С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

  • 31 326
  • 624
# 75
Аз пък се потрисам от обратния ефект, родител, който си възпитава публично детето.

А, да, това също е много досадно, особено когато възпитателната тирада се изнася на висок тон с цел да направи впечатление на околните - вижте ме какъв добър родител съм, възпитавам си детето.  Laughing
А на практика е много унизително за хлапето. Като че ли е много трудно да се направи тиха и дискретна забележка.
Виж целия пост
# 76
Звезден прах, не мисля, че това, че детето е помрънкало малко е било проблем за околните.

А пък ти спокойно, като стане на 3 и половина, 4 ще можете да си позволите повече излизания сред хората. Между 2 и 3 е най-трудно, особено ако им е скучно  Peace

И мен ме гледаха наскоро странно в Хиполенд, защото - "не искаааааааам само едно нещо. Искам кухня от Замръзналото кралство, тъкмо ще имам три кухни в къщи и ще готвя и на трите".
Виж целия пост
# 77
Имам две много диви момчета и когато отида на кино или ресторант много се надявам да успея да си почина от моите деца и да е тихо и спокойно.Обаче почти никога не ми се получава връщам се още по изнервена и почвам да се дразня по-малко на моите деца.
Особено фрапиращи случаи са ми как на един филм бяха довели едно 4-5 г дете и любящия родител му четеше всичи субтири..филма беше Свекървище..особено подходящ за деца.
На един св Валентин в резервирано цяло заведение за празнуващи влюбени двойки беше пълно с деца тичащи между масите и гонещи се..романтиката беше пълна..
Ходенето на почивка също е мисия невъзможна последния път в стаята до нашата имаше новородено бебе,което си ревеше нощем отделно в ресторанта по всяко време имаше поне няколко колички с ревящи бебета.

Виж целия пост
# 78
ами това е живота.....по-естествено нещо от децата- няма  Laughing Laughing а и е възпитаващо за влюените гълъбчета  Wink Wink

Аз пак до някъде съм лесна, въпреки , че мога да оставя детето единствено на приятели, когато се наложи или на мъжът ми, в повечето случаи това е схемата, освен ако не пожелаем да сме някъде навън заедно. ОБАЧЕ се замислям и за родителите, които отглеждат напълно сами децата си или семейства в които бащата пътува за дълго време/в Бургас- колкото щеш. масово са по корабите/. Тогава майките щат не щат ходят и по обществени места с децата си, ако недай си Боже и работят и няма кой да помага, схемата става много сложна/имам познати в подобно положение/

2 пъти в които дъщеря ми се разболя тежко, мъжът беше в командировка с колата, ща не ща викнах такси, за да закарам до болница. Ревеше през ЦЕЛИЯТ път. щифьора беше млад, може би без деца, попита ме- не може ли да реве по-малко......еми не може. След болницата, трябваше да влезна в аптеката- продължи да реве......ситуации колкото искаш.
Виж целия пост
# 79
Ще се включа и аз, като предварително направя уточнение - не съм женена, нямам деца, нямам мераци да имам все още.

Децата в заведение не ми пречат. Ами да, бягат, викат, скачат, но са деца. Ако седнат и седят мирни ми е по-странно. Говоря за малки. Подкрепям авторката на темата, че едно дете, за да се социализира в нормална среда, то трява да е в нея. За да знае как да се държи в кафене то трябва да е било в кафене. За да знае какво може и не може в хотел, освен да му се каже трябва и да се покаже. Децата имат такива изблизи, нормално е. Малко толерантност да има, не като змия, чието мнение ми е абсолютно непонятно за човек.

Прощавайте ме майки на възпитани 3-4 годишни деца, които за да не вдигат врява се затварят вкъщи или сред други деца, вдигащи врява, но след 4-5 години, когато по думите ви децата ви ще са говори да бъдат изведени на кафе и на сладкарница, то тогава ще видите зора като разберете, че те са абсолютно неадекватни и незнаещи що е туй и какво се прати там. Нищо, че вече ясно ще разбират какво им говорите. Това гледане на деца под похлупак е дразни жестоко.

Имам приятелка с дете, което като малко е било възпитано, седяло си е кротно и спокойно вкъщи и по детски кътова, та сега на 10 е нетърпима писла и лигла.
Виж целия пост
# 80
От темата оставам с впечатление, че освен основно конституционно право /благодаря, Лиляна Mr. Green/, ходенето по заведения с деца е нещо жизнено необходимо.
И понеже децата са най-естественото нещо, аз предлагам освен на Св.Валентин, да ги пускаме свободно да си бягат и в бардаците. Така де, възпитателно е.
Благодаря на форума, че го има.
Виж целия пост
# 81

2 пъти в които дъщеря ми се разболя тежко, мъжът беше в командировка с колата, ща не ща викнах такси, за да закарам до болница. Ревеше през ЦЕЛИЯТ път. щифьора беше млад, може би без деца, попита ме- не може ли да реве по-малко......еми не може. След болницата, трябваше да влезна в аптеката- продължи да реве......ситуации колкото искаш.

А кога спря да реве и защо рева толкова много ? Simple Smile

На мен наистина не ми се  е случвало подобно нещо да не мога да си успокоя детето - опитвам се да разбера Звезден прах , но ми е трудно тъй като не ми се е случвало.   Hug
Виж целия пост
# 82
Странно като не са ме водили като дете по заведения и хотели как ли съм се социализирала...какъв невероятен пропуск за мен.
Малкото ми дете реве по цяла нощ,на едно място не може да стои повече от минута,заведено в заведение с детски кът почна да рови в хладилната витрина с бутилките..еми не го водя по такива места вече.С нещо не са ми виновни другите хора и персонала на заведението да го търпят.
Виж целия пост
# 83
Звезден^Прах, когато няма кой да помага наистина е трудно. Ние не разчитаме на баби. Това означава, че трябва да мъкнем детето навсякъде с нас, без значение дали й харесва или не. Понякога има неотложна работа, която трябва да се свърши.

Между 2 и 3 излизахме разделно на заведение. Т.е. аз отивам да пия кафе, мъжа ми гледа детето или обратното. Обаче то пиенето на кафе е най-лесното. Понякога се ходи по лекари, банки, други институции. Нещаа, които не винаги търпят отлагане, а детето е просто с теб. До сега драми и изпълнения не сме имали. Предварително обяснявам или пък вземам нещо занимателно.

Ето, довечера сме на детски рожден ден на нейна дружка от градината. Тя в детски кът сама без родител не остава, без значение, че с тези деца е всеки ден заедно вече втора година. Та аз ще отида с нея, а понякое време баща й ще дойде да ме смени, пък аз да мога да изляза с майките да изпия по едно кафе и да обменим инфо за градината.

her_76, ситуации много. Дъщеря ми по едно време правеше едни пристъпи и не можеше да диша и на всичкото отгоре много ревеше. Плашеше се от това, че не й стига въздуха и крещеше. Познай ако в такъв момент трябва някой шофьор на такси да ме пита - не може ли да реве по-тихо. Ми не, не може да реве по-тихо.

Виж целия пост
# 84
Имам приятелка с дете, което като малко е било възпитано, седяло си е кротно и спокойно вкъщи и по детски кътова, та сега на 10 е нетърпима писла и лигла.
Това му се казва предпубертет-сега още от по-рано почват да ги тресат хормоните  Peace

Съжалявам, но едно е да обясниш на 5 годишно какво може и не в хотел, заведение и прочие, съвсем друго е на истерично 2 годишно (за двегодишното говоря от личен опит).
Виж целия пост
# 85
А, чакайте да станат на 7, че тогава ги възпитавайте... То има една хорска приказка за това.
Виж целия пост
# 86
Органически не понасям детски писъци, рев, тръшкане, бягане, хленчене и всички екстри, придружаващи едно малко чудовище...

П.П. имам дете, не му позволявах никога подобно противно поведение, докато сме навън, сред хора
(вече е голям, социалните му контакти са отлични, не виждам да е ощетен с нещо, че не го оставях да ходи по главите на всички)
Виж целия пост
# 87
Най обичам някой без деца да ме учи как да възпитавам  моето Mr. Green
Странно като не са ме водили като дете по заведения и хотели как ли съм се социализирала...какъв невероятен пропуск за мен.
Именно!
За всичко си има време  Peace

Цитат
И понеже децата са най-естественото нещо, аз предлагам освен на Св.Валентин, да ги пускаме свободно да си бягат и в бардаците. Така де, възпитателно е.
Много добре казано!
Виж целия пост
# 88
Поради ред причини ми се наложи да изведа детето с нас в сладкарница/не случайно е подбрано такова заведение, поради липса на друго адекватно/ с нас. Направи малка сцена, докато ни донесат поръчката и аз лично не го смятам за голям проблем или селски пиниз, не е ревала с часове, тръшкаше се и мрънкаше , че иска торта/за която трябва технологично време да бъде разрязана и донесена/.

Е и? Голяма работа, случва се.

Моето го мъкна редовно стига да преценя, че общественото място е за него.
Сещам се за една сервитьорка в сладкарница Неделя. Детето разглоби някакво меню, даже не го и скъса (а трябваше Crossing Arms), беше на около годинка. Та въпросната сервитьорка дойде да ми се кара, защо детето си играе с това меню. Crazy Не постигнахме консенсус.
Виж целия пост
# 89
Все някак може да се намери златната среда. Не става да ги затворим по домовете си докато станат поне на 7, но пък могат малко по малко да се учат как да се държат в обществото.

На първия граждански брак, на който трябваше да водим детето /тогава на 3 години и половина/ се чудех дали ще издържи цялата процедура без да мрънка, че иска да си ходи. Та преди да влезем я помолих - "моля те, помогни ми. Тук не се говори, наблюдавай тати да мълчи, че ще развали празника на тази прекрасна булка". Имаше голям ефект, защото тя си мислеше, че има много важна задача, че е най-големият помощник на булката, а баща й сигурно е бил в нейните очи като най-големия приказвач, който може да развали празника.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия