Поне знаех, че е нещо временно, с което да се примиря. Аз и сега не мога да помъкна детето с часове да виси в заведение, защото най-малкото на мен ще започне да ми пили на главата и да мрънка, че й е скучно. На другите няма да пречи, защото вече е голяма и няма да реве и да се тръшка. Но на мен ще ми скъса нервичките. В София поне имаме едно място, където се виждаме често с кумовете ни и където забравяме, че сме с деца - пускаме ги да си ходят из магазина, а ние си лафим в зоната за хранене 2-3 часа. За ИКЕА иде реч.
Въпроса ми е стратегии за справяне /и вече имам няколко/ когато излизаме с детето на обществени места 
Повечето хора си мисля, че имат деца и са им ясни тези неща и са минали през тях и имат някакъв опит, толерантност и изработени стратегии за справяне и реакция при вида на подобна ситуация като моята, явно съм живяла в делюзия 
Въпроса ми е стратегии за справяне /и вече имам няколко/ когато излизаме с детето на обществени места
Най-малкото трябва да се наблюдава.Препоръчани теми