Аз сеир не съм гледала, но ако още в началото споделяме трудностите, то никой няма да се навие да има деца. Пък ако беше толкова гадно нямаше ние лудите да се навиваме на две, че и повече деца.
А тези малките бели се забравят наистина, спомням си само големите - подстригване, въргаляне в огнището с кучето, гримиране на 2,5-3годишна възраст, ей такива неща.
вече ме е страх да кажа пред нея каквото и да е. Гледаш го, глезиш го, не спиш по цели нощи, и накрая не смееш да изкажеш мнение, че да не се скарате, не е честно пък


Тях чакам аз

Тях чакам аз
Ха ха, през тези 10 години се подготви за палене на различни неща с цел експериментиране. Разглобяване на часовници и телевизори, пак със същата цел. За изказвания "мразя си живота" и то защото не е изхвърлил кофата при положение, че му се повтаря по 100 пъти да го направи. Всичките учители са против него, а математичката имаше наглостта да му напише 2, само защото детенцето ми не е разбрало (два месеца след започването на учебната година), че трябва да си купи пергел и да си напише домашното. Гняв и джасане на врати, защото му отказваш да седне на лаптопа да играе в 22.00 часа, при положение, че е на училище сутринта, но пък Даниел го чакал да играят. Ходене цяла зима без шапка и по къси чорапи до глезените, защото му е топло. Извеждане на кучето и прибиране без него, защото го е забравил навън. Реплики "казах ти да ми купиш евтино яке, сега не съм виновен, че съм го скъсал".Препоръчани теми