцип.
Благодаря, Звезден^Прах, че търпеливо ни напомняш да говорим само за теб и твоето дете.
Иммено. Отвличане на вниманието не е добре всеки път, защото пак е вид награда ("ако плача, ще ми дадат таблет или нова играчка").
Не приемай нещата толкова буквално, де. Как ли сме се справяли тези, които сме гледали малки деца преди появата на мобилните телефони и таблетите?
"Я, виж там едно котенце!", "Ела да погледаме това кученце!", "Видя ли онова врабченце, май се е изгубило и плаче за майка си...".
Вкарайте малко въображение, де.
# 416
4 фев. 2016, 12:40 ч.
колко годишно е детето ?
Виж целия пост
Пак ще кажа че извадих де що имах от чантата, на първо място телефона. Но продължи да иска торта веднага. За това приех че просто трябва да изчакаме за да се осъзнае че въпреки нея си изисква време.
колко годишно е детето ?
# 417
4 фев. 2016, 12:41 ч.
Нормално е да не се впечатли от телефон играчка, ключове или потмоне. Дай несесера с червилата и гледай какво става
Виж целия пост
Пак ще кажа че извадих де що имах от чантата, на първо място телефона. Но продължи да иска торта веднага. За това приех че просто трябва да изчакаме за да се осъзнае че въпреки нея си изисква време.
# 418
4 фев. 2016, 12:41 ч.
Ами моето не е изключение, явно стандартно имат подобно поведение, щом го водят норма
Нямам кутия с червила, имам надрскана с химикал чантя, тип сак, в който имам памперси, лепенки, бисквити 5 разновидности кърпички, вода, сок....ама нищо женско или човешко
Виж целия пост
Нямам кутия с червила, имам надрскана с химикал чантя, тип сак, в който имам памперси, лепенки, бисквити 5 разновидности кърпички, вода, сок....ама нищо женско или човешко
# 419
4 фев. 2016, 12:43 ч.
колко годишно е детето ?
На току що навършени 2 години е. На тази възраст просто не го мъкнеш по заведения. Нищо няма да ти стане, ако почакаш още около година-година и половина.
Виж целия пост
Пак ще кажа че извадих де що имах от чантата, на първо място телефона. Но продължи да иска торта веднага. За това приех че просто трябва да изчакаме за да се осъзнае че въпреки нея си изисква време.
колко годишно е детето ?
На току що навършени 2 години е. На тази възраст просто не го мъкнеш по заведения. Нищо няма да ти стане, ако почакаш още около година-година и половина.
Препоръчани теми