С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

  • 31 321
  • 624
# 270
Звезден прах, повечето двегодишни са нетърпеливи и неразбрани. Разбира се, има и кротки. Тези, които споделят за успехите си с двегодишните или чинно са съобразявали ежедневието си с тях, т.е. парка-градинката-у баба- у дома, или са случили на кротки деца /пардон, възпитали са ги да са кротки/, или си мислят, че не са предизвиквали негативни усещания у околните с присъствието на децата си.
Работя с набор 2013 и ежедневно контактувам с 30-на поне. Учат на много неща. Едното е търпение.

Непоносимостта към децата е масова и повсеместна. Аз я виждам всеки ден и съм ви споделяла това нееднократно. Родители се дразнят от собствените си деца, но и родители се дразнят от другите, намирайки се в детската градина. И се дразнят от най-малкото нещо.
Виж целия пост
# 271
Моето беше кротко и безупречно бебе- не е злоядо, не е плакало, нямало е колики, не е имало проблем да е обличано, къпано, разхождано или отглеждано от когото и да било,чак беше плашещо възпитана  Tired.....докато не стана на 2- и се успокоих, че най 0 накрая заприлича на дете ....та разбрах , че никога не е късно детето да се прояви като такова  Wink И пак е безупречна в много отношения, в другии или рядко все едно не е тя  Twisted Evil
Виж целия пост
# 272
Звезден прах, повечето двегодишни са нетърпеливи и неразбрани. Разбира се, има и кротки. Тези, които споделят за успехите си с двегодишните или чинно са съобразявали ежедневието си с тях, т.е. парка-градинката-у баба- у дома, или са случили на кротки деца /пардон, възпитали са ги да са кротки/, или си мислят, че не са предизвиквали негативни усещания у околните с присъствието на децата си.
Работя с набор 2013 и ежедневно контактувам с 30-на поне. Учат на много неща. Едното е търпение.

Непоносимостта към децата е масова и повсеместна. Аз я виждам всеки ден и съм ви споделяла това нееднократно. Родители се дразнят от собствените си деца, но и родители се дразнят от другите, намирайки се в детската градина. И се дразнят от най-малкото нещо.
Та какво за тези родители? newsm78

Моето беше кротко и безупречно бебе.....докато не стана на 2.....та разбрах , че никога не е късно детето да се прояви като такова  Wink И пак е безупречна в много отношения, в другии или рядко все едно не е тя  Twisted Evil

Ако сега не се научиш, че детето ти не е върхът на бора, ще береш ядове, когато стане на 14.
Виж целия пост
# 273
И на глава да застана и да ме вържеш, по-добро дете за мен от моето и по-перфектно- нема, в това никой не мож ме убеди  Wink
Виж целия пост
# 274
Какво искаш да ти кажа, за да се заядеш, змия? Тип родители са, какво за тях. Те могат бавно и напоително да докарат Прахта до ритуално самоубийство, убеждавайки я, че е най-провалената майка на света. И това дори без да искат, без дори да й говорят, само гледайки ги.
Аз имах две такива обички- кротички като мишленца. Можех да отида с тях и в Миланската скала, на прием в Белия дом и пр. И силно вярвах, че съм прекрасна майка, възпитала невероятните си кротушанки в послушание. После станах учител и нещата ми се размиха.  Mr. Green
Виж целия пост
# 275
И на глава да застана и да ме вържеш, по-добро дете за мен от моето и по-перфектно- нема, в това никой не мож ме убеди  Wink
Да бе, то и златни ла*на с*ре Mr. Green
Виж целия пост
# 276
на мен ми миришат поне на букет от рози  Wink
Виж целия пост
# 277
Синът ми на 2 години си беше живо чудо. Аз не случих на кротки деца.
Но днес колко кротък беше /хваля се/ - аз си гледам по магазините, той си сурка едни колички по пода и си трае. Абе чак си викам "какво му стана на това дете".
Виж целия пост
# 278
Да си кажа пак предварително - нямам деца, че да е ясно, че съм сухарка и т.н.  Mr. Green

Често "главата ми пуши" и си мисля за куп други неща, та да се вторачвам във всеки - включително децата на всеки. Детски смях, бърборене - не ми пречат, както и тези на възрастните - някак се сливат в повсеместната лудницата наоколо.

Сега, ако някой ми бута стола, тича около масата и пищи, ще ме подразни - все тая кой.

Но на всички публични места съм за определено време и си тръгвам - преживява се.

Обаче нямам никакъв избор с ревящото вече 5 месец бебче над мен, което продължава часове всяка нощ - през деня ме няма, не го чувам. Знам, че нищо не мога да направя, съчувствам на родителите му, сменях стаите за сън, но те се носят на ръце и се разхождат ... Дааа, знам, да се изнеса и да заживея на някоя поляна  Confused

Виж целия пост
# 279
Тапи за уши  bouquet

Кучетата лаят, бебетата плачат, децата врещят, дъждът ромоли, светкавиците трещят, гларусите крякат/голям шок лично за мен като се преместих от София в Бургас- липсата на денонощният булеварден шум от прозореца и крякането на някакви досадни пилета на фона на общата тишина  Joy/, улука на климатика капе над нашата спалня...особено лятото. Шумове и дразнители- всякакви. Някои обаче си заслужават и няма как да предотвратиш, освен да късаш собствената си нервна система. Аз лично смятам децата за частта - с няма как да не съществуват и са дразнители на които трябва да сме посвикнали ,.....уж
Виж целия пост
# 280
Like_Smoke, съчувствам ти. Няма как бебето да спре да реве, предполагам, че родителите му правят всичко по силите си да го успокоят.
Мога само да те уверя, че скоро нещата ще станат по-добре, т.е. бебето расте и няма да толкова ревливо вечер.
А ако се разнасят вечер из стаите, то можеш да ги помолиш да не го разнасят в стая X или те да кажат, в коя стая си избират да не го дюндюркат.
Виж целия пост
# 281

Никакъв шанс - при мен не върши работа, чувам пулса си  Laughing

Никакъв шанс да кажа нещо и на родителите - много симпатично семейство са, имат по-голямо детенце, което посещава училище вече и в момента знам, че е при баба и дядо, за да може да почива през нощта.

Чакам да мине  Laughing
Виж целия пост
# 282
Скрит текст:
Да си кажа пак предварително - нямам деца, че да е ясно, че съм сухарка и т.н.  Mr. Green

Често "главата ми пуши" и си мисля за куп други неща, та да се вторачвам във всеки - включително децата на всеки. Детски смях, бърборене - не ми пречат, както и тези на възрастните - някак се сливат в повсеместната лудницата наоколо.

Сега, ако някой ми бута стола, тича около масата и пищи, ще ме подразни - все тая кой.

Но на всички публични места съм за определено време и си тръгвам - преживява се.

Обаче нямам никакъв избор с ревящото вече 5 месец бебче над мен, което продължава часове всяка нощ - през деня ме няма, не го чувам. Знам, че нищо не мога да направя, съчувствам на родителите му, сменях стаите за сън, но те се носят на ръце и се разхождат ... Дааа, знам, да се изнеса и да заживея на някоя поляна  Confused

Пробва ли с тапи за уши? Мен буквално ме спасяват.
Сега видях, че си писала, че не ги понасяш. Има едни мекички от нещо средно между силикон и дунапрен (как само го обясних), почти не се усещат.
Виж целия пост
# 283
Другият вариант е да спиш на телевизор, така аз лично противодействах на дразнещата тишина в началото.
Виж целия пост
# 284
Звезден Прах, аз имам да кажем горе долу кротко дете, ядва се. Обаче на моя приятелка детето до скоро се тръшкаше доста. Почти всеки ден сме заедно. Те, както и ние нямаме баби за помощ. Та нали се сещаш, тяхното семейство също трябва да яде. Освен разходките с децата след градина например, се налага и да се пазарува докато татковците са все още на работа. Та имаше един период пазаруването й беше кошмарно. Ходехме винаги двете с двете деца, щото децата няма кой да гледа. Аз ходех с нея за помощ, няма как. Или извеждам децата от магазина, а тя довършва покупките на двете, или тя си тръгва с  детето, аз оправям покупките. Абе не ни беше лесно. И в магазина се е тръшкало нейното, с една баба веднъж се скарах, че да го остави на мира, защото стои и му дудне на главата и той надува още повече гайдата. Израстна го детето вече. Затова и по-горе ти писах, стискай зъби да стане на 3 и половина поне. Говори, обяснявай, все някога ще запомни и ще разбере какво точно искаш да й кажеш. Покажи й, че не толерираш това държание, но не очаквай реакция веднага  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия